ОТПУСКИ И ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ПОРАДИ ВРЕМЕННА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ

І. Временната неработоспособност
Временна неработоспособност е налице, когато осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно- курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението (чл. 6, ал. 1 от Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността, НМЕР).
Временната неработоспособност може да се установява само от компетентните за това здравни органи:

лекуващите лекари и лекари по дентална медицина (стоматолози);
лекарските консултативни комисии (ЛКК);
трудово-експертните лекарски комисии (ТЕЛК);
Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).
Експертизата на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане може да се осъществява само от ТЕЛК и НЕЛК.

ІІ. Болничен лист
Състоянието на временна неработоспособност се установява от посочените по-горе компетентни здравни органи след медицински преглед и издаване на специален удостоверителен документ - болничен лист по образец на НОИ. При издаването на болничния лист се представя документ за самоличност, въз основа на който се прави проверка на осигурителния статус на лицето.
Болничният лист винаги се издава в календарни дни.
Освен от лекарите, стоматолозите и лекарските комисии, в посочените в НМЕР случаи болничен лист се издава от болниците, както и от лечебните заведения, които обслужват лицето по месторабота. Редът за издаването и за отчитане на болничните листове е уреден с Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи.
Болничен лист може да се издава само на лица, осигурени по реда на КСО за осигурителния риск „Общо заболяване и майчинство”. Когато осигуреният има повече от един осигурител, болничният лист по искане на лицето може да се издаде за всеки от тях, като в графа „бележки” се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които той е издаден. Всички екземпляри се извеждат под един и същ номер в книгата за регистриране на издадените болнични листове и в книгата за решенията на ЛКК.
Болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност. Изключение се допуска само ако временната неработоспособност е констатирана в деня, в който лицето е било на работа, независимо от отработените часове или след изтичане на работното му време, както и когато болничният лист е продължение. В тези случаи отпускът, даден за временна неработоспособност, започва задължително от следващия календарен ден, независимо че той може да е неработен за болния.
Осигуреният е длъжен да представи болничния лист на осигурителя или да го уведоми в срок до два работни дни от издаването му.

Болничен лист се издава в следните общи случаи:

поради общо заболяване, професионална болест и/или трудова злополука с осигурения;
за санаторно-курортно лечение на осигурения;
за извършване на належащ медицински преглед или изследване;
при наложени от здравните органи карантина и/или при отстраняване от работа по предписание на здравните органи;
за гледане на болен или на карантиниран член от семейството - съпругът, съпругата и техните възходящи (родителите) и низходящи (децата) по права линия;
за належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение;
за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето.
Болничен лист се издава и в следните по-особени случаи (чл. 11 от НМЕР):

при умишлено увреждане на здравето с цел получаване на отпуск или обезщетение;
в случаите на нарушаване на режима, определен от здравните органи;
при временна неработоспособност, причинена поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;
при временна неработоспособност поради хулигански и други противообществени прояви, установени по съответния ред;
при временна неработоспособност поради неспазване на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред;
За тези пет случая лекуващият лекар задължително вписва в болничния лист: "За анкета", при която се изясняват всички обстоятелства по случая. В резултат на заключението от анкетата осигуреното лице може да бъде лишено от правото да му бъде изплатено парично обезщетение от ДОО за времето на болничните.

при неявяване своевременно без уважителни причини на контролен преглед;
при лечение в лечебни заведения на работоспособни осигурени лица, страдащи от хроничен алкохолизъм и наркомании. Болничният лист в тези случаи се издава по общия ред за цялото време на престоя в лечебното заведение;
на неработоспособни хронични алкохолици. Болничните листове в тези случаи се издават по реда и правилата за общо заболяване.
Не се издава болничен лист в следните случаи (чл. 12 от НМЕР):

на лица, които не са осигурени по реда на КСО, което се установява от здравното заведение с проверка по ЕГН на лицето;
когато при прегледа се установи, че осигуреният е работоспособен. В такива случаи при поискване от лицето може да му се издаде служебна бележка за времето от явяването до напускането на лечебното заведение;
при кръводаряване. Издава се служебна бележка за отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 2 от КТ. Болничен лист може да се издаде само ако поради кръводаряването настъпи временна неработоспособност;
за гледане на хронично болен. Болничен лист се издава само когато се установи ново заболяване, което утежнява състоянието и налага гледане на болния, при изостряне на заболяването и в терминалния стадий;
за гледане на лице с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, на което е определена чужда помощ;
за заболяване, за което ТЕЛК (НЕЛК) е определила трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Болничен лист се издава само когато настъпи обостряне на заболяването;
за лабораторни изследвания. Поначало те се провеждат в извънработно време, като с разрешение на работодателя може да се ползва и част от работното време. Болничен лист може да бъде издаден само когато времето за отиване и връщане до лечебното заведение и за провеждане на изследванията и процедурите, ангажира цялото работно време на работника или служителя. Бременните, майките на деца до 3 години и жените в периода на активно лечение по метода „ин витро” имат право на прегледи в работно време.
Болничен лист се издава при настъпване на осигурителното събитие - от първия ден на временната неработоспособност до нейното възстановяване или до установяване на трайна нетрудоспособност.
Еднолично от лекуващите лекари и стоматолози болничен лист се издава за срок до 7 дни непрекъснато, но общо за не повече от 40 дни с прекъсване в една календарна година. Ако състоянието на лицето не се е подобрило, след тези срокове болният се насочва към ЛКК.
Когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване или от 12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, отпускът се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, ако има обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца.
Неработните дни, както и правото на друг законоустановен отпуск не могат да прекъсват отпуска поради временна неработоспособност. Прекъсване се приема само ако лицето се яви на работа със съгласието на органа, разрешил отпуска по болест
Не се разрешава ползването на отпуск за временна неработоспособност непрекъснато за повече от 18 месеца.
По същия ред се разрешават отпуските и когато временната неработоспособност е настъпила поради трудова злополука и професионална болест, както и при аборт по желание.
При болнично лечение болничният лист за цялото време на лечението се издава еднолично от лекуващия лекар (стоматолог). Ако след болничното лечение осигуреното лице се нуждае и от домашно лечение, при изписването се издава един болничен лист от ЛКК, в който се включват дните за болничното лечение, включително деня на изписването. Със същия болничен лист може да се разреши за домашно лечение и отпуск в размер не повече от 30 календарни дни. По искане на осигурения болничен лист за болнично лечение може да се издава и за по-кратки периоди преди завършване на лечението, с оглед своевременното изплащане на паричното обезщетение за изтеклото време.
Болничен лист за дневен и домашен стационар се издава от ЛКК.
В болничния лист се определя един от следните задължителни режими (чл. 15, ал. 1 от НМЕР):

болничен;
санаторно-курортен;
домашен - на легло (постоянно или за определени часове на деня) или стаен;
амбулаторен;
свободен - само в района на населеното място, където болният прекарва отпуска по болест или с право да отиде в друго населено място в границите на страната.
Болничният лист с предписаният в него режим е задължителен за осигуреното лице и за неговия осигурител (както и за самоосигуряващите се лица). Нарушаването му по вина на лицето е основание за лишаване от правото на обезщетение от ДОО.

ІІІ. Отпуски поради временна неработоспособност
Лицата, осигурени по трудови или по служебни правоотношения за общо заболяване и майчинство, имат право на отпуски за временната неработоспособност (често наричани „отпуски по болест”). Те се разрешават от посочените по-горе компетентни здравни органи в календарни дни, които се вписват в болничен лист по образец на НОИ.
Отпускът поради временна неработоспособност се признава за трудов стаж по реда на КТ, за служебен стаж по леда на ЗДСл и за осигурителен стаж по реда на КСО.
Правото на осигуреното лице на отпуски по болест се поражда едновременно с възникването на трудовото (служебното) правоотношение. Работодателят (органът по назначаването) няма право да откаже ползването на отпуск по болест при представен редовен болничен лист. Ако се съмнява в основанията за издаване на болничния лист, той може да се обърне към компетентните здравни органи, но до евентуалната отмяна на издадения болничен лист е длъжен да го изпълнява.
От друга страна, осигуреният не може по своя преценка, без разрешение от компетентния здравен орган, да прекъсне разрешения отпуск поради временна неработоспособност и да се върне на работа преди изтичане на определения с болничния лист срок (чл. 19 от НМЕР).
Отпуски поради временна неработоспособност се ползват в следните случаи (чл. 162, ал. 1 от КТ и чл. 6, ал. 1 от НМЕР):

При общо заболяване; злополука; професионална болест. В тези случаи отпускът е от датата на установяването на неработоспособността до нейното възстановяване или до установяването на инвалидност.
За лечение в чужбина. Отпускът е за срока на лечението, плюс дните на пътуването.
За санаторно- курортно лечение. Отпускът е за определения от здравния орган период на лечение плюс до 3 календарни дни за пътуване, когато това е необходимо. Санаторно-курортното лечение на лица с хронични заболявания, но със запазена работоспособност, се провежда за сметка на друг вид законоустановен отпуск.
За належащ медицински преглед или изследване. Отпуск се разрешава, ако лицето постъпи в лечебно заведение за медицински преглед или изследване, или ако ползва системно домашно-амбулаторно наблюдение и лечение.
При обявена карантина. Отпускът е за карантинния период.
При отстраняване от работа по предписание на здравните органи. Когато поради характера на извършваната работа осигуреният е отстранен от нея по нареждане на здравните органи като преболедувал от заразна болест, като бацилоносител или поради контакт със заразноболен, болничният лист се издава за срока, установен за съответната заразна болест. За издаването му лицето представя служебна бележка от предприятието, че не може да бъде трудоустроено на друга подходяща за здравния му статус работа или длъжност.
За гледане на болен или на карантиниран член от семейството. Отпускът се разрешава от регистрирания по съответния ред лекуващ лекар (стоматолог) до 10 дни непрекъснато за едно или различни заболявания, от ЛКК - до 30 дни наведнъж, но за не повече от 6 месеца, а след шестия месец - след решение на ТЕЛК. Членове на семейството са съпрузите и техните възходящи (баща, майка, дядо, баба) и низходящи (син, дъщеря, внуци) по права линия.
За наложително придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, както и за изследване или лечение в страната или в чужбина. Отпуск на това основание се разрешава само на един член от семейството за времето на лечение и/или за изследване. По преценка може да се разреши отпуск само за дните за пътуване до мястото на лечение и обратно. За оставане в мястото на лечение отпуск се разрешава по преценка на здравния орган за необходимостта от придружител и за срока на придружаване.
За гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението. Отпускът е за срока на карантината. Не се полага отпуск по болест за гледане на поставени под карантина здрави деца, които не посещават детски заведения.
За гледане на заразноболно дете в лечебно заведение за болнична помощ или в дома. Отпускът е до края на лечението.
За гледане на дете от детско заведение, контактно със заразноболен и карантинирано в дома. Отпускът е до изтичане на карантината.
За гледане на здраво дете, върнато от детското заведение поради наложена карантина. Отпуск се разрешава, ако няма възможност детето да бъде прехвърлено в друга група, където няма карантина и е за срока на карантината.
ІV. Парично обезщетение при временна неработоспособност
1. Право на парично обезщетение за временна неработоспособност
Право на отпуск поради временна неработоспособност имат само лицата, намиращи се в трудови или служебни правоотношения, независимо от вида на тяхното осигуряване или от други условия и уговорки. Отпуските за временна неработоспособност се разрешават в календарни дни.
Право на обезщетение за временна неработоспособност имат само лицата, осигурени по реда на КСО за осигурителния риск Общо заболяване и майчинство”, (включително самоосигуряващите се лица), които са изпълнили предвидените в чл. 42 от КСО условия. Ако осигуреният не изпълнява тези условия, той няма право на обезщетения от ДОО за временна неработоспособност. Но това не го лишава от правото на отпуск поради временна неработоспособност. Тоест, законодателството допуска ползването на отпуск по болест, през който не се получава обезщетение от ДОО. Обезщетенията за временна неработоспособност се изплащат за работни дни.
Право на парично обезщетение от ДОО за временна неработоспособност имат и лицата, работещи по трудови договори или по служебни правоотношения, които са осигурени за фонд „Трудова злополука и професионална болест” – в случаите, когато временната неработоспособност е причинена от трудова злополука или професионална болест.
Парично обезщетение за временна неработоспособност за сметка на ДОО могат да получат лицата, осигурени за общо заболяване и майчинство, които имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени на това основание. Изискването за този минимален осигурителен стаж не се отнася за правото на парично обезщетение поради трудова злополука и професионална болест, както и за осигурените лица, които не са навършили 18-годишна възраст.
Лицата, работещи по граждански правоотношения с възложител, нямат право на отпуски и обезщетения за временна неработоспособност, тъй като се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.
Когато български гражданин, работещ в чужбина при български осигурител, е осигурен за всички осигурени социални рискове, или за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица, той има право на обезщетение за временна неработоспособност при условията на чл. 40, ал. 1 от КСО.
Парично обезщетение за временна неработоспособност се изплаща и в следните случаи:

при карантина - за срока на карантината;
при отстраняване от работа по предписание на здравните органи – само ако лицето не може да бъде трудоустроено на друга подходяща работа и то за не повече от 90 календарни дни през една календарна година;
за санаторно-курортно лечение - за целия им престой, включително до три календарни дни за пътуване;
за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна възраст – до 10 календарни дни за една календарна година на всеки осигурен, но за не повече от 60 календарни дни общо за всички осигурени членове на семейството. В този срок не се включва времето за гледане на дете в следващите 3 случая;
за гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест - до изтичането на срока на карантината;
за гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения - за времето, през което осигуреният е бил в заведението;
за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина - докато трае карантината.
При същите обстоятелства тези парични обезщетения се изплащат и при гледане на дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които (чл. 46, ал. 1 от КСО):

умишлено увреждат здравето си с цел да получават отпуск или обезщетение;
нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението;
са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства. Обезщетението не се изплаща за срок, не по-дълъг от 15 работни дни;
са станали неработоспособни поради хулигански и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред. Обезщетението не се изплаща за срок, не по-дълъг от 15 работни дни;
са станали неработоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред. Обезщетението не се изплаща за срок, не по-дълъг от 3 календарни дни.
От 01.01.2010 г. парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща и на лица, които през периодите, за които са им издадени болничните листове, упражняват трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство (чл. 46, ал. 3 от КСО).

2. Размери на паричните обезщетения за временна неработоспособност
От 01.01.2009 г. отпускането и изчисляването на паричните обезщетения и помощи се извършва от съответните ТП на НОИ въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и данните, декларирани в подадените документи за изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО - при условия и по ред, определени с Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО.
Паричните обезщетения от ДОО се дължат от втория работен ден от периода на установената нетрудоспособност на осигуреното лице. За първия работен ден от този период осигурителят изплаща на осигуреното лице среднодневното му брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното възнаграждение, уговорено с трудовия договор. Върху това възнаграждение се дължат данъци и осигурителни вноски по общия ред - заедно с другите трудови възнаграждения за месеца.
Лице, осигурено на различни основания за общо заболяване и майчинство, има право на парично обезщетение за временна неработоспособност поотделно за всеки договор. Всички обезщетения за един представен болничен лист се изчисляват и превеждат общо на лицето.
Среднодневното брутно възнаграждение, от което се изчислява дневното парично обезщетение за временна неработоспособност или бременност и раждане, се определя за периода от шест месеца, предхождащ месеца на настъпване на неработоспособността. Ако през този период е зачетен осигурителен стаж без да е имало осигурителен доход, за такъв се приема минималната за страната работна заплата (чл. 41, ал. 2 от КСО).
Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
В съответствие с чл. 41 от КСО, дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или са дължими осигурителните вноски за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.
Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест се изчислява в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или са дължими осигурителните вноски за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.
В съответствие с чл. 42 от КСО, паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването й до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. През това време на осигуреното лице не се изплаща трудово възнаграждение или възнаграждение по държавна служба.
Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 2 месеца от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни. В токива случаи паричното обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по съответните разпоредби на Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование. Ако след прекратяване на осигуряването на лицето едновременно с обезщетението е изплащана и пенсия, изплатените обезщетения се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия
Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за кадрова военна служба и договори за управление или за контрол на търговски дружества, паричното обезщетение за временна неработоспособност се изплаща за не повече от 75 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите.
Когато временната неработоспособност е настъпила поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяването на работоспособността или до установяване на инвалидност.
В съответствие с чл. 45, ал. 2 от КСО, за един и същи осигурителен случай, през едно и също време, парично обезщетение за гледане или за придружаване на болен член на семейството може да се изплаща само на един осигурен член на семейството. Поради това, парични обезщетения на двама членове на семейството в едно и също време могат да се плащат само ако те се полагат на различни основания или за различни случаи.

3. Документи за изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност
Паричните обезщетения за временна неработоспособност се изплащат въз основа на болничен лист със задължително попълнени данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на изплащане на парични обезщетения.
За случаите по чл. 11, ал. 1, т. 1 - 5 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността към болничните листове за случаите се прилага анкетен лист за изясняване на съответните обстоятелства. Става дума за случаите на:

умишлено увреждане на здравето с цел получаване на отпуск или обезщетение;
нарушаване на предписания от здравните органи режим;
временна неработоспособност поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;
временна неработоспособност поради хулигански и други противообществени прояви, установени по съответния ред;
временна неработоспособност поради неспазване на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред.
Към ТП на НОИ осигуреното лице с право на обезщетение подава заявление по образец, към което прилага заверен по посочения ред болничен лист, декларация с номера на неговата лична банкова сметка, по която да бъде превеждано обезщетението и удостоверение от съответната банка за разкритата сметка. Декларацията и удостоверението се подават при получаването на първото обезщетение, както и при промяна на банковата сметка.

От 01.01.2010 г. документите за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване се представят в съответното териториално поделение на НОИ в следните срокове:

От работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец не по-късно от два работни дни след деня на изплащане на дължимите възнаграждения или част от тях. Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, документите се представят не по-късно от два работни дни след последния ден на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът;
От самоосигуряващите се лица – не по-късно от 11 дни след внасянето на дължимите авансово осигурителни вноски за съответния месец.

Гошо МУШКАРОВ - д-р по икономика

  • Сътрудничество по Програма BAS
  • Пълно абонаментно счетоводно, данъчно и ТРЗ обслужване
  • Еднократни услуги и консултации
  • Годишно счетоводно и данъчно приключване
  • Обявяване на отчети (ГФО) в Търговския регистър