Документи при регистрация или промяна на регистрацията на МПС (за представяне в КАТ)

 ДОКУМЕНТИ ЗА ПЪРВОНАЧАЛНА РЕГИСТРАЦИЯ НА МПС 

 
1.Заявление за регистрация /за фирми: с печат на фирмата и копие на “Булстат”/ снимано от 2-те страни 
3.Документ за собственост: -митническа декларация – копие 2бр. -фактура и договор при закупуване от фирма вносител – копие 2бр. 
4.Квитанция за платена такса МПС 
5.Застраховка “гражданска отговорност”
6. Личен паспорт на собственика
6.Документ за самоличност на собстеника 
 
ЗАБЕЛЕЖКА:При регистрация на автомобил на фирма се представят всички решения от съда за регистация на фирмата. Представя се пълномощно и копие от пълномощтно от фирмата /печат, изх. №/, регистрираща автомобила или се явява лично управителя с личния си паспорт.
 
 
ДОКУМЕНТИ ЗА ПРОМЯНА НА СОБСТВЕНОСТ
 
1.Заявление за регистрация / за фирми: с печат на фирмата и копие на “Булстат”/
2.Договор – копие и оригинал
3.Квитанция за платена такса МПС
4.Застраховка “гражданска отговорност”
5.Документ за самоличност на собственика или нотариално заверено пълномощно
6.Свидетелство за регистрация на МПС 
7.Диагностичен лист за техническа изправност
 
ЗАБЕЛЕЖКА:Регистрационни номера не отговарящи на БДС се подменят
 
ДОКУМЕНТИ ЗА ИЗДАВАНЕ НА ДУБЛИКАТ НА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА МПС 
 
1.Заявление за регистрация /за фирми: с печат на фирмата и копие от “Булстат”/ 
2.Декларация от собственика за изгубено или откраднато регистрационно свидетелство 
3.Документи за самоличност на собствениците 
4.Квитанция за платена такса МПС 
5.Застраховка “гражданска отговорност”      
 
ДОКУМЕНТИ ЗА БРАКУВАНЕ НА МПС
 
1.Заявление за регистрация/ за фирми с печат на фирмата/
2.Протокол за брак
3.Регистрационните табели на МПС
4.Регистрационното свидетелство на автомобила
5.Личен паспорт на собственика или упълномощеното лице с нотариално заверено пълномощно /за фирми:пълномощно с печат и изх. №, копие от “Булстат” / 
6.Собственика декларира писмено какво е състоянието на автомобила и къде се намира.      
 
ДОКУМЕНТИ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА МПС ОТ ДРУГ РЕГИОН В ГР. СОФИЯ 
 
1.Заявление за регистрация - 2 бр. / за фирми: с печат на фирмата / 
2.Копие на свидетелството за регистрация – 2бр. 
3.Документ за собственост – оригинал и копие – 2бр. 
4.Квитанция за платена такса МПС 5.Застаховка “гражданска отговорност” 
6.Табели с регистрационни номера      
 
 
ДОКУМЕНТИ ЗА ПЪРВОНАЧАЛНА РЕГИСТРАЦИЯ НА МПС С РЕГ. № ХХ НА ЧУЖДЕСТРАННО ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ СЪС СРОК НА ПРЕБИВАВАНЕ В Р.Б. НАД 3 ГОДИНИ 
 
1.Заявление за регистрация – 1 бр 
2.Документ за собственост – копие 2 бр. 
3.Квитанция за платена такса МПС 
4.Застраховка “гражданска отговорност” 
5.Документ за самоличност на чуждестранното физическо лице 
6.Диагностичен лист за технически преглед      
 
НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ ЗА ПРОМЯНА РЕГ.№
 
1.Заявление за регистрация/за фирми: подпечатана с печат на фирмата/
2.Квитанция за платена такса МПС
3.Застраховка “гражданска отговорност”
4.Документи за самоличност на собстениците с постоянен адрес гр. София, или упълномощено лице ако е за фирми
5.Старите табели с регистрационни номера и регистрационно свидетелство
 
ЗАБЕЛЕЖКА: Ако единият номер е загубен или унищожен, собственикът подава саморъчно написана декларация. При липса на два броя регистрационни номера същите се обявяват за издирване от РПУ и се представя служебна бележка. НЕОБХОДИМИ 

Прехвърляне на собственост върху МПС - примерен договор, необходими документи

 Собствеността се прехвърля  чрез писмен договор с нотариална заверка на подписа. Прехвърлянето може да бъде възмездно /продажба/ или безвъзмездно /дарение/.

НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ:

  1. Писмен договор за покупко-продажба на МПС
  2. Документ за собственост на продавача
  3. Документ за платен местен данък по чл. 44 от ЗМДТ.
  4. Документ за платен от продавача данък върху превозните средства по чл.54 от ЗМТД до момента, в който се прехвърля собствеността.
  5. Декларация на продавача, че няма непогасени публични държавни и общински вземания по чл. 264, ал. 2 ДОПК.
  6. Декларация за гражданство и гражданско състояние по образец /само за физически лица/. Ако продавачите или купувачите са съпрузи, подават обща декларация;
  7. Други

Пълномощно (ако в сделката участва пълномощник), в което МПС се описва така, както в договора за прехвърляне, като се посочват вид, марка, модел, № на двигателя и рамата (шасито) и регистрационните номера. Пълномощното трябва да бъде с нотариално заверен подпис.

В случай, че сделката се извършва от законен представител на физическо лице, се представя документ, доказващ неговите правомощия (акт за раждане на непълнолетния или малолетния)

Когато МПС е собственост на починало лице: Удостоверение за наследници и документи, удостоверяващи правото на собственост на наследодателя;

 

Когато МПС е съпружеска имуществена общност: Препис от акт за граждански брак. Необходимо е съпрузите да се явят лично пред нотариуса, а ако единият съпруг отсъства, следва да се представи нотариално заверено пълномощно.

 

Дължими данъци и такси:

 

Местен данък: Заплаща се преди прехвърляне на МПС с подаване на данъчна декларация от купувача или продавача, в зависимост от това какво е уговорено, в териториалната данъчна дирекция по постоянен адрес / седалище на данъчно задълженото лице, съгласно чл.45 и чл.49 от ЗМДТ. Основа за определянето на данъка е застрахователната стойност на МПС. Данъкът е в размер на 2 % от посочената стойност. Данъкът се заплаща от купувача, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно.  Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от продавача, другата страна е поръчител. Когато купувачът е в чужбина, данъчно задължен е продавачът.

Нотариална такса: Нотариалната такса се определя на основа по-високата между уговорената в договора продажна цена и застрахователната стойност на МПС. Таксата се определя съгласно т.8 и т.11 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД. Таксата се плаща по сметка на нотариуса при удостоверяване на подписите или част от нея – предварително, по искане на нотариуса.

         СЛЕД ПОКУПКО-ПРОДАЖБАТА:

Купувачът на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в двуседмичен срок да предостави на службата за регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя с цел издаване на ново свидетелство за регистрация. Ако продавачът и купувачът имат местоживеене в различни общини, праводателят в двуседмичен срок предоставя на службата, регистрирала МПС, копие от договора за прехвърляне на собствеността с данните на купувача.

 Собствениците на превозни средства подават декларация по чл.54 от ЗМДТ (за леки автомобили или за други превозни средства) пред териториалната данъчна дирекция по постоянния им адрес, съответно седалище, за притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им.  За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение.  При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32 от ЗМДТ. При спиране, съответно при пускане в движение, при кражба и унищожаване на превозно средство, декларация не се подава. Подадената декларация от един от съсобствениците ползва останалите съсобственици. При подаване на декларацията собственикът представя документ за платения данък при придобиването на декларираното превозно средство. Данъкът се заплаща, ако не е заплатен от продавача до края на текущата година – чл.58, ал.3 от ЗМДТ. 

Покупка на автомобил от ЕС

 ВАЖНО!

От началото на 2007 г. всички български фирми и граждани, които не са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност и си купуват нова кола от страна от ЕС, дължат и внасят ДДС в България, а не в страната, от която купуват колата!

Кои превозни средства са нови според Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)?

Като "нови" пътни превозни средства, в т.ч. и леки автомобили, се определят:

превозните средства с работен обем на двигателите над 48 куб. см или с максимална мощност на двигателя над 7.2 кW, предназначени за превоз на пътници и товари

превозните средства, изминали не повече от 6 000 км, или са доставени до шест месеца от датата на първата им регистрация (независимо къде е извършена тя).

Двата критерия се прилагат кумулативно. Тоест, ако лек автомобил, който е регистриран за първи път преди четири месеца, е изминал например 7 000 км, той все още

се приема за "нов". Това е така, защото от регистрацията му не са изминали шест месеца.

Като "нов" за целите на облагането се приема също и автомобил, който е регистриран за първи път преди седем  месеца, но е изминал само 5000 км.

Нерегистрираните по ЗДДС лица декларират ли и дължат ли ДДС , ако купят нова кола от ЕС?

Всеки гражданин или всяко дружество, които не са регистрирани за целите на ЗДДС и са при-

добили ново превозно средство от ЕС, са задължени да декларират придобиването, независимо от това дали продавачът е регистриран или не по ДДС.

Задължението се отнася включително и за тези лица, които не подлежат на регистрация по ДДС

по общия ред. Това са физически лица, държавни органи и органи на местното самоуправле-

ние, болници, училища и всички т. нар."данъчно незадължени юридически лица".

Това е така, тъй като независимо от това дали продавачът на автомобила е регистриран за

целите на ДДС в друга държава-членка или не, във фактурата, която издава, той няма да на числи данък.

Изключение:

Не се дължи ДДС за придобиване от ЕС на ново превозно средство от дипломатическите представителства, консулствата, представителствата на международни организации и техния персонал.

ВАЖНО!

Купувачите на нови автомобили от друга държава-членка на ЕС, не дължат ДДС в държавата, от която са купили колата. Те трябва да декларират пред

доставчика, че превозното средство ще се използва и регистрира в друга държава-членка.

Ако купувачът е пропуснал да декларира тези обстоятелства и продавачът е начислил ДДС по сделката, купувачите могат да се обърнат към доставчика на новото превозно средство за възстановяване на платения данък.

Във всички случаи, задължението за деклариранеи внасяне на данъка е на нерегистрирания по

ЗДДС купувач на ново превозно средство, като данъкът трябва да се внесе в България.

Например: Ако собствеността на новото превозно средство е прехвърлена на 25

януари 2010 г. и фактурата е издадена на същата дата, то данъкът става изискуем

на тази дата. Тогава лицето трябва да внесе данъка и да подаде декларация най-

късно до 14 февруари 2010 г.

В случай, че собствеността на превозното средство е прехвърлена на 25 януари

2010 г., но до 15 - ти февруари същата година фактурата за нея все още не е из-

дадена, тогава данъкът става изискуем на 15-ти февруари същата година. В такива

случаи лицето следва да декларира и да внесе дължимия данък за придобиването

най-късно до 14-ти март същата година.

Декларацията се подава в офисите и териториалните дирекции на НАП и данъкът се

внася по сметка на териториалната дирекция на НАП по регистрация на лицето,

като за физическите лица това е постоянният им адрес.

Информация за банковите сметки е публикувана на интернет страницата на НАП -

www.nap.bg.

Подобни специфични разпоредби съществуват и за нерегистрираните по ЗДДС лица, закупили нови плавателни съдове и нови въздухоплавателни средства.

Внимание: Данъкът се приема за внесен на датата, на която преведената сума е

постъпила по сметката на териториалната дирекция.

Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири,брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняването и транспортирането им

 В сила от 31.07.1959 г. Издадена от Министерството на търговията, Министерство на финансите, Министерство на земеделието и горите и Министерство на транспорта и съобщенията .Обн. ДВ. бр.61 от 31 Юли 1959г., изм. ДВ. бр.62 от 4 Август 1961г., изм. ДВ. бр.55 от 10 Юли 1962г., изм. ДВ. бр.63 от 7 Август 1962г., изм. ДВ. бр.67 от 21 Август 1962г., изм. ДВ. бр.78 от 28 Септември 1962г., изм. ДВ. бр.4 от 14 Януари 1964г., изм. ДВ. бр.5 от 17 Януари 1964г., изм. ДВ. бр.10 от 4 Февруари 1964г., изм. ДВ. бр.60 от 31 Юли 1964г., изм. ДВ. бр.23 от 21 Март 1969г., изм. ДВ. бр.3 от 11 Януари 1972г., изм. ДВ. бр.14 от 17 Февруари 1976г., изм. ДВ. бр.28 от 8 Април 1980г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г.

I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Естествената фира е количествено намаление на теглото и обема на стоково-материалните ценности при съхраняване, лагеруване, продажба, подготовка за продажба разпределяне и транспорт вследствие на изпаряване, изветряване, изсушаване, размерване, разпиляване и изтичане при условия на правилно и добросъвестно манипулиране с тях.

Към естествените фири не се отнасят количествените намаления на теглото на стоково-материалните ценности, явили се от:

а) отпадъците при почистването на стоките;

б) разваляне, бракуване, амбалаж и пр.;

в) всякакъв род повреди и загуби, които произлизат от неправилно и недобросъвестно манипулиране;

г) от изкуствено предизвикани процеси - преработка, рандемани и др.

Чл. 2. Настоящата наредба урежда прилагането на нормите за естествените фири при следните фази на движение и обращение на стоково-материалните ценности:

а) при изкупуването (предимно на селскостопански произведения) обхваща всички дейности от момента на приемането на стоката от производителя до момента на предаването франко вагон най-близката товарна гара до изкупвателния пункт;

б) по време на транспорта - извозването на стоките:

по жп и воден транспорт - от момента на приемане на стоката франко товарна гара, респективно товарно пристанище, до момента на предаване стоката на собственика франко разтоварна гара или пристанище;

по коларски превоз и автопревоз - от момента на натоварването пред склад на производственото предприятие, респективно склад на едро, до разтоварването пред склад на едро, респективно магазин на дребно;

в) съхраняване в складове на едро, складове на интендантства, лечебни заведения, интернати и други ведомства - от момента на приемането в склада до момента на изнасянето от него на стоково-материалните ценности при продажбата или разпределянето им;

г) съхраняване и продажба в търговската мрежа на дребно, в складовете на заведенията за обществено хранене, столовете, в малките складове на поделенията на интендантства, лечебни заведения, интернати и др., в които става разпределяне по количества, близки до тия в търговската мрежа - от момента на приемането на стоката франко кола пред магазина, заведението и др. до продажбата на потребителя, респективно влагането й в кухненската продукция или разпределянето й;

д) лагеруване (дългосрочно съхраняване) в хладилници, плодохранилища, зеленчукохранилища, ровници, приспособени помещения и др.

II. ПРИЛАГАНЕ НА НОРМИТЕ ЗА ЕСТЕСТВЕНИТЕ ФИРИ

Чл. 3. (1) Нормите, установени в приложените към настоящата наредба таблици, са пределни (максимални) и се отнасят за стандартни стоки. Те се прилагат при отчитане на стоково-материалните ценности, при инвентаризации, при ревизии от държавните контролни органи и в други случаи за установяване на фактическата им наличност и се оформяват с актове по установения ред.

(2) (Нова - ДВ, бр. 23 от 1969 г.) Загубите, явили се от бракуването и естественото понижение в по-долно качество на пресните плодове и зеленчуци при съхранението и транспортирането им, се установяват в момента на появата им и се оформят с актове по реда, определен с албума за типовите форми на счетоводните документи и книжа, издадени от Министерството на финансите и Централното статистическо управление. В акта задължително се посочва материално отговорното лице има ли вина за появата на загубата.

Чл. 4. Прилагането на нормите за естествените фири на стоково-материалните ценности при съхраняване в складове и магазини и при лагеруване става само в случаите, когато след проверка се окаже недостиг (липса) в счетоводните остатъци, както са нанесени в книгите и посочени в акта за проверката.

Когато няма такъв недостиг, фири не се приспадат.

Нормите за естествените фири при транспорт се прилагат в случаите при констатирана разлика между предадените и приетите след транспорта количества при условие, че тази разлика не се дължи на кражба или злоупотреба.

Когато стоките не само се превозват, но и съхраняват от транспортното предприятие повече дни от срока, в който то е длъжно да ги превози, към предвидения процент фира за транспорта се прибавя съответният процент за съхраняване в склад, ако има диференцирани норми в таблиците на настоящата наредба.

Чл. 5. Приспадането на естествените фири се извършва по действителните им размери, които не може да превишават установените пределни норми.

Предварително приспадане не се допуска.

Чл. 6. При прехвърляне на стоково-материални ценности от един склад в друг или от един магазин в друг, принадлежащи на едно и също търговско предприятие, интендантство, лечебно заведение, интернат и др., и в един и същ населен пункт нормите за естествените фири се прилагат един път. При нужда установената норма за естествена фира да се разделя между складовете, респективно магазините, в зависимост от времето на престоя (съхраняването, лагеруването) на стоките в единия или другия склад, респективно магазин, така, че общият размер на фирата да не надминава установените пределни норми.

Чл. 7. Нормите за естествените фири не се прилагат в случаите:

а) когато приемането, превозването и продажбата на стоково-материалните ценности е станало без претегляне, т.е. само по документи;

б) когато стоково-материалните ценности преминават през склада само по документи, а не се съхраняват и лагеруват в него.

Чл. 8. За стоките, които се пазят в саламура, която не влиза в теглото им (риба, сирене и др.), приспадането на естествената фира се извършва само в такъв случай, ако намаляването на първоначалното тегло на стоката се установява по пътя на измерването й при продажбата или разпределянето нето тегло. Нормите не се прилагат, ако такива стоки се продават или разпределят при бруто тегло.

Чл. 9. Не се признават естествени фири на стоките:

а) които се продават или разпределят на бройки в специална промишлена опаковка и в определен грамаж;

б) които се съхраняват, лагеруват и превозват в херметическа опаковка (запоена с калай или заляна с червен восък, смола) и течни стоки в стъклена опаковка.

Чл. 10. В складове, в които не може да се установи точно времето за престояване на всяка стока при съхраняване и лагеруване, определянето му става въз основа на стокообращаемостта. Последната се изчислява в дни по пътя на разделянето на средния месечен остатък на дневния оборот за всяка стока.

Чл. 11. Сезоните, посочени в таблиците към настоящата наредба, да се смятат, както следва: летният - от 1 юли до 30 септември, есенният - от 1 октомври до 31 декември, зимният - от 1 януари до 31 март, и пролетният - от 1 април до 30 юни.

Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 1976 г.) (1) Ръководствата на стопанските организации съгласувано с профкомитета могат да определят фирите по търговски обекти в размер до ± 30% от твърдата фира на база отчетните и планово-разчетните данни за количеството стока, постъпила в организацията, като се изхожда от хладилната съоръженост на магазина, средните стокови запаси (в дни), постоянното поддържане на задължителния асортимент-минимум от месни произведения и други показатели.

(2) При ежедневни доставки без големи предхождащи остатъци и при неподдържане на одобрения среден стоков запас да се признава фира в размер до 70% от твърдата фира.

III. ОСОБЕНИ И ПРЕХОДНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 12. (1) Неразделна част от настоящата наредба са приложените таблици за пределните норми на естествените фири на стоково-материалните ценности.

В тях са включени всички норми на фири, установени досега с постановления и разпореждания на Министерския съвет, с наредби, заповеди и др. на министерствата и ведомствата относно фирите при транспорт и съхранение на стоково-материалните ценности в търговското обращение и при разпределяне между поделенията на министерствата и ведомствата. Не са включени нормите при производство, рандемани и преработка.

(2) Настоящата наредба не се прилага при определяне естествените фири на стоково-материалните ценности при производство.

Чл. 13. (1) Нормите в тези таблици се прилагат от министерствата, ведомствата, предприятията, организациите и трудово-кооперативните земеделски стопанства за дейностите, указани в началото на всяка таблица.

(2) Нормите за транспортните фири по железопътен и воден транспорт и при автопревози, включени в таблиците на настоящата наредба, се прилагат и от Министерството на транспорта и съобщенията, респективно поделенията му, като установените норми на фири за същите стоки в уставите на железниците и водния транспорт се отменят.

(3) Министерствата, ведомствата, предприятията, организациите и ТКЗС ползуват нормите за фири при транспорт по уставите на железниците и водния транспорт за всички стоки, за които няма установени норми за фири при транспорт в таблиците по настоящата наредба и до попълването им с нови норми.

Чл. 14. (1) Допълнения и изменения на таблиците и нормите, включване в тях на други стоки и норми става по предложение на някои от министерствата или ведомствата, ползуващи същите таблици, направено пред Министерството на търговията, което съвместно с другите издатели на настоящата наредба и съгласувано с Държавната планова комисия допълва и изменя таблиците и нормите.

(2) Предложенията трябва да са обосновани с резултатите от опити и наблюдения над стоково-материалните ценности.

Чл. 15. Резултатите от възложените на министерствата и ведомствата опити за установяване естествените фири на стоки на основание Постановление 169 на Министерския съвет от 8 август 1958 г. се включват в таблиците по установения в точка 15 ред.

Чл. 16. (1) Министерствата и ведомствата, които ще извършват опити за естествените фири на стоково-материалните ценности, да искат съдействие и упътвания от научно-изследователските институти по методологията на опитите.

(2) Настоящата наредба влиза в сила от деня на обнародването й в "Известия на Президиума на Народното събрание" и отменя всички постановления, разпореждания, наредби, заповеди и други за определяне нормите на естествените фири на стоково-материалните ценности при съхраняване и транспорт.

КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА 13А-10403 ЗА ПРЕДЕЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА ЕСТЕСТВЕНИТЕ ФИРИ И ЛИПСИТЕ НА СТОКОВО-МАТЕРИАЛНИ ЦЕННОСТИ ПРИ СЪХРАНЯВАНЕТО И ТРАНСПОРТИРАНЕТО ИМ

(ОБН. - ДВ, БР. 28 ОТ 1980 Г.)

§ 8. Отменят се Заповед 520 от 29.06.1962 г. на Министерството на вътрешната търговия, Министерството на финансите, Министерството на земеделието и Министерството на транспорта; Заповед 709 от 7.07.1962 г. на Министерството на вътрешната търговия, Министерството на финансите, Министерството на земеделието и Министерството на транспорта и съобщенията; Заповед 1628 от 13.07.1964 г. на Комитета по хранителната промишленост; Заповед 339 на Министерството на вътрешната търговия, Министерството на финансите, Министерството на земеделието и Министерството на транспорта и съобщенията; Заповед 1141 от 11.01.1972 г. на Министерството на вътрешната търговия и услугите и Министерството на финансите; Заповед 235 от 20.02.1969 г. на Министерството на земеделието и хранителната промишленост, Министерството на финансите, Министерството на транспорта и Централния кооперативен съюз.

 

Още 6 месеца отсрочка за пререгистрацията на фирми

Заличаването на "мъртвите" фирми ще стане чак през юли 2016 г. Това следва от поправките в Закона за търговския регистър, които днес бяха приети от Министерския съвет. Проектът е внесен извънредно от министъра на правосъдието Маргарита Попова и не беше включен в официалния дневен ред за заседанието на кабинета.


С поправките се удължава срокът за пререгистрация на фирмите, който беше три годишен и трябваше да изтече на 31 декември. Сега се дава отсрочка с половин година до 30 юни 2011 г. 

 

Примерна бланка за Граждански договор

 ГРАЖДАНСКИ ДОГОВОР ЗА ИЗВЪРШВАНЕ 

                                        НА РАБОТА ЧРЕЗ ЛИЧЕН ТРУД

Днес, ................. 199... г. в гр. .......................... се сключи настоящият договор за
(описва се вида на работата, поръчката) между "........................................................" 
с търговски адрес: .............................................. представляванa от ............................
...................................................................................... наричан по-долу за краткост 
ВЪЗЛОЖИТЕЛ, от една страна, и .................................................................................
.......................... ЕГН .................... с адрес ......................................................................
...........................................................................................................................................,
наричан по-долу ИЗПЪЛНИТЕЛ, от друга страна. СТРАНИТЕ СЕ СПОРАЗУМЯХА 
ЗА СЛЕДНОТО:

                                    I. ОБЩИ УСЛОВИЯ ПО ДОГОВОРА

Чл. 1. ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ възлага, а ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ приема да извърши (варианти: 
на свой риск и със свои материали; с материали и проект на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ; по свой
проект, но с материали на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ и др.)(1)

Чл. 2. ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ ще изплати на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ възнаграждение в размер на 
.............. (цифром)(словом) ..................................................................................... лева
(варианти – възнаграждението може да бъде уговаряно като цяла твърда сума, на части –
с предплащане и изплаща не на останалата част при предаване на резултата, или с 
определяне на цена за единица продукция).(2)

Чл. 3. При изпълнение на поръчката (извършване на работата), ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ ще 
заплати на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ договореното в чл. 2 възнаграждение ...................................
(по банкова сметка, в брой, чрез акредитив................................. .....) в срок от   .................................................................. (3)

                        II. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЯ

Чл. 4. ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ се задължава да извърши (изработи) посоченото в чл. 1 от
настоящия договор, според изискванията за качество на обекта, вещта и др., предвидени 
в спецификацията към договора .................................................... (евентуално се описват 
показателите за исканото качество, на които следва да отговаря вещта, резултата от дей-
ността).

Чл. 5. ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ се задължава да извърши (изработи) посоченото в чл. 1 от 
настоящия договор в срок до .................................................................. ...............................
.............................................................

Чл. 6. ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ има право да получи уговореното в настоящия договор възна-
граждение в посочените срокове и при договорените условия.

Чл. 7. (1) В случаите, когато ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ работи с материали (или проект) на 
ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ и изпълнението е станало невъзможно вследствие негодността на 
материалите, ако ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ своевременно е предупредил ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ за 
тези факти, той има пра во съответно на част (ако е осуетено изпълнението на част от 
поръчката) или на цялото възнаграждение (ако тя вече е била изпълнена).
(2) Ако в случаите по предходната алинея ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ вече е извършил част от 
поръчката (работата), той има право на възнаграждение за тази част, дори ако качеството 
не отговаря на уговорените условия в случай че това се дължи на неподходящи или на 
некачествени материали, предоставени от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ.

Чл. 8. (1) ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ ще извърши работата с (варианти: свои материали и проект; 
със свой материал и по проект на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ; с материал и по проект на ВЪЗЛО-
ЖИТЕЛЯ).
(2) Когато изпълнява поръчката по проект и материал на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ и те се окажат 
негодни или неподходящи за извършването на работата, той носи задължение да предупреди
ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ и да иска замяна с подходящ материал или нов проект. (4)

Чл. 9. Ако ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ е изпълнил част от работата (дейността) и по-нататъшното 
изпълнение се окаже невъзможно поради причини, за които ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ и ВЪЗЛО-
ЖИТЕЛЯТ не отговарят, ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ има право да получи възнаграждение в размер
само за изр аботената част от обекта, вещта, ако тя може да бъде полезна на ВЪЗЛОЖИ-
ТЕЛЯ. (5)

                                    III. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ

Чл. 10. ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ има право по уговорка с ИЗПЪЛНИТЕЛЯ да извърши проверка 
относно (качество, количества, стадии на изпълнение, технически параметри и др.), без 
с това да пречи на оперативната дейност на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ.

Чл. 11. ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ се задължава да представи на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ необходимите
(договорените) документи, информация или други материали, свързани с изпълнение на
посоченото в чл. 1 от настоящия договор. (6)

                        IV. ПРИЕМАНЕ НА РЕЗУЛТАТА ОТ СВЪРШЕНАТА РАБОТА

Чл. 12. Ако поръчката е изпълнена от ИЗПЪЛНИТЕЛЯ в договорените срокове и качество,
ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ е длъжен да приеме изпълнението в срок до .................................. от пис-
меното или телефаксно съобщение за приключване на изпълнението. (7)

Чл. 13. Приемането на резултата от извършената работа (обекта, вещта) ще се извърши с
приемопредавателен протокол, който е неразделна част от настоящия договор.

Чл. 14. Ако при приемането на резултата от свършената работа (обекта, вещта) се установи, 
че същият има недостатъци, ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ има право да иска отстраняването им за 
сметка на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ в нов срок, договорен между страните и посочен в приемопре-
давателния протокол. (8)

                                                   V. РАЗВАЛЯНЕ НА ДОГОВОРА

Чл. 15. Настоящият договор може да бъде развален от страна на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ, ако
предоставените му от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ материали (проект) се окажат негодни за изпълнение
на поръчката и след своевременното уведомяване на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ, последният не осигури
подходящи материали (проект). В тези случаи ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ може да развали договора в 
срок от ......... след уведомяването на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ.

Чл. 16. ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ има право да развали договора в момента на приемане на резултата,
ако са на лице съответните отклонения или недостатъци, които правят (обекта, вещта) негодни
за ползване по предназначението, които ще бъдат .................................................. (вписва се 
начина на установяване на отклоненията и недостатъците).

                                        VI. ЦЕНИ, РАЗПЛАЩАНИЯ, НЕУСТОЙКИ

Чл. 17. При забава на една от страните по настоящия договор, неизправната страна дължи на
изправната неустойка в размер на ....................... (цифром, словом) ...............................................
(процента или определена сума). (9)

Чл. 18. За лошо изпълнение на поръчката, когато резултатът се отклонява от уговореното каче-
ство, ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ може да ................................................................................................. (10)

Чл. 19. Ако вредите, претърпени от изправната страна са в по-голям размер от неустойката,
изправната страна има право да търси по съдебен ред обезщетение за разликата, в съот-
ветствие с общите правила на гражданското законодателство.

Настоящият договор се подписа в два еднообразни екземпляра – по един за всяка от страните.

 

 

Документиране изплащането на доходи на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, потвърдило това писмено

              Фирма, изплащаща доходи, известни в практиката като доходи по граждански договори, процедира по различен начин в зависимост от това дали доходът се изплаща на самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО), потвърдило това обстоятелство писмено, или не.

По смисъла на КСО статут на самоосигуряващи се лица имат:

  • лицата, упражняващи свободна професия
  • лицата, упражняващи занаятчийска дейност,
  • регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводителите,
  • собствениците или съдружниците в търговски или в неперсонифицирани дружества
  • едноличните търговци. 

Авансовото облагане не зависи от обстоятелството дали лицето е регистрирано по ЗДДС или не. То е едно и също, но при наличие на регистрация по ЗДДС се облагат нетните суми (сумите без начисления ДДС) на получените възнаграждения.
Авансово внесеният данък се документира с вносна бележка. В закона липсва изискване за прилагането й към годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ.

 

Лицата, извършващи услуги с личен труд, не са търговци по смисъла на ТЗ (чл. 2, т. 2 ТЗ).


Задължения на платеца на дохода


При условие че фирма изплаща доход на самоосигуряващо се лице, изрично потвърдило това обстоятелство писмено с декларация по реда на чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, предприятието - платец на дохода:

  • не изготвя Сметка за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ;
  • не удържа авансов данък а изплаща брутния доход на лицето (чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ). 
  • не начислява и не удържа осигуровки върху/от дължимата сума

Задължения на самоосигуряващото се лице, получател на дохода

  • писмена декларация по реда на чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО.

Декларацията, следва да се предоставя от самоосигуряващото се лице на платеца на дохода при всяко изплащане на дохода, тъй като статутът “самоосигуряващо се лице” не се придобива за определен срок и винаги може да бъде променен в рамките на годината. В ЗДДФЛ липсва изискване декларацията от самоосигуряващото се лице да е по образец, утвърден от министъра на финансите (чл. 43, ал. 5 и чл. 64 ЗДДФЛ, по аргумент от противното). Тя е в свободен стил. Може да бъде наречена “Декларация по чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛи да съдържа трите имена на самоосигуряващото се лице, данни по лична карта, постоянен адрес, ЕГН и ЕИК по БУЛСТАТ, както и текст с който самоосигуряващото де лице изрично декларира, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО.

  • документ, заместващ Сметката за изплатени суми, чрез който да се оформи счетоводно придобитият доход.

Изготвените от платеца на дохода разходен касов ордер или платежен документ за банков превод, не са достатъчни.

 

Получатели на дохода, следва да издават първичен документ по смисъла на ЗСч за извършените услуги/продадените стоки, съдържащ реквизитите на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ).

Не е задължително да се издава фактура, ако лицето не е регистрирано по ЗДДС, тъй като според чл. 113, ал. 3, т. 7 ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, осъществени от нерегистрирани по закона физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки:

  • се издава документ по реда на специален закон
  • се издава Сметка за изплатени суми, или документ по чл. 9ЗДДФЛ
  • издаването на документ не е задължително, съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица (например при доходи, облагани с окончателни данъци, каквито са доходите от дивиденти и доходите на чуждестранни физически лица - б.а.).

Така например адвокатите и нотариусите издават еднотипни документи (Договор за правно съдействие и защита или Сметка по чл. 89 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност). При останалите лица обаче липсват подобни фиксирани образци. 


Следователно, при извършване на услуги с личен труд или продажби на селскостопански, рибни или горски продукти и др. подобни стоки, облагани по реда на чл. 29 ЗДДФЛ, няма значение как ще бъде наименован документът, издаден от получателя на дохода - договор за услуга, разписка или обикновена фактура от кочан. Важно е обаче така издадения документ  да съдържа реквизитите на чл. 7, ал. 1 ЗС, а именно:

  • наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
  • дата на издаване;
  • наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) на издателя и получателя. Според чл. 84 ДОПК, това означава, че по отношение на получателя на дохода, издаващ документа, идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ,
  • предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
  • име и фамилия на съставителя, т.е. на получателя на дохода.

  • касова бележка

Никъде в Наредба № Н-18 изрично не е посочено, че касови бележки не се издават от лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ. Регламентирано е, че “всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва по банков път” (чл. 3 от Наредба № Н-18),

 

В чл. 4 от същата Наредба са посочени изключенията, при които не се издава касова бележка, част от които засягат доходи по чл. 29 ЗДДФЛ. Такива са :

 

  • лица, упражняващи свободна професия

По смисъла на т. 7 от § 1 на ДР на Наредбата лица, упражняващи свободна професия са: експерт-счетоводителите; данъчните консултанти; одиторите; адвокатите, нотариусите и други юридически консултанти; представителите по индустриална собственост; оценителите на движимо и недвижимо имущество и на цели предприятия; преводачите; инженерите и техническите ръководители; архитектите; дейците на културата, образованието, изкуството и науката, включително и изобретателите; вещите лица и други лица, осъществяващи за своя сметка професионална дейност;

  • физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), извършващи продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища, или закрити помещения, като магазин, складове или други подобни;
  • лица, упражняващи занаят по смисъла на Закона за занаятите, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги и при условие че лицата са занаятчии - пенсионери по инвалидност или за осигурителен стаж и възраст, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Т3;
  • наемодатели - физически лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, включително отдаващите под наем складови помещения.

Посочените лица не следва да издават касови бележки от ФЕ и касови бележки от кочан.


Ако случаят не попада в изключенията на чл. 4 от Наредбата ( посочени по-горе), до изясняване на въпроса „изисква ли се при тези лица издаване на касови бележки от ФУ или не” от приходните органи,  е препоръчително да се плаща по банков път.

ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ

Образци на платежни към бюджета - сайт на НАП -portal.nap.bg/ospage

НАРЕДБА ЗА СЛУЖЕБНИТЕ КОМАНДИРОВКИ И СПЕЦИАЛИЗАЦИИ В ЧУЖБИНА

 

В сила от 01.07.2004 г.

Приета с ПМС № 115 от 03.06.2004 г.

Обн. ДВ. бр.50 от 11 Юни 2004г., доп. ДВ. бр.80 от 14 Септември 2004г., изм. ДВ. бр.86 от 1 Октомври 2004г., изм. ДВ. бр.36от 26 Април 2005г., изм. ДВ. бр.96 от 30 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.2 от 6 Януари 2006г., изм. ДВ. бр.23 от 16 Март 2007г.,изм. ДВ. бр.98 от 27 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 18 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.10 от 6 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.73 от 17 Септември 2010г.

Раздел I.
Общи положения

 

Чл. 1. С наредбата се уреждат условията и редът за командироване, осъществяване и отчитане на служебните командировки и специализации в чужбина, правата и задълженията на командироващите органи и на командированите лица.

Чл. 2.  (1) Командировка в чужбина е изпращането на лица за извършване на конкретна служебна работа в чужбина по нареждане на съответния командироващ орган.

(2) Специализация в чужбина е изпращането на лица в чужбина с цел придобиване и/или повишаване на квалификация или изучаване на чуждестранен опит.

Чл. 3. (1) Средствата за командировки и специализации в чужбина за ведомствата - разпоредители с бюджетни кредити, се определят при утвърждаване на бюджетите им за съответната година.

(2) Средствата за командировки и специализации в чужбина на общините се определят от общинските съвети при приемане на годишните им бюджети.

(3) Средствата за командировки и специализации в чужбина на предприятията се определят от техния ръководител или от колективния им орган на управление при спазване на действащото законодателство.

Чл. 4. (1) Заповедта за командировка може да се издава от ръководителя на едно ведомство или предприятие, а разходите в левове и във валута да бъдат за сметка на друго ведомство или предприятие, в чийто интерес се осъществява командировката, след предварително писмено съгласуване между страните.

(2) В неотложни случаи заповедта по ал. 1 може да се издаде без предварително писмено съгласуване. В случай на липса на последващо съгласуване ведомството или предприятието, издало заповедта за командировка, поема разходите.

 

Раздел II.
Условия и ред за командироване и за изпращане на специализация

Чл. 5. (1) Командироването или изпращането на специализация в чужбина се извършва въз основа на писмена заповед.

(2) Заповедта по ал. 1 съдържа:

1. наименование на ведомството или предприятието, което командирова или изпраща на специализация;

2. основание за издаване на заповедта;

3. имената на командированото лице или на лицето, което се изпраща на специализация, месторабота и длъжност;

4. началната дата и продължителност на командировката или специализацията в календарни дни, включително дните за пътуване, почивните и празничните дни;

5. държава и населено място, в което се командирова или изпраща на специализация лицето;

6. финансови условия на командировката или специализацията - пътни, дневни и квартирни пари, паспортни, визови и други такси и разходи за служебен багаж и начина за тяхното уреждане;

7. задача на командированото лице или на лицето, изпратено на специализация;

8. вид на транспортните средства и маршрут;

9. ръководител, предложил командировката или специализацията;

10. други обстоятелства, свързани с конкретните условия на командировката или специализацията;

11. име, длъжност и подпис на лицето, издаващо заповедта, и печат на ведомството или предприятието;

12. наименование на ведомството или предприятието, за чиято сметка са разходите за командировка в случаите по чл. 4, ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 73 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) При командироване по чл. 121, ал. 3 от Кодекса на труда работодателят и работникът или служителят следва да постигнат съгласие по отношение на:

1. продължителността на работния ден и размера на междудневната и седмичната почивка и на почивките в работния ден;

2. размера на платения годишен отпуск;

3. размера на трудовото възнаграждение;

4. заплащането на извънреден труд;

5. безопасните и здравословните условия на труд.

(4) (Нова - ДВ, бр. 73 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) Уговорените условия по ал. 3 не освобождават работодателя от задължението за предоставяне на необходимата информация по чл. 127, ал. 4 от Кодекса на труда.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 73 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) В случаите, когато приемащата страна поема изцяло или частично разходите за командировката или специализацията, към заповедта по ал. 1 се прилага превод на български език на извлечение от поканата за посещение, касаещо финансовите условия.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 73 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) Заповедите по чл. 4, издадени от ведомствата, се съгласуват с ръководителя на звеното за финансово-стопански дейности или с упълномощено от него длъжностно лице.

(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 73 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) В случаите по чл. 4, ал. 1 от заповедта за командировка се издава и един допълнителен оригинален екземпляр, който се прилага към отчета за изразходваната валута в предприятието, за чиято сметка са извършени разходите за командировката.

Чл. 6. (1) Заповедите за командировки или специализации в чужбина на ръководителите на ведомства и предприятия се издават, както следва:

1. за министрите, органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, заместник-министрите, областните управители и лицата, които се назначават със заповед на министър-председателя - от министър-председателя или от упълномощено от него длъжностно лице; в случаите, когато органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията не са назначени от министър-председателя, заповедта се издава от съответния министър;

2. за кметовете на общини, кметовете на райони и кметовете на кметства - от председателя на общинския съвет; за председателите и заместник-председателите на общинските съвети, за общинските съветници и за кметските наместници - от кмета на общината;

3. за ръководителите на предприятията - от ръководителя на колективния или контролния орган на управление или от собственика, или от упълномощено от тях лице;

4. за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, за които трудовият договор се сключва или трудовото правоотношение възниква от по-горестоящия спрямо работодателя орган - от по-горестоящия орган.

(2) Заповедите за командировки и специализации в чужбина на служителите във ведомства и предприятия се издават, както следва:

1. за служителите на ведомствата - от ръководителя на съответното ведомство или от определено от него длъжностно лице;

2. за работниците и служителите на предприятията - от ръководителя на предприятието или от определено от него длъжностно лице.

(3) При осъществяване на своите правомощия президентът, вицепрезидентът и техните съпруги/съпрузи пътуват в чужбина, без да се издава заповед за командироване. В тези случаи главният секретар на президента съставя паметна записка, която включва всички реквизити на заповед и отчет за командировка.

(4) При осъществяване на своите правомощия председателят на Народното събрание пътува в чужбина, без да се издава заповед за командироване. В тези случаи началникът на кабинета на председателя на Народното събрание съставя паметна записка, която включва всички реквизити на заповед и отчет за командировка.

(5) При осъществяване на своите правомощия министър-председателят пътува в чужбина, без да се издава заповед за командироване. В тези случаи началникът на политическия кабинет на министър-председателя съставя паметна записка, която включва всички реквизити на заповед и отчет за командировка.

(6) Заповедите за командировка на заместник-председателите на Народното събрание и на народните представители се издават от председателя на Народното събрание или от упълномощено от него длъжностно лице.

Чл. 7. Заповедите по чл. 6, ал. 1, т. 1, издадени по предложение на ведомствата, се изпълняват, без да е необходимо да се издават отделни заповеди в съответните ведомства.

Чл. 8. Ръководителите на ведомствата не могат да издават заповеди за командировка или специализация в чужбина, за които няма договореност с приемащата държава или организация, освен в случаите на командировка, когато нейният характер не предполага договореност с приемаща държава или организация.

Чл. 9. Изменението на условията на командировка или специализация, която е започнала, се извършва с допълнителна писмена заповед, издадена по реда на чл. 5 и 6.

Чл. 10. Не се разрешава съчетаване на командировка или специализация с частно пътуване.

Чл. 11. (1) Общата продължителност на всички командировки на едно командировано лице от ведомствата за една календарна година не може да превишава 180 дни.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2004 г., в сила от 01.10.2004 г.) Ограничението по ал. 1 не се прилага за лицата, заемащи длъжности във ведомствата съгласно списъка по приложение № 1, както и за дипломатическите куриери към Министерството на външните работи.

 

Раздел III.
Пари за пътни, дневни, квартирни и други разходи

Чл. 12. Командированите лица имат право на пътни пари съгласно заповедта за командировка в размер на действително извършените разходи по най-краткия или икономически най-изгодния маршрут.

Чл. 13. (1) Пътуването може да се извърши със самолет, влак, лек автомобил, автобус, кораб или с други сухопътни, въздухоплавателни и плавателни превозни средства.

(2) При пътуване със самолет командированите лица имат право на билет икономична класа, освен при изпълнение на неотложни задачи, когато пътуването с билет икономична класа е обективно невъзможно.

(3) При пътуване с влак командированите лица имат право на допълнителен билет за място в спален вагон първа класа, ако това е посочено в заповедта за командировка.

(4) При пътуване с личен или служебен автомобил на командирования водач се изплаща 50 на сто от стойността на самолетен билет за съответната дестинация за покриване на транспортните разходи по най-изгодната тарифа или равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, съпътстващите такси за платени магистрали и паркинг, свързани с автомобила.

Чл. 14. Не се полагат пътни пари за командировани лица, когато те ползват под някаква форма безплатно пътуване.

Чл. 15. (1) За покриване разходите на командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно приложение № 2. Допуска се изплащане на друга валута в нейната равностойност по курса на Българската народна банка в деня на плащането.

(2) Ведомствата и предприятията могат да откриват сметки в местни банки за издаване на карти за безналично плащане на дневни и квартирни пари, като отчетността на разходваните валутни средства по условията на заповедта за командировка се извършва съгласно разпоредбите на наредбата. Таксите за трансфери на средства по откритите сметки се заплащат от ведомствата и предприятията.

Чл. 16. (1) На лицата, заемащи длъжности съгласно списъка по приложение № 1, се изплащат квартирни пари по фактически размери.

(2) Лицата по раздел I от списъка по приложение № 1 имат право на билет във влак за спално място в отделно купе, а в самолет - в бизнес класа.

(3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2004 г., в сила от 01.10.2004 г., доп. - ДВ, бр. 36 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г.) Заместник-министрите, главните секретари на министерствата, постоянният секретар и административният секретар на Министерството на външните работи, началниците на кабинетите на заместник министър-председателите и на министрите, началникът на Генералния щаб на Българската армия, главният секретар на Министерството на вътрешните работи и дипломатическите куриери към Министерството на външните работи имат право на билет бизнес класа при пътуване със самолет с продължителност повече от 5 часа.

Чл. 17. (1) Ръководителите на предприятия могат да определят размери на дневните пари, различни от определените вприложение № 2, които не могат да превишават двойния им размер.

(2) Ръководителите на ведомства и предприятия могат да изплащат квартирни пари по фактически размери, но не по-високи от двойния размер на определените в приложение № 2, при участие в големи международни прояви и при условие, че е представена покана от организаторите, съдържаща информация за цените, предлагани от хотелите за участниците.

Чл. 18. (1) С дневните пари се осигуряват средства за храна, вътрешен градски транспорт и други разходи.

(2) Средствата за вътрешен транспорт се определят заедно с маршрута и превозното средство в заповедта за командировка. В случаите, когато разходите за транспорт от летището до населеното място на командировката превишават 30 на сто от размера на дневните пари, тези разходи са за сметка на ведомството или предприятието и се отчитат срещу представен разходооправдателен документ.

(3) Относителният дял на отделните компоненти в размера на дневните пари за целите на определянето на намалените размери дневни пари при поемане на част от разходите от приемащата държава или организация е, както следва:

1. за хранене, включително:

а) обяд - 35 на сто;

б) вечеря - 35 на сто;

2. други разходи - 30 на сто.

Чл. 19. При промяна в размера на дневните пари полагащата се допълнително валута, ако не е получена в държавата, където е осъществена командировката, се изплаща във валута или в левове по желание на командированото лице.

Чл. 20. (1) Когато приемащата страна осигурява пълен пансион в натура, на командированите лица се изплаща 30 на сто от размера на полагащите се дневни пари.

(2) При частично поемане на някои разходи дневните пари се намаляват с размера на разходите в съответствие с чл. 18, ал. 3, т. 1.

Чл. 21. На лицата, които в изпълнение на служебни задължения престояват по-малко от едно денонощие на територията на съседна на Република България държава, се полагат дневни пари в размер 35 на сто от дневните пари за съответната държава, ако престоят на лицата е повече от 4 часа.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2004 г., в сила от 01.10.2004 г.) Пълният размер на дневните пари при командировки се изплаща до 30 последователни календарни дни. За дните над тях дневните пари се намаляват с 25 на сто от размерите, определени вприложение № 2.

Чл. 23. (1) Дневните пари при специализации в чужбина за първите 45 дни се изплащат в размер 90 на сто, а след 45-ия ден - в размер 70 на сто от размерите, определени в приложение № 2.

(2) При специализации в чужбина условията относно получаването на трудово възнаграждение в страната и неговият размер се уреждат с договора по чл. 234 от Кодекса на труда или в споразумение на страните по служебно или по друго правоотношение, освен ако в закон или в нормативен акт на Министерския съвет е определено друго.

Чл. 24. Когато в един ден командированото лице е престояло в две или повече държави, дневни пари се изплащат за тази държава, в която командированото лице е престояло по-дълго време.

Чл. 25. В квартирните пари се включват разходите за ползване на легло, резервацията за него, ако е необходима, утринна закуска, отопление, осветление, баня, телевизор, радио, телефон, такси и данъци. Разходите за междуградски и международни разговори, сервиз и възстановените данъци не се включват в квартирните пари. Всички други разходи са за сметка на дневните пари на командированите лица.

Чл. 26. При възстановяване на данъци, включени в цената на квартирата, те подлежат на възстановяване във ведомството или предприятието, за чиято сметка е командировката.

Чл. 27. (1) Допуска се компенсиране на преразход на квартирни пари в рамките на полагащите се размери на държавата, за която се отнася командировката.

(2) При командироване в повече от една държава командированото лице може да компенсира преразхода на квартирни пари в една държава с икономия на квартирни пари в друга държава.

Чл. 28. (1) Ведомствата и предприятията задължително застраховат командированите лица с медицинска застраховка за времето на командировката.

(2) В случай че командированото лице заболее по време на командировката и това е удостоверено от лечебно заведение за болнична или извънболнична помощ по неговото местонахождение, дневни и квартирни пари се изплащат, докато здравословното състояние на командированото лице му позволи да пристъпи към изпълнение на служебните си задължения или да се върне на мястото на постоянна работа.

(3) При постъпване в болнично заведение за дните на лечение командированото лице има право на 30 на сто от дневните пари. За времето на престоя в лечебно заведение за болнична помощ на командированото лице не се полагат квартирни пари.

(4) Разходите за прегледи, изследвания и лечение на командированото лице в лечебно заведение за болнична помощ са за сметка на ведомството или предприятието, когато превишават размера на разходите, покрити със застрахователната полица.

(5) При смърт на командированото лице всички свързани с това разходи, включително разходите за транспортиране на командирования до Република България, са за сметка на ведомството или предприятието, когато застрахователната полица не ги покрива.

Чл. 29. (1) При командироване в държавата на местослужене на лица, които са на работа в чужбина по договори с българско ведомство или предприятие, се изплащат 50 на сто от определените дневни пари и пълният размер на квартирните пари, определени в наредбата.

(2) При командироване в трети страни на лица, които са на работа в чужбина по договори с българско ведомство или предприятие, се изплаща пълният размер на определените дневни и квартирни пари съгласно приложение № 2.

(3) За една календарна година не могат да се изплащат дневни и квартирни пари за командировки по ал. 1 за повече от 60 дни.

(4) При еднодневни командировки в държавата на местослужене не се полагат дневни и квартирни пари.

Чл. 30. (1) Разходите за издаване на служебни паспорти на командированите, за визи и други такси, свързани с уреждането на документи за пътуването, за летищни такси, за резервации на място в превозно средство, както и за превоз на служебен багаж са за сметка на ведомството или предприятието, което ги е командировало, или на ведомството или предприятието, което поема разходите по чл. 4.

(2) Курсовите разлики и разходите за комисиони, възникнали при обмяна на валута или инкасиране на чекове от командированите, при наличието на разходооправдателен документ са за сметка на ведомството или предприятието, което ги е командировало, или на ведомството или предприятието, което поема разходите по чл. 4.

(3) Таксите за право на участие на командированото лице в конгреси, конференции, симпозиуми и други, както и разходите за печатни материали са за сметка на ведомството или предприятието, което го е командировало, или на ведомството или предприятието, което поема разходите по чл. 4.

 

Раздел IV.
Командировъчни пари на персонала на сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и специални средства

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3.

(2) Персоналът на въздухоплавателните транспортни средства, които летят с национални и регистрационни знаци на Република България, включително екипажите на "Авиоотряд 28", получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3а.

(3) Персоналът на въздухоплавателните средства задължително ползва квартири в крайния пункт на маршрута, осигурени от предприятието. В случаите, когато не са осигурени квартири, се признават квартирни пари срещу документ по размер и валута за съответната страна съгласно приложение № 2. За експлоатационния персонал на "Авиоотряд 28" квартирните пари се изплащат срещу документ по фактическите разходи.

(4) Персоналът на водните транспортни средства, плаващи по море под българско или чуждо знаме, получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3б.

(5) Персоналът на водните транспортни средства, плаващи по река Дунав, получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3в.

(6) Ръководителите на предприятия могат да определят размери на командировъчните пари, различни от определените вприложения № 3, ,  и , в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация на международните рейсове.

Чл. 32. (1) Единната ставка се прилага за шофьорите и стюардесите при автомобилните превози и се обвързва с пропътуваните километри и други специфични показатели въз основа на заповед на ръководителя на ведомството или предприятието.

(2) Единната средна ставка се прилага за членовете на екипажите на въздухоплавателни и водни транспортни и специални средства и е среднопретеглена сума, която се получава от индивидуалните ставки (командировъчни пари) за един ден на всички членове на екипажа на транспортното или специалното средство, разделени на броя на екипажа.

(3) В рамките на командировъчните пари на екипажите, определени по единната средна ставка за въздушен и воден транспорт, се допуска изплащане на по-ниски и по-високи индивидуални ставки, диференцирани по категории персонал и съобразно условията на труд въз основа на заповед на ръководителя на ведомството или предприятието.

Чл. 33. Когато член на персонала прекъсне пътуването по време на командировката независимо по какви причини, той получава командировъчни пари за фактическите календарни дни, отработени на превозното средство.

Чл. 34. За персонала на сухоземни, въздушни и водни транспортни и специални средства не се прилага ограничението по чл. 11, ал. 1.

 

Раздел V.
Отчетност и контрол

Чл. 35. (1) Средствата за командировки и специализации се утвърждават от ръководителя на предприятието или ведомството, от ръководителя на звеното за финансово-стопански дейности или от упълномощени от тях длъжностни лица. За ведомствата утвърждаването се извършва след предварително изготвяне на сметка по образец, утвърден от министъра на финансите, а за предприятията - по ред, утвърден от ръководителя на предприятието.

(2) Екземпляр от сметката по ал. 1 се предоставя на командированото лице.

Чл. 36. Предоставянето на валутни средства за командировка или специализация в чужбина се извършва, ако командированото лице не дължи валута от предишни командировки или специализации.

Чл. 37. (1) Дневните пари се отчитат съобразно фактическия престой в страните и времето на пътуването по данни от печатите и отметките в задграничния паспорт за влизане и излизане. При липса на такива печати и отметки се приемат данните от транспортния документ.

(2) Квартирните пари се отчитат с документ, издаден от съответния хотел. Ако квартирните разходи са по-ниски от полагащите се по норматив съгласно приложение № 2, разликата се възстановява на ведомството или предприятието.

(3) Когато командированото лице разходва по-голяма сума от полагащите му се квартирни пари, разликата остава за сметка на дневните му пари.

(4) Общият размер на квартирните пари за срока на командировката се отчита съгласно норматива по приложение № 2 за съответните страни, като в неговите рамки се допуска преразход на квартирните пари за единични нощувки.

(5) Министърът на финансите или определено от него длъжностно лице може да разрешава по изключение на ведомствата - разпоредители с бюджетни кредити, да изплащат квартирни пари по фактически размери.

(6) Таксите за правоучастие на командированото лице в конгреси, конференции, симпозиуми и други, както и разходите за печатни материали се отчитат с документ, издаден от организаторите.

Чл. 38. (1) В 10-дневен срок от завръщането си лицата или ръководителите на делегации, командировани от ведомства, представят на съответния ръководител, издал заповедта, или на определено от него длъжностно лице доклад за извършената работа.

(2) Когато в доклада се съдържат данни и информация, касаеща дейността на други ведомства, ръководителят на ведомството, командировало служителя, разпорежда предоставянето на доклада за ползване и на съответните заинтересувани ведомства.

Чл. 39. (1) Отчетът за изразходваната валута по образец, утвърден от министъра на финансите, се представя от командированото лице в звеното за финансово-стопански дейности в 14-дневен срок от завръщането.

(2) По изключение в случаите, когато отчитането по ал. 1 е свързано с получаване на документи и възстановяване на валута от чужбина, ръководителят на ведомството или предприятието може да определи срок, по-дълъг от срока по ал. 1, но не повече от 3 месеца.

Чл. 40. Длъжностни лица, които в нарушение на установения ред са издали заповед за командировка или специализация в чужбина, както и командировани лица, които виновно не са изпълнили задълженията си по командировката или специализацията, възстановяват неправомерно изразходваните средства в левове и във валута за командировката или специализацията. Валутните средства се възстановяват в левовата им равностойност по централния курс на Българската народна банка към момента на възстановяването или към момента на изразходването им, ако той е по-благоприятен за ведомството или предприятието.

 

Раздел VI.
Централизирано отчитане и възстановяване на пътните разходи за участие в заседанията на работните органи на Съвета на Европейския съюз (Нов - ДВ, бр. 23 от 2007 г., в сила от 16.03.2007 г.)

Чл. 41. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2007 г., в сила от 16.03.2007 г.) (1) С този раздел се определя редът за централизирано отчитане и възстановяване на пътните разходи за участие на представители на българските ведомства в заседания на работните органи на Съвета на Европейския съюз, наричани по-нататък "работните органи на Съвета".

(2) Този ред се отнася за пътните разходи, направени за участие на представители на българските ведомства в заседания на работни органи на Съвета, които попадат в обхвата на приложение 1 към Решение 190/2003 на Генералния секретар на Съвета и Висш представител по Общата външна политика и политика за сигурност за възстановяване на пътни разходи за делегати на държавите - членки в Съвета на Европейския съюз, с неговите изменения и допълнения, наричано по-нататък "Решение 190/2003".

Чл. 42. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2007 г., в сила от 16.03.2007 г.) Дирекция "Европейски въпроси" на Министерството на финансите изпълнява функциите на координиращо звено, отговорно за централизираното съхранение на отчетните документи по чл. 45, т. 2 - 4 и чл. 47 и за реализираните пътни разходи за участие на представители на българските ведомства в заседанията на работните органи на Съвета при условията на Решение 190/2003.

Чл. 43. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2007 г., в сила от 16.03.2007 г.) (1) Ръководителите на ведомства - първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, и на Българската народна банка, представители на които участват в заседания на работните органи на Съвета, определят координиращ служител по отчитане на пътните разходи за участие в заседанията на работните органи на Съвета.

(2) Координиращият служител отговаря за пълното, достоверното и своевременното предоставяне на необходимите документи пред дирекция "Европейски въпроси" на Министерството на финансите за отчитане на пътните разходи, свързани с участие в заседанията на работните органи на Съвета на служителите от съответното ведомство и на служителите от администрациите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към съответния ръководител на ведомство.

Чл. 44. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2007 г., в сила от 16.03.2007 г.) (1) При участие в заседания на работните органи към Съвета, които попадат в обхвата на Решение 190/2003, командировките се осъществяват съгласно изискванията на наредбата, като пътните разходи подлежат на отчитане и по реда на този раздел.

(2) В случаите по ал. 1 в заповедта за командировка задължително се посочват точното наименование и кодът на заседанието в съответствие с приложение 1 към Решение 190/2003, както и срокът за отчитане по реда на този раздел.

Чл. 45. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2007 г., в сила от 16.03.2007 г.) В 5-дневен срок след завръщането си от командировка командированото лице отчита участието си в командировката, като предоставя на координиращия служител на съответното ведомство следните документи:

1. декларация за направените пътни разходи съгласно приложение № 4;

2. копия на отрязъците от самолетните билети (бордни карти) за осъществените пътувания във връзка с участие в заседания на работните органи на Съвета, заверени от звеното за финансово-стопански дейности с подпис и печат на съответното ведомство, откъдето е командированото лице; признават се директни и комбинирани полети от София до мястото на провеждане на заседанието и обратно;

3. копия на протоколите и фактурите за закупуване на самолетните билети на името на съответното ведомство, удостоверяващи стойността на билетите в левове и в чужда валута, заверени от звеното за финансово-стопански дейности с подпис и печат на съответното ведомство, откъдето е командированото лице;

4. копие от списъка на участниците в съответното заседание на работните органи на Съвета, пътните разходи за което подлежат на възстановяване от Европейския съюз, с отбелязано присъствие на командированите лица, който списък се предоставя от организаторите на съответното заседание.

Чл. 46. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2007 г., в сила от 16.03.2007 г.) (1) Координиращият служител на съответното ведомство проверява дали заседанията, за които са направени пътните разходи, попадат в обхвата на приложение 1 към Решение 190/2003 и съхранява предоставените по чл. 45 документи.

(2) Документите, предоставени по чл. 45, се съхраняват от координиращия служител по ал. 1 в съответствие с изискванията на националното законодателство, като срокът за съхранение не може да бъде по-кратък от необходимия срок за одитна проверка от съответните органи на Европейския съюз.

Чл. 47. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2007 г., в сила от 16.03.2007 г.) (1) До 10-о число на всеки месец координиращият служител на съответното ведомство предоставя в дирекция "Европейски въпроси" на Министерството на финансите по официален път с декларация съгласно приложение № 4, заверена с подпис и с печат на ведомството, обобщената информация по чл. 43, ал. 2за направените пътни разходи през изминалия месец и копие на отчетните документи по чл. 45, т. 2, 3 и 4.

(2) Обобщената декларация по ал. 1 (без копията на отчетните документи по чл. 45, т. 2, 3 и 4) се изпраща от координиращия служител и по електронна поща на определен от министъра на финансите служител в дирекция "Европейски въпроси" на Министерството на финансите.

Чл. 48. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2007 г., в сила от 16.03.2007 г.) (1) Определеният от министъра на финансите служител по чл. 47, ал. 2 проверява предоставената документация в съответствие с изискванията на Решение 190/2003.

(2) Документите се съхраняват централизирано в дирекция "Европейски въпроси" на Министерството на финансите от служителя по ал. 1 в съответствие с изискванията на националното законодателство, като срокът за съхранение не може да бъде по-кратък от необходимия срок за одитна проверка от съответните органи на Европейския съюз.

Чл. 49. (Нов - ДВ, бр. 23 от 2007 г., в сила от 16.03.2007 г.) В съответствие с изискванията на Решение 190/2003 най-късно до два месеца след края на съответната бюджетна година дирекция "Европейски въпроси" на Министерството на финансите изпраща до Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз декларация съгласно приложение № 5, включваща всички разходи, които са били извършени и подлежат на възстановяване от определения за Република България лимит от бюджета на Европейския съюз, предвиден за съответната бюджетна година.

 

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на наредбата:

1. "Ведомства" са бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството.

2. "Предприятия" са търговци по смисъла на Търговския закон, юридически лица с нестопанска цел и други юридически лица, създадени или регистрирани по особени закони.

3. "Персонал" са лицата, включени в състава на екипажа на въздухоплавателните средства, екипажа на морски и речни кораби, учащи се, преподаватели или стажанти, когато провеждат учебна и производствена практика на кораби зад граница, екипажът и стюардесите при извършване на автомобилни превози на товари и пътници зад граница, локомотивните машинисти, помощник-машинисти, кондуктори, персоналът на ресторант-вагоните, салон-вагоните, специалните международни пътнически влакове, контролни органи по експлоатационната дейност и друг експлоатационен състав.

 

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. (1) Наредбата се прилага и за лицата, командировани по линия на безвалутния еквивалентен обмен, доколкото в международен договор не е определено друго.

(2) При договаряне с чуждестранния партньор на командировъчните разходи, начина за командироване и другите условия на командировката се прилага принципът на реципрочност.

 

§ 3. Наредбата се прилага освен за лицата, които се намират в служебни или трудови правоотношения с ведомствата и предприятията, и за лицата на изборни длъжности и лицата в органи за управление и контрол.

 

§ 4. Ведомствата и предприятията могат да командироват по реда на наредбата външни експерти с доказан опит и висока квалификация в съответната област.

 

§ 5. Предложения за промени в приложение № 2 се правят от министъра на финансите след представяне на информация от министъра на външните работи за промени в равнището на живот в съответната държава с 10 или повече на сто.

 

§ 6. Наредбата се приема на основание чл. 215 от Кодекса на труда и чл. 86, ал. 3 от Закона за държавния служител.

 

§ 7. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2005 г., в сила от 01.12.2005 г.) Министърът на финансите и министърът на транспорта дават указания по прилагането на наредбата съобразно своята компетентност.

 

Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 236 ОТ 3 СЕПТЕМВРИ 2004 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

(ОБН. - ДВ, БР. 80 ОТ 2004 Г.)

 

§ 3. Параграф 1 влиза в сила от 1 септември 2004 г., а § 2 - от деня на обнародването на постановлението в "Държавен вестник".

 

Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 252 ОТ 20 СЕПТЕМВРИ 2004 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБАТА ЗА СЛУЖЕБНИТЕ КОМАНДИРОВКИ И СПЕЦИАЛИЗАЦИИ В ЧУЖБИНА, ПРИЕТА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 115 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2004 Г. 

(ОБН. - ДВ, БР. 86 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 01.10.2004 Г.)

 

§ 7. Постановлението влиза в сила от 1 октомври 2004 г.

 

Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 250 ОТ 25 НОЕМВРИ 2005 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ

(ОБН. - ДВ, БР. 96 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.12.2005 Г.)

 

§ 77. Постановлението влиза в сила от 1 декември 2005 г. с изключение на разпоредбата на § 52, т. 1, буква "а" относно чл. 4, ал. 5 и т. 7 относно чл. 22, т. 10, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз.

 

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 50 ОТ 5 МАРТ 2007 Г. ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБАТА ЗА СЛУЖЕБНИТЕ КОМАНДИРОВКИ И СПЕЦИАЛИЗАЦИИ В ЧУЖБИНА

(ОБН. - ДВ, БР. 23 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 16.03.2007 Г.)

 

§ 3. За януари и февруари 2007 г. отчитането по чл. 47 се извършва до 20 март 2007 г.

 

§ 4. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

 

Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 276 ОТ 16 НОЕМВРИ 2007 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБАТА ЗА СЛУЖЕБНИТЕ КОМАНДИРОВКИ И СПЕЦИАЛИЗАЦИИ В ЧУЖБИНА

(ОБН. - ДВ, БР. 98 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

 

§ 6. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2007 г.

 

Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 161 ОТ 7 ЮЛИ 2008 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

(ОБН. - ДВ, БР. 64 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2008 Г.)

 

§ 12. Постановлението влиза в сила от 1 юли 2008 г.

 

Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 192 ОТ 8 СЕПТЕМВРИ 2010 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

(ОБН. - ДВ, БР. 73 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 28.08.2010 Г.)

 

§ 3. Постановлението влиза в сила от 28 август 2010 г.

 

Приложение № 1 към чл. 11, ал. 2 и чл. 16

 

(Доп. - ДВ, бр. 80 от 2004 г., в сила от 01.09.2004 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2004 г., в сила от 01.10.2004 г., доп. - ДВ, бр. 36 от 2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г.)

 

Списък на лицата, за които не се прилага ограничението по чл. 11, ал. 1 и на които се изплащат квартирни пари по фактически размери

 

Раздел I

 

1. Президентът на Република България, председателят на Народното събрание и министър-председателят на Република България.

2. Вицепрезидентът на Република България, заместник-председателите на Народното събрание, заместник министър-председателите, председателят и съдиите от Конституционния съд, председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба.

3. Министрите, председателите на постоянни комисии на Народното събрание, началниците на кабинетите на президента, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя, главните секретари на президента, на администрацията на Народното събрание и на Министерския съвет.

4. Председателят на Сметната палата, омбудсманът, управителят и подуправителите на Българската народна банка, заместник-председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, заместник главните прокурори и заместник-директорите на Националната следствена служба.

5. (доп. - ДВ, бр. 80 от 2004 г., в сила от 01.09.2004 г., доп. - ДВ, бр. 2 от 2006 г.) Председателите на Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор, Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията за защита на личните данни, Комисията за защита от дискриминация, Държавната комисия по сигурността на информацията, Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и на Съвета за електронни медии.

6. (нова - ДВ, бр. 86 от 2004 г., в сила от 01.10.2004 г.) Ръководителите на парламентарни и правителствени делегации и делегации на съдебната власт.

 

Раздел II

 

1. Членовете на Сметната палата и членовете на Висшия съдебен съвет.

2. (доп. - ДВ, бр. 64 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г.) Заместник-министрите, началниците на кабинетите на заместник министър-председателите и на министрите, главните секретари на министерствата, постоянният секретар и административният секретар на Министерството на външните работи, началникът на Генералния щаб на Българската армия и главният секретар на Министерството на вътрешните работи.

3. (доп. - ДВ, бр. 80 от 2004 г., в сила от 01.09.2004 г., доп. - ДВ, бр. 2 от 2006 г.) Заместник-омбудсманът, заместник-председателите и членовете на Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор, Комисията за регулиране на съобщенията, Държавната комисия по сигурността на информацията, Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и на Комисията за защита от дискриминация, членовете на Комисията за защита на личните данни и на Съвета за електронни медии.

4. Органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, областните и заместник областните управители, председателите на общинските съвети и кметовете на общини.

5. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2004 г., в сила от 01.10.2004 г.) Членовете на парламентарни и правителствени делегации и делегации на съдебната власт.

6. (доп. - ДВ, бр. 36 от 2005 г.) Директорите на Националната разузнавателна служба и на Националната служба за охрана, директорите на националните служби на Министерството на вътрешните работи, управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт и директорът на Националната здравноосигурителна каса.

7. Председателят и заместник-председателите на Българската академия на науките, ректорите на висшите училища.

8. Ръководителите и заместник-ръководителите на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.

9. Ръководителите на предприятия.

 

Приложение № 2

 

(Изм. - ДВ, бр. 86 от 2004 г., в сила от 01.10.2004 г.)

 

Таблица за валутния размер на дневните

и квартирните пари

 

Страна

Валута

Дневни

Квартирни

по

 

 

пари

пари до

ред

 

 

 

 

1

2

3

4

5

1.

Австралия

австралийски

35

120

 

 

долари

 

 

2.

Австрия

евро

35

130

3.

Азербайджан

щатски долари

30

110

4.

Албания

евро

30

80

5.

Алжир

щатски долари

35

100

6.

Ангола

щатски долари

35

80

7.

Аржентина

щатски долари

35

100

8.

Армения

щатски долари

30

80

9.

Афганистан

щатски долари

30

80

10.

Бангладеш

щатски долари

30

100

11.

Белорусия

щатски долари

30

80

12.

Белгия

евро

35

130

13.

Босна и

 

 

 

 

Херцеговина

евро

35

130

14.

Бразилия

щатски долари

35

100

15.

Великобри-

 

 

 

 

тания

английски лири

30

100

16.

Виетнам

щатски долари

30

100

17.

Гана

щатски долари

30

100

18.

Германия

евро

35

130

19.

Гибралтар

евро

35

130

20.

Грузия

щатски долари

30

100

21.

Гърция

евро

35

130

22.

Дания

евро

35

130

23.

Египет

щатски долари

30

80

24.

Естония

евро

35

130

25.

Етиопия

щатски долари

30

80

26.

Заир

щатски долари

30

100

27.

Зимбабве

щатски долари

30

100

28.

Израел

щатски долари

35

100

29.

Индия

щатски долари

30

90

30.

Индонезия

щатски долари

30

110

31.

Ирак

щатски долари

30

90

32.

Иран

щатски долари

30

90

33.

Ирландия

евро

35

130

34.

Исландия

евро

35

130

35.

Испания

евро

35

130

36.

Италия

евро

35

130

37.

Йемен

щатски долари

30

100

38.

Йордания

щатски долари

30

100

39.

Казахстан

щатски долари

30

100

40.

Канада

щатски долари

35

100

41.

Кения

щатски долари

30

80

42.

Кипър

евро

35

130

43.

Киргизстан

щатски долари

30

90

44.

Китай

щатски долари

30

90

45.

КНДР

евро

30

90

46.

Колумбия

щатски долари

30

80

47.

Корея

щатски долари

30

120

48.

Кот д'Ивоар

щатски долари

30

100

49.

Куба

щатски долари

35

100

50.

Кувейт

щатски долари

35

120

51.

Латвия

евро

35

130

52.

Либия

щатски долари

30

100

53.

Ливан

щатски долари

30

100

54.

Литва

евро

35

130

55.

Лихтенщайн

евро

35

130

56.

Люксембург

евро

35

130

57.

Македония

евро

35

130

58.

Малайзия

щатски долари

30

80

59.

Мали

щатски долари

30

80

60.

Малта

евро

35

130

61.

Мароко

евро

30

130

62.

Мексико

щатски долари

30

90

63.

Мозамбик

щатски долари

30

90

64.

Молдова

щатски долари

30

110

65.

Монако

евро

35

120

66.

Монголия

щатски долари

30

100

67.

Нигерия

щатски долари

30

90

68.

Никарагуа

щатски долари

30

90

69.

Нова

 

 

 

 

Зеландия

щатски долари

30

80

70.

Норвегия

евро

35

145

71.

Обединени

 

 

 

 

арабски

 

 

 

 

емирства

щатски долари

30

100

72.

Пакистан

щатски долари

30

90

73.

Перу

щатски долари

30

70

74.

Полша

евро

35

130

75.

Португалия

евро

35

130

76.

Румъния

евро

35

130

77.

Русия

щатски долари

35

150

78.

Сан Марино

евро

35

130

79.

Саудитска

 

 

 

 

Арабия

щатски долари

30

100

80.

САЩ

щатски долари

35

150

81.

Сингапур

щатски долари

30

100

82.

Сирия

щатски долари

30

80

83.

Словакия

евро

35

130

84.

Словения

евро

35

130

85.

Таджикистан

щатски долари

30

80

86.

Тунис

щатски долари

30

80

87.

Туркме-

 

 

 

 

нистан

щатски долари

30

80

88.

Турция

щатски долари

30

90

89.

Узбекистан

щатски долари

30

80

90.

Украйна

щатски долари

30

110

91.

Унгария

евро

35

130

92.

Финландия

евро

35

130

93.

Франция

евро

35

130

94.

Холандия

евро

35

130

95.

Хърватска

евро

35

130

96.

Чехия

евро

35

130

97.

Чили

щатски долари

30

85

98.

Швейцария

швейцарски

 

 

 

 

франкове

60

150

99.

Швеция

евро

35

130

100.

ЮАР

щатски долари

30

90

101.

Сърбия и

 

 

 

 

Черна гора

евро

35

130

102.

Япония

йени

5500

17 000

103.

Други страни

щатски долари

30

90

 

 

 

 

 

 

Абонирай се за новости

Klima77