ДДС

Възстановяване на ДДС за покупки в чужбина с начислено ДДС от фирми, регистрирани по ДДС в друга държава

Практиката показва, че има компании, които очакват данъкът върху добавената стойност, платен от тях в страните -членки на Европейската общност, да им бъде възстановен по общия ред. Т.е по реда, по който се извършва приспадането и/или възстановяването на данъка, заплатен при придобивания на стоки и услуги на територията на страната. В тази връзка те се интересуват как да отразят в отчетните си регистри по чл.124 от Закона за ДДС и в справките си декларации фактурите, които са получили при пребиваването си в държави - членки на ЕС.

Всъщност редът и процедурите за възстановяване на ДДС в този случай са съвсем различни.

Данъкът върху добавената стойност, платен от български фирми и техни представители на територията на страните от Европейската общност, се възстановява по начин, идентичен на възстановянето на данъка, заплатен при придобиването на стоки или услуги у нас от чуждестранни лица. Т.е. близък с реда, определен от чл.81 от ЗДДС. Това е логично предвид хармонизацията на данъчното законодателство на държавите - членки на общността.

 

Правилата в този случай са съвършено различни от тези, регламентирани в общия нормативен ред за функционирането на ДДС на територията на България. Това е една от причините данъкът, начислен на фирмите в други държави членки, да не подлежи на отразяване във фирмените отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС.

Общата нормативна рамка за функционирането на ДДС на територията на общността е определена от Шестата Директива - 77/388/ЕИО. При изграждането на националната си нормативна база държавите членки имат право да извършват незначителни промени (в определени от директивата граници) от регламентираните в нея правила. В резултат на това данъчните законодателства на страните - членки на ЕС, по даден въпрос са съпоставими и близки.

Приспадането и възстановяването на данъка, начислен за стоки и услуги, закупени на територията на дадена държава от лица, установени на тази територия или регистрирани по ДДС в нея, се извършва по познатия ни механизъм - данъкът върху покупките се приспада от размера на начисления данък върху продажбите.

 За случаите, при които данъчно задължени лица, установени в дадена държава членка, са придобили стоки и услуги в друга държава членка с начислен ДДС (например при зареждане на гориво от фирмите превозвачи, върху разходите за хотел при командировки и т.н) в законодателствата на отделните държави са предвидени специални правила, различни от общия ред.

Правилата, по които се извършва възстановяването на данъка на чуждестранните лица, установени в държава членка различна от тази, в която той е начислен, са регламентирани в Осма директива - 79/1072/ЕЕС от 06.12.1979 г.

В съответствие с този регламент е възприет механизъм, според който държавата, обложила съответните стоки и услуги (данъчната ставка в отделните държави варира от 5-25%), възстановява начисления ДДС въз основа на подадено искане от лицето.

Възстановяването става при определени общи условия:

· Стоките и услугите, за данъка върху които се иска възстановяване, да са свързани със стопанската дейност на лицето

· Придобиването им да не е свързано с освободени доставки

· Доставките им да не са без право на данъчен кредит.

Допълнително условие за приемане на искането за възстановяване е размерът на данъка да превишава определен стойностен праг.

За отделните държави членки този праг е различен.

Така например за Финландия, Германия и Белгия минималната стойност е 200 евро,

 за Швеция - 217 евро,

Австрия - 360 евро

и Великобритания - 190 евро.

В България той е определен на 400 лв.

Искането за възстановяване обикновено се отнася за покупки, извършени за определен период от време.

В отделните законодателства най-често е възприето този период да бъде по-малък от една календарна година, но не по-малък от три месеца.

От долния времеви праг има изключения и докато в Германия например се възстановява данъкът върху разходи, направени за тримесечие, в Люксембург фирмите имат възможност да възстановяват платеното ДДС непрекъснато.

Крайният давностен срок за възстановяване на ДДС 

в повечето страни от ЕС е краят на юни следващата данъчна година след годината на извършването на покупка или ползването на услуга. В Холандия, Белгия и Япония обаче възстановяват ДДС дори с дата до 5 години назад.

За процедурата по възстановяване на ДДС се изискват оригиналните фактури, които впоследствие се връщат на лицата. Ако компанията не разполага с тях, международните експерти изискват преиздаване на тези фактури. Времето за обработка на документите за възстановяване на ДДС е с различна продължителност в различните държави - от 2 до 6 месеца. В повечето държави данъкът се възстановява във валутата, посочена от клиента, както и в местна валута.

На възстановяване подлежи и данъкът (ДДС или подобен данък), заплатен и в държави извън общността, с които ЕС има сключени споразумения за реципрочност при възстановяването му. Такива са например Япония, Южна Корея, Швейцария, Норвегия, Исландия, Хърватия, Канада, Македония. САЩ и Русия не попадат в тази група.

Правилата за възстановяването на данъка за лица, установени извън територията на общността, са определени от регламента на Тринадесета директива 85/850/ЕЕС от 17.11.1986 г.

В нашето данъчно законодателство разпоредбите на Осма директива на ЕЕС са транспонирани в чл.81 от ЗДДС и от съответна наредба на министъра на финансите, издаването на която е регламентирано във втората алинея на този член. Това е Наредба №11 от 24.08.2006 г., с която се определят условията и редът за възстановяване на платен ДДС в България на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данъка на територията на общността.

Правилата за възстановяване на данъка на чуждестранните лица, които не са установени на тази територия, са определени с Наредба №10 от 24.08.2006 г. Техните разпоредби до голяма степен се припокриват с тези, уреждащи условията и реда за възстановяване на данъка в другите държави членки.


Възможностите за административното придвижване на искането за възстановяване и придружаващите го документи са две. Те може да бъдат задвижени от заинтересуваното лице самостоятелно или
чрез съответни данъчни агенти 

които се занимават професионално с това. В сайта на НАП е публикуван списък на данъчни агенти. 

 Когато данъкът се възстановява с участието на агенти, възможностите за неговото превеждане на заинтересуваното лице също са две:


- данъчната служба да преведе данъка на фирмата, а тя от своя страна да преведе на агента дължимата му комисиона за услугата

- възстановената сума да бъде преведена на агента, който си удържа комисионата и превежда разликата на фирмата.

Услугата на данъчните агенти по възстановяването на данъка също е облагаема услуга и за нея следва да се начисли ДДС по схемата за обърнатото данъчно задължение. Данъчна основа за нейната доставка е комисионното възнаграждение, заплатено на агента.

Условия и ред за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на данъчно незадължени физически лица, които не са установени на територията на общността

 

Правна регламентация:

• Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) – чл.81, ал.1 ,т.3

• Наредба № Н-12 от 24 август 2006г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на данъчно незадължени физически лица, които не са установени на територията на Общността.

Условията, документите и редът, по който се извършва възстановяването на ДДС на данъчно незадължените физически лица, които не са установени на територията на Европейския съюз, са много по-различни от тези, свързани с възстановяването му на чуждестранните данъчно задължени лица (Наредби № Н-10 и № Н-11).

Разликите не са само в лицата, ангажирани в правоотношенията, възникващи във връзка с възстановяването, но и с държавните административни органи, участващи в тях. В съответствие с разпоредбите на Наредба № Н-12 най-съществена роля в процеса на възстановяването има митническата администрация. Участието на приходната администрация е изключено изрично от процедурата по разглеждането на молби за претендирани права от чуждестранни физически лица по изпълнението на наредбата, както и от произнасянето или разрешаването по възникнали спорове между лицата, участващи в правоотношенията по повод възстановяването. В тази връзка на органите по приходите в лицето на НАП са вменени единствено задълженията, свързани с подбора, регистрацията и дерегистрацията на агентите, които имат право да действат в процеса на възстановяването на данъка от името и за сметка на чуждестранните физически лица; както и задължението да създават и поддържат публичен регистър на доставчиците, които имат право да участват в правоотношения, свързани с възстановяването на данъка.

Документи за по-малко от 50 лв. не се разглеждат 

Всяко чуждестранно физическо лице (ЧФЛ) има право да поиска да му бъде възстановен правомерно начисленият и платен ДДС, включен в цената на закупени от него стоки на територията на общността, когато са налице едновременно следните условия:

- лицето изнася стоките извън територията на общността не по-късно от три месеца след последния ден на месеца, следващ месеца, през който е издадена фактурата за доставката, за ДДС на която се иска възстановяване

- доставчик на стоките е лице, което към датата на издаването на фактурата има право да извършва продажби на стоки с право на възстановяване на данъка

- размерът на ДДС по една фактура е равен или по-голям от 50 лв.

- лицето упражнява правото си за възстановяване на данъка не по-късно от 6 месеца от датата на издаване на фактурата за доставката.

Правото за възстановяване не се отнася за доставките на алкохолни напитки, тютюн и тютюневи изделия и горива.


Доставчикът трябва да има оборот от над 200 хил. лв.

От изложените условия е очевидно, че може да се иска възстановяване на данъка само за стоки, закупени от доставчик, който има право да извършва продажби на стоки с право на възстановяване. По силата на чл.10 от наредбата такива могат да бъдат само лица, които отговарят на следните условия:

- регистрирани са по ЗДДС

- за дадена преходна година имат облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС над 200 хил. лв.

- нямат влязло в сила наказателно постановление за нарушение на данъчното, счетоводното, митническото или валутното законодателство на стойност над 5000 лв.

Публичният регистър на тези лица се поддържа от НАП. Специалните изисквания към тях се определят от мястото в правоотношенията, които възникват във връзка с възстановяването на данъка.

Чуждестранните физически лица си възстановяват данъка само чрез агенти, регистрирани по реда на чл.9 от наредбата. Ролята и действията на агентите в процедурата по възстановяването са определени от Наредба № Н-12. По силата на задълженията, които им вменяват нейните разпоредби, те изплащат данъка за възстановяване, а на тях самите парите се възстановяват от доставчика на стоките. Последният от своя страна увеличава размера на данъчния кредит, на който има право по смисъла на чл.68 от ЗДДС и по този начин функционалният цикъл за начисляване и възстановяване на данъка за продадените стоки се затваря. Доставчиците на стоки, получили правото да извършват продажби на стоки с право на възстановяване, които отговарят и на изискванията, предявявани към агентите по възстановяването и са получили удостоверение за регистрация в това си качество, могат да изпълняват ролята и задълженията и на двете лица едновременно.

Процедурата

Преди всичко трябва да се има предвид, че купувачите имат право за възстановяване на ДДС върху стоки за лично потребление само тогава, когато те са закупени у нас от доставчик, посочен в публичния регистър на НАП. Тогава, когато при изнасянето на такива стоки от територията на страната или на общността в непроменен вид ЧФЛ желае данъкът, включен в цената им, да му бъде възстановен, следва да се обърне към регистриран агент. Лицето уговаря с агента условията, при които последният приема да извършва действия в процедурата на възстановяване от негово име и за негова сметка и попълва искане за възстановяване в 3 екземпляра. Искането се попълва върху предварително отпечатан от агента формуляр по образец, даден като приложение към наредбата. Формулярът се състои от три еднообразни екземпляра на документа, отпечатани на бял лист с определен формат и стандартни размери, поредността на които се идентифицира съответно с червена, жълта и синя ивица с определена ширина, която го пресича вертикално. Първият екземпляр на формуляра е червен и е предназначен за доставчика на стоките, за които се иска възстановяване на данъка, вторият жълт формуляр е за агента, действащ от името и за сметка на ЧФЛ при възстановяването, а третият син - за митническото учреждение, извършило заверката на искането при изнасянето на стоките от територията на общността. Формулярите трябва да съдържат трайно отпечатани или отпечатвани при автоматизираното попълване на искането данни за агента: наименование, адрес, телефон и електронен адрес за контакт и идентификационен номер по ДДС.

За възстановяването на данъка, включен в цената на стоката, посочен във всяка отделна фактура, се попълва отделно искане. Тогава, когато изнасяните стоки по една фактура не могат да се опишат в едно искане, за тях могат да бъдат попълнени две или повече искания.

ДДС при заварени сделки за замяна в строителството

 

Честа практика на строителните фирми у нас са сделките за замяна, при които се предоставят части от новопостроена сграда срещу преотстъпено им право на строеж или на собственост върху строителен терен. Съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) това са сделки за покупко- продажба, при които всяка от страните по сделката е продавач на това, което предоставя, и купавач на това, което получава. Поради това за целите на облагането с ДДС законът приема, че при сделка за замяна (независимо от това дали с доставката на преотстъпеното се изплаща изцяло или частично полученото) са налице две доставки. Предвид специфичните обстоятелства, при които се извършват тези доставки, редът за възникване на данъчните им събития е обект на специални разпоредби, дадени в чл. 130 от глава четиринадесета на ЗДДС. Освен това определянето на данъчните основи, върху които следва да бъде начислен данъкът за доставките, и порядъкът за тяхното документиране се отклоняват от общия ред на закона.

В последните две години бяха извършени няколко радикални промени в разпоредбите на ЗДДС, които регулират законосъобразното облагане при доставките за замяна. Чрез ЗИДЗДДС (обн., ДВ, бр. 106 от 2008 г.) бе изменен нормативният порядък за възникване на данъчните събития за доставките, като бе променена разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от закона. В съответствие с нейния нов текст от 01.01.2009 г. данъчното събитие за двете доставки вече не възниква на датата на възникване на събитието на по-ранната от тях, както определяше текстът й в отменената редакция на ЗДДС, а поотделно за всяка от доставките по общия ред. Освен това в разпоредбите на чл. 130 бе създадена нова ал. 3, според която доставката, данъчното събитие, за която възниква на по-ранната дата, се приема за авансово плащане (цялостно или частично по втората доставка). В тази връзка е и текстът, добавен към разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от закона, в съответствие с който се приема, че при авансови плащания, ДДС за които става изискуем при получаване на плащането (до размера му), стойността на данъка е включена в размера на извършеното плащане.

Една от причините, наложили тези промени, бе възможността за злоупотреби, която създаваше едновременното възникване на данъчното събитие за двете доставки. Тя произтичаше от факта, че ДДС за доставката на строителната услуга ставаше изискуем още към датата на учредяването на правото на строеж (първата по време доставка) и ако към тази дата  доставчикът й е нерегистриран по ДДС, в  закона липсваше нормативен регламент, който да го задължи да начисли данъка при фактическото извършване на втората доставка, когато вече е регистриран.  Предвид значителните стойности на доставките в строителството възможността за избягване на данъчното им облагане с ДДС имаше за резултат създаването на нови фирми за конкретни сделки, които се регистрираха впоследствие именно на база облагаемият оборот, формиран на база доставката, престираща учреденото право на строеж. Така поради непрецизност в закона фактически се формираше схема за източване на ДДС, тъй като, без да е начислила данък, строителната фирма ползваше данъчен кредит за стоките и услугите, използвани в изграждането на престирания обект. 
С новата редакция на чл. 130, ал. 2 и 3 от ЗДДС тази възможност бе преустановена, но поради законодателна непрецизност бе създадена предпоставка за противоречия между данъчно задължените лица и органите по приходите относно нейното приложение при заварените сделки. Причина за това бе фактът, че в ПЗР на закона бе пропуснато да се регламентира дали тя е приложима към тези сделки, т.е. дали следва да се коригира редът на възникване на данъчните събития за доставките по сделки, данъчният цикъл за които не е приключил към датата на влизане на промените в сила.

Законосъобразното определяне на дължимия данък при заварените сделки за замяна и  тяхното правилно документиране се усложни допълнително в резултат на промяната (обн., ДВ, бр. 95 от 2009 г.) в разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС. Тя е в сила от 01.01.2010 г. и води до съществени изменения в базата, върху която се определя данъчната основа за доставките. В съответствие с нейната нова редакция при доставки, възнаграждението за които е определено в стоки или услуги, данъчна основа на всяка от тях е пазарната цена не на предоставяната, а на получаваната стока или услуга, определена към датата, на която данъкът за съответната доставка е станал изискуем. В ПЗР на закона отново бе пропуснато да  се регламентира приложението на промяната при заварените сделки за замяна.

Това породи редица неясни въпроси, като тези, поставени от строителна фирма при следните обстоятелства:
През 2008 г. при сключване на договор за суперфиция върху УПИ по смисъла на ЗУТ сме фактурирали на собственика на парцела пазарната цена на строителната услуга за построяване на 4 апартамента, с които го обезщетяваме за преотстъпеното ни право на строеж. По време на сключването на сделката не бяхме регистрирани по ЗДДС и във фактурата си съответно не сме начислили ДДС. Междувременно се регистрирахме за целите на облагането, а сега през 2010 г. предстои да вземем разрешение за ползване на сградата (бивш Акт 16). В тази връзка се интересуваме дали при приключване на сделката за замяна следва да издаваме нови документи за доставката си, които да съответстват на данъчните разпоредби, които са в сила към момента на приключването й. Имаме предвид по- специално промените в чл. 130, ал. 2 от закона, която е в сила от 01.01.2009 г.,  и тази на неговия  чл. 26, ал. 7, в сила от 01.01.2010 г.. Засягат ли те тази наша сделка или не и ако я засягат, как ще се променят нашите данъчни задължения за неначисления данък за нея  и какви са нормативните основания за това?  Междувременно при строителството на сградата, с части от които се възмездява притежателят на УПИ-то, сме ползвали данъчен кредит за използваните стоки и услуги. Имат ли основания органите по приходите да оспорят правото ни да ползваме такъв?
На практика при посочените обстоятелства  от страна на строителната фирма е налице изпълнение на доставка, данъчното събитие за която е възникнало през 2008 г. при действието на отменената разпоредба на чл. 130, ал. 2  от закона. В резултат на това  нейното събитие е възникнало на датата на нотариалното прехвърляне на суперфицията. Към тази дата фирмата не е била регистрирана по ДДС, поради което във фактурата, която тя е  издала, не е бил начислен ДДС. Междувременно с промяната в разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от закона и  на новата ал. 3 на същия член към датата на фактическото извършване на насрещната доставка на фирмата (приключването на строителната услуга с издаването на  удостоверението за въвеждане в експлоатация на обектите) отново възниква данъчно събитие, което е основание за изискуемост на данък. Към този момент фирмата  вече е регистрирана по ДДС и това поражда  въпроса относно законосъобразното приключване на сделката. Поради липсата на разпоредба, която да регламентира приложението на промяната към заварените случаи, по него са изразени противоречиви експертни становища и тълкувания. 

Според нас при посочените обстоятелства:
1. Промените в ЗДДС, които са в сила от 01.01.2009 г., не би следвало да доведат до промяна в задълженията на фирмата. В тази връзка тя не би трябвало да има задължение за начисляване и внасяна на ДДС при фактическото осъществяване на доставката на строителния продукт, предоставян в замяна на прехвърленото й право на строеж. Това произтича от факта, че по силата на нормативния регламент, който е в сила към датата на  прехвърлянето на това право, данъчното събитие за нейната доставка е възникнало на датата на нотариалния акт за прехвърлянето. Това, че реалната доставка на насрещната строителна услуга се осъществява сега, при наличието на нова разпоредба (чл. 130, ал. 2 от закона), е без значение, тъй като след влизането си в сила тази разпоредба има действие само занапред (освен ако в закона е предвидено друго). В закона “не е предвидено друго” и след като данъчното събитие за нейната доставка вече е възникнало, то и данъкът за нея е станал изискуем по време, когато доставчикът й не е бил регистриран за целите на облагането и е било невъзможно да начисли и внесе данък. Следователно според ЗДДС данъчното събитие за доставката на фирмата от казуса е възникнало през 2008 г. и нейното данъчно третиране, респективно изискуемостта  данъка за нея не може да бъде изместена напред във времето, когато фактически се извършва строителна услуга и тя вече е регистрирана по ДДС. В този смисъл е и становището по въпроса на Дирекция “Данъчна политика” при МФ, изразено в писмо № 26-00-2159 от 04.08.2009 г.
2. По силата на същата логика би следвало да се приеме, че към датата на предоставяне на строителния продукт на лицата, прехвърлили на фирмата правото на строеж,  не би следвало да се приложи и настъпилата междувременно промяна в разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, във връзка с реда за определяне на данъчните основи на доставките при сделки за замяна. В закона и в правилника за приложението му по въпроса не е предвидено “друго” и следователно при приключването на сделката не следва да се извършва промяна в размера на данъчната основа на нейната доставка. Още повече че във фактурата, която е издадена за нея, не е начисляван данък, т.е. липсвало е основание за посочване на данъчна основа.
В тази връзка заслужава да се отбележи, че в експертен коментар е изразено становище, че при заварени доставки за замяна, при които първата доставка е настъпила преди 31.12. 2009 г., а втората след тази дата, доставчикът следва да оцени дали междувременно е настъпила промяна в пазарната цена на това, което е получил преди 31.12.2009 г., и ако такава има, да преизчисли  дължимия данък за доставката си. На практика това означава, че ако към датата на възникване на данъчното събитие на неговата доставка има такава разлика, той трябва да коригира размера на дълимия данък и съответно да документира и отчете промяната. 
Според нас обаче това не се отнася към коментирания казус. Този ред за приключване на заварените сделки за замяна би следвало да важи само за онези от тях, които са сключени след 01.01.2009 г. и данъчните събития им са възникнали по общ ред, а не на датата на по-ранната от тях. За тези, при които тези дати са възникнали в период, преди коментираните нормативни промени да влязат в сила, фирмите не би следвало да променят издадените вече данъчни документи във връзка с доставките си.
Що се отнася до правото на фирмата от казуса да ползва данъчен кредит за доставките на стоки и услуги, ползвани от нея при строежа на сградата,
трябва да се има предвид, че органите по приходите оспорват това право. Аргумент за това е фактът, че за доставката на строителния продукт не е начислен данък и следователно не са налице изискванията на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за приспадане на  данъка, дължим за доставките, свързани с неговото изпълнение.
На мнение сме, че в аргументите, с които органите по приходите оспорват посоченото право, има логика, подкрепена с нормативни основания в действащия закон. Ползването на данъчен кредит по облагаема доставка, за която не е начислен данък, противоречи не само на разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, но и на общите принципи на Директива 2006/112 /ЕС за функциониране на ДДС. 
Въпреки това, ако спор по въпроса между фирмата от коментирания казус и органите на НАП бъде отнесен за решаване в съда, е много вероятно тя да спечели делото. Основание за това предположение дава  решение № 3125 от 19.03.2008 г. на ВАС по подобен съдебен спор, в което съдът приема възможността строителят да ползва пълен данъчен кредит за ползвани стоки и услуги, без да е начисляван ДДС или да се начислява такъв впоследствие. Като аргумент за това съдът е приел факта, че към датата на нотариалния акт за замяната доставката на правото за строеж нормативно не е представлявала авансово плащане по строителната услуга. 
В този смисъл строителните фирми, при които може да възникнат посочените проблеми, са поставени пред необходимостта от избор:
- да имат проблеми и евентуален съдебен спор с органите по приходите относно правото им на данъчен кредит за доставките на стоките и услугите, използвани от тях при изпълнението на строителен продукт - насрещна престация при замяна, при доставката на който не са ползвали данъчен кредит. При това решението по спора може да е различно от посоченото решение на ВАС, тъй като то противоречи на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и на общите принципи на Директива 2006/112 /ЕС, или
- да не ползват данъчен кредит за частта от доставките на стоките и услугите, ползвани при изграждането на онези части от сградата, които са обект на размяната.

Според нас втората възможност е по-близка до логиката на ДДС и на общите принципи за неговото функциониране. Практическото решение на въпроса обаче е въпрос на избор на фирмите.

Автор : 

Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

Източник: ezines.zakonnik.net

 

 

Указание относно право на приспадане на данъчен кредит за осъществен внос

 

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ 

№ 91-00-58 от 12.02.2009 г. 

Относно: право на приспадане на данъчен кредит за платен данък върху добавената стойност за осъществен внос, във връзка с Правилника за изменение и допълнение на ППЗДДС,  в сила от 01.01.2009г. /ДВ бр.4/2009г./

Във връзка с постъпили множество въпроси и с оглед единното прилагане на данъчното законодателство, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите,  изразявам следното становище относно правото на приспадане на данъчен кредит за платен данък върху добавената стойност за осъществен внос:

1. Условия за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит при внос 

Съгласно чл.69, ал.1, т.2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), когато стоките се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки и не попадат в ограниченията на право на приспадане на данъчен кредит, предвидени в чл.70, лицето има право да приспадне начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57 от същия закон.  

Изрично в разпоредбата на чл.71, т.3 от ЗДДС е посочено, че в случаите на внос по чл. 16 от закона лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит при условие, че 

-                      лицето притежава митническа декларация, в която същото е посочено като вносител 

-                      данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 от закона. 

Тези две условия трябва кумулативно да бъдат налице, за да се упражни правото на данъчен кредит от лицата, осъществили внос. 

Съгласно чл. 90, ал. 1 и ал.2 от ЗДДС – „Внасяне на данъка при внос на стоки”, в случаите на внос вносителят на стоки внася ефективно начисления от митническите органи данък в републиканския бюджет, както следва:


-
по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса;
- по сметка или в касата на съответното митническо учреждение, оформящо вноса, когато вносителят е нерегистрирано по този закон физическо лице, което не е едноличен търговец. 

Данъкът не може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други задължения /чл.90, ал.2 от ЗДДС/.
Видно от цитираните норми, правото на приспадане на данъчен кредит възниква само за данък, платен ефективно в Републиканския бюджет, т.е. не може задължения за ДДС по внос да се прихваща с вземания на лицето към бюджета от какъвто и да е характер. В случай, че поради неизпълнение на задължението за внасяне на данъка от вносителя, данъкът е погасен от компетентен административен орган чрез прихващане, за лицето не възниква право на приспадане на данъчен кредит за този данък, тъй като същият не е „внесен по реда на чл. 90, ал.1 от закона”, каквото е изискването на чл.71, т.3 от ЗДДС. 

По отношение на условието лицето да притежава митническа декларация, възникна необходимост от уточняване на съдържанието на този текст в разпоредбата, в контекста на съответните Директиви и Регламенти на ЕС.

Закона за данъка върху добавената стойност транспонира разпоредбите на 6-та Директива на Съвета 77/388/ЕЕС, в чл. 18, т.1, б.”б” от която  в правилата, регламентиращи правото на приспадане, е записано, че данъчно задълженото лице следва да притежава документ за внос, в който данъчнозадълженото лице е посочено като получател или вносител и който посочва или дава възможност за изчисляване сумата на дължимия данък. Идентична е и разпоредбата на чл.178, б.”д” от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност, която отмени 6-та Директива. 

Възможни са различни хипотези, в които не е предвидено размерът на данъка да се взема под отчет с писмена митническа декларация. В тези случаи лицата няма да притежават митническа декларация за осъществения внос. Така например в случаите на прилагане на  чл.866 от Регламент 2454/93 г. на ЕИО и чл.53, т.1 от Регламент № 2913/92 на ЕИО, с който е утвърден Митническия кодекс на Общността, не е налице необходимост да се издава митническа декларация и лицето няма да притежава посочения изрично в чл. 71, т. 3 от ЗДДС документ. Следва да се подчертае, че съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 2 от Договора за ЕО, регламентите имат задължителна юридическа сила по отношение на държавите-членки, като за тяхното приложение във вътрешния правов ред не се издава отделен, специален, въвеждащ акт. Поради това е недопустимо с вътрешен нормативен акт, особено, когато се касае за упражняване на дадено право, да се въвежда ограничителен режим в противоречие с разпоредби от Регламенти на ЕИО. Още повече в чл. 56 от ЗДДС е посочено, че начисляването на данъка при внос по чл. 16 от същия закон се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение, т.е. в  ЗДДС е съобразен фактът, че начисляването на данъка при внос по чл. 16 от същия закон следва да става  по реда, определен за митническо задължение. 

В тази връзка, с оглед уточняване на приложението на чл.71 от ЗДДС е и изменението на чл. 56, ал.1 от ППЗДДС. Съгласно същия право на приспадане на данъчен кредит за платения данък в случаите на внос се упражнява въз основа на: 

- митническата декларация или друг документ за внос, издаден или заверен от митническата администрация

- в този документ данъчно задълженото лице следва да е посочено като получател или вносител

и

- документът посочва сумата на дължимия данък върху добавената стойност или дава възможност за изчисляването на тази сума.

Правото на приспадане на данъчен кредит за платения данък в случаите на внос се упражнява, като документа се включи в дневника за покупките за съответния данъчен период, през който е възникнало това право или в един от следващите три данъчни периода. 

При внос по чл. 16, ал. 3 от закона в дневника за покупките за съответния период се посочва документът, удостоверяващ приключването на митническите формалности.

2. Корекции при промяна на данъчната основа при внос

В редица случаи митническият орган издава административен акт при промяна на данъчната основа при внос, която промяна е настъпила след датата на разрешението за вдигане на стоките, документиран съгласно чл. 56, ал.1 на ППЗДДС. За тази промяна митническият орган издава административен акт /обикновено Решение/, който може да бъде както за увеличаването, така и за намаляването на данъчната основа по вноса

2.1. Упражняване на  правото на приспадане на данъчен кредит за допълнително начисления и платен данък

Съгласно чл. 56а, ал.1 от ППЗДДС в сила от 01.01.2009г. когато митническите органи след датата на разрешението за вдигане на стоките начислят и вземат под отчет допълнително задължение за данък върху добавената стойност, вносителят - регистрирано по закона лице, упражнява правото си на данъчен кредит за допълнително начисления и платен данък чрез включване на взетото под отчет допълнително задължение за данък върху добавената стойност и административния акт, издаден от митническия орган, в дневника за покупките за данъчния период, през който този документ е получен от вносителя, или за един от следващите три данъчни периода.

В случай, че лицето е имало право на приспадане на пълен данъчен кредит през периода, през който е това право е упражнено първоначално, документът следва да се включи в дневника за покупките, като увеличението на данъчната основа се посочи в клетка 10, съответно размерът на данъка – в клетка 11. 

В случай, че лицето е имало право на приспадане на частичен данъчен кредит през периода, през който това право е упражнено първоначално, в дневника за покупките – в колона 10, следва да отрази размерът на увеличението на данъчната основа, а в колона 11 – размерът на увеличението на данъка, умножен по коефициента по чл. 73 от ЗДДС, определен  през данъчния период, през който е упражнено първоначално правото на данъчен кредит.

В случай, че правото на приспадане на частичен данъчен кредит е упражнено първоначално през една календарна година, а допълнителното начисляване на данък е през следваща календарна година, в колона 11 следва да се отрази размерът на увеличението на данъка, умножен по преизчисления годишен коефициент по чл. 73, ал.6 от ЗДДС за годината на вноса.

Следва да се има предвид, че дори и тази промяна на митническата стойност на внесени стоки след датата на разрешението за вдигане на стоките да е в резултат на последващ контрол от страна на органите на Агенция “Митници” лицето ще има право да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за установения допълнително данък върху добавената стойност за този внос. За да се упражни правото на данъчен кредит обаче допълнително начисленият данък следва да бъде ефективно внесен в Републиканския бюджет по реда на чл. 90, ал.1 от ЗДДС, както е посочено в т.1 на настоящото становище.

2.2. Отчитане на намаляването на дължимия данък, в случаите когато вносителят е ползвал данъчен кредит за начисления данък

Съгласно чл. 56, ал.2 от ППЗДДС, в сила от 01.01.2009г., когато митническите органи след датата на разрешението за вдигане на стоките намалят дължимия данък върху добавената стойност спрямо данъка, посочен в митническата декларация или друг документ за вноса, вносителят, ако е регистрирано по закона лице, извършва корекция на дължимия данък по вноса и на ползвания данъчен кредит за данъка, начислен по вноса, като:
- отразява издадения от митническите органи административен акт за промяна в митническата стойност в дневника за продажбите;
- отразява документа в дневника за покупките.

Корекциите се извършват в данъчния период, в който лицето е получило документа за промяната в митническата стойност или през един от следващите три данъчни периода и само ако вносителят е ползвал данъчен кредит за начисления данък по вноса. 

2.2.1. В случаите, при които лицето е ползвало пълен данъчен кредит за платения данък по вноса, същото в дневника за продажбите – колона 11 следва да посочи размера на намалението на данъчната основа /разликата между първоначално определената от митническия орган данъчна основа и установената в последствие/, а в колона 12 размера на намалението на данъка /разликата между първоначално определения от митническия орган данък и установения в последствие/. В дневника за покупките – в колона 10, следва да отрази също размера на намалението на данъчната основа, а в колона 11 – размера на намалението на данъка. 

2.2.2. В случаите, при които лицето е ползвало частичен  данъчен кредит за платения данък по вноса, същото, по аргумент от чл. 73 от ЗДДС, в дневника за продажбите – колона 11 следва да посочи размерът на намалението на данъчната основа  /разликата между първоначално определената от митническия орган данъчна основа и установената в последствие/, а в колона - 12 размерът на намалението на данъка /разликата между първоначално определения от митническия орган данък и установения в последствие/. В дневника за покупките – в колона 10, следва да отрази също размерът на намалението на данъчната основа, а в колона 11 – размерът на намалението на данъка, умножен по коефициента по чл. 73 от ЗДДС, определен  през данъчния период, през който е упражнено първоначално правото на данъчен кредит. В случай, че правото на приспадане на частичен данъчен кредит е упражнено първоначално през една календарна година, а намаляването на данъка е през следваща календарна година, в колона 11 следва да се отрази размерът на намалението на данъка, умножен по преизчисления годишен коефициент по чл. 73, ал.6 от ЗДДС за годината на вноса.

2.2.3. В случаите при които вносителят не е регистрирано по този закон лице или ако платеният от вносителя данък е без право на приспадане на данъчен кредит, същият упражнява правото си на възстановяване на недължимо платения данък върху добавената стойност съгласно документа, издаден от митническите органи, по реда на чл. 128 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съгласно чл.56а, ал.4 от ППЗДДС.

3. Преходни разпоредби относно упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит при внос, в случаите на чл. 56 и 56а от ППЗДДС
Преходният режим относно случаите, регламентирани с чл. 56 и 56а от ППЗДДС е уреден с § 12 и §13 от ПЗР на правилника.

3.1. Тези преходни норми предвиждат, че лицата могат да упражнят правото си на приспадане на данъчен кредит чрез включване на акта/документа, издаден или  заверен от митническата администрация  в дневника за покупките за данъчния период на влизането в сила на този правилник или през един от следващите три данъчни периода – т.е. най - късно до данъчен период м.април 2009г. включително.

Възможността да се упражни това право с обратна сила е предвидена относно:
-  документ, издаден след 1 януари 2007 г. включително - в случаите по чл. 56, когато дължимият данък не е посочен в митническа декларация, а в друг документ.
- административният акт е издаден след 1 януари 2007 г. включително и е получен от вносителя преди 01.01.2009г. - в случаите на чл. 56а, ал. 1 от правилника.

Правото на приспадане на данъчен кредит следва да се упражни съобразно изложеното в т.2.1. на настоящото Становище.

По аргументите, изложени по-горе, както и по аргумент от § 12 и §13 от ПЗР на ППЗДДС, в случай, че лицата са приспаднали данъчен кредит преди 01.01.2009г. въз основа на митнически документ, различен от митническа декларация – в случаите на чл. 56 от ППЗДДС, или въз основа на издаден от митническата администрация административен акт – в случаите на чл. 56а, ал.1 от ППЗДДС и тези митнически документи/актове са издадени след 01.01.2007г., следва да се приеме, че правото на  приспадане на данъчен кредит е упражнено законосъобразно.

3.2. В случаите, когато митническите органи след датата на разрешението за вдигане на стоките намалят дължимия данък върху добавената стойност спрямо данъка, посочен в митническата декларация или друг документ за вноса, вносителят, ако е регистрирано по закона лице, извършва корекция на дължимия данък по вноса и на ползвания данъчен кредит за данъка, начислен по вноса, по реда, посочен в т.2.2.1. и 2.2.2. на настоящото становище.. Корекцията по този ред се извършва в случаите, когато митническите административни актове са издадени след 01.01.2007г. и лицето не е отразило промяната до влизане в сила на измененията на ППЗДДС.

3.3. За възстановяването на недължимо платени данък в случаите на чл. 56а от ППЗДДС, при които вносителят не е регистрирано по този закон лице или ако платеният от същия данък е без право на приспадане на данъчен кредит,  се прилага посоченото в т. 2.2.3, т.е. възстановяването се извършва по реда на чл. 128 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Възстановяването по този ред се извършва в случаите, когато митническите административни актове са издадени след 01.01.2007г. и лицето не е упражнило правото си на възстановяване на недължимо платения данък до 01.01.2009г.

4. В случаите на обжалване на съответните митнически актове и последващо изменение на данъчната основа в резултат на влезли в сила административни или съдебни актове, промените в данъчната основа и начисления данък, съответно право то на данъчен кредит, се посочват в дневниците за покупки и продажби и справки-декларации по начина, посочен по-горе.

Източник: НАП

 

Приемане на Искане за дерегистрация на Интрастат оператор


І. Наименование на административната услуга
Приемане на Искане за дерегистрация на Интрастат оператор

II. Правно основание

Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки - В сила от 01.09.2006. Обн. ДВ. бр.51 от 23 Юни 2006 г., изм. ДВ. бр.84 от 19 Октомври 2007 г. (ЗВОТС)
Наредба № Н-4 от 21 декември 2007 г. за прилагане на системата Интрастат - В сила от 01.01.2008 г. Издадена от Министерство на финансите, Обн. ДВ. бр.3 от 11 Януари 2008г.

ІІI. Характеристика

- Цел: Дерегистриране поради прехвърляне на вътрешнообщостната търговия със стоки (ВОТС) към друго лице, което извършва вписване в регистъра на Интрастат операторите; поради намаляване на  обема на ВОТС към момента на регистрация под праговете за деклариране на база подадени коригиращи декларации;отстраняване на погрешно саморегистрирали се оператори по система Интрастат  или по други причини.
- Предмет: Актуализиране на Регистъра на ИО.

- Дефиниция на основни понятия и институти, които се използват в настоящото описание (текст) на административната услуга.
ЗНАП – Закон за Националната агенция по приходите;
ЦУ на НАП – централно управление на националната агенция по приходи;
ТД на НАП – териториална дирекция на националната агенция по приходи;
ЗСВОТС – Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки;
ВОТС - вътрешнообщностна търговия със стоки;
ИО - Интрастат оператор
ЗЛ – задължено лице

ІV. Процедура по извършване на административната услуга
-  Компетентни органи: Дирекция Интрастат при ЦУ на НАП  .

-  Задължено лице: Операторите, регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, които осъществяват ВОТС в годишни обеми, изразени в стойност, под праговете за деклариране по чл. 18, ал.1, поотделно за всеки търговски поток - изпращания или пристигания или такива, които прехвърлят  ВОТС към друго лице,

- Нормативно установени изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде издаден съответният административен акт:

- Необходими документи: Искане за дерегестрицаия.
- Срок: 
В законоустановения срок, за уведомените от НАП оператори.
До края на месеца, следващ референтния период, за който е подадена погрешно ИД, с което лицето се е саморегистрирало.  
До края на месеца, когато е подадено Искане за дерегистрация по другите причини, посочени в Искането за дерегистрация.
- Вътрешен ход на процедурата:
Искането за дерегистрация се подава в ТД на НАП. Препраща се в ЦУ на НАП-Дирекция Интрастат, кадето се извършва проверка, дерегистрация и изпращане на отговор до ЗЛ.
Искането за дерегистрация се подава лично или от упълномощено лице, на хартиен носител .
Не се приема Искане за дерегистрация, която не съдържа идентификация на ИО и не е попълнена причина за искането.
За приетото Искане за дерегистрация се издава входящ номер.

- Такси: Съгласно разпоредбите на чл.3, ал.3 от ЗНАП, агенцията не събира такси за издаване и заверка на документи и удостоверения.

- Резултат от процедурата: Дерегистрация на ИО или отказ от дерегистрация. За резултата се уведомява писмено ЗЛ с копие до ТД на НАП.

V. Образци и формуляри
Искане за дерегистрация - във формат (.Word document)

Промени в правилника за прилагане на ЗДДС, отнасящи се до документацията и отчетните регистри


Последните промени в правилника за прилагане на ЗДДС, отнасящи се до документацията и отчетните регистри

Ивайло Кондарев, данъчен консултант, сп."Финанси и право"

 

Както е известно, през септември 2006 г. бе обнародван новият Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС - ДВ, бр. 76 от 2006 г.). Този подзаконов нормативен акт е в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. 
Преди да настъпи този ден, във въпросния правилник бяха направени промени - с Правилника за изменение и допълнение на ППЗДДС (ПИДППЗДДС), който бе обнародван в бр. ... на “Държавен вестник” от 2006 г. Този правилник обуславя важни промени в нормативната уредба на ДДС, свързани с облагането с данък на спедиторските, куриерските и пощенските услуги, лизинговите договори, вноса на стоки, вътреобщностните доставки и придобивания, документацията, както и отчетните регистри и декларациите, подавани за целите на ДДС. С него са уредени също така и редица заварени случаи на доставки и внос на стоки.
 

В следващите редове ще разгледаме по-съществените от измененията и допълненията в ППЗДДС, имащи отношение към документацията на доставките и придобиванията и към отчетните регистри (дневниците за покупки и продажби).

1. Номерацията на документите започва от номер едно 
С новия § 14 към ПЗР на ППЗДДС най-после се дава отговор на въпрос, тормозещ от няколко месеца лицата, имащи отношение към прилагането на ДДС. Той се отнасяше до това необходимо ли е заварените регистрирани по ЗДДС данъчни субекти да запазят номерацията на своите фактури и известия, или същата трябва да започне отначало след влизането в сила на новата нормативна уредба на данъка. Посоченият параграф указва, че номерирането на документите по чл. 78 ППЗДДС (фактури и известия), издадени след датата 01.01.2007 г., започва от “0000000001”. 
Така номерацията на документите, които данъчно задължените по ЗДДС лица трябва да съставят след влизането в сила на новия закон и правилник, трябва да започне отначало. На мнение съм, че това е едно неудачно решение, което, без да съществуват наложителни причини, ще доведе до масово дублиране на номера и до проблеми за лицата, прилагащи ДДС. Едва ли съществуват някакви логични основания или законов регламент, който да налага подобно решение. Нещо повече - то дори противоречи на § 12 от ПЗР на ЗДДС. Според него данъчни документи, издадени до влизането в сила на новия закон и отговарящи на изискванията на стария ЗДДС, се смятат за отговарящи на изискванията на новия закон. 
Така или иначе, каквото и да се каже оттук нататък, вече съществува правна норма, който изрично урежда проблема, и то така, че номерацията на фактурите и известията да започне (отново) от номер едно.

2. Идентификационен номер за целите на ДДС по чл. 94, ал. 2 ЗДДС 
В § 1 от Допълнителната разпоредба на ППЗДДС е създадена нова т. 4, която определя що е “идентификационен номер за целите на ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона”. По принцип това е номерът, с който дадено регистрирано лице е вписано в специалния регистър на регистрираните по ЗДДС лица, явяващ се част от регистъра по чл. 80, ал. 1 ДОПК. В тази връзка, посочената нова разпоредба от правилника уточнява, че за нуждите на ДДС това е идентификационният номер по § 1, т. 1 от ДР на ППЗДДС, пред който е поставен знакът “BG”. 
Така излиза, че идентификационният номер по чл. 94, ал. 2 ЗДДС на лице доставчик, съответно - получател, който задължително следва да фигурира във фактурите и известията, е: 
- кодът по БУЛСТАТ, пред който е поставен префикс “BG” - на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица; 
- кодът по търговския регистър, пред който е поставен знакът “BG” - на вписаните в търговския регистър лица (все още обаче пререгистрация на действащите търговци в Търговския регистър реално не е започнала); 
- ЕГН (личният номер на чужденец), пред който е поставен префиксът “BG” - на физическите лица, които не са вписани в търговския регистър, нито в регистър БУЛСТАТ.

3. Промени, свързани с фактурите и известията към тях 
3.1. В изискванията към тях 
С ПИДППЗДДС са направени промени, свързани с изискванията, предявявани към фактурите/известията и бланките, на които те се съставят. Според новата ал. 8 на чл. 78, подписът на съставителя на документа може да се замени с идентификационен шифър по чл. 8 от Закона за счетоводството (ЗСч). Знае се, че съгласно упоменатата разпоредба на ЗСч при съставяне на първични счетоводни документи чрез технически средства подписът на съставителя може да бъде заменен с идентификационен шифър (или с електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис). 
Доста по-съществена е промяната, отнасяща се до изискванията към фактурите, които българските регистрирани лица трябва да притежават по повод осъществяваните от тях вътреобщностни придобивания (ВОП) на стоки. С чл. 71, т. 5 ЗДДС е определено, че за да бъде упражнено правото на данъчен кредит за осъществено ВОП, едно от условията е придобиващият да притежава документ, който отговаря на изискванията на чл. 114 ЗДДС; а в неговата първа алинея са изброени реквизитите, които трябва да притежава една фактура. Сред тях например е 10-разредният пореден номер, съдържащ само арабски цифри, както и подписът на съставителя на документа (т. 2 и 6 от чл. 114). Знае се обаче, че някои от фактурите, издавани от данъчно задължени лица в държавите членки, съдържат не само арабски цифри, но и букви. Също така Шеста директива на ЕС (за разлика от българския ЗДДС) не изисква фактурите да бъдат подписвани. 
В тази връзка възникна въпросът дали една фактура, издадена от чуждестранна европейска фирма, която съдържа в номера си и други символи (освен арабски цифри) и/или не е подписана, ще се счита за отговаряща на изискванията на българския данъчен закон. Отговорът на този въпрос се съдържа в новата ал. 9 на чл. 78, според която фактурите за вътреобщностни доставки на стоки, издадени от лица, регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка, се считат за отговарящи на изискванията на чл. 114 ЗДДС и когато: 
- поредният номер на документа не е десетразреден или съдържа други символи, различни от арабски цифри, или 
- не съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 6 от закона - име, фамилия и подпис на съставителя на документа.

3.2. В посочваните във фактурите основания за неначисляване на данък
Ако фактурите/известията документират данъчни събития, за които не се начислява данък, те задължително трябва да съдържат реквизита “основание, поради което не се начислява данък”. В тази връзка, когато става въпрос за доставки с място на изпълнение извън територията на България по чл. 22, 23 или 24 ЗДДС (съответно от чл. 6, 7 или 8 от правилника), в документа трябва да се впише съответната разпоредба от ЗДДС или ППЗДДС, която определя доставката като попадаща извън териториалния обхват на закона (чл. 79, ал. 2, т. 3 от правилника). 
В случай че става въпрос за доставка на обща туристическа услуга, във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък трябва да се посочва текстът “чл. 86, ал. 1 ППЗДДС”. Именно посочената правна норма определя, че във фактурите (известията към тях) не се сочи данък, когато с тях се документира доставка на обща туристическа услуга. 
На трето място, с новата ал. 6 от чл. 79 е регламентирано правилото, че за доставка, по която данъкът е изискуем от нейния получател, във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се посочва съответната разпоредба на закона или правилника, съгласно която ДДС се начислява от получателя.

4. Нови моменти, отнасящи се до протоколите 
С чл. 81 ППЗДДС изчерпателно са уредени случаите, при които лицето платец на ДДС (това, от което данъкът е изискуем) трябва да състави протокол за документиране на осъщественото данъчно събитие. Един от тези случаи са безвъзмездните доставки на стоки, които са приравнени на възмездни по силата на чл. 6, ал. 3 ЗДДС. От направено допълнение в разпоредбата чл. 81, т. 3 ППЗДДС става ясно, че казаното ще важи и за безвъзмездните вътреобщностни доставки - техният извършител трябва да съставя протокол (а не фактура) за една такава доставка. 
На второ място, в чл. 81 е създадена нова ал. 3. Тя регламентира допълнителни изисквания към реквизитите, които трябва да притежава протоколът, с който се документира начисляването на данъка за осъщественото вътреобщностно придобиване, за придобиването на стоки като посредник в тристранна операция, както и за получените доставки на стоки и услуги с обърнато данъчно задължение по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС. В посочените случаи, когато доставчикът е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, освен реквизитите по чл. 117, ал. 2 от закона протоколът трябва да съдържа и: 
- идентификационен номер за целите на ДДС на доставчика, под който е осъществена доставката, издаден от друга държава членка; 
- номер и дата на фактурата - когато такава е издадена до датата на съставяне на протокола. 
На следващо място, с промените в чл. 81 ППЗДДС е регламентирана и ситуация, при която не се издава протокол по чл. 116, ал. 4 от закона. Става въпрос за протоколи, които се съставят за анулиране на погрешно съставени или поправени документи, които са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя. Те се съставят в два екземпляра и следва да съдържат основание за анулирането, номера и датата на документа, който се анулира и на издадения на негово място нов документ, както и подписи на лицата, съставили протокола за всяка от страните. 
Сега с ПИДППЗДДС в чл. 81 е създадена нова ал. 4, която определя, че въпросният протокол за анулиране може да не се издава, ако датата на издаване на анулирания документ съвпада с датата на издаване на новия документ. Това според мен се разбира и от самия закон, тъй като едва ли в подобни случаи можем да очакваме, че сгрешеният данъчен документ вече е отразен в дневника за продажбите на доставчика или в дневника за покупките на получателя. А само при подобно отразяване законът изисква съставянето на протокол по чл. 116, ал. 4 ЗДДС.

5. Изменения и допълнения, свързани с дневниците за покупки и продажби 
5.1. Промени в антетките на дневниците
 
В новата нормативна уредба на ДДС дневниците за покупки и продажби имат образец и са посочени като приложения към ППЗДДС - съответно № 11 и 10. Това, което първоначално прави впечатление, е, че същите са с нов вид. По-точно казано, има промяна в броя на колоните, като и при двата дневника те са намалели - от 26 на 25 при дневника за продажбите и от 16 на 15 при дневника за покупките. Промяната се дължи, от една страна, на факта, че и при двата вида дневници са премахнати колоните “Идентификационен номер” и “Данъчен период”. Същевременно в дневника за покупките накрая е добавена нова графа - “Данъчна основа при придобиване на стоки от посредник в тристранна операция”. Докато в дневника за продажбите досегашната колона 15 е разделена на две колони (13 и 14). В първата ще се отразяват само данъчните основи на осъществените вътреобщностни придобивания на стоки, докато във втората - данъчните основи на получените доставки с обърнато данъчно задължение по чл. 82, ал. 2-4 ЗДДС.

5.2. Колони от отчетните регистри, които могат да не бъдат отпечатвани 
С ПИДППЗДДС е регламентирана и такава хипотеза. Според чл. 113, ал. 11 от правилника, при предоставянето на дневниците за продажби и покупки се допуска да не бъдат отпечатани следните колони: 
- предмет на доставката и име на контрагента; 
- колоните, които съдържат само празни полета. 
Тази промяна явно е породена от обстоятелството, че колоните (графите) в дневника за покупките и особено в дневника за продажбите са доста на брой, което поражда затруднения от практическо естество. За да бъдат донякъде туширани, в новата си редакция ППЗДДС позволява при предоставянето на дневниците на приходната администрация някои от колоните с липсваща или с по-несъществена информация да не бъдат отпечатвани (давани) - празните, както и тези с името на контрагента (колона 7 на дневниците) и предмета на доставката (тук явно се има предвид видът на стоката/услугата - колона 8 и при двата дневника).

5.3. Случаи, при които не се подават дневници за покупки и продажби 
Те са регламентирани с чл. 113, ал. 9 ППЗДДС. Регистрираното лице има право да не подаде отчетните регистри на хартиен носител, ако за определен данъчен период включените от него документи в дневника за покупките или дневника за продажбите са с обща сума на данъчните основи на облагаемите доставки над 1000 лв. Правото се упражнява, като регистрираното лице заедно със справката-декларация за съответния данъчен период писмено заяви това (в свободен текст) пред директора на съответната териториална дирекция на НАП.

5.4. Регистрираните лица на основание чл. 99 и чл. 100, ал. 2 ЗДДС могат да не изготвят дневник за покупките 
Става въпрос за лица, които са регистрирани за целите на ДДС само за осъществявани от тях вътреобщностни придобивания. От една страна това са данъчно задължените лица, които имат нисък размер на облагаемия оборот (под 50 000 лв.) и не се регистрират по желание, или с оборот, формиран от освободени доставки (болници, училища). От друга страна, такива лица са данъчно незадължените юридически лица - държавни и общински органи, действащи в това си качество, фондации. 
С чл. 113, ал. 3, изречения второ и трето от ППЗДДС въпросните лица са освободени от задължението да изготвят дневник за покупките. Когато са се възползвали от това свое право, подаваният от съответното лице магнитен носител на дневника за покупките трябва да съдържа един-единствен запис със стойности “нула” за числовите полета и “интервал” за символните полета.

5.5. Отразяване на фактурата, получена от посредника в тристранна операция 
То е уредено с новата ал. 12 към чл. 113 на правилника. Според посочената разпоредба регистрираното лице - посредник в тристранна операция, отразява фактурата, издадена от прехвърлителя в тристранната операция, в дневника за покупките за данъчния период, през който то е включило съставената от него фактура за доставката към придобиващия в тристранната операция в дневника си за продажбите. В тези случаи колони от 9 до 14 на дневника за покупките не се попълват, в колона “Вид на документа” се вписва код “09”, а в колона 15 (“ДО при придобиване на стоки от посредник в тристранна операция”) се посочва данъчната основа в лева от фактурата, издадена от прехвърлителя в тристранната операция.

5.6. Отразяване в дневниците на някои доставки, за които не се начислява данък 
Става въпрос за доставките с място на изпълнение извън територията на страната, които не са приравнени на облагаеми по смисъла на чл. 69, ал. 2 ЗДДС, както и за доставките и дейностите извън рамките на независимата икономическа дейност. Това са доставки, за които не се начислява данък, но и не се приспада данъчен кредит за получените стоки и услуги, участващи в тяхното осъществяване. Затова и логично ППЗДДС сочи, че въпросните доставки се отразяват в отчетните регистри като освободени доставки (чл. 113, ал. 16 от правилника) - в колона 9 на дневника за покупките и в колона 24 на дневника за продажбите. 

5.7. ВОД на нови превозни средства с получатели нерегистрирани лица 
Според чл. 113, ал. 13-15 от правилника регистрираните лица, които са извършили през календарното тримесечие вътреобщностни доставки (ВОД) на нови превозни средства, по които получатели са нерегистрирани за целите на ДДС лица в други държави членки, отразяват извършените през календарното тримесечие доставки в регистър за вътреобщностните доставки на нови превозни средства. Информацията от регистъра се предоставя на магнитен или оптичен носител до 14-то число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася. Параметрите и изискванията към структурата на данните на регистъра за ВОД на нови превозни средства трябва да са в съответствие с Приложение № 22 към ППЗДДС.

6. Промени във VIES-декларацията 
Тук по-съществените новости са следните (чл. 117 ППЗДДС): 
- във VIES-декларацията се отразяват не само ВОД на стоки, доставките като посредник в тристранна операция и доставките на услуги чл. 22-24 ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка, но и услугите по чл. 21, ал. 3 от закона - отново когато са с място на изпълнение на територията на друга държава членка.

 

Данъчният кредит по ДДС при внос след промените в ППЗДДС

Със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС (ЗИДЗДДС, обн., ДВ, бр. 106 от 12 декември 2008 г.) и с Правилника за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ПИДППЗДДС, обн., ДВ, бр. 4 от 01.2009 г.) бяха направени няколко съществени промени във връзка с правото на данъчен кредит (ДК) при внос. Те са в сила от 1 януари 2009 г. и като най-значими от тях се очертават разпоредбите на новия чл. 73а и на § 18 от ПЗР на ЗДДС, промяната в чл. 56, ал. 1 и новият чл. 56а на ППЗДДС, както и тези на § 12, 13 и 14 от неговите преходни и заключителни разпоредби (ПЗР). Промените в реда за упражняване правото на ДК при внос, които произтичат от тези разпоредби, са доста радикални. Те засягат не само режима за ползването му при бъдещи доставки, но част от тях дават възможност при определени обстоятелства да бъде упражнено/отказано право на ДК за данък, платен за доставки при внос, осъществени за периода 1 януари 2007 г. – 31 декември 2008 г. Формулировките на разпоредбите в новия чл. 73а на ЗДДС първоначално не даваха категорично основание да се приеме, че промените в режима за документиране и ползване на ДК за доставките от внос, при които данъкът е изискуем от получателите на доставките, е приложим и за вноса по чл. 16 от ЗДДС. Експертните коментари за направените изменения и допълнения на закона дори не споменават тези доставки като попадащи в обхвата на доставките, за които е приложим редът на чл. 73а от закона. Това, че за тях приспадането на кредита също няма да може бъде отказвано на формални основания, стана окончателно ясно с ПИДППЗДДС, в който бе променена разпоредбата на чл. 56 на правилника. Това, че ДК за доставки от внос по чл. 16 на закона, осъществени до 1 декември 2008 г., отказан или неползван поради пропуснат преклузивен срок по чл. 72, ал. 1, също може да се приспада от данъчни задължения на вносителите през тази година, бе изяснено едва с ПЗР на правилника. Какви са промените в изискванията за упражняване правото на ДК при внос по чл. 16 от ЗДДС след 1 януари 2009 г. според нормативните разпоредби? Предвид различния порядък за упражняване на това право за доставки от минали периоди и за бъдещи доставки обект на следващия коментар са правилата и за двата случая. 1. Ред и документите, по които може да бъде упражнявано правото на ДК при внос по чл. 16 от закона 1.1. Данъчният кредит при внос на стоки По принцип при внос на стоки се начислява ДДС, независимо дали вносителят е регистрирано или нерегистрирано по закона лице (чл. 48, ал. 1 от ППЗДДС). Митническите органи разрешават вдигането на стоките едва след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение. За да упражнят правото си на ДК за заплатения данък, регистрираните вносители отразяват данните на митническите декларации за осъществения внос в дневника си за покупки и в справките си декларации за същия данъчен период. В зависимост от това дали с внесените стоки се извършват облагаеми или необлагаеми доставки, техните доставки дават право на пълен или частичен ДК или не дават право на такъв. Поради това в съответствие с конкретния случай данните от митническите им декларации следва ще бъдат посочвани в колона 9 на дневника – за тези без право на ДК или без данък; колона 10 - за тези с право на пълен ДК, и колона 12 - за тези с право на частичен такъв. За упражняване на това право разпоредбата на чл. 71, т. 3 изисква в митническата декларация данъчно задълженото лице (ДЗЛ) да е посочено като вносител, а тези на чл. 72, ал. 1 - то да е упражнено в срок до три данъчни периода след начисляването му. 1.2. Упражняване правото на ДК при внос след промените в ЗДДС Промените произтичат от новия член 73а на закона, наименуван “Право на приспадане на данъчен кредит, когато данъкът е изискуем от получателя/вносителя”. Той регламентира правото на ДЗЛ за приспадане на ДК при доставки, за които данъкът е изискуем от получателя/вносителя им, но при документирането или отразяването на които са налице отклонения от изискванията на чл. 71 и чл. 72 на закона във връзка с неговото упражняване. При доставките от внос по чл. 16 законът не отменя изискването на чл. 71, т. 3 и след промените, произтичащи от новия му чл. 73а, тъй като за разлика от случаите по т. 2, 4 и 5 на чл. 71, за които неговата разпоредба дава право да се ползва ДК, и при липсата на посочените в тези точки документи документите, изискуеми по т. 3 на чл. 71, не са посочени. Това означава, че според ЗДДС, за да ползват ДК, вносителите по чл. 16 следва задължително да разполагат с митническа декларация, в която са посочени като вносители, т.е. за доставките от внос не се допуска отклонение от разпоредбата на чл. 71, т. 3 на закона. Впрочем защо това изискване е отпаднало като изрично условие при доставките от внос по чл. 57 от ЗДДС (инвестиционни проекти) и как на практика ще се съчетае това с изискванията на чл. 164, ал. 2 от закона е друг въпрос, който също се нуждае от изясняване. На базата на тези разпоредби обаче не можеше да се каже категорично дали правото на ДК при внос може да бъде упражнено след изтичане на преклузивния срок по чл. 72, ал. 1 на закона. Въпросът бе изяснен с промените в ППЗДДС. 1.3. Упражняване правото на ДК за внос след промените в ППЗДДС След последните изменения и допълнения на ППЗДДС текстът на чл. 56, ал. 1 на правилника доби редакция, в съответствие с която: “Правото на данъчен кредит за платения данък в случаите на внос се упражнява, като в дневника за покупките за съответния период се посочи митническата декларация или друг документ за внос, издаден или заверен от митническата администрация, посочващ данъчно задълженото лице като получател или вносител и посочващ сумата на дължимия данък върху добавената стойност или даващ възможност за изчисляването на тази сума. При внос по чл. 16, ал. 3 от закона в дневника за покупките за съответния период се посочва документът, удостоверяващ приключването на митническите формалности.” Очевидно е, че новата редакция дава възможност правото на ДК да може да се упражнява и въз основа на друг документ освен митническа декларация (МД). За целта е достатъчно този документ да е издаден или заверен от митническата администрация, ДЗЛ да е посочено в него като вносител или получател на внасяната стока, в него да е посочена сумата на дължимия ДДС или да се съдържат данни, позволяващи неговото начисляване. Според нас обаче новата постановка за упражняване правото на приспадане на ДК при внос по чл. 16 от ЗДДС влиза в противоречие с изричната разпоредба на чл. 71, т. 3 от закона по същия случай (нещо, което за съжаление не е рядкост за данъчното ни законодателство). В резултат на това възниква въпросът: следва ли за доставките от внос по чл. 16 от закона ДЗЛ да притежава митническа декларация, в която е посочено като вносител, за да е изпълнило условието за упражняване правото си на ДК за тях (както изисква разпоредбата на чл. 71, т. 3 от закона), или то може упражни това си право и ако бъде посочено в нея или в някакъв друг документ не като вносител, а като получател (както регламентира променената редакция на чл. 56, ал. 1 от ППЗДДС, без да уточнява какъв може да бъде този “друг документ”). А нали задача на правилника е да уточнява и изяснява действащите разпоредби на закона, а не да създава нови недокрай изяснени нормативни постановки. 2. Упражняване на правото за неползван или отказан на ДЗЛ данъчен кредит за доставки от внос по чл. 16 от закона за минали данъчни периоди Възможността ДЗЛ да ползват неупражнено право на ДК за доставки от внос през минали периоди засяга доставките, извършени в периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2009 г. Редът, по който ДЗЛ може да упражнят правото си на ДК за такива доставки, е обект на разпоредбите на § 18, ал. 1-4 от ЗДДС и § 12, 13 и 14 от ПЗР на ППЗДДС. Той определя случаите, при които лицата може да упражнят това си право, и практическите действия, които следва да извършат за това, при следните обстоятелства: 2.1. Право на ДК, неупражнено при вноса поради отклонение от изискванията на чл. 56 от редакцията на ППЗДДС (изм.) В такива случаи по силата на § 12 от ПЗР на ППЗДДС, при които при внос по чл. 56 от ППЗДДС, извършен след 1 януари 2007 г., дължимият ДДС не е посочен в митническата декларация, а в друг документ, включително в такъв, издаден от митническата администрация, и правото на приспадане на ДК не е упражнено до 1 януари 2009 г., ДЗЛ може да ползват това си право сега. За това е необходимо те да посочат този “друг документ” в дневника си за покупки за м. януари 2009 г. или в един от трите следващи данъчни периода, т.е. могат да се възползват от това си право до април т.г. В съответствие с § 13 от ПЗР на ППЗДДС по същия ред ДЗЛ имат право да упражнят и правото си на ДК за допълнително начислен им ДДС в административен акт, издаден от митническите органи за доставки от внос след 1 януари 2007 г. 2.2. Право на ДК за внос по митническа декларация, неупражнено поради неспазен преклузивен срок по чл. 72, ал. 1 на ЗДДС По силата на § 18, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗДДС и § 14 от ПЗР на ППЗДДС регистрираните лица – вносители, за които данъкът е станал изискуем като лице - платец по глава осма от закона, които до 31 декември 2008 г. не са упражнили правото си на ДК или това право им е отказано поради просрочен преклузивен срок по чл. 72, ал. 1 от закона, имат право да го упражнят чрез посочване на данните от митническата декларация, с която е извършен вносът, в дневника си за покупки за м. януари т.г. или в един от трите следващи данъчни периода. 2.3. Упражняване право на ДК по неприключили към 1 януари 2009 г. административни или съдебни производства Според нас ДЗЛ, които имат неприключили административни или съдебни производства по повод отказано им право на ДК за доставки на стоки от внос, извършени след 1 януари 2007 г., поради неспазен преклузивен срок по чл. 72, ал. 1 от закона, също имат право да упражнят това си право по горепосочения ред. Отбелязваме изрично, че това е така “според нас”, тъй като, както споменахме по-горе, в някои експертни коментари във връзка с промените на данъчното ни законодателство по ДДС вносът по чл. 16 е изключен от обхвата на доставките, за които са приложими разпоредбите както на новия чл. 73а на закона, така и тези на § 18 от неговите ПЗР, даващи право на приспадане на ДК за минали периоди. Основание за това е начинът, по който е формулиран в ал. 1 на § 18 от ЗДДС обхватът на лицата, имащи такова право, който създава неяснота относно това дали то се отнася само за лицата - вносители по инвестиционни проекти по чл. 57 от закона, които с разрешение на МФ не плащат дължимия ДДС при внос, а си го самоначисляват с протокол, или и за вносителите - платци по чл. 83 от глава осма на закона (вносителите по чл. 16 от закона). Въпреки това оставаме на мнение, че и при доставки за внос по чл. 16 от закона, при които вносителите не са ползвали или им е отказано правото да ползват ДК поради неспазване на преклузивния срок по чл. 72, ал. 1, би следвало също да могат да упражнят това право по реда, посочен по-горе. 2.4. Упражняване право на ДК, отказан на ДЗЛ с индивидуален акт Според нас ДЗЛ, вносители по чл. 16 от ЗДДС, спрямо които е налице влязъл в сила индивидуален акт, въз основа на който не е признато право на приспадане на ДК, също би следвало да могат да упражнят това си право сега. Трябва да се признае, че съмнение относно правотата на това становище поражда присъствието на изразите “протокола за начисляване на данъка” и “Издаденият протокол...” в текста на разпоредбата на § 18, ал. 4 от ПЗР на ЗДДС. Тези изрази участват в текста, който регламентира условията и реда за приспадане на ДК за минали периоди за доставки, при които данъкът е бил изискуем от ДЗЛ като получатели/вносители и за тях би се приложил чл. 73а, но това им право им е отказано по силата на влязъл в сила индивидуален административен акт. В същото време обаче последното изречение от същата алинея предвижда: “когато дължимият по доставката данък е начислен от регистрираното лице или от органите по приходите за предходен данъчен период”, издаденият протокол да не се включва в дневника за продажбите, а само в дневника за покупките. Тук възниква въпросът: щом като при доставките от внос данъкът се начислява от митническите органи, т.е. при такива доставки те са оправомощеният орган по приходите, който начислява данъка, защо на вносителите ще бъде отказано правото на ползване на ДК поради пропуснат преклузивен срок по чл. 72, ал. 1 от закона? При надлежно платен данък по вноса този отказ би бил очевидно дискриминационен. Поради това оставаме на мнение, че вносителите по чл. 16 от закона също би следвало да могат да упражнят право на ДК за доставки, извършени след 1 януари 2007 г., което им е отказано поради пропуснат преклузивен срок, или за упражнено такова след този срок, което впоследствие е санкционирано с индивидуален административен акт. По силата на ал. 4 от § 18 на ДР от ЗДДС срокът за ползването на кредита е до края на м. юни т.г. Очевидно е, че въпреки очакванията промените в ППЗДДС не дадоха отговор на някои от въпросите, породени след промените в ЗДДС. Нещо повече. Според нас от изложеното е очевидно, че те дори породиха нови въпроси, които също се нуждаят от допълнително изясняване. Ekspertis, Лиляна Панева, данъчен консултант

Указание № 20-00-33/22.01.2010 г. ОТНОСНО: Срокове за възстановяване на резултати за данъчен период – данък добавена стойност за възстановяване и дължимост на лихви предвид измененията на чл. 92 от ЗДДС, в сила от 01

Съгласно чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) когато няма други изискуеми и неизплатени задължения по т. 1 или техният размер е по-малък от посочения в справка-декларацията данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка по т. 1 от дължимия данък за внасяне, посочен в справка-декларациите, подавани в следващите два поредни данъчни периода;
Съгласно чл. 92, ал.1, т.4 от ЗДДС (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010г.) данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 /резултат за периода – данък за възстановяване/ се възстановява, като ако след изтичането на срока за приспадане по т.2 има остатък от данъка за възстановяване, органът по приходите прихваща този остатък за погасяване на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения или задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, или го възстановява в 30-дневен срок от подаването на последната справка-декларация.
Съгласно чл. 92, ал.8 от ЗДДС независимо от разпоредбите на ал. 1, т. 4 и ал. 3 - 6, когато е образувано ревизионно производство на лицето, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт, освен в случаите, когато лицето предостави предвиденото в закона обезпечение.
Съгласно чл. 92, ал.10 от ЗДДС (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство.

Във връзка с горецитираните изменения на ЗДДС са възникнали следните въпроси:
1. По отношение на резултати данък за възстановяване, отнасящи се за кои данъчни периоди се прилага двумесечният срок за приспадане по чл. 92, ал.1, т.2 от ЗЗДС

2. Новият срок за възстановяване по чл. 92, ал.1, т.4 от ЗДДС, както и задължението за възстановяване на лихви за забава по ал. 10, отнася ли се за данъка, деклариран за възстановяване в със справките – декларации, подадени през:
• месец декември 2009г. за данъчен период месец ноември 2009г.
• месец януари 2010г. за данъчен период месец декември 2009г.
3. Дължи ли администрацията лихви за забава съгласно новата редакция на ал.10 на чл. 92 от ЗДДС за случаите при които образуваните /включително спрени/ до 31.12.2009г. производства по извършване на ревизии във връзка с възстановяване на ДДС ще приключат през 2010г.

Съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по така поставените въпроси изразявам следното становище:

1. Относно данъчните периоди с резултат данък за възстановяване, за които се прилага двумесечният срок за приспадане по чл. 92, ал.1, т.2 от ЗДДС

Съгласно § 53 от ПЗР на ЗДДС двумесечният срок по чл. 92, ал.1, т.2 от ЗДДС се прилага за данък за възстановяване, отнасящ се за данъчни периоди след 1 януари 2010г.
Предвид тази разпоредба за всички процедури на приспадане, започнали да текат преди влизане в сила на изменението на чл. 92, ал.1, т.2 от ЗЗДС, по силата на което процедурата на приспадане от тримесечна се изменя на двумесечна, се прилага тримесечна процедура.
Когато процедурата за приспадане започва по силата на справка декларация с резултат данък за възстановяване и подлежащ на приспадане, отнасяща се за данъчни периоди след 01.01.2010г., се прилага новата двумесечна процедура на приспадане. На практика това означава, че новата по-кратка процедура ще се прилага най-рано за справки-декларации, с които се започва процедура по приспадане, подадени през месец февруари 2010 г.

2. Относно приложимия срок за възстановяване по чл. 92, ал.1, т.4 от ЗДДС

В ЗИД на ЗДДС /ДВ бр. 95/2009г./ няма преходна норма, която да урежда колизията между заварени и нови срокове за възстановяване по чл. 92 от ЗДДС. В тези случаи съгласно последователната съдебна практика, в случай, че не е предвидено изрично обратно действие на нормите, регламентиращи новите срокове, към започнали да текат вече заварени срокове се прилага законът, който е бил в сила в момента, в който срокът е започнал да тече. Т.е. изтичането на срока се определя от действащата по време на започването му законова разпоредба.
Във връзка с нормата на чл. 92, ал.8 от ЗДДС, която в случаите на ревизия определя нов срок за възстановяване, различен от този по ал.1, т.4 от закона, и това е срокът за издаване на ревизионния акт, отговорът на въпросите, свързани със задължението за начисляване на лихви е в зависимост от обстоятелството дали възстановяването се извършва след извършване на проверка или на ревизия.
В настоящата т.2 от становището се разглеждат случаите, при които данъкът се възстановява след извършена от органите на приходите проверка.

2.1 за данъка, деклариран за възстановяване със справките – декларации, подадени през месец декември 2009г. за данъчен период месец ноември 2009г.
Новият срок за възстановяване по чл. 92, ал.1, т.4 от ЗДДС не се прилага за данъка, деклариран за възстановяване със справките – декларации, подадени през месец декември 2009г. за данъчен период месец ноември 2009г. В тези случаи срокът за възстановяване е 45-дневен от датата на подаване на последната справка – декларация с резултата, подлежащ на възстановяване.

2.2. за данъка, деклариран за възстановяване със справките – декларации, подадени през месец януари 2010г. за данъчен период месец декември 2009г.
Новият срок за възстановяване по чл. 92, ал.1, т.4 от ЗДДС се прилага за данъка, деклариран за възстановяване със справките – декларации, подадени през месец януари 2010г. за данъчен период месец декември 2009г. В тези случаи срокът за възстановяване започва да тече от подаването на последната справка-декларация с резултат ДДС за възстановяване – т.е. започва да тече при действието на новата разпоредба. Същата намира приложение по силата на правилото, посочено по-горе, тъй като срокът за възстановяване на данъка започва да тече от датата на подаване на справката декларация и вземането възниква при действието на новия закон. Поради това срокът за възстановяване в случая е 30 – дневен.

В горепосочените случаи /т.2.1. и 2.2./, ако след изтичане на срока за възстановяване данъкът, подлежащ на възстановяване, не бъде възстановен без основание, същият се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане.

3. Относно дължимостта на лихви за забава съгласно новата редакция на ал.10 на чл. 92 от ЗДДС за случаите, при които образуваните /включително спрени/ до 31.12.2009г. ревизионни производства във връзка с възстановяване на ДДС ще приключат през 2010г.

3.1. Прилагане на разпоредбата на чл. 92, ал.10 от ЗДДС
3.1.1. Относно ревизиите, ревизионният акт по които е издаден до 31.12.2009г.
Преди изменението на чл. 92, ал.10 от ЗДДС от систематичното тълкуване на текстовете на чл. 92, ал. 1, т.4, ал.3, ал.4, ал.8 и ал. 10 от закона се извежда правният извод, че при образувана ревизия на лицето се дерогира законовият срок по ал.1, т.4, ал.3, ал.4, като в тези случаи срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт. Поради това, независимо от резултата ДДС за възстановяване, установен в ревизионното производство, лихва в полза на лицата не се дължи от датата на изтичане на съответните срокове по чл. 92, ал. 1, т.4, ал.3, ал.4 от ЗДДС до датата, на която е следвало да се издаде на ревизионния акт.

3.1.2. Относно ревизиите, заповедта за възлагането на които е издадена след 01.01.2010г.
Предвид изменението на ал.10 на чл. 92 от ЗДДС, в сила от 01.01.2010г., съгласно която лихва се дължи “независимо от разпоредбата на ал.8”, в случаите, при които при подадена справка – декларация в хипотезите по чл. 92, ал. 1, т. 4, ал. 3, ал.4 от ЗДДС , когато в резултат на ревизията се установи ДДС за възстановяване, деклариран от лицето и подлежащ на възстановяване, същият се възстановява заедно със законната лихва. Лихва се дължи, от датата, на която данъкът е следвало да бъде възстановен съгласно ал. 1, т. 4, ал. 3 или 4, до окончателното му изплащане, независимо от ревизионното производство, както и от спирането на данъчното производство /с изключение на спирането на срока за възстановяване по чл. 93 от ЗДДС – виж т. 3.2.3./, освен ако данъкът не е възстановен в хода на ревизията в рамките на тези срокове.
Систематичното тълкуване на текста води до извод, че в случая, при който е налице ревизионно производство, падежът на задължението на НАП към лицата не се променя, а разпоредбата на ал.8 не позволява на лицата да претендират данъка преди изтичането на срока на ревизията, освен ако не предоставят предвиденото в закона обезпечение. Лихва обаче се дължи от датата, следваща датата, на която изтичат сроковете по чл. 92, ал.1,т.4, ал.3 и ал.4 от ЗДДС.

3.1.3. Относно неприключилите към 01.01.2010г. ревизионни производства
3.1.3.1. В случаите, при които до 01.01.2010 г. е образувано ревизионно производство, срокът за издаване на ревизионния акт по което към същата дата не е изтекъл, следва да се приеме, че при липса на преходно правило, придаващо обратно действие на изменението на чл. 92, ал.10 от ЗДДС, се прилага действащата към момента на образуването на ревизионното производство разпоредба. Това е така, тъй-като изменението на правните разпоредби само по себе си не представлява юридически факт, настъпването на който да породи правните последици, предвидени в разпоредбата, освен ако законът изрично не е предвидил приложимост спрямо настъпили вече факти. Приемането на обратното би означавало да се стигне до абсурда да се прилага разпоредба спрямо завършени фактически състави, особено като се има предвид, че най-често сроковете по чл. 92, ал.1, т.4, ал. 3 и ал.4 от ЗДДС ще са изтекли преди влизането в сила на новата разпоредба. Следователно в тези случаи не намира приложение новата редакция на чл. 92, ал. 10, предвиждаща дължимост на лихва след изтичане на законовите срокове по чл. 92, ал.1, т.4, ал.3 и ал.4 от ЗДДС, независимо от образуваното ревизионно производство.
Например: Със ЗВР, издадена на 20.08.2009г., е образувана ревизия, отнасяща се за данъчен период м. юли 2009г., на която срокът за извършването й е удължен със заповед от 20.12.2009г., по силата на която ревизията следва да завърши, съответно ревизионният акт да бъде издаден след 01.01.2010г. С ревизията е установено, че декларираният от лицето резултат за данъчния период ДДС за възстановяване подлежи на възстановяване. Ревизионният акт е издаден в законовите срокове, и данъкът подлежащ на възстановяване е възстановен на лицето към датата на издаването му. В този случай лихва за забава не се дължи, независимо, че датата на издаване на РА е след 01.01.2010г. Ако дължимата на лицето сума не е възстановена към датата, на която е следвало да се издаде актът, лихва се дължи от датата, следваща тази дата, до датата на възстановяване на сумата.
Изложеното в тази точка важи за случаите на неприключили ревизионни производства, за които ЗВР /за образуването им или за удължаване на срока за извършването им/ е издадена преди 01.01.2010г.

3.1.3.2. Не така обаче стои въпросът, ако при действието на новата редакция на чл. 92, ал. 10 настъпи юридически факт, водещ до забавяне възстановяването на данъка, каквито юридически факти биха могли да бъдат удължаването срока на ревизията или изрично посоченото в разпоредбата спиране на производството.
Възможни са и случаи, при които ЗВР е издадена преди 01.01.2010г., но със ЗВР, издадена след 01.01.2010г. срокът на същата е удължен. Удължаването на срока следва да се счита за юридически факт, даващ основание за приложение на изменената разпоредба на чл. 92, ал.10 от ЗДДС. В тези случаи, следва да се приеме, че лихва за забава се дължи от датата, на която е следвало да бъде издаден ревизионния акт съгласно ЗВР издадена преди 01.01.2010г., и при спазване на законовите срокове до датата на възстановяване на сумата.. Датата, от която следва да бъде начислявана лихва в полза на ревизираното лице, се определя като към датата, на която следва да бъде завършена ревизията, се добавят 45 дни. Този срок /45 дни/ се определя, вземайки предвид законовите срокове за процесуалните действия, следващи завършването на ревизията – до издаване на ревизионния акт, а именно: 14 дни за съставяне на ревизионен доклад, 3 дни за връчването му на лицето, 14 дни за възражение срещу доклада и 14 дни за издаване на ревизионен акт.
Със ЗВР, издадена през 2009г., е образувана ревизия, която съгласно същата ЗВР е следвало да завърши на 10.03.2010г. Със ЗВР, издадена на 20.02.2010г. срокът за завършването на ревизията е удължен до 30.04.2010г., В този случай лихва следва да се начисли считано от 25.04.2010г., т.е. от деня, следващ датата, на която е следвало да бъде издаден ревизионният акт по силата на ЗВР, издадена през 2009г . Тази дата се установява, като към датата, на която е следвало да завърши ревизията съгласно последната по ревизионното производство ЗВР издадена през 2009г /за възлагане на ревизия или удължаване на срока на ревизия/, се прибавят 45 дни, като лихва тече от следващият ден до деня на реалното възстановяване на сумата.

3.2. Относно приложението на чл. 92, ал.10 от ЗДДС при спиране на производството по ДОПК
3.2.1. при спиране на производството по извършване на проверка
Както при действащата до 01.01.2010г. редакция на чл. 92, ал.10 от ЗДДС, така и при новата редакция данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от спирането на данъчното производство. В случая се касае за случаите на спиране на данъчното производство по реда на чл. 34 от ДОПК, с изключение на спиране на производството по причини, изхождащи от проверяваното лице – по молба на лицето /чл. 34, ал.1, т.4 от ДОПК/, поради заболяване на лице, чието участие е наложително, когато това лице е проверяваното лице или лице от персонала му /чл.34, ал.1, т.1 от ДОПК/, до назначаване на законен представител на лицето или до назначаване на настойничество или попечителство /чл. 34, ал.1, т.3 от ДОПК/. Аргумент за това е обстоятелството, че лихва се дължи за забава, а не може де се приеме, че е налице забава, когато спирането е причинено от факти или събития, произхождащи от волята, поведението или състоянието на правоимащото лице.

3.2.2. при спиране на производството по извършване на ревизия
3.2.2.1.,при образувано ревизионно производство преди 01.01.2010г., спряно със заповед, издадена преди 01.01.2010г.
При действащата до 01.01.2010г. редакция на чл. 92, ал.10 от ЗДДС. предвид изложеното в т.3.1.1. от настоящото становище, при спиране на ревизионното производство, за срока на спирането, лихва не се дължи, независимо от основанието на спирането. Това е така, тъй като независимо от спирането е налице висящо ревизионно производство, по което в резултат на това спиране няма да е настъпил срокът за възстановяване на ДДС по чл. 92, ал.8 от ЗДДС. Това е валидно за всички ревизии, образувани въз основа на ЗВР, издадена преди 01.01.2010г. и производството по които е спряно със заповед за спиране, издадена преди 01.01.2010г. и за които няма ЗВР за удължаване на срока, издадена след 01.01.2010г. В тези случаи, независимо от датата на възобновяване на производството /включително след 01.01.2010г./ за срока на спиране на производството не се дължи лихва.
3.2.2.2. при образувано ревизионно производство преди 01.01.2010г., спряно със заповед, издадена след 01.01.2010г.
В случаите, при които спирането на ревизионно производство, образувано преди 01.01.2010г., е постановено със заповед, издадена след 01.01.2010г., независимо от датата, на която следва да завърши ревизионното производство, съответно да бъде издаден ревизионния акт в резултат на спиране на производството, лихва следва да се начисли от датата, на която е следвало да бъде издаден ревизионния акт преди факта на спиране на производството.
Например: Ревизия, образувана със ЗВР, издадена през 2009г. връчена на 14 ноември 2009г. със срок за извършването й три месеца, е спряна на основание чл. 34 от ДОПК на 15.01.2010г. Ревизията е възобновена на 15.06.2010г. Лихва се дължи от датата, на която е следвало да бъде издаден ревизионния акт съгласно ЗВР и законовите срокове по ДОПК, по начина изчислен в т.3.1.3.2, т.е. в настоящия случай: срок за завършване на ревизията 14.02.2010г. плюс 45 дни – 31.03.2010г. и датата, от която следва да се начислява лихва е 01.04.2010г..
3.2.2.3. при ревизии, образувани въз основа на ЗВР, издадена преди 01.01.2010г. и производството по които е спряно със заповед за спиране, издадена преди 01.01.2010г и за които има ЗВР за удължаване на срока, издадена след 01.01.2010г.
По аналогичен начин на изложеното в т. 3.2.2.2. се определя датата, от която следва да се начислява лихва в полза на лицата, при ревизии, образувани въз основа на ЗВР, издадена преди 01.01.2010г. и производството по които е спряно със заповед за спиране, издадена преди 01.01.2010г и за които има ЗВР за удължаване на срока, издадена след 01.01.2010г.
Например: Ревизия, образувана със ЗВР, издадена през 2009г. връчена на 14 ноември 2009г. със срок за извършването й три месеца, спряна на основание чл. 34 от ДОПК на 15.12.2009г. Ревизията е възобновена на 15.03.2010г. Със ЗВР, издадена на 10.05.2010г. ревизията е удължена с два месеца.
Лихва се дължи от датата, на която е следвало да бъде издаден ревизионния акт съгласно ЗВР, и заповедите за спиране ревизията, издадена преди 01.01.2010г. и заповедта за възобновяване, издадена на 15.03.2010г., до датата на реалното възстановяване на сумите. Т.е. ревизионното производство е следвало да приключи на 15.02.2010г., по силата на ЗВР, но по силата на спирането и възобновяването на производството този срок /за приключване на ревизионното производство/ става 15.05.2010г. Срокът за издаване на ревизионният акт е 45 дни след тази дата – 30.06.2010г. и лихва се дължи от 01.07.2010г. до реалното възстановяване на сумите, независимо от срока на за завършване на ревизията, съответно на издаване на ревизионния акт съгласно ЗВР, с която срокът на ревизията е удължен /издадената на 10.05.2010г./.

3.2.3. при спиране на сроковете за възстановяване на основание чл. 93 от ЗДДС
В случаите, при които данъкът не е възстановен поради спиране на сроковете за възстановяване на основание чл. 93 от ЗДДС, не е налице невъзстановен без основание данък и лихва не се дължи. Чл. 92, ал.10 предвижда начисляване на лихва за забава при спиране на данъчното производство, а не при случаите на спиране на срока по силата на специалната норма на ЗДДС. Още повече че тези случаи изцяло са обусловени от неправомерно поведение на правоимащото лице, а основен принцип в правото е, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.

4. Следва да се обърне особено внимание, че за всички ревизионни производства, образувани след 01.01.2010 г. разпоредбата на чл. 92, ал. 10 намира приложение и бюджетът ще дължи лихва за забава върху невъзстановения данък от деня, следващ деня на изтичане на сроковете по чл. 92, ал. 1,т. 4, ал. 3 и ал.4 от ЗДДС. В тази връзка следва да се извършва особено внимателна преценка относно възможността за възстановяване на данък в хода на ревизионните производства.

Начисляване на ДДС и право на данъчен кредит за авансови плащания

Фактурите за авансови плащания по ВОД не се посочват в дневника за продажбите за данъчния период, в който са издадени, а в този, в който данъкът за доставката, във връзка с която е издадена фактурата, стане изискуем, т.е. когато се осъществи реалната доставка, за която е платан аванса.

Съгласно ЗДДС Чл. 51. (1) Данъчното събитие при вътреобщностна доставка възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната.

(2) Данъчното събитие при вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 възниква на датата, на която започва транспортът на стоките от територията на страната.

(3) Данъкът при вътреобщностната доставка става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие съгласно ал. 1 и 2.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Независимо от ал. 3, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, съответно документа по чл. 168, ал. 8, когато тази фактура е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие.

(5) Алинея 4 не се прилага, когато фактурата е издадена във връзка с получено плащане по доставката преди датата на възникване на данъчното събитие

Указание №20-00-98/11.03.2010 г. относно: отразяване на издадени протоколи от регистрирано лице - получател по доставки в дневника за покупки и дневника за продажби, съответно и в справката-декларация по ЗДДС в случаите по чл. 82, ал .2, т. 3 от ЗДДС

 

Във връзка с промяната на ЗДДС, (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) и с оглед единното прилагане на данъчното законодателство, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище :

В чл. 117 от ЗДДС за някои специфични доставки е предвидено същите да бъдат документирани с протокол. Регистрираните по ЗДДС лица - получатели по доставки следва да издават протоколи в случаите по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС. 

В настоящото указание предмет на разглеждане са случаите на отразяване на издадените протоколи от лице – платец на данъка по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Относно мястото на изпълнение на доставките, считано от 01.01.2010 г. са налице значителни промени, които ще бъдат предмет на отделно разглеждане.

            1. Задължение за издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС

1.1. От лице – платец на данъка по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС

            В тези случаи данъкът е изискуем от получателя по доставката. 

Това са случаите при които кумулативно са налице следните условия:

- доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната. Обстоятелството дали същият е регистриран по ЗДДС е правно ирелевантен.

- доставката е облагаема /включително с нулева ставка/ доставка на услуги с място на изпълнение на територията на страната.

- получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона – т.е. всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея, включително държавните и местните органи, които извършват независима икономическа дейност. Считано от 01.01.2010г. по силата на новата ал.6 от чл.3 на ЗДДС, данъчно задължено лице, което извършва и освободени доставки и/или доставки или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, както и данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на данък върху добавената стойност, са данъчно задължени лица за всички получени услуги. По отношение на лицата по ал. 6 следва да се има предвид, че същите следва да се третират като лице – платец на данъка по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, независимо дали доставките на услуги, на които са получател са предназначени за облагаемата им дейност или за дейност извън независимата им икономическа дейност, или за освободени доставки.

1.2. По силата на чл. 81, ал. 6 от ППЗДДС задължението за издаване на протокол по чл. 117 от закона е въведено и за случаите, когато получената доставка е освободена (данък не следва да се начислява), но са изпълнени условията на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.

2. Отразяване на протоколите в дневниците за покупки и продажби

2.1. Срок на отразяване

            В горепосочените случаи получателят по съответната доставка – регистрирано по ЗДДС лице следва да документира същата с протокол, като съгласно чл. 124, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС е длъжно да отрази същия:

-  в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издаден;

- в дневника за покупките най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който е издаден, но не по-късно от последния данъчен период през който съгласно чл. 72, ал. 1 от закона лицето може да упражни правото си на данъчен кредит. Следва да се има предвид, че с измененията на ЗДДС в сила от 01.01.2010 г. това е дванадесетият период, следващ периода, през който правото на данъчен кредит е възникнало.

2.2. Колони на отразяване в дневниците, съответно клетки в справките - декларации

Протоколите следва да се отразят в отчетните регистри на данъчно задължените лица и в справките декларации както следва:

2.2.1.  в случаите, когато протоколът е издаден от получателя по доставката за получени от него облагаеми доставки и такива, облагаеми с нулева ставка

1) в дневика за продажби и СД

– данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 14 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2-5 от ЗДДС) и начисленият ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 15 (начислен ДДС за получени доставки по к. 14), съответно в справката-декларация в клетка 12 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2-5 от ЗДДС) и клетка 22 (начислен ДДС за получени доставки по чл.82, ал. 2-5 от ЗДДС). В колона 15 на дневника за продажби се попълва 0 (нула), когато доставката е облагаема с нулева ставка.

2) в дневника за покупки и СД – в зависимост от наличието на право на приспадане на данъчен кредит за данъчно-задълженото лице:

- когато данъчно-задълженото лице – получател по доставката има право на пълен данъчен кредит за тази доставка данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 10 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2-5 от ЗДДС с право на пълен данъчен кредит) и начисления ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 11 (ДДС с право на пълен данъчен кредит), съответно в справката-декларация в клетка 31 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2-5 от ЗДДС с право на пълен данъчен кредит) и клетка 41 (ДДС с право на пълен данъчен кредит);

- когато данъчно-задълженото лице – получател по доставката има право на приспадане на частичен данъчен кредит за тази доставка данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 12 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2-5 от ЗДДС с право на частичен данъчен кредит) и начисления ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 13 (ДДС с право на частичен данъчен кредит), съответно в справката-декларация в клетка 32 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2-5 от ЗДДС с право на частичен данъчен кредит) и клетка 42 (ДДС с право на частичен данъчен кредит);

- когато данъчно-задълженото лице – получател по доставката няма право на приспадане на данъчен кредит за тази доставка данъчната основа и данъкът на получените доставки се посочват в колона 9 (ДО и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък)

2.2.2. в случаите, когато протоколът е издаден за получени освободени доставки

1) в дневика за продажби и СД - данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 14 (данъчна основа на получени доставки по чл.82 ал.2-5 от ЗДДС)  и тъй като не е начислен ДДС за тази получена доставка се посочва нула в колона 15 (начислен ДДС за получени доставки по к.14), съответно в справката-декларация в клетка 12 (данъчна основа на получени доставки по чл.82 ал.2-5 от ЗДДС) и клетка 22 (начислен ДДС за получени доставки по чл.82, ал.2-5 от ЗДДС)

2) в дневника за покупки и СД – данъчната основа на получените освободени доставки се посочва в колона 9 (данъчна основа на получени доставки по чл.82 ал. 2-5 от ЗДДС без право на данъчен кредит и без данък), съответно в справката-декларация в клетка 30 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2-5 от ЗДДС без право на данъчен кредит и без данък).

Настоящото становище има сила до утвърждаването на нови образци на отчетните регистри - дневниците за покупки, дневниците за продажби, както и на  справките – декларации от  Министъра на финасите.

         ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР

                                               НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ

                                               ЗА ПРИХОДИТЕ:               

                                                /КР. СТЕФАНОВ/

 

Абонирай се за новости

Klima77