Закон за облагане на доходите на физическите лица (ДОД)

НОВИ МОМЕНТИ ПРИ ПОДАВАНЕ НА СПРАВКАТА ПО ЧЛ. 73 ЗДДФЛ ЗА ИЗПЛАТЕНИТЕ ПРЕЗ 2013 Г. ДОХОДИ НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА


Както всяка година предприятията и самоосигуряващите се лица следва да информират приходните органи за изплатени през годината доходи на физически лица (местни и чуждестранни) до 30 април на следващата година, чрез подаване на известната справка по чл. 73 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Тази година обаче, при попълването на познатата от години справка, има заначителни промени.
Ще припомним, че до миналата година при посочване в справката по чл. 73 ЗДДФЛ на доходите, придобити от физически лица, се прилагаха две основни правила:
  • посочваха се всички изплатени доходи през данъчната година на физически лица, които не са доходи оттрудови правоотношения по смисъла на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ или не са доходи от задължително социално осигурване;
  • едновременно с това значителна част от доходите на чуждестранните лица, обложени с окончателен данък не се посочваха (с цел избягване на дублиране в декларирането), доколкото бяха декларирани поименно в декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ, в сила до 31.12.2012 г.
От 01.01.2013 г. подходът при деклариране в справката по чл. 73 ЗДДФЛ е противополажен:
  • на деклариране подлежат само изрично изброени доходи, т.е. предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи по смисъла на КСО, посочват изплатените през годината доходи на физически лица само ако са изрично изброени в ал. 1 на чл. 73 ЗДДФЛ. По този начин обхватът на доходите, подлежащи на деклариране, е значително редуциран;
  • от доходите на чуждестранните лица, обложени с окончателен данък по реда на чл. 37 и чл. 38 ЗДДФЛ, няма да се посочават само тези, които са посочени в декларацията по чл. 142, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), подавана до 31 март на следващата година, т.е. преди подаване на справката по чл. 73 ЗДДФЛ. Става въпрос за доходи, изплатени в полза на чуждестранно физическо лице до 500 000 лв. годишно, за които платецът на дохода е приложил преференциалните разпоредби на СИДДО, свързани с прилагане на по-ниска данъчна ставка или освобождаване от облагане в България. Доходите, непосочени в декларацията по чл. 142, ал. 5 ДОПК, се декларират.
Независимо от промяната в подхода при посочване на доходите на физическите лица общото в справката по чл. 73 ЗДДФЛ, подавана до миналата година, и тази, която предстои да се подава е, че:
  • не се декларират доходи от трудови правоотношения по смисъла на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ. Това значава, че както досега не следва да се декларират не само доходите по трудови договори по Кодекса на труда, но и доходите по договори за управление и контрол, както и доходите на съдружници/собственици, свързани с полагане на личен труд в съответното дружество;
  • доходите от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местни и чуждестранни физически лица се включват в справката по чл. 73 ЗДДФЛ не в годината на изплащането им, а за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента, респективно начисляване на сумите при случаите на скрито разпределение на печалбата или ликвидационен дял (чл. 73, ал. 3, изречение първо от ЗДДФЛ). Ще обърнем внимание, че както и досега доходите от дивиденти в полза на ЕТ, независимо че са обект на облагане с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ, не се посочват в справката по чл. 73 ЗДДФЛ - в разпоредбата на чл. 73, ал. 3 ЗДДФЛ изрично е посочено, че обект на деклариране са единствено дивидентите, регламентирани в чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ, т.е. тези в полза на местни и чуждестранни лица.
След като маркирахме основните прилики и разлики между спраката по чл. 73 ЗДДФЛ, подавана досега, и тази, която предстои да се подава до 30.04.2014 г., ще конкретизираме доходите, изплатени на местни и чуждестранни физически лица, които следва да се декларират в справката по чл. 73 ЗДДФЛ.
Това са изплатените доходи на физически лица:
  • По чл. 10, ал. 1, т. 3, 4 и 6 ЗДДФЛ, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, т.е. подлежащи на деклариране от получателя им в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ. Става въпрос за изплатени доходи от:
1. друга стопанска дейност. Имат се предвид само доходите, посочени в чл. 29 ЗДДФЛ1. Доходите от стопанска дейност на физически лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, избрали да се облагат по реда на чл. 29а ЗДДФЛ, аналогично на едноличните търговци, не се посочват, тъй като техните доходи се третират обособено и не се включват в общата годишна данъчна основадефинирана в чл. 17 ЗДДФЛ. Задължително обаче (както и досега) се включват доходите на лица, упражняващи свободни професии, към които се отнасят адвокати, нотариуси и частни съдебни изпълнители (ЧСИ), независимо от това дали са регистрирани по ЗДДС, или не, и независимо от това дали издават данъчна фактура, или не. Ако посочените лица са регистрирани по ЗДДС, в справката по чл. 73 ЗДДФЛ се посочва нетният доход (изплатеният доход без ДДС). Ще обърнем внимание, че според разяснение на приходните органи2 платец на дохода на ЧСИ е взискателят и съответно именно той следва да посочи изплатения доход в справката по чл. 73 ЗДДФЛ;
2. наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, включително и в случаите на регистрация на наемодателя по ЗДДС. 
3. други източници (като правило доходи със случаен характер), посочени в чл. 35 ЗДДФЛ
3 (т. 1 от чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ);
  • По глава шеста от ЗДДФЛ, подлежащи на облагане с окончателен данък, т.е. доходите, посочени в чл. 37 и 38 ЗДДФЛ (т. 2 от чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ). Това означава, че на деклариране подлежат доходите на:
1. чуждестранни физически лица, посочени в чл. 37 и чл. 38 ЗДДФЛ, с изключение на подлежащите на деклариране по реда на чл. 142, ал. 5 ДОПК, както посочихме по-горе; 
2. местни лица, посочени в чл. 38 ЗДДФЛ. Това са доходите от: дивиденти и ликвидационни дялове, допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот“; имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците; лихви по заеми към кооперацията, придобити от член на кооперация; облагаеми доходи от наем или друго възмездно предоставяне на имущество в режим на етажна собственост с форма на управление общо събрание; лихви по депозитни сметки
Както отбелязахме още в началото, доходите от дивиденти и ликвидационни дялове се включват в справката по чл. 73 ЗДДФЛ не в годината на изплащането им, а за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента, респективно начисляване на сумите при случаите на скрито разпределение на печалбата или ликвидационен дял (чл. 73, ал. 3, изречение първо от ЗДДФЛ).
От прехвърляне на права или имущество, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ (т. 3 от чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ). Ще обърнем внимание, че платецът на дохода декларира придобития от физическото лице доход, а не облагаемия му доход, т.е. не следва да посочва разликата между продажната и покупната цена, за която като правило не може да има информация.
Ще уточним, че изключението по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ при деклариране на доходи от прехвърляне на права и имущество се отнася за необлагаемите доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДФЛ
4, за които е въведен минимален праг на деклариране от 5000 лв. - доходите от разпореждане с финансови инструменти до 5000 лв. годишно не подлежат на деклариране. 
Следователно обект на деклариране са всички доходи от прехвърляне на права или имущество - както облагаеми, така и необлагаеми доходинезависимо от размера им, с изключение на доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДФЛ, за които необходимост от деклариране възниква само при преминаване на прага от 5000 лв. 
Следва да се има предвид, че в случаите на продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, доходите се включват в справката за данъчната година на прехвърлянето им, т.е. независимо от това дали доходът е изплатен, или не (чл. 73, ал. 3, изречение второ от ЗДДФЛ). Това е така, защото за данъчни цели придобиването на дохода от прехвърляне на финансови активи е свързано с датата на прехвърлянето, а не с изплащането му (чл. 11, ал. 2 ЗДДФЛ).
По чл. 13, ал. 1, т. 3, 7, 8, 9, 20, 21 и 24 ЗДДФЛ, в случаите, когато годишният размер на съответния доход, изплатен на физическо лице, превишава 5000 лв. (т. 4 от чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ). Разпоредбата на чл. 13 ЗДДФЛ визира само необлагаеми доходи. Става въпрос за доходи от:
1. разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДФЛ (чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ);
2. допълнително доброволно осигуряване, получени след придобиване право на допълнителна пенсия; доходите от инвестиции на техническите резерви, получени по застрахователни договори; доходите от инвестиции на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, разпределени по индивидуалните партиди на осигурените лица (чл. 13, ал. 1, т. 7 ЗДДФЛ);
3. лихви по банкови сметки в български банки или клонове на чуждестранни банки в страната, с изключение на лихвите по депозитни сметки, облагани с окончателен данък, които винаги подлежат на деклариране(чл. 13, ал. 1, т. 8 ЗДДФЛ);
4. лихви и отстъпки от български държавни, общински и корпоративни облигации (чл. 13, ал. 1, т. 9 ЗДДФЛ);
5. парични и предметни печалби, получени от участие в хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта (чл. 13, ал. 1, т. 20 ЗДДФЛ);
6. парични и предметни печалби, получени от участие в игри, различни от хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта, при които печалбата се определя на случаен принцип (чл. 13, ал. 1, т. 21 ЗДДФЛ);
7. доходите, получени от рента, аренда или от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя(чл. 13, ал. 1, т. 24 ЗДДФЛ).
Следва да се има предвид, че посочените доходи не подлежат на деклариране, ако са до 5000 лв. годишно.
Ако даден доход не е сред изброените в чл. 73, ал. 1, т. 1-4 ЗДДФЛ, той не подлежи на деклариране независимо от размера му.
Ако обобщим всичко казано до тук, то никога не подлежат на деклариране в справката по чл. 73 ЗДДФЛ, независимо от размера им, следните доходи, изплатени на физически лица през данъчната година:
  • доходите от трудови правоотношения по смисъла на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, т.е. включително както и досега и доходите по договори за управление и контрол, и доходите на съдружници/собственици, свързани с полагане на личен труд в дружеството, в което имат дялово участие в капитала;
  • доходите в полза на ЕТ и доходите на физически лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, избрали да се облагат по реда на чл. 29а ЗДДФЛ;
  • ;необлагаемите доходи, които не са сред посочените в т. 4 на чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ и не са свързани спрехвърляне на права или имущество, независимо от размера имВ тази връзка ще обърнем внимание, че вече не подлежат на деклариране:
  • получените суми за командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни паридо двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения(т. 23 от чл. 13, ал. 1 ЗДДФЛ);
  • лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане, и присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела, изплатени на физически лица (т. 10 от чл.13, ал. 1 ЗДДФЛ);
  • застрахователните обезщетения, когато е настъпило застрахователно събитие (т. 14 от чл. 13, ал. 1 ЗДДФЛ), и
  • всички останали необлагаеми доходи, които не са посочени в т. 4 на чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ, разгледана по-горе, и не са свързани с прехвърляне на права или имущество5.
Накрая ще посочим, че справката по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ се предоставя само на електронен носител при изплащане през данъчната година на доходи на повече от 5 физически лица (чл. 73, ал. 5 ЗДДФЛ). Срокът за представяне на справката е същият - до 30 април на следващата година (чл. 73, ал. 4 ЗДДФЛ). Не е променена и санкцията за несвоевременно представяне на справката, или за посочване на неверни или непълни данни в нея - до 250 лв., а при повторно нарушение до 500 лв., като, ако става въпрос за нарушения, извършени за повече от едно физическо лице, санкцията се налага поотделно за всяко физическо лице (чл. 82 ЗДДФЛ).
Доц. д-р Людмила МЕРМЕРСКА, данъчен консултант
__________
1 Това са доходите за производство на преработени и непреработени продукти от селско стопанство, от горско стопанство (включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове), от ловно стопанство и от рибно стопанство; авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители; доходи от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси; доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения. 
2 Вж. Разяснение № М-26-Н-25 от 22.06.2012 г. на ЦУ на НАП, публикувано в Системата „Въпроси и отговори“ от интернет-страницата на НАП.
3 Имат се превид доходи от обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер; парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител; лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг, с изключение на лихвите по депозитни сметки в полза на местни физически лица; производствени дивиденти от кооперации; упражняване на права на интелектуална собственост по наследство; всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ или с окончателни данъци по реда на ЗКПО.
4 Доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДФЛ са сделките: а) с дялове на колективни инвестиционни схеми, акции и права, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти; права за целите на изречение първо са ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала; б) сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от колективни инвестиционни схеми, допуснати за публично предлагане в страната или в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; в) сключени при условията и по реда на търгово предлагане по глава единадесета, раздел ІІ от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогични по вид сделки в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
5 Не подлежат на деклариране от предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, следните необлагаеми доходи: разпределените под формата на нови дялове и акции печалба или друг източник на собствен капитал в търговски дружества, както и разпределените печалба или друг източник на собствен капитал под формата на увеличаване на номиналната стойност на съществуващите дялове и акции; доходите от задължително осигуряване в България (б.а. тези доходи и досега не се декларираха, но това беше изрично посочено в текста на чл. 73, ал. 2 ЗДДФЛ, в редакцията му, в сила до 31.12.2012 г.); присъдените обезщетения и други плащания при средна и тежка телесна повреда, професионална болест или смърт; обезщетенията за принудително отчуждаване на имущество за държавни и общински нужди; обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи; помощите и добавките от социално подпомагане, получени на основание на Закона за интеграция на хората с увреждания, Закона за закрила на детето, Закона за семейните помощи за деца или на друг нормативен акт, както и обезщетенията и помощите при безработица, получени на основание на нормативен акт; помощите от организации със социална дейност, създадени със закон, и от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност; стипендиите, получени от физически лица за обучението им в страната и в чужбина; паричните суми и подаръците, получени на основание на нормативен акт от донори на кръв, кръвни съставки и биопродукти за хуманни цели; предоставените държавни и национални награди на творци в областта на културата и на спортисти, наградите на лауреати на конкурси по проекти и програми, финансирани изцяло или частично от Национален фонд „Култура“, както и предоставените държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията; потребителските дивиденти от кооперации, създадени по Закона за кооперациите.

 

Служебните бележки по чл. 45 от ЗДДФЛ за 2012 година

Вид служебна бележка
Условия, при които се предоставя
Краен срок
Доходи от трудови правоотношения по смисъла на т. 26 от ДР на ЗДДФЛ
 
1. Наличие на трудово правоотношение по смисъла на т. 26 от ДР на ЗДДФЛ към 31. 12. 2012 г.
 
2. Наетото лице не е предоставило писмена декларация, че има друг работодател по основно трудово правотношение.
 
3. Издава се и се предоставя и на съдружници/собственици/ член-кооператори/акционери с над 5 % участие в капитала,  полагащи личен труд в дружеството (кооперацията), в което имат дялово участие, когато полагат труд въз основа на:
- трудов договор по Кодекса на труда или
- писмен договор за управление и контрол.
 
4. Не се издава, ако тези лица полагат личен труд по реда на б. «и» на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, т.е.:
- по граждански договор или
- на основание на дружествен договор/ учредителен акт или
- на основание на протокол от решение на общото събрание на собствениците/съдружниците/член-кооператорите/акционерите или друг подобен документ.
Издава се и се предоставя:
- при поискване от лицето;
- задължително до 05. 02. 2013 г., ако роботодателят не е в състояние до 31. 01.2013 г. да удържи или възстанови на лицето разликата между авансово удържания и годишния данък, определен по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ.
1. Наличие на трудово правоотношение по смисъла на т. 26, б.»и» от § 1 на ДР на ЗДДФЛ към 31. 12. 2012 г.
 
2.  Става въпрос за съдружници/собственици/член-кооператори/акционери с над 5 % участие в капитала,  полагащи личен труд в дружеството (кооперацията), в което имат дялово участие:
- по граждански договор или
- на основание на дружествен договор/учредителен акт или
- на основание на протокол от решение на общото събрание на собствениците/съдружниците/член-кооператорите/акционерите или друг подобен документ.
Издава се и се предоставя до
10. 01. 2013 г.
1. Наличие на трудово правоотношение по смисъла на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ към 31. 12. 2012 г.
 
2. Наетото лице е предоставило писмена декларация, че има друг работодател по основно трудово правотношение.
Издава се и се предоставя до
10. 01. 2013 г.
1. Прекратяване на трудово правоотношение по смисъла на т. 26 от ДР на ЗДДФЛ в течение годината.
 
2. Срокът на издаване и предоставяне на бележката е свързан не със срока на прекратяване на трудовото правоотношение, а тече от момента на последното плащане.

Например, ако правоотношението е прекратено на 15. 11. 2012 г., а последното плащане е на 24.12. 2012 г. бележката следва да се издаде до 31.12.2012 г., защото в случая един месец от последното плащане изтича през януари.
 
Издава се и се предоставя
в срок до 1 месец от датата на последното плащане, но не по-късно от 31.12.2012 г.
 
Доходи от друга стопанска дейност и наем
1. Изготвя се в два случая:
 
-          за доходи от друга стопанска дейност по смисъла на чл. 29 от ЗДДФЛ;
 
-          за доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество по смисъла на чл. 31 от ЗДДФЛ (без случаите на етажна собственост). Не се издава и за доходи от наем на чужестранни лица, тъй като те се облагат с окончателен данък.
 
2. ЗДДФЛ не предвижда задължително издаване на Служебната бележка при всяко плащане на съответния доход. За придобитите доходи през 2012 г. може да бъде предоставена и една служебна бележка по чл. 45, ал. 4.
 
3. Особености на изготвяне на служебната бележка по чл. 45, ал. 4:
 
 
 
 
Издава се и се предоставя:
- при поискване от лицето, придобило дохода,
- когато лицето не е поискало издаването й - в срок до 15. 04. 2013 г.
 
 
Доходи от други източници
 
1. Изготвя се за доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ.
 
2. В образеца на бележката липсваха реквизити за получателя на дохода. С новия образец, обнародван в ДВ, бр. 13 от 08. 02. 2013 г., те вече са добавени.
 
3. ЗДДФЛ не предвижда задължително издаване на Служебната бележка при всяко плащане на съответния доход. За придобитите доходи през 2012 г. може да бъде предоставена и една служебна бележка по чл. 45, ал. 7.

 
Издава се и се предоставя:
- при поискване от лицето, придобило дохода,
- когато лицето не е поискало издаването й - в срок до 15. 04. 2013 г.

Данъчно третиране на непаричната вноска (апорт) по реда на ЗДДФЛ

 Известно е, че съгласно чл. 72, ал. 2 от ТЗ непаричната вноска, т.н. апорт в дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции, т. е. така наречните капиталови дружества, се оценява от 3 независими вещи лица, които се назначават от длъжностното лице по регистрацията в Агенцията по вписванията. В събирателните и командитните дружества, т.е. така наречените персонални дружества, непаричната вноска в дружество (апортът) не подлежи на задължителна оценка от вещи лица, но съдружниците са свободни да посочат стойност по-голяма или по-малка от реалната стойност на апорта.

 С други думи между фактическата цена на придобиване на апортираното имущество и дела/акциите, получавани срещу него може да е налице разлика. Начинът на третиране на тази разлика към момента на получаване на дела/акциите от физическото лице, внесло непаричната вноска, както и впоследствие - при продажба/замяна на дела/акциите има различен режим до 31. 12. 2009 г. и от 01. 01. 2010 г.
 
Данъчно третиране на апорта по реда на ЗДДФЛ до 31.12. 2009 г.
 
Според режима на данъчно третиране в сила до 31.12. 2009 г. при наличие на разлика  между стойността на получения дял (акции) и цената на придобиване на апортираното имущество се приемаше, че тази разлика по принцип нямаше характер на доход (чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗДДФЛ отм.).
 
Затова, ако впоследствие делът (акциите) се продадат/заменят, на облагане подлежеше положителната разлика между продажната цена на дела (акциите) и стойността на дела (акциите), вписана в учредителния договор, дружествения договор или устава на търговското дружество (чл. 33, ал. 6, т. 5 от ЗДДФЛ в ред. а 2009 г.).
 
Разликата възникнала в самия момент на апотиране на имуществото завинаги се освобождаваше от облагане. Това доведе до ползване на апорта за спекулативни цели (вместо пряка продажба на имущество, преминаване през апорт със завишени оценки на внесеното имущество) и съответно последваща продажба на дела (акциите).
 
Данъчно третиране на апорта по реда на ЗДДФЛ от 01.01. 2010 г.
 
От 01.01.2010 г. режимът на данъчно третиране на апортната вноска се промени.
 
Нека изясним каква е промяната към момента на извършване на апорта и към момента, когато делът (акциите) получени срещу направената апортна вноска в търговски дружества се продадат/заменят:
 
•към датата на придобиване на акции и дялове, които са получени срещу направени непарични вноски в търговски дружества както и преди не се определя данък (чл.13, ал.4 от ЗДДФЛ). За разлика, обаче, от старата формулировка, липсата на данъчно задължение между стойността на получения дял (акции) и цената на придобиване на апортираното имущество има временен характер. Законодателната идея е, че по аналог на ЗКПО е налице преоценка, която не се признава за данъчни цели към момента на възникването й, но впоследствие при продажба на дела/акциите ще бъде отчетен реалния доход, който реализира от лицето. (Виж извадка от стенограма при обсъждане на промяната в третирането на апорта в Народното събрание). Затова разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗДДФЛ, че получената вслествие на апорта разлика по принцип не е доход и съответно никога не следва да е обект на данъчно облагане се отмени;
при последваща продажба на получения дял (акции), цена на придобиване се определя по два начина:
-  на база на   стойността на непаричната вноска, вписана в учредителния договор, в дружествения договор или в устава на търговско дружество (т. е. по стария ред), само когато вноската има за предмет имущество, доходите от продажбата или замяната на което са необлагаеми по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗДДФЛ към датата на вписване на вноската в търговския регистър (чл.33, ал. 6, т. 5 от ЗДДФЛ);
- на база на   документално доказаната цена на придобиване на имуществото - предмет на непарична вноска в търговско дружество (чл. 33, ал. 6, т. 9 от ЗДДФЛ).
 
Нека илюстрираме извършената промяна със следния пример: срещу парцел с покупна цена 120 000 лв., внесен в дружество с ограничена отговорност (ООД) на 15. 05. 2010 г., по оценка на вещи лица е получен дял на стойност 200 000 лв., продаден на 20.12. 2011 г. отново на стойност 200 000 лв., то:
през 2010 г. разликата (преоценката) от 80 000 лв. не е обект на данъчно облагане;
през 2011 г. формираната данъчна основа и съответно данъчното задължение ще бъде различно в зависимост от това дали към 15. 05. 2010 г. парцелът има характеристики на имущество, неблагаемо по смисъла на чл.13 , ал. 1 от ЗДДФЛ или не, т.е. ако:
 
-          към 15. 05. 2010 г. парцелът е притежаван повече от 5 години или е придобит по наследство/завет или е реституиран по реда на нормативен акт, т.е. е необлагам доход по смисъла на чл. 13, ал.1, т.1, б.”б” или чл.13, ал.1, т. 26 от ЗДДФЛ, то липсва база за облагане по реда на чл. 33,ал.1 от ЗДДФЛ (200 000 лв. продажна цена - 200 000 лв. стойност на дела, вписана в дружествения договор);
-          към 15. 05. 2010 г. парцелът не отговаря на нито една от характеристиките, визирани в чл. 13, ал.1 от ЗДДФЛ, например, придобит е чрез покупко - продажба на 15. 01. 2006 г. В този случай като база за облагане по реда на чл. 33, ал.1 от ЗДДФЛ ще служи сумата от 80 000 лв. (200 000 лв. продажна цена - 120 000 лв. документално доказана цена на придобиване на парцела). В случая е без значение,че към 20. 12.  2011 г. са изтекли повече от 5 години откакто парцелът е притежаван. Важното е, че към момента на вписване на дела, не са изтекли 5 години.
 

Авансово облагане на лице, упражняващо свободна професия, което е и съдружник в търговско дружество

 От 01.01. 2010 г. според дефиницията приведена в т. 26, б.”и” от §1 на ДР на ЗДДФЛ правоотношенията със съдружници, независимо от основанието за възникването им, за полагане на личен труд в дружествата, в които те са съдружници се третират като доходи от трудови правоотношения. ( Ще уточним, че визираното в  т. 26, б.”и” от §1 на ДР на ЗДДФЛ изискване за минимум  5 на сто участие в капитала, за да се се приложи новият ред за третиране на дохода като доход от трудови правооотношения, се отнаса само за съдружници в АД).

 Новата дефиниция се въведе за съдружници, които оформяха възаимоотношенията си с дружеството, в  което имат участие, не  като трудов договор на основание на КТ или като договор за управление и контрол, а като извънтрудово правоотношение (въз основа на граждански договор, протокол от решение на общото събрание на съдружниците, клауза в дружествения договор т.н.). Изборът на този начин на оформяне на взаимоотношенията с дружеството до 31.12. 2009 г. им даваше възможност да ползват нормативно признати разходи (най-често 25 на сто).
 
Целта на нововъдената дефиниция в  т. 26, б.”и” от §1 на ДР на ЗДДФЛ е съдружниците, независимо как оформят правоотношенията си с дружеството, в което имат участие в капитала (дори и при дял 1 на сто)  вече да не могат да ползват нормативно признати разходи при данъчно облагане, за възнагражденията изплатен от същото това дружество. 
 
Ще подчертаем, че от текста на дефиницията на т. 26, б.”и” от §1 на ДР на ЗДДФЛ следва, че новият ред на данъчно третиране се отнася само за случаите на полагане на личен труд в собственото дружество, т.е. когато като платец на възнаграждението се явява собственото дружество. Ако съдружник получава възнаграждение за  полагане личен труд по извънтрудово правоотношение в дружество, в което няма участие в капитала или от трето лице  – облагането е по досегашния ред.
 
За Ваше улеснение ще илюстрираме различния начин третиране на доходите на съдружник, след 01.01.2010 г. таблично.

Третиране на възнаграждение на съдружник

Възнаграждение по трудов договор

Възнаграждение по договор за управление и контрол

Всякакъв друг вид възнаграждение за полагане на личен труд в собственото дружество т.е. платец на дохода е собственото дружество

Всякакъв друг вид възнаграждение за полагане на личен труд извън собственото дружество (вкл. като свободна професия), т.е. платец на дохода е друго лице

Няма промяна

Няма промяна

Промяна - третира се като доход от трудово правоотношение, т.е. не се признават нормативно признати разходи.

Няма промяна – третира са като доход от друга стопанска дейност (вкл. като доход от упражняване на свободна професия) с право на приспадане на нормативно признати разходи.

 

С други думи, доходите, които получавате след 01. 01. 2010 г. ще се третират за целите на авансовото им облагане по два различни начина:
 
•възнаграждението, което получавате от различни лица (физически и юридически), във връзка с упражняването Ви на дейност като свободна професия – се облага по досегашния ред на чл. 43 от ЗДДФЛ, т.е. признават се нормативно признати разходи, като ако платец на дохода е предприятие:
 
-  ако предоставите на съответния платец на дохода декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ, че сте  самосигуряващо се лице по смисъла на КСО и съответно документ по чл. 7 от ЗСч за придобития доход във връзка с чл. 9, ал.2 от ЗДДФЛ, то възнаграждението ще Ви се изплати в брутен размер. Самият Вие имате задължението да се самооблагате на база получените доходи като свободна професия, като отчитате нормативно признати разходи (по всяка вероятност 25 на сто) и внесените от Вас задължителни осигурителни вноски за ДОО и здравни осигуровки.  Ако сте лице с увреждане с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност следва да имате предвид, че дължите авансово данък, след като облагаемият Ви доход от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година, намален с удържаните или внесените за Ваша сметка задължителни осигурителни вноски, превиши 7920 лв. (чл. 43, ал. 2 от ЗДДФЛ). Самооблагането се извършва всяко тримесечие (аналогично на лицата, получаващи доходи от наем), като изчисленият от Вас данък се внася до 15 число на месеца, следващ тримесечието. Данък не се дължи единствено за четвърто тримесечие (чл. 67 , ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ). В случая не е необходимо оформянето на никакви специални документи;
-   ако не предоставите на съответния платец на дохода декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ, че сте самосигуряващо се лице по смисъла на КСО, възнаграждението Ви се оформя със Сметка за изплатени суми, като авансовият данък (с отчитане на нормативно признатите разходи по общия ред) се удържа от платеца на дохода. (В този случай, обаче, доколкото не сте представили декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ, че сте самоосигуряващо се лице (ако не декларирате, че полученият от Вас доходи за месеца не превишава 2000 лв. или ако не сте освободени от осигуряване на някакво друго основание), е възможно платецът на възнаграждението да Ви удържи осигурителни вноски по общия ред, предвиден в Сметката, доколкото образецът на Сметката след 01. 01. 2009 г. вече не предвижда възможност за освобождаване от осигурителни вноски на основание “изплащане на възнаграждение на самооосигуряващо се лице”.)
 
възнаграждението, което получавате от дружеството, в което сте съдружник, се третира като възнаграждение по трудово правоотношение. То не се документира по никакъв специален ред (не е нужно да издавате какъвто и да специален документ), а просто се вписва във ведомостта за заплати (както от 01. 01.  2008 г. се процедира с договорите за управление и контрол). Облагането се извършва по реда за авансово облагане, предвиден в чл. 42 от ЗДДФЛ. Това означава, че се формира месечна данъчна основа, като облагаемият доход по чл. 24 от ЗДДФЛ, начислен за съответния месец (т.е. начисленото възнаграждението за положения личен труд за съответния месец), се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО (чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ).
 
Ще обърнем внимание на уточнението в разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ, че приспадането на осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО е налице, само, ако осигуровките са внесени чрез дружеството. Следователно, ако те не са внесени чрез дружеството  - липсва възможност за приспадането им.
 
Ще допълним, че така формираната данъчна основа за възнаграждението Ви като съдружник, в дружеството, в което имате участие в капитала,  се намалява със:
-  данъчното облекчение за намалена работоспособност по чл.18, ал.2 от ЗДДФЛ (660 лв. месечно), както и
-  данъчното облекчение по чл. 19 ал.2 от ЗДДФЛ (за доброволно осигуряване и животозастраховане), но само когато сумите са удържани от дружеството при изплащане на възваграждението Ви, т.е. възваграждението Ви енамалено с посочените вноски (чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ). Размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Така определеният данък се внася както и досега до    10-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан (чл. 65, ал. 10 от ЗДДФЛ).
 
Накрая ще посочим, че за доход като съдружник при полагане на личен труд до 31 декември 2009 г. е начислен, но неизплатен до 31 декември 2009 г., размерът на дължимия авансов данък се определя не по стария ред с отчитане на нормативно признати разходи, а по новоприетия ред на чл. 42 от ЗДДФЛ - на базата на месечната данъчна основа, определена от изплатения през съответния месец доход (§ 24 от ПЗР на ЗДДФЛ).
 

Документиране на доходи от дивиденти на местни и на чуждестранни физически лица, вкл. и доход от наем по реда на ЗДДФЛ

 Законът за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) не предвижда никакъв специален ред за документиране на доходите, начислени при  разпределяне на дивиденти на местни и на чуждестранни физически лица от българско дружество, нито за доходи за наем, изплащани на чуждестранно физическо лице.

 
В случая единствено следва да се съобразите с изискванията за документална обоснованост на отчетените разходи от гледна точка на чл.10 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
 
Ще се опитам да обясня защо това е така.
 
ЗДДФЛ дели доходите според начина им на данъчно облагатене на две големи групи:
доходи, формиращи годишна данъчна основа, изискващи определяне на годишно данъчно задължение след изтичане на данъчната година и съответно като правило, подлежащи на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ от получателя им. (Изключение по отношения на изискването за деклариране е направено само за доходи от трудови правоотношения.) При част от тези доходи може да има текущо облагане, но то има авансов характер и удържаният текущо данък се приспада от годишния данък при определяне на окончателния размер на данъка, подлежащ на внасяне/възстановяване. По-голямата част от доходите на местните физически лица попадат в тази група.
 
доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък. Този тип облагане се отнася заограничен кръг доходи, дефинирани в глава шеста на ЗДДФЛ «Окончателни данъци за доходи от източник в България и чужбина”:
-          чл. 37 от ЗДДФЛ, отнасящ се само за доходи на чуждестранни лица, в обхвата на който вкл. и доходи от наем на недвижимо имущество и
-         чл. 38 от ЗДДФЛ, отнасящ се за ограничен кръг доходи както на местни, така и на на чуждестранни физически лица, в обхвата на който попадат и доходите от дивиденти.
 
При изплащане на доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък от предприятие платецът на дохода удържа данъка върху брутната сума на начисления доход, внася го в бюджета, а получателят на дохода получава сумата си нето. Доколкото данъкът е окончателен, получателят не следва да го декларира в годишната данъчна декларация с цел определяне на годишно данъчно задължение. Единствено предприятието - платец на дохода има ангажименти за деклариране на доходите и удържания данък или в Декларцията по чл. 55 от ЗДДФЛ (когато става въпрос за чуждестранни лица) или в Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ – в случаи на доходи в полза на местни лица.
 
Това разграничение е важно, тъй като действително ЗДДФЛ има две специални разпоредби, пораждащи задължение да се издаде определен вид документ, неспазването на които води до санкции, а именно разпоредбата на:
 
•чл. 45 от ЗДДФЛ, която се отнася за платеца на дохода (предприятие или самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО – нотариус, адвокат, частен съдебен изъплнител и др. подобни лица, когато изплащат доходи на други физически лица във връзка с дейността си), неспазването на които води до санкции. Цитираната разпоредба е  подчинени на идеята да подпомогнат определянето на годишно данъчно задължение, подлежащо на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
 
•чл. 9 от ЗДДФЛ, която се отнася за физическото лице - получател на дохода има аналогична цел – когато платецът на дохода няма ангажимент да документира и респ. облага изплатеният доход, подлежащ на годишно облагане и деклариране - получателят на дохода документира всяко плащане в негова полза или с фискална касова бележка от фискално устройство, ако извършава продажби в търговски обекти или ако е освобободен от издаване на касова бележка, при  получаване на доходи от друга стопанска дейност и наеми документира всяко плащане с първичен документ по смисъла на Закона за счетоводството. Тези документи подпомагат определяне на годишния облагаем доход и годишното данъчно задължение на физическото лице - получател на дохода (респ. и определянето на авансовия данък за съответното тримесечие.)
 
Очевидно двете специални разпоредби на ЗДДФЛ поставят изисквания за документиране на дохода по определен ред, когато става въпрос за доходи, подлежащи на последващо годишно облагане с цел коректното определяне на данъчното задължение. Те не се занимават с доходи, подлежащи на окончателно облагане.
 
При окончателното облагане данъкът се определя в окончателен размер за конкретния вид доход още в момента на начисляването/изплащането му. Затова не е необходимо да се изисква издаване на специални документи, гарантиращи коректното определяне на данъчното задължение в последващ период. Именно затова и в чл. 9, ал. 3 на ЗДДФЛ е посочено, че получателят на дохода не издава първичен документ по реда на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, когато доходът е обложен с окончателен данък по реда на глава шеста, а в чл. 45 от ЗДДФЛ - липсва каквото и да е изискване предприятието - платец на дохода да издава специален вид служебна бележка при облагане на доходи с окончателен данък.
 
Изрично ще посочим, че Служебната бележка по чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ се отнася за доходи от други източници, посочени в чл. 35 от ЗДДФЛ, които подлежат на годишно облагане и деклариране от получателя им в Приложение № 6 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и е абсолютно погрешно да се ползва за вписване на доходи, подлежащи на окончателно облагане (дивиденти, доходи на чуждестранни лица и др. подобни), което се среща в практиката.
 

Възнагражденията на нотариусите и адвокатите също подлежат на облагане и документиране по реда на ЗДДФЛ

 Общото правило при изплащане от предприятие на доходите, регламентирани в чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) (доходи от друга стопанска дейност), в обхвата на който са и доходите на лицата, упражняващи свободна професия, каквито са и нотариусите, е предприятието  - платец:
 
·да удържа 10 на сто авансов данък върху изплатеното възнаграждение по реда на чл. 43, ал. 1 - 4 от ЗДДФЛ;
 
·да издава сметка за изплатени суми и служебна бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ и да я предоставя на лицето.
 
За неспазване на изискването за:
 
· удържане на данък - се налага санкция в размер до 1000 лв., а при повторно нарушение - в размер до 2000 лв. (чл. 81 от ЗДДФЛ);
 
·издаване на сметка за изплатени суми и служебна бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ и предоставнето й на лицето, придобило дохода - се налага санкция в размер до 250 лв. поотделно за всяко физическо лице, а при повторно нарушение - в размер до 500 лв. (чл. 81а от ЗДДФЛ). (Тази санкция е в сила от 01. 01. 2012 г.)
 
 Всички тези задължение на предприятието - платец на доход и съответно свързаните с тях санкции отпадат, ако е спазена разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ, и по-конкретно посочените в нея две кумулативни условия:
 
·първо условие) възнаграждението се изплаща на самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО), каквито са лицата, упражняващи свободна професия като нотариуси, адвокати, частните съдебни изпълнители и.т.н. 
 
и (обърнете внимание на съюза “и”, което означава, че и второто условие е абсолютно задължително)
 
·второ условие) самоосигуряващо се лице декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода. Липсва стандартен образец на декларацията по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ. Тя може да бъде в свободен текст. (Виж възможен вариант надекларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ.)
 
 При условие, че и двете условия са налице предприятието изплаща доходът бруто, съответно не издава Сметка за изплатени суми и служебна бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, като изплатеното възнаграждение (доколкото не следва да се документира от платеца) седокументира от получателя му с първичен документ по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството ( ЗСч) (чл. 9, ал. 2 и 3 от ЗДДФЛ). По принцип видът на първичия документ може да бъде разписка, квитанция, т.н “обикновена “ фактура и т.н.
 
 При нотариусите обаче, видът на първичния документ, издаван от тях, е строго регламенитиран в специален закон - Закон за нотариусите и нотариалната дейност. Затова нотариусът не е свободен да избира вида на издавания от него документ, както биха могли да направят други лица, упражняващи свободна професия. Същото се отнася и за адвокатите и частните съдебни изпълнители.
 
 Следователно обстоятелството, че нотариусът е самоосигуряващо се лице и има задължение, въведено със специален закон да документира полученият доход не с избран от него вид първичен документ по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗСч, а по специален образец, има отношение само към чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ относно вида на издавания от получателя на дохода първичен документ, но не елиминира второто условие на разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ – деклариране на обстоятелството, че лицето е самоосигуряващо по смисъла на КСО.
 
 Ако законодателят е имал предвид, че при издаването на първичен документ от получателя на дохода по специален образец, изискването за изготвяне на декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛотпада, това следаше да е изрично допълнено в разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ. Такова уточение липсва.
 
 При липса на декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ, едно от задължителните условия на разпоредбата по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ не е изпълнено. И Вие не може да я приложите, а следва да удържите данък и да издадате Сметка за изплатени суми и служебна бележа по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, която да предоставите на нотариуса. В противен случай ще понесете описаните по - горе две санкции.
 
 Същото се отнася и в случаите на изплащане на доходи на адвокати и частни съдебни изпълнители.
 
 Действително знам, че проблемът при прилагане на разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ във взаимоотношенията с нотариуси, адвокати и частни съдебни изпълнители е сериозен. За съжаление ЗДДФЛ не позволява специално третиране на нотариуси, адвокати и частни съдебни изпълнители и в крайна сметка за неправомерното поведение на посочените лица потърпевшо е предприятието - платец на дохода.
 
Следвайки разпоредбите на ЗДДФЛ и приходните органи настояват изрично на спазване на изискването за декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ при изплащане на на доходи на нотариуси, адвокати и частни съдебни изпълнители, като условие за неудържане на авансов данък от страна на платеца на дохода, като съветват платеца на дохода за улеснение на посочените лица, да подготви декларацията, като съответното лице единствено се подпише и удостовери съдържанието. (Виж разяснение № 20-15-615 от 27. 12. 2011 г. на дирекция “ОУИ” -  Пловдив.)
 
 Може би просто трябва да им подготвите декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ, както съветват приходните органи и да не изплащате дохода преди съответния нотариус, (респ. адвокат или частен съдебен изпълнител) не Ви я подпише. Съответно да снабдите всички служители, които заверяват различни документи при различни нотариуси с образец на такава декларация.
 
 

Данъчни облекчения за млади семейства

„http://www.dnesplus.bg/”

 

Тази година (2011) НАП ще изисва само два документа, за да се ползва данъчното облекчение за млади семейства. Според новите изисквания към данъчната декларация ще се прилага само един документ, издаден от банката кредитозаемател, в който е описан размера на направените лихвени плащания през годината.

Второто изискване за ползване на облекчението е да се приложи и декларация от съпруга или съпругата, че няма да се възползва от намалението на данъка.

За сравнени през миналата година се прилагаха копия от пет документа. Данъчното облекчение за млади семейства дава възможност да се приспаднат от данъчната основа лихвените плащания по ипотечен кредит за закупуване на жилище.

Приспадането от данъчната основа означава, че със сумата, платена за лихви по ипотечен кредит се намалява сборът от всички доходи на физическото лице, а не дължимият данък.

От НАП напомнят, че 5 112 семейства се възползваха от възможността да ползват данъчното облекчение за плащаните от тях ипотечни кредити през миналата година. Общият размер на данъка върху доходите, който семействата са спестили е 1,8 млн. лв. Средно всяко семейство е получило обратно по около 360 лв., тоест по около една средна месечна вноска по ипотечен кредит.

Облекчението може да се ползва ако едновременно са изпълнени следните условия:

Договорът за ипотечния кредит е сключен от лице, което има граждански брак.

Гражданският брак трябва да е сключен преди договора за ипотечния кредит и да не е прекратяван към 31 декември на годината, за която се ползва данъчното облекчение за млади семейства;

Поне единият от двамата съпрузи не е навършил 35-годишна възраст към датата на сключване на договора за ипотечен кредит;

Ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година.

Данъчното облекчение за млади семейства не може да се ползва, ако за обезпечение служи друго жилище, а не закупеното с кредита;

Облекчението може да се ползва за направени през годината лихвени плащания по първите 100 000 лв. от главницата;

Лицето представи писмена декларация от съпруга/та, че няма да ползва данъчното облекчение за 2010 г.

Облекчението се ползва с подаването на данъчна декларация за облагане на доходите на физическите лица до 2 май 2011 г. в офиса на НАП по постоянен адрес.

Към декларацията задължително трябва да приложите и документ, издаден от банката кредитозаемател, удостоверяващ размера на направените през годината лихвени плащания по първите 100 000 лв.  от главницита по ипотечния кредит за закупуване на жилище.

Процедура по възстановяване на сумите е следната. Служителите в НАП приемат всички годишни данъчни декларации за доходите на физическите лица, подадени в срок не по-късно от 30 април. Те проверяват данните в декларацията и приложените към нея документи. Ако в резултат на това, че ползвате облекчението, се е получил надвнесен данък върху доходите, той ще ви бъде възстановен в 30-дневен срок от подаването на декларацията.

Уверете се, че сте вписали коректно номера на банковата си сметка (на стр. 3 от основната част от декларацията), по която да ви бъдат преведени парите.

Когато сумата за възстановяване е над 500 лв., служителите на НАП ще изготвят официален писмен документ – акт за прихващане или възстановяване. В него ще опишат размера на данъка за възстановяване и, ако имате, неплатените ви данъчни задължения.

Сумата от облекчението се прихваща, ако имате дългове към бюджета или се възстановява по посочена банкова сметка в случай, че нямате неплатени публични дългове.

Актът за прихващане или възстановяване задължително се подписва от служителя на НАП и от лицето, ползващо облекчението.

Когато документът е готов, ще бъдете потърсени по телефона, за да посетите офиса на приходната агенция и да подпишете акта.

Допълнителна информация за ползването на данъчното облекчение за млади семейства можете да получите на телефона на информационния център на НАП 0700 18 700 на цената на градски разговор от цялата страна.

Доходи от наеми от физически лица - облагане, деклариране

 Определяне и внасяне на здравни осигуровки през данъчната година

Здравни осигуровки върху доход от наем се дължат, само ако си плащате ЗО като безработен. Ако сте осигурени здравно на друго основание - например самоосигуряване или трудов договор не дължите ЗО върху доходите от наем.

Лицата, които не попадат в кръга на осигурените лица по ал. от 1 до 4 (това са основно безработните) внасят ЗОВ по реда на ал. 5 от чл. 40.
В същата ал. 5 е указано и задължението за годишно изравняване на ЗОВ за тези лица.
И точно на това основание само безработните правят годишно изравняване на ЗОП за доходите си от наеми и плащат ЗОВ върху тези доходи.
Всички останали лица, които са осигурени на някакво основание, не дължат ЗОВ върху доходите си от наеми 

 

Ако не попадате попадат в кръга на осигурените лица по ал. от 1 до 4 , задължителния доход, върху който следва да внасяте здравни вноски е 210.00 лв. т.е. за цялата година 210*12= 2520 лв.*8% = 201.60 лв. или ежемесечно по 16,80 лева здравно осигурителни вноски следва да се внасят.

чл.40 (5) (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да:

1. внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация;

Годишно изравняване на здравноосигурителните вноски за доходите от наем

В указанията за попълване на Таблица 2 от годишната данъчна декларация е отразено, че същата се попълва и от лицата, които се осигуряват по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО и през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, съгласно данните от данъчната декларация.

Съгласно указанията, тези лица формират годишен осигурителен доход като в колона 5.6. „Други доходи от дейности, подлежащи на данъчно облагане” , ред 13 вписват облагаемия доход, деклариран в Приложение 3, част ІІ, ред 1, Приложение 4, част ІІ, ред 1, Приложение 5, част ІІ, ред1, и Приложение 6, част І, ред 7.

Обръщаме Ви внимание, че доходът от наем не е осигурителен доход по смисъла на нормативната уредба, регламентираща държавното обществено осигуряване, но се включва в годишното изравняване на дохода за целите на здравно осигуряване и то единствено за лицата, които провеждат здравното си осигуряване по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО.

Съгласно Чл. 31. (1) от ЗДДФЛ - облагаемият доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество се определя, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи.

В ЗЗО чл.42 (2) е казано: здравноосигурителната вноска не подлежи на данъчно облагане. От тук следва че след годишното изравняване на внесените ЗО върху наем, следва задължително да бъдат извадени от данъчната основа.

 

Приложение 4 от ГДД 

"На съответните редове в Част ІІ се посочват вноските, които сте задължени да правите за данъчната година за своя сметка по реда на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), включително определените за довнасяне съгласно данните от Справката за окончателния размер на осигурителния доход за съответната година. "

 Определяне и внасяне на авансовия данък през данъчната година


Авансовият данък за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество се регламентира в чл. 44 ЗДДФЛ. Според него лице, придобило такива доходи, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход по чл. 31 и осигурителните вноски, които лицето е задължено да прави за своя сметка.

На основание чл. 31 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) облагаемият доход от наеми, или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, се определя като придобитият доход се намали с 10 на сто нормативно признати разходи.

Така определеният авансов данък за дохода от наем се внася в сроковете и по реда на чл. 67 и 68 ЗДДФЛ. 
Данъкът, съгласно чл. 67 ЗДДФЛ, се внася до 15-о число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Данъкът за дохода от наем, получен през първото тримесечие, се внася до 15 април на текущата данъчна година, данъкът за доход от наем, получен през второто тримесечие - до 15 юли, а данъкът за третото тримесечие - до 15 октомври. 
Не се внася авансов данък за доходите от наем, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година.
 Тяхното облагане става с окончателен данък чрез подаването на годишна данъчна декларация от местното физическо лице, което ги е получило.
Според чл. 68 от закона авансовият данък се внася в републиканския бюджет по сметката на ТД на НАП, по постоянния адрес на местното физическо лице. Когато не може да се установи мястото за внасяне, данъкът се внася в републиканския бюджет по сметката на ТД на НАП - гр. София.

Годишно деклариране и облагане на доходите от наем, получени от местно физическо лице

Годишната данъчна основа на местни физически лица от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество се определя, като облагаемият доход по чл. 31, придобит през данъчната година, се намали с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Облагаемият доход
 на местното физическо лице от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество не се намалява със задължителните осигурителни вноски по Кодекса за социалното осигуряване, защото доходите от наем не са от трудови правоотношения. Лицата, които не са осигурени на друго основание обаче, са задължени да внасят здравни осигуровки по Закона за здравното осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 ЗЗО. Именно тези осигуровки се имат предвид при формирането на годишната данъчна основа.

В ЗЗО чл.42 (2) е казано: здравноосигурителната вноска не подлежи на данъчно облагане. От тук следва че след годишното изравняване на внесените ЗО върху наем, следва задължително да бъдат извадени от данъчната основа.


Съгласно чл. 50, ал. 1 ЗДДФЛ придобитият през годината облагаем доход, включително и дохода от наем, подлежащ на облагане с данък, се декларира с годишна данъчна декларация по образец. Тя се подава в ТД на НАП по постоянния адрес на местното физическо лице до 30 април на следващата данъчна година.
Местното физическо лице, получило доходи от наем, е длъжно да ги декларира в Приложение № 4 на годишната данъчна декларация, която се подава в срок до 30 април на следващата данъчна година.

Приложението се състои от три части (“Формиране на облагаемия доход”, “Формиране на годишната данъчна основа”, “Авансово внесен данък по реда на ЗДДФЛ”), като част I - “Формиране на облагаемия доход” се състои от четири таблици:

в Таблица 1 се декларират доходите от наем на недвижимо имущество и вноски по договор за лизинг, в който не е предвидено прехвърляне на право на собственост на недвижимото имущество;

в Таблица 2 се декларират доходите от наем на движимо имущество и вноски по договор за лизинг, в който не е предвидено прехвърляне на право на собственост на движимото имущество;

в Таблица 3 се декларират доходи от възнаграждения по договор за франчайз, факторинг и по други договори за предоставяне за ползване на права;

в Таблица 4 се декларират доходи при прекратяване на договор за лизинг на недвижимо и/или движимо имущество, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост преди изтичане срока на договора и без да се прехвърли правото на собственост.

Във всяка таблица на отделен ред се посочват данни - номер, име/наименование на наемателя, платец на дохода от наем, адрес и вид на недвижимото или движимо имущество, съответния код на дохода и размера на дохода под формата на наем.
Доходите от наем за отделните обекти - движимо и недвижимо имущество, посочени на отделните редове от таблиците, се сборуват и се определя сумата на дохода за отделната таблица. Така определената сума на дохода се намалява с 10 на сто разходи за дейността, а остатъкът представлява облагаем доход от съответната таблица.
Облагаемият доход от всяка таблица формира общия размер на облагаемия доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество на местното физическо лице, който се посочва на ред 1 в част II - “Формиране на годишната данъчна основа” на приложението. От него се приспадат задължителните осигурителни вноски и се определя годишната данъчна основа за доходите от наем от източник в България. Тя се посочва на ред 3 в част IV на годишната данъчна декларация.
Приложение № 4 на годишната данъчна декларация за доходите от наем се попълва от всяко местно физическо лице, което е получило такива доходи, независимо от техния размер и независимо от това дали лицето е получило или не други облагаеми доходи през данъчната година.

При попълване на Приложение № 4 на годишната данъчна декларация, трябва да се има предвид следното:

доходите от имущество - съпружеска имуществена общност, се разделят поравно между съпрузите, освен ако със съдебен акт не е предвидено друго. Всеки от съпрузите декларира своята част от дохода;

доходите, получени от рента, аренда, или от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя, не се декларират;

при прекратяване на договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост преди изтичане на договора и без да се прехвърля правото на собственост върху движимото или недвижимо имущество, което е предмет на договора, целият размер на неподлежащите на връщане вноски се смята за доход от ползване на на имущество (наем), придобит към момента на прекратяването. Тези, неподлежащи на връщане лизингови вноски, се посочват в Таблица 4, на ред 4.1 в част I.

Авансово облагане по ЗДДФЛ на доходи по граждански договори изплащани от предприятие. Документиране на доход на самоосигуряващи се лица по извънтрудово правоотношение.

От 01.01.2009 г. предприятие, изплащащо доходи по чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)1, т.е. доходи, известни в практиката като доходи по граждански договори, процедира по различен начин в зависимост от това дали доходът се изплаща на самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО), потвърдило това обстоятелство писмено, или не.

Авансово облагане при изплащане на доходи на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, потвърдило това писмено.

Задължения на платеца на дохода:

При условие че предприятието2 изплаща доход на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, изрично потвърдило това обстоятелство писмено с декларация по реда на чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, предприятието - платец на дохода:
- не изготвя Сметка за изплатени суми по реда на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ;
- не удържа авансов данък (както бе до 31.12.2008 г.), а изплаща брутния доход на лицето (чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ). 

По смисъла на КСО статут на самоосигуряващи се лица имат: лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводителите, както и собствениците или съдружниците в търговски или в неперсонифицирани дружества, и едноличните търговци. 

Промененият режим на изплащане на доходи на самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО се съпътства с изискване платецът на дохода да получи от самоосигуряващото се лице: 

- писмена декларация по реда на чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. 

Декларацията, следва да се предоставя от самоосигуряващото се лице при всяко изплащане на дохода, тъй като статутът “самоосигуряващо се лице” не се придобива за определен срок и винаги може да бъде променен в рамките на годината; В ЗДДФЛ липсва изискване декларацията от самоосигуряващото се лице да е по образец, утвърден от министъра на финансите (чл. 43, ал. 5 и чл. 64 ЗДДФЛ, по аргумент от противното). Тя е в свободен стил. Може да бъде наречена “Декларация по чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ”, като в нея лицето, идентифицирайки се с трите си имена, данни по лична карта, постоянен адрес, ЕГН и ЕИК по БУЛСТАТ, декларира, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО.

-         документ, заместващ Сметката за изплатени суми, чрез който да се оформи счетоводно придобитият доход.

Изготвените от платеца на дохода разходен касов ордер или платежен документ за банков превод, не са достатъчни.

 

Изискванията по отношение на документирането и отчитането на придобития доход са регламентирани в чл. 9 ЗДДФЛ. Този член се състои от три алинеи:

·        алинея 1 - данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път, или чрез прихващане (има се предвид Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства - б.а.);

·        алинея 2 - данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 (доходи от друга стопанска дейност по чл. 29 ЗДДФЛ, т.е. т.нар. доходи по граждански договори) и т. 4 (доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество), съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч);

·        алинея 3 - разпоредбите на ал. 2 не се прилагат за доходи, за които при придобиването им платецът на дохода издава предвидения в този закон формуляр “Сметка за изплатени суми” или доходът е обложен с окончателен данък по реда на глава шеста (например, при доходи, обложени с данък върху дивидентите, или доходи на чуждестранни физически лица, обложени с данък при източника - б.а.).

Ако разгледаме изискването за документиране и отчитане, започвайки от разпоредбата на ал. 2. Тя се отнася за лицата, които не са длъжни да издават фискална касова бележка при продажби на стоки и услуги. 

 

Според чл. 4 от Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, само при четири случая физическите лица, получили доходи в брой, не издават касови бележки, а именно, ако те са:

·        лица, упражняващи свободна професия. По смисъла на т. 7 от § 1 на ДР на наредбата “лица, упражняващи свободна професия” са: експерт-счетоводителите; данъчните консултанти; одиторите; адвокатите, нотариусите и други юридически консултанти; представителите по индустриална собственост; оценителите на движимо и недвижимо имущество и на цели предприятия; преводачите; инженерите и техническите ръководители; архитектите; дейците на културата, образованието, изкуството и науката, включително и изобретателите; вещите лица и други лица, осъществяващи за своя сметка професионална дейност;

·        физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), извършващи продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища, или закрити помещения, като магазин, складове или други подобни;

·        лица, упражняващи занаят по смисъла на Закона за занаятите, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги и при условие че лицата са занаятчии - пенсионери по инвалидност или за осигурителен стаж и възраст, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Т3;

·        наемодатели - физически лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, включително отдаващите под наем складови помещения.

 

Посочените лица не следва да издават и касови бележки от кочан.
Следователно, при изплащане на доходи по граждански договори на посочените лица, при условие че те потвърдят, че са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, доколкото вече не следва да им се издава Сметка за изплатени суми, самите получатели на дохода, на основание на чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ, следва да издават първичен документ по смисъла на ЗСч за извършените услуги/продадените стоки, съдържащ реквизитите на чл. 7, ал. 1 ЗСч (чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ)

 Не е задължително да се издава фактура, ако лицето не е регистрирано по ЗДДС, тъй като според чл. 113, ал. 3, т. 7 ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, осъществени от нерегистрирани по закона физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки:
а) се издава документ по реда на специален закон, 
или
б) се издава Сметка за изплатени суми, или документ по чл. 9ЗДДФЛ, или
в) издаването на документ не е задължително, съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица (например при доходи, облагани с окончателни данъци, каквито са доходите от дивиденти и доходите на чуждестранни физически лица - б.а.).
Ще припомним,че адвокатите и нотариусите издават еднотипни документи (Договор за правно съдействие и защита или Сметка по чл. 89 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност). При останалите лица обаче липсват подобни фиксирани образци.
Следователно, при извършване на услуги с личен труд или продажби на стоки (например селскостопански, рибни или горски продукти), облагани по реда на чл. 29 ЗДДФЛ, няма значение какъв ще бъде документът, издаден от получателя на дохода - договор за услуга, разписка или просто обикновена фактура от кочан. Важното е той да съдържа реквизитите на чл. 7, ал. 1 ЗСч, а именно:

1.       наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;

2.       дата на издаване;

3.       наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) на издателя и получателя.

 

Според чл. 84 ДОПК, това означава, че по отношение на получателя на дохода, издаващ документа, идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ, а идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец.Лицата, които не попадат в тези случаи, се идентифицират чрез служебен номер;

 

4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
5. име и фамилия на съставителя, т.е. на получателя на дохода.

Следователно, при изплащане на доходи на самоосигуряващи се лица, които според цитирания по-горе чл. 4 от Наредба № Н-18 не следва да издават касови бележки от фискално устройство, платецът на дохода следва да разполага с два документа, предоставени от получателя на дохода:

·        декларация по чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, че лицето е самоосигуряващо се по смисъла на КСО;

·        ;първичен документ по смисъла на чл. 7 ЗСч, заместващ Сметката за изплатени суми. Според нас, ако лицето не е адвокат или нотариус, е най-удачно да си купи кочан с обикновени фактури, чрез който да документира придобития доход.

 

Самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО обаче, не са само лицата, упражняващи свободни професии, земеделците и занаятчиите по Закона за занаятите, за които изрично е предвидено, че при плащане в брой във или от търговски обект не следва да издават касови бележки. Такива са и собствениците или съдружниците в търговски или в неперсонифицирани дружества, и едноличните търговци. Ако собственик или съдружник в търговско или в неперсонифицирано дружество (гражданско дружество) извършва дейност с личен труд в дружеството или в полза на друго лице и за това получава доходи по граждански договори по реда на чл. 29 ЗДДФЛ, е спорно дали не следва да издава касови бележки от фискално устройство. Същото се отнася и за собственик на предприятие на ЕТ, който извършва услуга с личен труд като физическо лице извън предмета на дейност на предприятието на ЕТ (например собственик на ЕТ с предмет на дейност “търговия на дребно” извършва консултантска услуга като физическо лице на друго предприятие).

Действително лицата, извършващи услуги с личен труд, не са търговци по смисъла на ТЗ (чл. 2, т. 2 ТЗ), но никъде в Наредба № Н-18 изрично не е посочено, че по принцип касови бележки не се издават от лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ3. Регламентирано е, че“всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва по банков път” (чл. 3 от Наредба № Н-18), след което в чл. 4 са посочени изключенията, част от които, доколкото засягат доходи по чл. 29 ЗДДФЛ, са цитирани по-горе. 
Имайки предвид, че тълкуването на понятието търговски обект 4 е много разтегливо и извършването на услуга с личен труд в офиса на фирмата не е невъзможно да се изтълкува като продажба на услуга във или от търговски обект, според нас, е по-предпазливо на собствениците и съдружниците, самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, извършващи услуги с личен труд (ако не попадат в изключенията на чл. 4 от наредбата, посочени по-горе) до изясняване на въпроса от приходните органи - изисква ли се при тези лица издаване на касови бележки от ФУ или не, да им се плаща по банков път. (При плащане по банков път, освен декларацията по чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, те следва да издават първичен документ по смисъла на ЗСч, разгледан по-горе.)

Задължения на самоосигуряващото се по смисъла на КСО лице

 

От 01.01.2009 г. самоосигуряващо се лице - получател на дохода (декларирало писмено това обстоятелство пред платеца на дохода) само определя и внася авансов данък върху придобития доход (чл. 43, ал. 6 ЗДДФЛ), независимо от това кой е платецът на дохода (предприятие, или което и да е физическо лице). Данъкът (10 на сто) се определя върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход (чл. 43, ал. 1 ЗДДФЛ). Имат се предвид осигурителните вноски, дължими авансово от самоосигуряващите се лица по реда на чл. 6, ал. 7, т. 1 КСО5. Ще обърнем внимание, че не се имат предвид внесените, а дължимите авансово осигурителни вноски - независимо от това дали са внесени през съответното тримесечие. Очевидно, идеята е, че лицето рано или късно ще внесе тези вноски, така че те трябва да се вземат предвид при авансовото облагане. (Аналогично третиране е възприето от години при годишното облагане на самоосигуряващите се лица - чл. 30 ЗДДФЛ6). Определеният от самоосигуряващото се лице данък за съответното тримесечие се внася в сроковете и по реда на чл. 67, ал. 1 и 2 и чл. 68 ЗДДФЛ (чл. 43, ал. 7 ЗДДФЛ). Това означава, че:

·        данъкът се внася тримесечно от придобилите доходите лица - до 15-о число на месеца, следващ тримесечието (чл. 67, ал. 1 ЗДДФЛ). Изрично е посочено, че за четвъртото тримесечие данък не се дължи (чл. 67, ал. 2, във връзка с чл. 43, ал. 6 ЗДДФЛ). (Ако самоосигуряващото се лице получава всичките си доходи в периода от 01.10. до 31.12., то не би дължало авансов данък.) С други думи, данъкът се внася:

 

- за доходите, придобити през първото тримесечие - до 15.04.; 

- за доходите, придобити през второто тримесечие - до 15.07. и 

- за доходите, придобити през третото тримесечие - до 15.10. 

За невнесения в срок данък се дължи лихва. Доколкото става въпрос за лихва върху авансов данък, лихвата се дължи само до 31.12. на съответната година, за която се отнасят вноските (чл. 175, ал. 2, т. 2 ДОПК);

·        данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на лицето (чл. 68, ал. 1 ЗДДФЛ).

При определяне на авансовия данък, ако самоосигуряващото лице е с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, то дължи авансово данък, след като облагаемият му доход (т.е. придобитият доход, намален с нормативните разходи) от всички източници на доход, придобит от началото на годината и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, т.е. с данък 10 на сто7, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши размера на годишното данъчно облекчение за лице с увреждане - 7920 лв. (чл. 43, ал. 2 ЗДДФЛ).

Пример за авансово облагане на самоосигуряващите се лица, в сила от 01.01.2009 г.:
От 01.01. до 31.03.2009 г. адвокат е получил възнаграждения за извършените от него услуги за правна помощ в размер на 6000 лв., от които:
- от предприятие - 4000 лв., като лицето писмено е декларирало обстоятелството, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и съответно предприятието не му е удържало авансов данък;
- от физически лица - 2000 лв. 
От началото на годината лицето няма други доходи. Лицето е родено преди 01.01.1960 г. Декларирало е, че авансово ще се осигурява само за фонд “Пенсии” (18%) и здравно осигуряване (8%) върху минималния осигурителен доход за 2009 г. - 260 лв. Облагаемият доход на лицето за първото тримесечие е 4297,20 лв. (6000 лв. доход - 1500 лв. нормативно признати разходи (6000 лв. х 25%) - 202,80 лв. дължими осигурителни вноски за първо тримесечие (18% + 8%) х 260 лв. х 3 месеца). Дължимият авансов данък за първото тримесечие е 429,72 лв. (4297, 20 лв. х 10%). Аналогично се изчислява авансовият данък за второто и третото тримесечие. 
За четвърто тримесечие данък не се дължи. 
Ако адвокатът бе с 50 или над 50 на сто намалена работоспособност, според данните от примера, той не би дължал авансово данък за първото тримесечие, тъй като облагаемият му доход от всички източници, придобит от началото на данъчната година (6000 лв. - 6000 лв. х 25%), намален с внесените лични задължителни осигурителни вноски (202,80 лв.), не превишава 7920 лв. 

Описаната процедура на авансово облагане не зависи от обстоятелството дали лицето е регистрирано по ЗДДС или не8. Тя е една и съща. Просто при наличие на регистрация по ЗДДС обект на облагане са нетните суми (сумите без начисления ДДС) на получените възнаграждения.

В случаите, при които лице - получател на доход самт определя данъчното си задължение, то не следва да изготвя Сметка за изплатени суми и Служебна бележка, в която да отрази авансово внесения данък. Такава се изготвя само от платец на доход (чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ). Авансово внесеният данък се документира с вносна бележка. В закона липсва изискване за прилагането й към годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ.

 

Авансово облагане при изплащане на доходи на лице, което не е потвърдило, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО

 

От 01.01.2009 г. предприятие, изплащащо доходи по чл. 29 ЗДДФЛ, т.е. доходи, известни в практиката като доходи по граждански договори, издава Сметка за изплатени суми по реда на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ и респективно удържа авансов данък само ако получателят на дохода не му подпише декларация, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. Това означава, че платецът на доходи по граждански договори има ангажимент да издава Сметка за изплатени суми по реда на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ в два случая:

- изплащане доход на лице, което не е самоосигуряващо се по смисъла на КСО. Например на лице, което работи по трудов договор и едновременно с това извършва услуги с личен труд по граждански договор, или на лице, включително на пенсионер, което от време на време извършва услуги с личен труд по извънтрудови правоотношения (граждански договор);

- изплащане доход на лице, което е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, но не е потвърдило това обстоятелство с декларация по реда на чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ.

В посочените случаи платецът на дохода процедира по един и същ начин9:

·        издава задължително Сметка за изплатени суми на основание на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ. Актуалният за 2009 г. образец на Сметката за изплатени суми е утвърден със Заповед на министъра на финансите ЗМФ № 2254 от 30.12.2008 г. и е обнародван в ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г. Той може да бъде изтеглен и от интернет-страницата на НАП;

·        удържа авансов данък, освен на лице с увреждане 50 и над 50 на сто, ако същото потвърди, че от началото на годината досега доходът му от всички източници на доход, подлежащ на облагане с данък 10 на сто10, намален с нормативно признатите разходи и удържаните/внесените лични осигурителни вноски, не превишава размера на годишното данъчно облекчение за лице с увреждане - 7920 лв. За да не се удържи данък обаче, на платеца следва да бъде предоставено (еднократно) копие на валиден документ от ТЕЛК/НЕЛК към датата на изплащане на дохода (чл. 43, ал. 9 ЗДДФЛ);

·        удържа осигурителни вноски по общия ред, с изключение на случаите, изрично посочени в образеца на Сметката за изплатени суми, т.е. само ако лицето е потвърдило, че е осигурено върху максималния месечен осигурителен доход за годината (за 2009 г. - 2000 лв.) без възнаграждението по тази сметка или е пенсионер, или по принцип върху получения доход не следва да се удържат осигурителни вноски (например при доходи от авторски възнаграждения). Ако самоосигуряващо се лице не представи писмена декларация, че е самоосигуряващо се по смисъла на КСО, следва да му се удържат осигурителни вноски по общия ред, освен ако не са налице посочените по-горе изключения. Липсва възможност предприятието - платец на дохода, при попълване на Сметката за изплатени суми да не удържа осигурителни вноски поради обстоятелството, че получателят на дохода е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО.

Важно е да се отбележи, че дори и предприятието - платец на дохода да знае, че лицето е самоосигуряващо се по смисъла на КСО, ако то не му представи писмена декларация за това обстоятелство - процедира по описания по-горе ред, т.е. данъкът върху възнаграждението следва да се удържи на общо основание (освен ако лицето е с увреждане 50 и над 50 на сто и с доходи до 7920 лв.). 
При неудържането на данъка ще му бъде наложена глоба или имуществена санкция до 1000 лв. по реда на чл. 81 ЗДДФЛ.

 

БЕЛЕЖКИ :

1. Доходите, облагани по реда на чл. 29 ЗДДФЛ, са доходите от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, а именно: 
- доходите от продажба на произведени, преработени или непреработени продукти от селското стопанство, (включително от продажба на произведена декоративна растителност), от горското стопанство (включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове), от ловното и рибното стопанство;
- авторските и лицензионните възнаграждения, включително доходите, получени от продажба на изобретения на науката, или произведения на културата и изкуството от техните автори, както и възнагражденията за изпълнения на артисти-изпълнители;
- доходите от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси;
- доходите от упражняване на свободна професия или възнагражденията по извънтрудови правоотношения.

2. Аналогична процедура се прилага и от самоосигуряващо се лице - платец на доход по чл. 29 ЗДДФЛ. Например, ако нотариус, адвокат или медицински специалист заплаща възнаграждения по граждански договори на други самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, писмено потвърдили това пред него.

3. Изискването лицата да не са търговци по смисъла на ТЗ, за да не издават касови бележки, е визирано само в определени случаи - при продажба на собствена и непреработена селскостопанска продукция, при лица, упражняващи занаят по смисъла на Закона за занаятите и наемодатели - физически лица. 

4. Според чл. 2 от Наредба № Н-18 “търговски обекти” са тези по § 1, т. 41от Допълнителната разпоредба на Закона за данък върху добавената стойност, а именно: “търговски обект” е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

5. Според чл. 6, ал. 7, т. 1 ЗДДФЛ самоосигуряващите се лица дължат авансово вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 7, т. 1 КСО).

6. Според чл. 30 ЗДДФЛ годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29 от друга стопанска дейност, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка. Отново не се визират внесени осигурителни вноски, а само дължими вноски.

7. Имат се предвид всички облагаеми доходи от началото на годината, без доходите от дейност като ЕТ, доходите, облагани с окончателен данък (например данък върху дивидентите), и доходите, облагани с патентен данък по реда на ЗМДТ.

8. Наличието или липсата на регистрация по ЗДДС е без значение за данъчното третиране на доходите на лице, упражняващо свободна професия(например, адвокат, нотариус, частен съдебен изпълнител, архитект, одитор и т.н.) както авансово, така и годишно - при регистрация задължително или доброволно по ЗДДС, начинът на данъчно третиране на доходите не се променя. Облагаемият доход се определя, като от тримесечните/годишните доходи нетни доходи (доходите без ДДС) се приспадат 25 на сто нормативно признати разходи (35 на сто за 2007 г.). С други думи, данъчното задължение по реда на ЗДДФЛ би било едно и също независимо от това дали лицето, упражняващо свободна професия, е регистрирано, или не по ЗДДС (вж. писмо № 24-31-43 от 31.01.2008 г. на ЦУ на НАП).

9. Аналогична процедура се прилага и от самоосигуряващо се лице - платец на доход по чл. 29 ЗДДФЛ. Например, ако нотариус, адвокат или медицински специалист заплаща възнаграждения по граждански договори на свои сътрудници.

10. Имат се предвид всички облагаеми доходи от началото на годината без доходите от дейност като ЕТ, доходи, облагани с окончателен данък (например, данък върху дивидентите) и доходи, облагани с патентен данък по реда на ЗМДТ.

 

Доц. д-р Людмила МЕРМЕРСКА, данъчен консултант

Източник на информацията: сп. "Финанси и право" бр.02/2009, ИК Труд и право

 

ЗАКОН за данъците върху доходите на физическите лица

 

В сила от 01.01.2007 г. 

Обн. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.28 от 14 Март 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.25 от 3 Април 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.99 от 15 Декември 2009г. 

 

Абонирай се за новости
  • Сътрудничество по Програма BAS
  • Пълно абонаментно счетоводно, данъчно и ТРЗ обслужване
  • Еднократни услуги и консултации
  • Годишно счетоводно и данъчно приключване
  • Обявяване на отчети (ГФО) в Търговския регистър