КОМАНДИРОВКИ - Признаване на разход по ЗКПО и данъчен кредит по ЗДДС по нощувки и транспорт

 За нощувки и транспортни разходи във връзка с командировки ( с изключение на разходите по транспорт с лек автомобил ) ДЗЛ има право за приспадане на данъчен кредит.

ЗДДС

Чл. 70. (ал.1) т.2 Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

Чл. 70.  (ал.3) т.7 Алинея 1, т. 2 не се прилага за транспорта и нощувките на командировани от лицето лица.

За транспортни разходи във връзка с командировки с лек автомобил  ДЗЛ няма право за приспадане на данъчен кредит.

ЗДДС

Чл. 70. (ал.1) т.4  Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил.

Чл. 70. (ал.1) т.5  Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 4, както и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с превозни средства по т. 4.

Указание от 01.2009г  

ОТНОСНО: Прилагане на чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и признаване на данъчен кредит при фактури за нощувки от хотели.

Във връзка с постъпило запитване с Вх. № …….01.2009г. при дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – ……., Ви уведомяваме следното:

В запитването си сте посочили, че дружеството има двама съдружника, които са самоосигуряващи се лица. Единият е управител на фирмата, вписан като такъв в съдебното решение. Другият съдружник няма никакво трудово-правно отношение с фирмата.

Поставили сте следните въпроси:
1. Признават ли се за данъчни цели разходите за пътуване и престой по реда на чл. 33, ал. 1, т. 1 за управителя на фирмата и другия съдружник?
2. Ползва ли се данъчен кредит при фактури за нощувки от хотели? 

Въпрос по ЗКПО
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица се признават за данъчни цели, когато са изпълнени едновременно двете условия поставени в закона, а именно:
- пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице и
- физическите лица, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
На основание разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите или съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници.
Видно от съдържанието на нормата на материалния закон и посоченото в запитването за съдружника, който не е в трудови или извънтрудови правоотношения с дружеството, не са изпълнени изискуемите от закона условия и на това основание счетоводните разходи за пътуване и престой няма да бъдат признати за данъчни цели.
Относно другия съдружник, за който посочвате, че е управител на фирмата, вписан като такъв в съдебното решение следва да имате предвид регламентираните с различни закони възможности за сключване на договори за извънтрудови правоотношения. Така при липсата на трудов договор, но при наличието на договор за управление по реда на ТЗ между съдружника, който е управител и дружеството или друг договор на основанието, на който лицето /съдружник и управител/ работи в дружеството за реализиране на предмета на дейност, са налице договорни отношения, с което се изпълнява едно от изискуемите по смисъла на ЗКПО условия. С оглед признаването за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой, същите следва да са свързани и извършени в съответствие с извършваната стопанска дейност. Разходите е необходимо да са документално доказани по реда на чл. 10 от ЗКПО. Следователно разходите за пътуването и престоя във връзка с дейността извън населеното място, където се упражнява основната дейност на дружеството, следва да се доказват с първични счетоводни документи, с които се определя обект, цел, отчет на пътуването и специфични документи в зависимост от основния предмет на дейност.
Нарушението на изискванията за документална обоснованост на разходите за пътуване и престой по реда на чл. 10 от ЗКПО или установяване на разходи, несвързани с дейността на дружеството, са основание за извършване на увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО. 

Въпрос по ЗДДС
В глава седма от ЗДДС е регламентирано възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит отпада в случаите на чл. 70, ал. 2 и 3 от закона. 
В конкретния случай, разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС, дава право на лицата, да упражнят правото на приспадане на данъчен кредит за транспорта и нощувките на командированите от тях лица. За да упражнят това свое право, лицата следва да притежават данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът да е посочен на отделен ред. 
Едновременно с това тези разходи за командировки следва да са извършени и документирани в съответствие с изискванията на Наредбата за командировките в страната и/или Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, в които са определени условията за командироване, размерите на командировъчните пари /пътни, дневни и квартирни/, редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите. 
Предвид гореизложеното, за дружеството ще възникне право на приспадане на данъчен кредит за нощувките на командированите от него лица, ако притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът да е посочен на отделен ред и разходите са документирани съобразно изискванията на посочените наредби.

Въпрос по ЗДДС
В глава седма от ЗДДС е регламентирано възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит отпада в случаите на чл. 70, ал. 2 и 3 от закона. 
В конкретния случай, разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС, дава право на лицата, да упражнят правото на приспадане на данъчен кредит за транспорта и нощувките на командированите от тях лица. За да упражнят това свое право, лицата следва да притежават данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът да е посочен на отделен ред. 
Едновременно с това тези разходи за командировки следва да са извършени и документирани в съответствие с изискванията на Наредбата за командировките в страната и/или Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, в които са определени условията за командироване, размерите на командировъчните пари /пътни, дневни и квартирни/, редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите. 
Предвид гореизложеното, за дружеството ще възникне право на приспадане на данъчен кредит за нощувките на командированите от него лица, ако притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът да е посочен на отделен ред и разходите са документирани съобразно изискванията на посочените наредби.

Klima77

 

  • Сътрудничество по Програма BAS
  • Пълно абонаментно счетоводно, данъчно и ТРЗ обслужване
  • Еднократни услуги и консултации
  • Годишно счетоводно и данъчно приключване
  • Обявяване на отчети (ГФО) в Търговския регистър