От 01.01.2009 г. предприятие, изплащащо доходи по чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)¹, т.е. доходи, известни в практиката като доходи по граждански договори, процедира по различен начин в зависимост от това дали доходът се изплаща на самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО), потвърдило това обстоятелство писмено, или не.

Авансово облагане при изплащане на доходи на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, потвърдило това писмено.

Задължения на платеца на дохода:

При условие че предприятието² изплаща доход на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, изрично потвърдило това обстоятелство писмено с декларация по реда на чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, предприятието - платец на дохода:
- не изготвя Сметка за изплатени суми по реда на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ;
- не удържа авансов данък (както бе до 31.12.2008 г.), а изплаща брутния доход на лицето (чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ). 

По смисъла на КСО статут на самоосигуряващи се лица имат: лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводителите, както и собствениците или съдружниците в търговски или в неперсонифицирани дружества, и едноличните търговци. 

Промененият режим на изплащане на доходи на самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО се съпътства с изискване платецът на дохода да получи от самоосигуряващото се лице: 

- писмена декларация по реда на чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. 

Декларацията, следва да се предоставя от самоосигуряващото се лице при всяко изплащане на дохода, тъй като статутът “самоосигуряващо се лице” не се придобива за определен срок и винаги може да бъде променен в рамките на годината; В ЗДДФЛ липсва изискване декларацията от самоосигуряващото се лице да е по образец, утвърден от министъра на финансите (чл. 43, ал. 5 и чл. 64 ЗДДФЛ, по аргумент от противното). Тя е в свободен стил. Може да бъде наречена “Декларация по чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ”, като в нея лицето, идентифицирайки се с трите си имена, данни по лична карта, постоянен адрес, ЕГН и ЕИК по БУЛСТАТ, декларира, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО.

-         документ, заместващ Сметката за изплатени суми, чрез който да се оформи счетоводно придобитият доход.

Изготвените от платеца на дохода разходен касов ордер или платежен документ за банков превод, не са достатъчни.

Изискванията по отношение на документирането и отчитането на придобития доход са регламентирани в чл. 9 ЗДДФЛ. Този член се състои от три алинеи:

·        алинея 1 - данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път, или чрез прихващане (има се предвид Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства - б.а.);

·        алинея 2 - данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 (доходи от друга стопанска дейност по чл. 29 ЗДДФЛ, т.е. т.нар. доходи по граждански договори) и т. 4 (доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество), съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч);

·        алинея 3 - разпоредбите на ал. 2 не се прилагат за доходи, за които при придобиването им платецът на дохода издава предвидения в този закон формуляр “Сметка за изплатени суми” или доходът е обложен с окончателен данък по реда на глава шеста (например, при доходи, обложени с данък върху дивидентите, или доходи на чуждестранни физически лица, обложени с данък при източника - б.а.).

Ако разгледаме изискването за документиране и отчитане, започвайки от разпоредбата на ал. 2. Тя се отнася за лицата, които не са длъжни да издават фискална касова бележка при продажби на стоки и услуги. 

Според чл. 4 от Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, само при четири случая физическите лица, получили доходи в брой, не издават касови бележки, а именно, ако те са:

·        лица, упражняващи свободна професия. По смисъла на т. 7 от § 1 на ДР на наредбата “лица, упражняващи свободна професия” са: експерт-счетоводителите; данъчните консултанти; одиторите; адвокатите, нотариусите и други юридически консултанти; представителите по индустриална собственост; оценителите на движимо и недвижимо имущество и на цели предприятия; преводачите; инженерите и техническите ръководители; архитектите; дейците на културата, образованието, изкуството и науката, включително и изобретателите; вещите лица и други лица, осъществяващи за своя сметка професионална дейност;

·        физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), извършващи продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища, или закрити помещения, като магазин, складове или други подобни;

·        лица, упражняващи занаят по смисъла на Закона за занаятите, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги и при условие че лицата са занаятчии - пенсионери по инвалидност или за осигурителен стаж и възраст, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Т3;

·        наемодатели - физически лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, включително отдаващите под наем складови помещения.

Посочените лица не следва да издават и касови бележки от кочан.
Следователно, при изплащане на доходи по граждански договори на посочените лица, при условие че те потвърдят, че са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, доколкото вече не следва да им се издава Сметка за изплатени суми, самите получатели на дохода, на основание на чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ, следва да издават първичен документ по смисъла на ЗСч за извършените услуги/продадените стоки, съдържащ реквизитите на чл. 7, ал. 1 ЗСч (чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ)

 Не е задължително да се издава фактура, ако лицето не е регистрирано по ЗДДС, тъй като според чл. 113, ал. 3, т. 7 ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, осъществени от нерегистрирани по закона физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки:
а) се издава документ по реда на специален закон, или
б) се издава Сметка за изплатени суми, или документ по чл. 9ЗДДФЛ, или
в) издаването на документ не е задължително, съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица (например при доходи, облагани с окончателни данъци, каквито са доходите от дивиденти и доходите на чуждестранни физически лица - б.а.).
Ще припомним,че адвокатите и нотариусите издават еднотипни документи (Договор за правно съдействие и защита или Сметка по чл. 89 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност). При останалите лица обаче липсват подобни фиксирани образци.
Следователно, при извършване на услуги с личен труд или продажби на стоки (например селскостопански, рибни или горски продукти), облагани по реда на чл. 29 ЗДДФЛ, няма значение какъв ще бъде документът, издаден от получателя на дохода - договор за услуга, разписка или просто обикновена фактура от кочан. Важното е той да съдържа реквизитите на чл. 7, ал. 1 ЗСч, а именно:

1.       наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;

2.       дата на издаване;

3.       наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) на издателя и получателя.

Според чл. 84 ДОПК, това означава, че по отношение на получателя на дохода, издаващ документа, идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ, а идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец.Лицата, които не попадат в тези случаи, се идентифицират чрез служебен номер;

4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
5. име и фамилия на съставителя, т.е. на получателя на дохода.

Следователно, при изплащане на доходи на самоосигуряващи се лица, които според цитирания по-горе чл. 4 от Наредба № Н-18 не следва да издават касови бележки от фискално устройство, платецът на дохода следва да разполага с два документа, предоставени от получателя на дохода:

·        декларация по чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, че лицето е самоосигуряващо се по смисъла на КСО;

·        ;първичен документ по смисъла на чл. 7 ЗСч, заместващ Сметката за изплатени суми. Според нас, ако лицето не е адвокат или нотариус, е най-удачно да си купи кочан с обикновени фактури, чрез който да документира придобития доход.

Самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО обаче, не са само лицата, упражняващи свободни професии, земеделците и занаятчиите по Закона за занаятите, за които изрично е предвидено, че при плащане в брой във или от търговски обект не следва да издават касови бележки. Такива са и собствениците или съдружниците в търговски или в неперсонифицирани дружества, и едноличните търговци. Ако собственик или съдружник в търговско или в неперсонифицирано дружество (гражданско дружество) извършва дейност с личен труд в дружеството или в полза на друго лице и за това получава доходи по граждански договори по реда на чл. 29 ЗДДФЛ, е спорно дали не следва да издава касови бележки от фискално устройство. Същото се отнася и за собственик на предприятие на ЕТ, който извършва услуга с личен труд като физическо лице извън предмета на дейност на предприятието на ЕТ (например собственик на ЕТ с предмет на дейност “търговия на дребно” извършва консултантска услуга като физическо лице на друго предприятие).

Действително лицата, извършващи услуги с личен труд, не са търговци по смисъла на ТЗ (чл. 2, т. 2 ТЗ), но никъде в Наредба № Н-18 изрично не е посочено, че по принцип касови бележки не се издават от лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ³. Регламентирано е, че“всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва по банков път” (чл. 3 от Наредба № Н-18), след което в чл. 4 са посочени изключенията, част от които, доколкото засягат доходи по чл. 29 ЗДДФЛ, са цитирани по-горе. 
Имайки предвид, че тълкуването на понятието търговски обект ⁴ е много разтегливо и извършването на услуга с личен труд в офиса на фирмата не е невъзможно да се изтълкува като продажба на услуга във или от търговски обект, според нас, е по-предпазливо на собствениците и съдружниците, самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, извършващи услуги с личен труд (ако не попадат в изключенията на чл. 4 от наредбата, посочени по-горе) до изясняване на въпроса от приходните органи - изисква ли се при тези лица издаване на касови бележки от ФУ или не, да им се плаща по банков път. (При плащане по банков път, освен декларацията по чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, те следва да издават първичен документ по смисъла на ЗСч, разгледан по-горе.)

Задължения на самоосигуряващото се по смисъла на КСО лице

От 01.01.2009 г. самоосигуряващо се лице - получател на дохода (декларирало писмено това обстоятелство пред платеца на дохода) само определя и внася авансов данък върху придобития доход (чл. 43, ал. 6 ЗДДФЛ), независимо от това кой е платецът на дохода (предприятие, или което и да е физическо лице). Данъкът (10 на сто) се определя върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход (чл. 43, ал. 1 ЗДДФЛ). Имат се предвид осигурителните вноски, дължими авансово от самоосигуряващите се лица по реда на чл. 6, ал. 7, т. 1 КСО⁵. Ще обърнем внимание, че не се имат предвид внесените, а дължимите авансово осигурителни вноски - независимо от това дали са внесени през съответното тримесечие. Очевидно, идеята е, че лицето рано или късно ще внесе тези вноски, така че те трябва да се вземат предвид при авансовото облагане. (Аналогично третиране е възприето от години при годишното облагане на самоосигуряващите се лица - чл. 30 ЗДДФЛ⁶). Определеният от самоосигуряващото се лице данък за съответното тримесечие се внася в сроковете и по реда на чл. 67, ал. 1 и 2 и чл. 68 ЗДДФЛ (чл. 43, ал. 7 ЗДДФЛ). Това означава, че:

·        данъкът се внася тримесечно от придобилите доходите лица - до 15-о число на месеца, следващ тримесечието (чл. 67, ал. 1 ЗДДФЛ). Изрично е посочено, че за четвъртото тримесечие данък не се дължи (чл. 67, ал. 2, във връзка с чл. 43, ал. 6 ЗДДФЛ). (Ако самоосигуряващото се лице получава всичките си доходи в периода от 01.10. до 31.12., то не би дължало авансов данък.) С други думи, данъкът се внася:

- за доходите, придобити през първото тримесечие - до 15.04.; 

- за доходите, придобити през второто тримесечие - до 15.07. и 

- за доходите, придобити през третото тримесечие - до 15.10. 

За невнесения в срок данък се дължи лихва. Доколкото става въпрос за лихва върху авансов данък, лихвата се дължи само до 31.12. на съответната година, за която се отнасят вноските (чл. 175, ал. 2, т. 2 ДОПК);

·        данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на лицето (чл. 68, ал. 1 ЗДДФЛ).

При определяне на авансовия данък, ако самоосигуряващото лице е с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, то дължи авансово данък, след като облагаемият му доход (т.е. придобитият доход, намален с нормативните разходи) от всички източници на доход, придобит от началото на годината и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, т.е. с данък 10 на сто⁷, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши размера на годишното данъчно облекчение за лице с увреждане - 7920 лв. (чл. 43, ал. 2 ЗДДФЛ).

Пример за авансово облагане на самоосигуряващите се лица, в сила от 01.01.2009 г.:
От 01.01. до 31.03.2009 г. адвокат е получил възнаграждения за извършените от него услуги за правна помощ в размер на 6000 лв., от които:
- от предприятие - 4000 лв., като лицето писмено е декларирало обстоятелството, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и съответно предприятието не му е удържало авансов данък;
- от физически лица - 2000 лв. 
От началото на годината лицето няма други доходи. Лицето е родено преди 01.01.1960 г. Декларирало е, че авансово ще се осигурява само за фонд “Пенсии” (18%) и здравно осигуряване (8%) върху минималния осигурителен доход за 2009 г. - 260 лв. Облагаемият доход на лицето за първото тримесечие е 4297,20 лв. (6000 лв. доход - 1500 лв. нормативно признати разходи (6000 лв. х 25%) - 202,80 лв. дължими осигурителни вноски за първо тримесечие (18% + 8%) х 260 лв. х 3 месеца). Дължимият авансов данък за първото тримесечие е 429,72 лв. (4297, 20 лв. х 10%). Аналогично се изчислява авансовият данък за второто и третото тримесечие. 
За четвърто тримесечие данък не се дължи. 
Ако адвокатът бе с 50 или над 50 на сто намалена работоспособност, според данните от примера, той не би дължал авансово данък за първото тримесечие, тъй като облагаемият му доход от всички източници, придобит от началото на данъчната година (6000 лв. - 6000 лв. х 25%), намален с внесените лични задължителни осигурителни вноски (202,80 лв.), не превишава 7920 лв. 

Описаната процедура на авансово облагане не зависи от обстоятелството дали лицето е регистрирано по ЗДДС или не⁸. Тя е една и съща. Просто при наличие на регистрация по ЗДДС обект на облагане са нетните суми (сумите без начисления ДДС) на получените възнаграждения.

В случаите, при които лице - получател на доход самт определя данъчното си задължение, то не следва да изготвя Сметка за изплатени суми и Служебна бележка, в която да отрази авансово внесения данък. Такава се изготвя само от платец на доход (чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ). Авансово внесеният данък се документира с вносна бележка. В закона липсва изискване за прилагането й към годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ.

Авансово облагане при изплащане на доходи на лице, което не е потвърдило, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО

От 01.01.2009 г. предприятие, изплащащо доходи по чл. 29 ЗДДФЛ, т.е. доходи, известни в практиката като доходи по граждански договори, издава Сметка за изплатени суми по реда на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ и респективно удържа авансов данък само ако получателят на дохода не му подпише декларация, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. Това означава, че платецът на доходи по граждански договори има ангажимент да издава Сметка за изплатени суми по реда на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ в два случая:

- изплащане доход на лице, което не е самоосигуряващо се по смисъла на КСО. Например на лице, което работи по трудов договор и едновременно с това извършва услуги с личен труд по граждански договор, или на лице, включително на пенсионер, което от време на време извършва услуги с личен труд по извънтрудови правоотношения (граждански договор);

- изплащане доход на лице, което е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, но не е потвърдило това обстоятелство с декларация по реда на чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ.

В посочените случаи платецът на дохода процедира по един и същ начин⁹:

·        издава задължително Сметка за изплатени суми на основание на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ. Актуалният за 2009 г. образец на Сметката за изплатени суми е утвърден със Заповед на министъра на финансите ЗМФ № 2254 от 30.12.2008 г. и е обнародван в ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г. Той може да бъде изтеглен и от интернет-страницата на НАП;

·        удържа авансов данък, освен на лице с увреждане 50 и над 50 на сто, ако същото потвърди, че от началото на годината досега доходът му от всички източници на доход, подлежащ на облагане с данък 10 на сто¹⁰, намален с нормативно признатите разходи и удържаните/внесените лични осигурителни вноски, не превишава размера на годишното данъчно облекчение за лице с увреждане - 7920 лв. За да не се удържи данък обаче, на платеца следва да бъде предоставено (еднократно) копие на валиден документ от ТЕЛК/НЕЛК към датата на изплащане на дохода (чл. 43, ал. 9 ЗДДФЛ);

·        удържа осигурителни вноски по общия ред, с изключение на случаите, изрично посочени в образеца на Сметката за изплатени суми, т.е. само ако лицето е потвърдило, че е осигурено върху максималния месечен осигурителен доход за годината (за 2009 г. - 2000 лв.) без възнаграждението по тази сметка или е пенсионер, или по принцип върху получения доход не следва да се удържат осигурителни вноски (например при доходи от авторски възнаграждения). Ако самоосигуряващо се лице не представи писмена декларация, че е самоосигуряващо се по смисъла на КСО, следва да му се удържат осигурителни вноски по общия ред, освен ако не са налице посочените по-горе изключения. Липсва възможност предприятието - платец на дохода, при попълване на Сметката за изплатени суми да не удържа осигурителни вноски поради обстоятелството, че получателят на дохода е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО.

Важно е да се отбележи, че дори и предприятието - платец на дохода да знае, че лицето е самоосигуряващо се по смисъла на КСО, ако то не му представи писмена декларация за това обстоятелство - процедира по описания по-горе ред, т.е. данъкът върху възнаграждението следва да се удържи на общо основание (освен ако лицето е с увреждане 50 и над 50 на сто и с доходи до 7920 лв.). 
При неудържането на данъка ще му бъде наложена глоба или имуществена санкция до 1000 лв. по реда на чл. 81 ЗДДФЛ.

БЕЛЕЖКИ :

1. Доходите, облагани по реда на чл. 29 ЗДДФЛ, са доходите от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, а именно: 
- доходите от продажба на произведени, преработени или непреработени продукти от селското стопанство, (включително от продажба на произведена декоративна растителност), от горското стопанство (включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове), от ловното и рибното стопанство;
- авторските и лицензионните възнаграждения, включително доходите, получени от продажба на изобретения на науката, или произведения на културата и изкуството от техните автори, както и възнагражденията за изпълнения на артисти-изпълнители;
- доходите от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси;
- доходите от упражняване на свободна професия или възнагражденията по извънтрудови правоотношения.

2. Аналогична процедура се прилага и от самоосигуряващо се лице - платец на доход по чл. 29 ЗДДФЛ. Например, ако нотариус, адвокат или медицински специалист заплаща възнаграждения по граждански договори на други самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, писмено потвърдили това пред него.

3. Изискването лицата да не са търговци по смисъла на ТЗ, за да не издават касови бележки, е визирано само в определени случаи - при продажба на собствена и непреработена селскостопанска продукция, при лица, упражняващи занаят по смисъла на Закона за занаятите и наемодатели - физически лица. 

4. Според чл. 2 от Наредба № Н-18 “търговски обекти” са тези по § 1, т. 41от Допълнителната разпоредба на Закона за данък върху добавената стойност, а именно: “търговски обект” е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

5. Според чл. 6, ал. 7, т. 1 ЗДДФЛ самоосигуряващите се лица дължат авансово вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 7, т. 1 КСО).

6. Според чл. 30 ЗДДФЛ годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29 от друга стопанска дейност, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка. Отново не се визират внесени осигурителни вноски, а само дължими вноски.

7. Имат се предвид всички облагаеми доходи от началото на годината, без доходите от дейност като ЕТ, доходите, облагани с окончателен данък (например данък върху дивидентите), и доходите, облагани с патентен данък по реда на ЗМДТ.

8. Наличието или липсата на регистрация по ЗДДС е без значение за данъчното третиране на доходите на лице, упражняващо свободна професия(например, адвокат, нотариус, частен съдебен изпълнител, архитект, одитор и т.н.) както авансово, така и годишно - при регистрация задължително или доброволно по ЗДДС, начинът на данъчно третиране на доходите не се променя. Облагаемият доход се определя, като от тримесечните/годишните доходи нетни доходи (доходите без ДДС) се приспадат 25 на сто нормативно признати разходи (35 на сто за 2007 г.). С други думи, данъчното задължение по реда на ЗДДФЛ би било едно и също независимо от това дали лицето, упражняващо свободна професия, е регистрирано, или не по ЗДДС (вж. писмо № 24-31-43 от 31.01.2008 г. на ЦУ на НАП).

9. Аналогична процедура се прилага и от самоосигуряващо се лице - платец на доход по чл. 29 ЗДДФЛ. Например, ако нотариус, адвокат или медицински специалист заплаща възнаграждения по граждански договори на свои сътрудници.

10. Имат се предвид всички облагаеми доходи от началото на годината без доходите от дейност като ЕТ, доходи, облагани с окончателен данък (например, данък върху дивидентите) и доходи, облагани с патентен данък по реда на ЗМДТ.

Доц. д-р Людмила МЕРМЕРСКА, данъчен консултант

Източник на информацията: сп. "Финанси и право" бр.02/2009, ИК Труд и право

04 март 2010

Напомняме Ви, че начислените разходи за глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, както и лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения, не се признават за данъчни цели. Допускането на подобна грешка от лицата, които извършват стопанска дейност, е установено след извършен анализ на подадените годишни данъчни декларации за минали години.

Ако при попълване на декларациите през тази година сте осчетоводили някои от тези разходи и това е довело до намаляване на финансовия резултат за данъчни цели, то теняма да се признаят. С размера на описаните разходи трябва да увеличите счетоводния финансов резултат.  

За физическите лица, с дейност като едноличен търговец, посочването им става в клетка с шифър 1006 в част V, справка № 2 -  Преобразуване на счетоводния финансов резултат, раздел „А.Увеличения”, на  приложение № 2 от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Юридическите лица трябва да опишат тези разходи в клетка с шифър 7180 в частта за преобразуване на счетоводния финансов резултат на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, раздел „А. Увеличения”.

ИЗТОЧНИК : НАП 

http://portal.nap.bg/preview_news?p_news_id=846

Със Закона за изменение и допълнение на ЗДДФЛ (ЗИДЗДДФЛ, обн., ДВ, бр. 106 от 12 декември 2008 г.) бе променен редът за определяне и издължване на авансовите вноски за данъка върху доходите на физически лица, придобити от стопанска дейност. Новият ред за тяхното изчисляване и внасяне е в сила от 1 януари 2009 г. С какво се отличава той от реда, прилаган за тези вноски през 2008 г.? За целите на подоходното облагане ЗДДФЛ квалифицира доходите, придобивани от физически лица от стопанска дейност, на две основни категории. Такива са доходите от стопанска дейност, придобивани от: - лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), и - лица - търговци по смисъла на ТЗ, включително ЕТ. Редът, по който се извършва определянето и внасянето на авансовите вноски за посочените две категории доходи, е различен. Обект на настоящия коментар е редът за определяне и внасяне на авансови вноски за дължимия данък върху доходите от стопанска дейност на физически лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ. Той се прилага от всички фирми и самоосигуряващи се лица – платци на възнаграждения за такава дейност. 1. Видове доходи от стопанска дейност на нетърговци, облагаеми по този ред Такива са доходите, определени в чл. 29, т. 1 и 2 на ЗДДФЛ като получени от: - продажби на произведена, преработена или непреработена селскостопанска продукция, диворастящи билки, гъби и плодове, ловни и рибни стопанства; - авторски и лицензионни възнаграждения, изобретения, възнаграждения на изпълнители-артисти и др. под.; - упражняване на занаятчийска дейност, които не се облагат с патентен данък по ЗМДТ и - упражняване на свободна професия. В сравнение с реда, прилаган за определяне и внасяне на авансовите вноски за подоходен данък по ЗДДФЛ, дължими от физическите лица за доходите им от този вид дейности през 2008 г., този, приложим от 1 януари 2009 г., е променен съществено. Новият ред е регламентиран в чл. 43, ал. 1–8 от закона. В съответствие с променената разпоредба на ал. 1 от чл. 43 на закона за този вид доходи се дължи авансов данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които са задължени да правят за своя сметка самоосигуряващите се лица за месеците на тримесечието, през което е придобит доходът. Когато лицето не е самоосигуряващо се, то дължи авансово данък за разликата между облагаемия си доход и удържаните му задължителни осигурителни вноски. С това бе решен един продължителен спор между самоосигуряващите се лица и данъчната администрация, който през 2008 г. бе обект и на съдебна процедура и съответно решение на ВАС в полза на администрацията. По този начин през изминалата година вследствие особеностите на нововъведеното облагане с “плосък” подоходен данък разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от закона фактически не се прилагаше. В сметките за изплатени суми на самоосигуряващите се лица, издавани по образец, утвърден със заповед № ЗМФ-42 от 2008 г., не се посочваха сумите на направените от тях задължителни осигурителни вноски. В този смисъл промяната в реда за авансовото облагане на доходите, получени от стопански дейности по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ, е много съществена и принципна. В съответствие с нея през 2009 г. при определяне на дължимите авансови вноски за подоходен данък на самоосигуряващите се лица ще се отчитат текущо дължимите от тях задължителни осигурителни вноски. В случаите, при които платец на доходи по чл. 29 от закона, върху който следва да се начислят авансови вноски, е предприятие или самоосигуряващо се лице, механизмът за практическото приложение на тази разпоредба обаче се затруднява, предвид това, че осигурителните вноски не се правят в момента на изплащане на дохода. Това е наложило като решение на въпроса задължението за авансовото облагане на самоосигуряващите се лица, които осъществяват посочените видове дейности, да е задължение на самите тях. В резултат на това задълженията на данъчно задължените лица - участници в действия, свързани с авансовото подоходно облагане на самоосигуряващи се лица, се промениха радикално. 1.1. Задължения на предприятията или самоосигуряващи се лица – платци на доходи за дейности по чл. 29 от закона: При изплащане на възнаграждения за доходи от друга стопанска дейност на самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) предприятията или самоосигуряващите се лица – платци на възнагражденията, не начисляват и не удържат авансово данък върху дохода (чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ). За целта лицата, които го получават, следва да декларират писмено пред платеца му статута си на самоосигуряващо се лице по смисъла на кодекса. В нормативните разпоредби липсва изискване декларацията да е по образец, утвърден от министъра на финансите. Изказани са и експертни становища, според които в такива случаи платците не издават сметка за изплатените суми на лицата. Според нас обаче те или друг документ от този вид следва да се издава като доказателство за изплатената сума на лицата. За физически лица, които не са удостоверили пред платците на дохода, качеството си на самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО - последните следва да удържат данъка по реда, действал през 2008 г. (на основание ал. 4 във връзка с ал. 5 на чл. 43 от закона). Внимание: Следователно при липса на горепосочената декларация от самоосигуряващите се лица данъкът върху изплащаното възнаграждение за дейности по чл. 29 от ЗДДФЛ следва да се начислява и удържа авансово от платеца на дохода на общо основание. Неудържането му в такива случаи се санкционира с глоба или имуществена санкция до 100 лв. (по реда на чл. 81 от закона). В такива случаи, както през 2008 г., на облагане с 10 на сто данък подлежи разликата между облагаемия доход, т.е. придобитият доход, намален с нормативно признатите разходи и удържаните осигурителни вноски. 1.2. Определяне и внасяне на подоходния данък от самоосигуряващите се лица – получатели на доход от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ. Лицата, получатели на доходи от стопанска дейност по реда на чл. 29 от закона, които са декларирали писмено пред платеца на дохода статута си на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, сами определят и внасят авансово дължимия си данък (ал. 6 на чл. 43 от закона). Те имат посоченото задължение, независимо от това дали платец на дохода им е предприятие или физическо лице. Как се осъществява то? Подоходният данък, дължим от тези лица, се определя и внася от тях тримесечно (за първите три тримесечия на данъчната година). Внася се до 15-о число на месеца, следващ съответното тримесечие, т.е. до 15 април за първото; 15 юли за второто и 15 октомври за третото тримесечие. За четвъртото тримесечие на годината авансов данък не се внася. Размерът на дължимия данък се изчислява върху данъчна основа, определена като разлика между получения от лицата облагаем доход за месеците на съответното тримесечие, намален с дължимите от тях за това тримесечие осигурителни вноски по КСО (чл. 43, ал. 1 от закона). Внимание: Имат се предвид дължимите осигурителни вноски за тримесечието, а не внесените за него авансово осигурителни вноски, т.е. при определяне на данъчната основа, на база на която се определят авансовите вноски за данъка, осигурителните вноски се приспадат от нея, независимо от това дали са внесени до момента на изчисляването на данъка или не. Това произтича по силата на чл. 30 на ЗДДФЛ, който регламентира реда за определяне на данъчната основа. Според него данъчната основа за доходи от стопанска дейност по чл. 29 от закона се определя, като облагаемият доход на самоосигуряващите се лица за данъчната година се намалява с вноските, които те са задължени да правят за своя сметка. Той се внася в републиканския бюджет по сметка на ТЗ на НАП по постоянния адрес на лицето (чл. 68, ал. 1 от закона). За невнесения в срок данък се дължи лихва. Лихвата се дължи само за срока до 31 декември на съответната година, т.е. ако дължимият данък за първото тримесечие на 2009 г. не бъде внесен до края на годината, ще се държи лихва за срока от 16 април до 31 декември 2009 г. включително. 1.3. Определяне и внасяне на авансов подоходен данък за лица с намалена работоспособност. Когато получатели на доходите от стопанска дейност са лица с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, те дължат авансов данък, след като облагаемият им доход от всички източници, придобит от началото на съответната данъчна година и подлежащ на облагане с данък върху обща годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесени за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7920 лв. (чл. 43, ал. 2 от закона). Редът за определяне кога общият облагаем доход на лицата е достигнал посочената сума, след което следва да му се удържа авансов данък, до момента не е определен изрично. Най-вероятно е да се приеме, че лицето – получател на дохода, следва да декларира този факт върху сметката за изплащаните му суми. Степента на намалената си работоспособност и правото си на такова данъчно облекчение лицата удостоверяват с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, което следва да е валидно към датата/датите на изплащане на дохода им (чл. 43, ал. 9 на закона). Когато данъкът се удържа и внася авансово от платеца на дохода, това решение му се представя еднократно. По този начин се преодолява съществуващата до края на 2008 г. неблагоприятна нормативна постановка, при която на лицата с намалена работоспособност през годината се удържаше текущо авансов данък, който следва да им се възстанови с годишната им данъчна декларация по ЗДДФЛ. Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

 § 1. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г., доп., бр. 64 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; изм. и доп., бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.; изм., бр. 32 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.; изм., бр. 82 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.; изм., бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; доп., бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм. и доп., бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.; изм., бр. 81 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г.; доп., бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) По смисъла на този закон:

1. "България" или "страната" е Република България, а когато се употребява в географски смисъл, включва територията, върху която Република България упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в пределите на които Република България упражнява суверенни права в съответствие с международното право.

2. "Постоянен адрес" е адресът по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителната разпоредба на Закона за българските лични документи .

3. "Място на стопанска дейност" е място на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

4. "Определена база" е определена база по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

5. "Дивидент" е:

а) доход от акции;

б) доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;

в) скрито разпределение на печалбата.

6. "Ликвидационен дял" е:

а) ликвидационен дял по смисъла на Търговския закон, включително дела от имуществото, начислен на съдружник при прекратяване на събирателно или командитно дружество;

б) паричната равностойност на дела от имуществото, начислена на съдружник при прекратяване на членство в дружество;

в) полагащата се дялова вноска при прекратяване на членство в кооперация или при прекратяване на кооперация;

г) имуществото, прехвърлено при преобразуване чрез прехвърляне на имущество на едноличния собственик по реда на чл. 265 от Търговския закон;

д) доход с характер на дял по букви "а"-"г" при прекратяване на търговско дружество/кооперация или при прекратяване на членство в търговско дружество/кооперация в чужбина.

7. "Лихва" е доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации.

8. (доп. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) "Франчайз", "факторинг", "скрито разпределение на печалбата", "авторски и лицензионни възнаграждения" и "възнаграждения за технически услуги" са съответните понятия по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.

9. "Пазарна цена" е пазарната цена по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

10. "Произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети" са съответните понятия по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност.

11. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г.; изм., бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) "Разпореждане с финансови инструменти" за целите на чл. 13, ал. 1, т. 3 са сделките:

а) с дялове на колективни инвестиционни схеми, акции и права, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти; права за целите на изречение първо са ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала;

б) сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от колективни инвестиционни схеми, допуснати за публично предлагане в страната или в друга държава-членка на Европейския съюз, или в държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

в) сключени при условията и по реда на търгово предлагане по глава единадесета, раздел II от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогични по вид сделки в друга държава-членка на Европейския съюз, или в държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

12. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) "Допълнително доброволно осигуряване" е осигуряването по част втора, дялове трети и четвърти от Кодекса за социално осигуряване, както и доброволното осигуряване, осъществявано съгласно законодателството на държава-членка на Европейския съюз, или на друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, от институция, която извършва дейности, пряко свързани с пенсионното осигуряване или с осигуряването за професионална квалификация и безработица.

13. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) "Доброволно здравно осигуряване" е осигуряването по глава трета от Закона за здравното осигуряване, както и дейността по доброволно здравно застраховане, осъществявана съгласно законодателството на държава-членка на Европейския съюз, или на друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, от институция, която извършва дейност по доброволно (допълнително) здравно застраховане.

14. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) "Застраховки "Живот" са видовете застраховки по раздел I, т. 1 и 3 от приложение № 1 към Кодекса за застраховането, сключвани от застрахователи, лицензирани съгласно Кодекса за застраховането, или от застрахователи със седалище в държава-членка на Европейския съюз, или в друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, извършващи дейност при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги.

15. "Доходи от инвестиции на техническите резерви" е разпределената от застраховател по партидите на застрахованите лица част от нетния финансов приход от инвестициите на средствата на математическия (премийния) резерв.

16. "Застрахователно обезщетение" е застрахователно обезщетение по смисъла на Кодекса за застраховането.

17. "Рента" е доход, който получава собственикът на земеделска земя за ползването є от кооперация, регистрирана по Закона за кооперациите.

18. "Аренда" е доход, който арендодателят получава по силата на договор за аренда.

19. "Производствени дивиденти" са дивидентите, изплатени на член-кооператорите за произведената от тях и продадена на кооперацията продукция.

20. "Потребителски дивиденти" са дивидентите, разпределени за потребителски стоки, които член-кооператорите закупуват от кооперацията.

21. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) "Непреработен продукт от селско стопанство" е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава.

22. (отм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.).

23. (отм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.).

24. (доп. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.; изм., бр. 32 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)"Лечебни заведения" са лечебните заведения по Закона за лечебните заведения.

25. "Дарение за култура" е безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството.

26. "Трудови правоотношения" са:

а) правоотношенията с работници и служители по Кодекса на труда;

б) правоотношенията с държавни служители и правоотношенията между министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи или упълномощени от тях длъжностни лица-от една страна, и служещите в съответните министерства-от друга;

в) (доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.; изм., бр. 81 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г.) правоотношенията с членовете на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите, следователите, административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители по Закона за съдебната власт, включително с кандидатите за младши съдии и младши прокурори във връзка с получаването на възнаграждение за периода на обучението им, както и правоотношенията по Закона за Конституционен съд;

г) правоотношенията между Българската православна църква или друго регистрирано вероизповедание по Закона за вероизповеданията-от една страна, и нейните (неговите) служители с духовно звание-от друга страна;

д) (изм. изцяло - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) правоотношения с лица, получаващи доходи от изборни длъжности;

е) (изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната, както и правоотношенията по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната;

ж) (нова - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) правоотношенията между работодател по т. 27 и българско или чуждестранно физическо лице, когато тези правоотношения се установяват по договор за предоставяне на персонал между работодателя и трето лице;

з) (нова - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия;

и) (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери.

к) (нова - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) правоотношенията със специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определени по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето.

27. (доп. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) "Работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.

28. "Упражняване на занаят" е производството на изделия или предоставянето на услуги, осъществявани от физическо лице, вписано в регистъра на занаятчиите, което не е регистрирано като едноличен търговец.

29. "Лица, упражняващи свободна професия" са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;

б) не са регистрирани като еднолични търговци;

в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

30. "Извънтрудови правоотношения" са правоотношенията извън тези по т. 26, 28 и 29, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.

31. "Интелектуална собственост" е собствеността върху произведения на науката, изкуството и литературата, включително кино- и телевизионни филми и записи за телевизионни или радиопредавания; върху патенти, търговски марки, промишлени образци и полезни модели, чертежи, планове, секретни формули и процеси, както и информация за промишлен, търговски или научен опит (ноу-хау).

32. (изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) "Собствен капитал на предприятието" във връзка с прилагането на чл. 33, ал. 11 е разликата между балансовата стойност на активите и балансовата стойност на пасивите на предприятието.

33. "Предприятие" е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството, както и търговското представителство по Закона за насърчаване на инвестициите и осигурителната каса, създадена на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване.

34. "Данъчна спогодба" е:

а) спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите;

б) спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществата;

в) спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху доходите;

г) спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху доходите и имуществата;

д) спогодби и договори за избягване на двойното данъчно облагане в областта на международния въздушен транспорт без оглед на това, дали посочените спогодби и договори са междудържавни или междуправителствени.

35. "Данъчен кредит" е правото при определените от този закон условия да се признае вече платен в чужбина данък върху печалбата или дохода от определения данък върху печалбата на данъчно задълженото лице от източници в страната и в чужбина.

36. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.

37. (отм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

38. (отм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

39. (отм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

40. (отм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

41.(отм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

42. (отм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

43. (отм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

44. (отм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

45. (отм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

46. (отм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

47. "Средно претеглена цена" е цената, която се определя по следната формула:

                   ЦП1 х БР1 + ЦП2 х БР2 + ...+ ЦПn х БРn

СПЦ=___________________________________

                        БР1 + БР2 + ... +БРn      

където:

СПЦ е средно претеглена цена;

ЦП1,2...n е цената на придобиване на съответния финансов актив;

БР1,2...n е броят на финансовите активи, придобити на цена ЦП1,2...n.

48. (отм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

49. "Доходи от спестявания" са:

а) доходите, свързани с всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали са гарантирани с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки, лихвите и отстъпките от облигации и бонове, както и доходите от продажба на облигации и бонове (премии и печалби); не се смятат за доход от спестявания неустойките за закъснели плащания;

б) доходите от лихви, реализирани или капитализирани при продажбата, възстановяването или обратното изкупуване на вземанията за дълг по буква "а";

в) доходите по букви "а" и "б", изплатени пряко или чрез агент-платец и разпределени от:

аа) колективна инвестиционна схема, лицензирана в друга държава членка;

бб) агент-платец, сертифициран в държавата членка, в която е установен, като приравнен на колективна инвестиционна схема;

вв) колективна инвестиционна схема, установена в трета държава;

г) доходите от продажба, възстановяване или обратно изкупуване на акции и дялове в лица по букви "аа", "бб" и "вв", при условие че тези лица инвестират пряко или косвено (чрез лица по букви "аа", "бб" и "вв") повече от 40 на сто от активите си във вземания за дълг по буква "а".

50. "Агент-платец" е всяко лице, извършващо стопанска дейност на територията на Кралство Белгия, Република Австрия и Великото Херцогство Люксембург, което изплаща доход от спестявания на местни физически лица по този закон, включително когато е посредник при изплащането на дохода.

51. (нова - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) "Недвижим жилищен имот" във връзка с прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 1 е недвижим имот, който към момента на продажбата или замяната може да служи за задоволяване на жилищни нужди.

52. (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.; доп., бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) "Основно трудово правоотношение" е трудовото правоотношение по т. 26, което е възникнало първо по време. При определяне на основното трудово правоотношение не се вземат предвид трудовите правоотношения по т.26, буква "и".

53. (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) "Годишен отчет за дейността" е отчетът по чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката.

54. (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) "Морско лице" е физическо лице, заемащо длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава - членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежаващо свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване.

55. (нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) "Юрисдикции с преференциален данъчен режим" са тези по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.

56. (нова - ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) "Доход от стопанска дейност на физически лица" за целите на чл. 29а е доходът от дейността за производство на преработени или непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, които не са търговци по смисъла на Търговския закон.

57. (нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) "Данъчна стойност" за целите на чл. 33, ал. 6, т. 10 е тази по смисъла на чл. 53, ал. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

58. (нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) "Депозитни сметки" са банкови сметки за съхранение на пари за определен срок срещу възнаграждение (лихва).

59. (нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) "Държавна парична награда за особени заслуги към българската държава и нацията" е държавната парична награда на лица за изключителните им постижения и цялостен принос в областта на културата, науката, образованието, отбраната и националната сигурност, здравеопазването, спорта и др., за укрепване и развитие на гражданското общество, демократичните институции и защитата на човешките права и свободи, за борба с бедствия и аварии, за опазване на околната среда и за проявена лична доблест, предоставена по реда на Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията.

§ 2. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 90/434/ЕИО на Съвета относно общата схема за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношения на дружества от различни държави членки и Директива 2003/48/ЕО на Съвета относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания.