Промените в ЗДДС влизащи в сила от 01.01.2020 год.

Най- дискутираното допълнение в ЗДДС е задължителната регистрация по ЗДДС, съгласно чл. 96, ал. 10, с което ще възникне задължение за регистрация по ЗДДС при последователно извършване на еднородна дейност в един обект, поради това , че към оборота на последното лице се натрупва оборота на предходните лица.

При последователното извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него, за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице.

Пояснява се и кога дейността е еднородна.

Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики:

предлаганите стоки или услуги,
ползваните активи,
персонала,
търговската марка/наименованието на обекта,
доставчиците/клиентите.

Проблем ще възникне за субекти – нерегистрирани по ЗДДС, които последователно упражняват еднородна дейност в един и същи търговски обект. Въведено е изключение в ал. 11: при прекъсване на дейността за повече от един месец от датата на преустановяване на дейността от предходното лице и датата на започване на дейността от лицето, определящо оборота по реда на ал. 10.

В § 1, т. 93 от ДР на ЗДДС, е въведено определение за „лица, действащи съгласувано“. Понятието е много широко и ще създаде предпоставки за различно тълкуване.

Съгласно разпоредбата на § 34 от ЗИД на ЗКПО, всяко лице, което към датата на влизането в сила на този закон отговаря на условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 във връзка с ал. 10 от ЗДДС, следва да подаде заявление за регистрация до 14.01.2020 г.

Основни изменения и допълнения на ЗДДС:

изискване за предоставяне на идентификационният номер по ДДС на клиента във връзка с вътреобщностна доставка на стоки - чл. 7, ал. 1 и чл. 7, ал. 5, т. 11 от ЗДДС;

въвеждане на режим складиране на стоки до поискване - чл. 15а от ЗДДС;

изисквания за документи за транспортирането във връзка с вътреобщностни доставки на стоки - чл. 53, ал. 2 от ЗДДС;

разпоредби, относно третирането по ДДС на последователни доставки на стока - чл. 65а от ЗДДС.
Промяна в чл. 40, т. 1 от ЗДДС - обнародвана в ДВ, бр. 24 от 22.03.2019 г. относно освободените доставки за извършването на социални услуги по Закона за социалните услуги.

Задължително изискване е предоставянето на ДДС номера на клиента във връзка с вътреобщностна доставка на стоки– чл. 7, ал. 1 и чл. 7, ал. 5, т. 11 от ЗДДС.

Във връзка с прилагането на нулева ставка, идентификационният номер по ДДС на лицето, придобиващо стоките, издаден от държава членка, различна от тази, от която е започнал превозът на стоките, преди тази нова редакция се считаше за формално изискване.

С изменението, получателят следва да предостави идентификационния си ДДС номер на доставчика с оглед правилното попълване от VIES декларацията на същия, като това се превръща в задължително условие.

Неподаването на VIES декларация или неправилното отразяване в нея на информацията за вътреобщностната доставка, освен когато доставчикът може да обоснове допуснатите пропуски или грешки, може да доведе до облагане по общия ред.

Документите във връзка с транспортирането на стоките до другата държава членка /съгл. разпоредбите на чл. 45а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 , чл. 53, ал. 2, т. 2).

Предвидени са две възможности за документирането на транспорта:

- когато стоките са изпратени или превозени от територията на страната до друга държава членка от доставчика или от трето лице за негова сметка, и

- когато стоките са изпратени или превозени от територията на страната до друга държава членка от получателя или от трето лице за негова сметка.

В § 31 се уточнява, че промените относно ВОД ще се прилагат за вътреобщностни доставки, за които данъчното събитие е възникнало след 1 януари 2020 г.

Нови режими:

Режим складиране на стоки до поискване

Условията за прилагане на този режим са регламентирани в чл. 6, ал. 3, т. 3 и ал. 7, чл. 15а, чл. 99, ал. 7 и ал. 8, чл. 108, ал. 1, т. 6, чл. 123, ал. 5 - ал. 9, чл. 124, ал. 2 и ал. 4, чл. 125, ал. 2, чл. 181б, чл. 181в, чл. 181г и чл. 181д и т. 91 и т. 92 от § 1 на ДР на ЗДДС.

С този режим се цели облекчаване на третирането по ЗДДС на изпращането на стока от регистрирано по ЗДДС лице от територията на страната към територията на друга държава членка за потенциален купувач с валиден ДДС номер в своята държава членка. Това изпращане на стока не е доставка при определените в закона условия, като е необходимо да се водят специални регистри и да се подаде VIES декларация. Предвидени са санкции, ако лицата не водят съответните регистри, предвидени в чл. 123, ал. 5 – ал. 9 от ЗДДС. При прехвърлянето на собствеността на тази стока в определения срок (в рамките на 12 месеца от пристигането) ще е налице вътреобщностна доставка за българския доставчик и ВОП за чуждестранния контрагент.

В разпоредбите на ЗДДС са предвидени и други възможност и съответно се определя третирането по ЗДДС при такива хипотези.:

– да се замести лицето-получател,

-връщане на стоката,

-отпадане на изпълнението на определените условия.

Последователни доставки на стока

В чл. 65а от ЗДДС се регламентира, че доставките на една и съща стока във верига, включваща и междинен доставчик, която се изпраща или транспортира от една държава членка до друга държава членка директно от първия доставчик до крайния получател във веригата, са последователни доставки на стоката.

Тези нови правила са свързани с необходимостта от еднакъв подход при третирането по ДДС на такива доставки в различните държави членки.

Междинен доставчик е доставчик във верига от последователни доставки на стока, различен от първия доставчик във веригата, който изпраща или транспортира стоката сам или чрез трето лице от негово име.

Основното правило е, че режимът за ВОД ще се прилага само за доставката, извършена към междинния доставчик. Като изключение от правилото, само ако междинния доставчик предостави на доставчика ДДС номера си от държавата членка на изпращане, транспортирането ще се отнася към доставката, извършена от междинния доставчик към неговия клиент. Всички други доставки подлежат на облагане – в държавата на изпращане или в държавата на пристигане.

В § 32 се уточнява, че този начин на третиране на последователните доставки се прилага, когато стоката е пристигнала или превозът на същата е завършил след 1 януари 2020 г.

Други изменения и допълнения:

Разширява обхватът на понятието „нови сгради“ и "подобрение" и в съответствие се допълват разпоредбите на ЗЗДС, свързани с корекции на ползван данъчен кредит за направено подобрение.

С редакцията на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС е направено изменение на определението за „нова сграда“. В понятието "нова сграда" се въвеждат случаите, които отговарят на следните условия:

представляват части, обособени като самостоятелни обекти от съществуващи сгради в резултат на извършено надстрояване и/или допълващо застрояване, и тези части може да бъдат обект на отделни доставки или представляват сгради, за които направените преки разходи за извършване на реконструкция, основно обновяване и/или преустройство са не по-малко от една трета от пазарната цена на тези сгради към датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ и

към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ.

По ЗУТ, според категорията на строежа:

за някои сгради се издава разрешение за ползване,

за други - удостоверение за въвеждане в експлоатация,

Във връзка с новите текстове е направено допълнение на понятието „подобрение“, като е въведена буква „а“ в § 1, т. 32 от ДР на ЗДДС:

за сгради, които са или биха били дълготрайни активи - всяко надстрояване, допълващо застрояване, реконструкция, основно обновяване или преустройство, в резултат на което е налице "нова сграда" по т. 5, буква "в", подточка "аа";

Във връзка с промяната в понятието за „нова сграда“ и „подобрение” са допълнени разпоредбите на закона, свързани с извършването на корекции на ползван данъчен кредит за направено подобрение (чл. 79, ал. 9 и ал. 10, чл. 79а, ал. 9 и ал. 10, чл. 80, ал. 1, т. 6).

Направена е редакция в разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 4 от ЗДДС, като се разделят хипотезите за ремонт и подобрение. Освен редакцията на понятието „подобрение” в § 1, т. 32 от ДР на ЗДДС са въведени нови понятия в т. 94, за които е направена препратка към ЗУТ. В разпоредбата на чл. 78 се въвеждат нови алинеи – ал. 7- ал. 9, с които се изяснява извършването на корекции по реда на чл. 79, чл. 79а и чл. 79б при наети активи.

Извежда се от обхвата на доставка безвъзмездно изграждане, подобрение или ремонт на елементи на техническа инфраструктура - публична държавна или публична общинска собственост като се създава чл. 10б. Пояснява се, че при такава хипотеза е налице право на приспадане на данъчен кредит. В тази връзка е направено и допълнение при изключенията за извършване на корекции на данъчен кредит - чл. 80, ал. 1, т. 1, буква „г”. В § 1, т. 95 от ДР на ЗДДС е въведено определение за „елементи на техническата инфраструктура”.

Въвеждат се правила за начисляване на данък при въвеждане и доставки на стоки, които са предназначени за континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в които държавата упражнява суверенни права, юрисдикция и контрол, в съответствие с чл. 42 и/или чл. 47 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (чл. 25, ал. 10 - ал. 12, чл. 82, ал. 6, чл. 131г). В тази връзка е направена и редакция на определението за „територия на страната” в § 1, т. 1 от ДР на ЗДДС.

С редакцията на чл. 6, ал. 1 се разширява понятието за доставка на стока: Доставка на стока по смисъла ЗДДС е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.

Направена е и редакция в чл. 25, ал. 2 от ЗДДС относно възникването на данъчно събитие : Данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена.

На регистрираните по ЗДДС лица няма да се налага да декларират адрес за получаване на съобщения (чл. 101, ал. 5), тъй като за Заявен електронен адрес за кореспонденция ще се счита за електронен адрес за получаване на съобщения, съгласно чл. 28, ал. 2 от ДОПК.

С редакцията на чл. 3, ал. 3, т. 1 дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово, не се счита за независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС. Аналогично ще е третирането и на дейността, извършвана от физическо лице по всяко друго правоотношение, което създава взаимоотношения, подобни на тези на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя.

Данъчно задължените лица, които не са установени на територията на страната ще подлежат на регистрация по закона, независимо от облагаемия оборот. Това е предвидено в чл. 96, ал. 9 от ЗДДС. Такова лице е длъжно в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за облагаемата доставка на стоки или услуги става изискуем, да подаде заявление за регистрация по този закон, освен в случаите, в които този закон предвижда задължение за регистрация по чл. 97, 97б и 98. Дерегистрация ще е допустима съгл. чл. 108, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, когато за последните 12 месеца преди текущия месец, лицето не е извършвало облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12.

Променя се определението за електронен магазин. В § 1, т. 87 на ДР на ЗДДС се указва, че „електронен магазин” е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане. С това определение са разширява обхватът на субектите, за които са налице задължения по Наредба № Н-18/ 2006 г.

С чл. 118, ал. 3а от ЗДДС се допуска в случаите на неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта по продажби/доставки на стоки или услуги, вместо фискален или системен бон, да се издава и предоставя на получателя по електронен път документ за продажбата, който не е издаден от фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В § 1, т. 96 от ДР на ЗДДС е дадено определение за "неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта". Условията за прилагане на тази разпоредба ще се регламентират с Наредба № Н-18/ 2006 г.

Измененията влизат в сила от 01.01.2020 г., с изключение на тези, свързани с отчитането на продажбите с фискални устройства, неприсъствените плащания и електронните магазини, регламентирани в чл. 118, ал. 3 и 3а и § 1, т. 87 и т. 96 от ДР на ЗДДС, които влизат в сила три дни след обнародването на закона в ДВ - от 10.12.2019 г.

В тримесечен срок от влизането в сила на закона министърът на финансите следва да приведе наредбата по чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност в съответствие с ЗДДС.