ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ - Въпроси и отговори

 

 

                                                                            Автори:
                                                                                            Митко Стойков
                                                                                            Д-р Светлин Кръстанов

 

 

                                                      © Български център за нестопанско право*, 2011

                                                     Мисията на БЦНП е да оказва подкрепа
                                                      при изработване и прилагане на закони
                                       и политики с цел развитие на гражданското общество,
                                          гражданско участие и добро управление в България. 

 

 

ЧАСТ І. РЕГИСТРАЦИЯ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ДАНЪЧНОТО

ОБЛАГАНЕ И ОСИГУРЯВАНЕТО.

 

1. Трябва ли ЮЛНЦ да се регистрират данъчно? Каква е процедурата за

регистрация? Къде и как става това? 

ЮЛНЦ подлежат на обща регистрация за данъчни и осигурителни цели,

но регистрацията не се извършва чрез подаване на декларация от страна

на ЮЛНЦ, а служебно (за разлика от специалната регистрация по ЗДДС,

виж по­долу). Данните за лицата, подлежащи на регистрация в регистър

БУЛСТАТ, каквито са и ЮЛНЦ, се вписват в регистъра от съответната те-

риториална дирекция на НАП (неин офис по седалището на ЮЛНЦ) въз

основа на първата подадена декларация, свързана с данъчно облагане

или задължителни осигурителни вноски.

Следователно ЮЛНЦ или неговият директор, съответно друг упълно-

мощен представител, ако не изпълнят задължението си за вписване в

БУЛСТАТ подлежат на глоба до 700 лв. за физическото лице и до 1000 лв.

за ЮЛНЦ.

За данъчни и осигурителни цели, ЮЛНЦ се идентифицират чрез един-

ния идентификационен код по БУЛСТАТ. ЮЛНЦ са длъжни да посочват

своя БУЛСТАТ и адреса си за кореспонденция в подаваните декларации

и в кореспонденцията си с НАП, в издаваните от тях фактури, сключвани

договори,  както и в други случаи, когато това се изисква в нормативен

акт.

 

2. Трябва ли ЮЛНЦ да се регистрират в НОИ? По кои въпроси се обръ-

щаме към НОИ?

ЮЛНЦ се регистрират в НОИ като осигурители. И регистрацията в НОИ

се извършва служебно въз основа на данните в БУЛСТАТ регистър и ба-

зите данни на НАП. 

НОИ управлява средствата на държавното обществено осигуряване

(ДОО) и администрира задължителните осигурителни програми за инва-

лидност, старост и смърт, болест и майчинство, трудови злополуки и про-

фесионални заболявания, безработица, както и информационното об-

служване на осигурените лица за осигурителния им статус (с изключение

на здравноосигурителния статус, който се проверява на сайта на НАП).

 

3. Уведомява ли се НАП/НОИ за открити и закрити банкови сметки на

ЮЛНЦ?

В ДОПК няма изискване ЮЛНЦ да уведомяват НАП за открити и закри-

ти банкови сметки.

Съгласно чл. 25 от ЗНАП обаче, самите банки са длъжни да уведомяват

НАП за открити и закрити банкови сметки на ЮЛНЦ в 7­дневен срок от

датата на откриването, съответно закриването им.

Също така трябва да се има пред вид, че органът по приходите и пуб-

личният изпълнител, при изпълнение на своите правомощия, има право

да изисква от контролираните лица да декларират банковите си сметки

в страната и в чужбина. Тази информация представлява защитена данъч-

на и осигурителна информация и органите по приходите са длъжни да я

използват само в рамките на своите правомощия и да я разкриват само

в определените в закона случаи. В случай, че е необходима информация

за движението на суми по банковите сметки на задължените лица, то ор-

ганите на НАП са длъжни да преминат през специалната процедура за

разкриване на банкова тайна по разрешение от съда, освен, ако лицата

изрично не се съгласят да предоставят тази информация.

 

4. Трябва ли ЮЛНЦ да плаща осигуровки ако няма наети служители

или не заплаща на членовете на органи за работата им?

Осигуровки се дължат, ако има правно основание за начисляване на

възнаграждение за положения труд, дори и възнаграждението да не е

начислено.

Това означава, че следва да се докаже наличието на правоотношение

между лицето и ЮЛНЦ, по силата, на което лицето дължи престирането

на своя труд, дори и да няма нарочен договор.

На практика обаче, в случаите на ЮЛНЦ по принцип не се цели пости-

гането на икономическа изгода от извършваната дейност, а членовете

работят за постигането на т.нар. идеални цели. Ето защо, като се имат

предвид указанията на НАП в тази насока (Указание на НАП с изх. № 24­

00­7/25.02.2010 г., допълнено с Указание изх. № 24­00­10/10.03.2010 г.) на

органите по приходите ще им бъде трудно да докажат, че членовете на

органи, макар и да не са платени за своята дейност, полагат труд, който

следва да бъде възмезден.

 

5. Ако ЮЛНЦ има собствено търговско дружество, в което управител

е служител на ЮЛНЦ, но той не получава възнаграждение от там – тряб-

ва ли да се плащат осигуровки за този човек?

Отново, ако възнаграждение не е дължимо на основание трудов дого-

вор, договор за управление, Устава / Учредителния акт на ЮЛНЦ или на

някакво друго основание за полаган труд, не би било налице основание

за дължимост на осигуровки.

Служител на ЮЛНЦ следва да се осигурява на база възнаграждението

по трудовото правоотношение с ЮЛНЦ, а за функцията му като управи-

тел на търговското дружество не би следвало да се осигурява, ако няма

отделно уговорено възнаграждение. Ако обаче лицето получава доходи

от дейности на различни основания /в случая изборна длъжност и трудов

договор/ осигурителните вноски за тях се внасят върху сбора от осигури-

телните доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на

осигурителния доход.

 

6.Има ли ЮЛНЦ задължение да уведомява НОИ и/или НАП за наети

хора по трудови или граждански договори или при прекратяване на

тези договори? В случай, че има такива задължения в какви срокове се

извършва уведомяването?

Да. ЮЛНЦ е длъжно да уведомява НАП, а не НОИ, за сключени или изме-

нени трудови договори в 3­дневен срок. За прекратени  трудови договори,

НАП се уведомява в 7­дневен срок. След изтичане на този срок уведомле-

ние за сключен трудов договор се изпраща само след влязло в сила задъл-

жително предписание от контролните органи на инспекцията по труда.

При регистриране на повече от пет уведомления, те се изпращат само

чрез Интернет или на електронен носител.

Санкциите за нерегистриране на сключени, изменени или прекратени

трудови договори са изключително тежки. ЮЛНЦ, работодател, подле-

жи на имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновният

служител на ЮЛНЦ, на глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко от-

делно нарушение.

Гражданските договори не се регистрират в НАП или НОИ.

 

7. Кога се дерегистрираме данъчно и при какви обстоятелства?

В случай, че ЮЛНЦ иска да прекрати съдебната си регистрация, то пър-

во е длъжно да уведоми за това компетентната териториална дирекция

на НАП, като прилага издадено от НАП удостоверение за уведомяване

към внесеното в съда искане и това е условие за неговото разглеждане.

Отново регистрацията се прекратява служебно на база вписване на пре-

кратяването в регистър БУЛСТАТ. В регистъра на задължените лица се

поддържа и съхранява архив за лицата с прекратена регистрация.

 

8.Какви данъци и осигуровки обслужва НАП?

НАП установява и събира републиканските данъци (данък върху до-

ходите, патентни данъци, ДДС, корпоративни данъци) и задължителните

осигурителни вноски (здравни осигуровки, вноските за пенсия, вноските

за допълнително задължително пенсионно осигуряване и др.).

 

9. Какви са сроковете и начините за плащане на данъците и осигуров-

ките към НАП?

Сроковете за плащане на данъците към НАП са уредени в съответните

данъчни закони за съответния вид данък (виж по­долу).

Осигуровките се внасят при превеждане на съответното възнагражде-

ние. Когато възнаграждението е само начислено, осигуровките се внасят

до края на месеца на начисляването.

Данъците и осигуровките са заплащат само безкасово – по банков път

или по Интернет. Данъците могат да се заплащат и в откритите банкови

гишета в данъчните офиси.

 

10.Какви удостоверения издава НАП, свързани с дейността на ЮЛНЦ?

НАП извършва редица административни услуги и издава удостовере-

ния, свързани с данъчния и осигурителния статус на ЮЛНЦ. Най­често

това са:

•Удостоверение за платени данъци и осигуровки;

•Удостоверение за наличието или липсата на задължения;

•Удостоверение за регистрация в регистъра на НАП;

•Удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство.

 

11. Какви са местните данъци и такси, за които са задължени ЮЛНЦ и

къде се плащат?

По принцип ЮЛНЦ са задължени за:

•Данък върху недвижимите имоти и такса смет

•Данък върху наследствата

•Данък върху даренията

•Данък при възмездно придобиване на имущество.

В определени случаи ЮЛНЦ се освобождават от местни данъци.

Местните данъци и такси се заплащат в общината по седалище и адрес

на управление на ЮЛНЦ или по банков път.

 

12.Издават ли общините удостоверения за дължими местни данъци и

такси?

Да. За разлика от НАП обаче, общините събират такса за тази услуга.

 

13. Има ли специални изисквания към годишните финансови отчети

на ЮЛНЦ и счетоводната им политика?

ЮЛНЦ изготвят финансовите си отчети и разработват своята счето-

водна политика в съответствие със СС 9 „Представяне на финансовите

отчети на предприятията с нестопанска дейност”.

От 1 януари 2008 г. предприятията с нестопанска цел изготвят счето-

водния си баланс съгласно структурата, определена в СС 1 „Представяне

на финансовите отчети”. Същото важи и за формата на Отчета за собст-

вения капитал. Към стандарта има специфична форма на отчета за прихо-

ди и разходи, както и на отчета за паричните потоци.  Наред с нестопан-

ската си дейност предприятията с нестопански цели извършват и други,

най­често стопански дейности, за които се прилагат изискванията на дру-

гите счетоводни стандарти.

Те съставят индивидуален сметкоплан, в който предвиждат сметки за

отделно отчитане на нестопанската от стопанската дейност, както и за

отделно отчитане на приходите и разходите, свързани с тези дейности.

Имуществените вноски на учредителите (първоначални и последва-

щи) се отчитат като собствен капитал на предприятията с нестопанска

дейност.

Даренията, които не са обвързани с условия, и членският внос се при-

знават като текущ приход за периода. Даренията, които са обвързани

с определени условия, се отчитат като финансиране по реда на СС 20 –

„Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителстве-

на помощ”.

Приходите (постъпленията) на юридическите лица с нестопанска цел,

използвани за постигане на целите, определени при създаването им (нес-

топанската им дейност) се отчитат чрез сметки от група 71 "Приходи в

предприятия с нестопанска дейност": Сметка Приходи от регламенти-

рана дейност, Сметка Приходи от членски внос, Сметка Приходи от фи-

нансирания на програми, Сметка Приходи от правителствени дарения,

Сметка Приходи от други дарения, Сметка Други приходи.

Сметка от гр. 10 "Капитал на предприятия с нестопанска дейност" от-

разява стойността на собствените средства (членски внос) и средства от

други лица, предоставени за ползване и разпореждане под условие.

Съвкупният финансов резултат на организациите с нестопанска цел (от

специфична и стопанска дейност) се отчита чрез сметка от гр. 12 "Резултат

от дейността на предприятия с нестопанска цел". Финансиранията са ха-

рактерен начин за набиране на средства от предприятията с нестопанска

цел. В зависимост от характера на съответното финансиране се използват

сметки от гр. 75 "Финансиране за дълготрайни активи" и "Финансиране на

текущата дейност". Целта е да се създаде необходимата аналитичност

по видове дейности и видове разходи с цел лесно и пълно отразяване на

дейността и съставянето на годишните финансови отчети. В случай, че

някои от организациите извършват и стопанска дейност, то тя се отчита

по реда, определен за предприятията от стопанския сектор.

 

14. В кои случаи ЮЛНЦ подлежат на независим външен одит?

На независим финансов одит подлежат ЮЛНЦ в обществена полза,

вписани в Централния регистър към Министерство на правосъдието,

когато за текущата година превишават един от следните критерии по

Закона за счетоводството:

     ­  балансова стойност на активите към 31 декември на предходната

година ­ 1 млн. лв.

     ­  размер на приходите от стопанска и нестопанска дейност за теку-

щата година ­ 2 млн. лв.

     ­  обща сума на получените през текущата година финансирания и

неусвоени към 31 декември на текущата година финансирания, получени

през предходни отчетни периоди ­ 1 млн. лв.

ЮЛНЦ в частна полза също подлежат на независим финансов одит,

освен ако не прилагат облекчена форма на финансова отчетност.

Критериите за облекчена форма на финансова отчетност и съответно

липса на задължение за финансов одит са регламентирани в Закона за

счетоводството и са следните:

Предприятията, които в текущата или в предходната година не надви-

шават показателите на два от следните критерии:

1. балансова стойност на активите към 31 декември ­ 1,5 млн. лв.;

2. нетни приходи от продажби за годината ­ 2,5 млн. лв.;

3. средна численост на персонала за годината ­ 50 души.

При определяне статута на едно новообразувано ЮЛНЦ, като прилага-

що облекчена форма на финансова отчетност, се вземат стойностите на

тези критерии само за годината на възникване.

 

15. Къде се подават годишните финансови отчети и годишна данъч-

на декларация на ЮЛНЦ и в какви срокове? Има ли разлики за ЮЛНЦ в

частна и за ЮЛНЦ в обществена полза?

Всяко ЮЛНЦ, независимо дали е в частна или обществена полза след-

ва да подава в НСИ годишен отчет за дейността по образец в срок до

31 март на годината следваща годината, за която се отнася. През 2011 г.

ЮЛНЦ имат възможност да представят годишния си отчет за дейността

за 2010 г. чрез формуляр на хартиен носител или чрез попълване на елек-

тронни формуляри на отчетите и изпращането им по електронна поща.

Ако ЮЛНЦ избере да подаде годишния отчет за дейността по електро-

нен път следва да разполага с универсален електронен подпис, с който

да подпише генерирания файл  за НСИ. Ако отчетът е попълнен коректно

след изпращането му се получава отговор с входящ номер на е­mаil ад-

реса, от който е изпратен формуляра, който се попълва в ГДД. Ето защо е

необходимо подаването на годишния отчет за дейността по електронен

път да се направи преди подаването на годишната данъчна декларация, в

която се отбелязва входящия номер, получен от системата за електрон-

ни формуляри.

ЮЛНЦ, които не са извършвали стопанска дейност, а само нестопан-

ска през 2010 г. представят годишния си отчет само в териториалното

статистическо бюро.

Годишният отчет за дейността за ЮЛНЦ  се състои от следни-

те части:

•Справка за предприятието

•Справка за група предприятия

•Счетоводен баланс

•Отчет за приходите и разходите за нестопанската дейност

със Справка за административните разходи по видове и разходите за

и приходите от дарения

•Отчет за приходите и разходите със Справка за приходите и

разходите по видове и икономически дейности

•Отчет за паричния поток

•Справка за нетекущите (дълготрайните) активи

•Справка за вземанията и задълженията, разпределени по институ-

ционални сектори

•Справка за приходите и разходите от лихви

•Отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд

•Справка за разходите по придобиване на дълготрайни материални активи

•Справка за научноизследователската и развойна дейност (НИРД)

•Справка за платените данъци и такси, свързани с околната среда

•Справка за членовете и доброволните сътрудници на предприятията с

нестопанска цел

 

Юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на обществе-

нополезна дейност са длъжни да представят до 31 май на всяка година

информация за дейността си през предходната година пред Централния

регистър при Министерство на правосъдието. В регистъра се заявяват за

вписване и се представят:

•преписите от съдебните решения за регистрация на промени;

•списъкът на лицата, били в състава на управителните органи;

•информация за дейността;

•годишен финансов отчет, включително заверен, когато подлежи на не-

зависим финансов одит;

•годишният доклад за дейността;

•декларация за дължимите данъци, такси, мита и други публични взе-

мания;

•промени в устава или учредителния акт.

 

Годишният доклад за дейността и финансовият отчет на юридическо-

то лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дей-

ност се представят на хартиен или електронен носител. Те са публични

и се публикуват в бюлетина и интернет страницата на централния регис-

тър.

 

Що се отнася до юридическите лица с нестопанска цел в частна пол-

за, то те следва в срок до 30 юни на следващата година да публикуват

годишния си финансов отчет и годишния си доклад за дейността чрез

икономическо издание или чрез интернет. Когато отчетите и доклади-

те се публикуват в интернет, до тях трябва да бъде осигурен свободен

безплатен достъп за период не по­кратък от три години след датата на

публикуването им.

 

По отношение на данъчното им облагане ЮЛНЦ са длъжни да подават

в НАП в срок до 31 март на годината, следваща годината, за която се от-

нася, Годишна данъчна декларация (ГДД) за облагане с корпоративен да-

нък по образец. Когато ЮЛНЦ по принцип осъществяват стопанска дей-

ност, но в съответната година не са осъществявали такава, те попълват

отделен формуляр ­ образец 1010а. В него декларират, че за предишната

година не са имали дейност и не са отчели приходи или разходи съгласно

счетоводното законодателство. Към тази декларация не се прилага годи-

шен отчет за дейността. 

 

16.Ако се подава данъчна декларация в НАП, трябва ли да се подава и

годишен отчет за дейността в НСИ?

Задължението на ЮЛНЦ да подават годишен отчет за дейността до

НСИ е различно от задължението им да подават ГДД до НАП. Първото

има за цел събиране на статистическа информация, а второто – деклари-

ране на дължими към държавата данъци и осигуровки. Както бе посоче-

но по­горе, от 2010 г. се даде възможността, когато данъчно задължено

лице следва да подаде и двата документа, това да стане на едно и също

място в един и същи срок – пред териториалното поделение на НАП в

срок до 31 март (впоследствие НАП служебно придвижва годишните от-

чети за дейността към НСИ). В случая на ЮЛНЦ, ако са извършвали сто-

панска дейност, или са отдавали под наем свое имущество, то те следва

да подадат едновременно ГДД и годишен отчет за дейността пред НАП

на хартиен носител. При електронно подаване на тези документи, първо

се подава годишния отчет за дейността до НСИ и едва след като се полу-

чи входящия номер се подава ГДД до НАП. 

 

Годишен отчет за дейността не се подава, ако ЮЛНЦ не е извършвало

стопанска дейност през годината и не е отчело счетоводни приходи или

разходи.

                                                                                                    ЮЛНЦ                ЮЛНЦ

                                                                                              Частна полза Обществена полза

Годишен отчет за дейността

Срок: 31 март

Условие: извършване на дейност през годината и                 ДА                          ДА

отчитане на счетоводни приходи и разходи

 

Годишна данъчна декларация

Срок: 31 март                                                                             ДА                           ДА

Условие: извършване на стопанска дейност

 

Доклад пред ЦР на ЮЛНЦ при МП

Срок: 31 май                                                                               НЕ                            ДА

 

                                                                                Срок: 30 юни              Срок: 31 май

Обявяване на ГФО                                               Къде: В Интернет       Къде: С подаване

                                                                                или в икономическо  на доклада

                                                                                здание                         пред ЦР на ЮЛНЦ

 

 

17. Следва ли ЮЛНЦ да изготвя и подава годишни финансови отчети за

годината на регистрацията си?

Да, ЮЛНЦ следва да подава годишен финансов отчет и за годината на

регистрацията си, като периодът, за който се отнася отчета е от деня на

регистрацията до края на календарната година.

 

18.Какви са санкциите за неподадени или необявени годишни отчети и

неподадена годишна данъчна декларация?

Санкцията за неподаден годишен отчет в НСИ за ЮЛНЦ е в размер от

200 до 2000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 3000 лв.

На ЮЛНЦ, което не подаде годишния доклад за дейността и финансо-

вия отчет съгласно изискванията може да бъде наложена глоба в размер

от 2000 до 3000 лв. по Закона за счетоводството.

По ЗКПО се налага санкция в размер от 100 до 1000 лв. за неподаване

на приложение към ГДД, включително и годишният отчет за дейността.

 

19.Трябва ли ЮЛНЦ да се регистрират в ДАНС?

ЮЛНЦ следва да се регистрират в ДАНС по силата на разпоредбите на

Закона за мерките срещу изпирането на пари. В тази връзка всяко ЮЛНЦ

е длъжно не по­късно от 4 месеца след датата на съдебната си регис-

трация да подаде молба­заявление до председателя на ДАНС, към която

следва да се приложат следните документи:

•Вътрешни правила за мерките срещу изпирането на пари и финансира-

нето на тероризма, приети от управителния орган на ЮЛНЦ (подписа-

ни и подпечатани);

•Копие от БУЛСТАТ картата на ЮЛНЦ;

•Копие от устав / устройствен правилник на ЮЛНЦ;

•Копие от съдебно решение за учредяване;

•Копие от актуално състояние.

Копията на всички документи следва да бъдат заверени „вярно с ори-

гинала” от представляващия, подписани и подпечатани от него.

 

20. Кога имаме пране на пари? Какво трябва да правим в тези случаи?

Изпиране на пари по смисъла на Закона за мерките срещу изпирането

на пари е:

•преобразуването или прехвърлянето на имущество, придобито от

престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност, за да бъде

укрит или прикрит незаконният произход на имуществото или за да се

подпомогне лице, което участва в извършването на такова действие с

цел да избегне правните последици от своето деяние;

•укриването или прикриването на естеството, източника, местонахож-

дението, разположението, движението или правата по отношение на

имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на участие в

такава дейност;

•придобиването, владението, държането или използването на имуще-

ство със знание към момента на получаването, че е придобито от прес-

тъпна дейност или от акт на участие в такава дейност;

•участието в което и да е от действията посочени по­горе, сдружава-

нето с цел извършване на такова действие, опитът за извършване на

такова действие, както и подпомагането, подбуждането, улесняване

извършването на такова действие или неговото прикриване.25

Изпиране на пари е налице и когато дейността, от която е придобито

имуществото, е извършена в държава ­ членка на Европейския съюз, или

в друга държава и не попада под юрисдикцията на Република България.

Мерките за превенция на използването на финансовата система за

целите на изпирането на пари са задължителни за ЮЛНЦ. Тези мерки са

както следва:

•идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация;

•идентифициране на действителния собственик на клиента ­ юридиче-

ско лице, и предприемане на съответни действия за проверка на не-

говата идентификация по начин, който дава достатъчно основание на

ЮЛНЦ да приеме за установен действителния собственик;

•събиране на информация от клиента относно целта и характера на

отношението, което е установено или предстои да бъде установено

с него;

•текущо наблюдение върху установените търговски или професионал-

ни отношения и проверка на сделките и операциите, извършвани в

рамките на тези отношения, доколко те съответстват на наличната ин-

формация за клиента, за неговата търговска дейност и рисков профил,

в т. ч. изясняване на произхода на средствата в посочените от закона

случаи;

•разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и

клиенти.

 

ЮЛНЦ са длъжни да идентифицират клиентите си при установяване

на търговски или професионални отношения, както и при извършване на

операция или сключване на сделка на стойност над 10 000 лв. или тяхната

равностойност в чужда валута. Тази разпоредба се прилага и в случаи-

те на извършване на повече от една операция или сделка, които поот-

делно не надвишават съответно 10 000 лв. или тяхната равностойност в

чужда валута, но са налице данни, че операциите или сделките са свър-

зани. В случаите, при които ЮЛНЦ не може да извърши идентификация

на клиента в съответствие с изискванията на този закон и актовете по

прилагането му, както и при непредставяне на декларация за произхода

на средствата, то е длъжно да откаже извършването на операцията или

сделката или установяването на търговски или професионални отноше-

ния, в т.ч. откриване на сметка. Ако ЮЛНЦ не може да извърши иденти-

фикация на клиента в случаите на вече установени търговски или профе-

сионални отношения, то е длъжно да прекрати тези отношения. В тези

случаи ЮЛНЦ следва да прецени дали да уведоми дирекция "Финансово

разузнаване" на ДАНС.

 

ЮЛНЦ, извършващи операция или сделка на стойност над 10 000 лв.

или тяхната равностойност в чужда валута, когато плащането се извърш-

ва в брой, са длъжни да декларират произхода на средствата. ЮЛНЦ са

длъжни да изискат декларацията преди извършването на съответната

операция или сделка.

 

ЮЛНЦ са длъжни да идентифицират клиентите си при всички случаи,

когато възникне съмнение за изпиране на пари. ЮЛНЦ са длъжни да

идентифицират и проверят идентификацията на клиентите си, когато

възникне съмнение в идентификационните данни на клиента, или бъдат

уведомени за промяна в тях.

 

Необходимо е да се посочи, че идентификация не се извършва и де-

кларация за произхода на средствата не се подава, когато клиентът е

институция, изпълняваща властови функции в съответствие с правото на

Европейския съюз при следните условия:

•ЮЛНЦ е събрало достатъчно информация, която не поражда съмне-

ние за идентичността на институцията;

•институцията спазва процедури за отчетност и дейността й е прозрачна;

•институцията се отчита на орган на Общността, на орган на държава

членка или съществуват процедури за проверка, които гарантират

контрол на нейната дейност.

 

ЮЛНЦ са длъжни да установят, дали клиентът действа от свое име и

за своя сметка или от името и за сметка на трето лице. Ако операция-

та или сделката се извършва чрез представител, ЮЛНЦ изискват дока-

зателства за представителната власт и идентифицират представителя и

представлявания. В случай че операцията или сделката се извършва от

името и за сметка на трето лице без упълномощаване, лицата по ЮЛНЦ

идентифицират третото лице, от името и за сметка на което е извършена

операцията или сделката, и лицето, извършило операцията или сделката.

При съмнение, че лицето, извършващо операция или сделка, не действа

от свое име и за своя сметка, лицата по ЮЛНЦ са длъжни да уведомят

ДАНС и да предприемат подходящи мерки за събиране на информация

за идентифициране на лицето, в чиято полза реално се извършва опера-

цията или сделката.

Когато възникне съмнение за изпиране на пари, ЮЛНЦ са длъжни да

съберат информация относно съществените елементи и размери на опе-

рацията или сделката, съответните документи и другите идентифицира-

щи данни.

Събраната за целите на този закон информация трябва да бъде доку-

ментирана и съхранявана, така че да бъде на разположение на дирекция

"Финансово разузнаване" на ДАНС на съответните органи за надзор и на

одиторите. ЮЛНЦ са длъжни да съхраняват за срок 5 години данните за

клиентите и документите за извършените сделки и операции. За клиенти-

те срокът тече от началото на календарната година, следваща годината

на прекратяването на отношенията, а за сделките и операциите ­ от нача-

лото на календарната година, следваща годината на тяхното извършване.

Данните и документите се предоставят на дирекция "Финансово раз-

узнаване" на ДАНС при поискване в оригинал или служебно заверен пре-

пис. Редът, сроковете и периодичността се определят в правилника за

прилагане на закона.

При съмнение за изпиране на пари лицата ЮЛНЦ са длъжни да уведо-

мят незабавно дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция

"Национална сигурност" преди извършването на операцията или сделка-

та, като забавят нейното осъществяване в рамките на допустимия срок

съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност. В

случаите, когато забавянето на операцията или сделката е обективно

невъзможно, ЮЛНЦ следва да уведоми дирекция "Финансово разузнава-

не" на ДАНС незабавно след извършването й.

ЮЛНЦ следва да уведомяват дирекция "Финансово разузнаване" на

ДАНС за всяко плащане в брой на стойност над 30 000 лв. или тяхната

равностойност в чужда валута, извършено от или на техен клиент.

Критериите публикувани на интернет страницата на ДАНС (http://www.

dans.bg/ в раздела «Мерки срещу изпирането на пари) за разкриване на

съмнителни сделки, операции и клиенти от ЮЛНЦ, са както следва:

Съмнителни операции или сделки

• Характерът на дарението не съответства на целите на организацията;

• Мащабите на дарението не съответстват на реалните потребности на

организацията;

• Дарението се извършва от физически лица или фирми, за които се знае

или предполага, че са придобили средствата си чрез престъпна дей-

ност;

• Волята на дарителя предвижда трансформация на дарението, при кое-

то са възможни закононарушения и злоупотреби;

• Дарението се довежда до непосредствените му получатели с помощта

на лице или организация, за които се предполага, че няма да го преда-

де на дарения;

• Дарението е с цел група или организация, включени в списъка по чл. 5,

ал. 1 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма;28

• Дарението, операцията или сделката се реализира с лице, група или

организация, за които може основателно да се предполага, че са свър-

зани с лица, включени в списъка по чл. 5, ал. 1 от Закона за мерките

срещу финансирането на тероризма;

• Дарение в брой, което изглежда структурирано с цел избягване на из-

искванията за автоматично докладване на касовите операции (някол-

ко последователни дарения в брой, чийто размер е малко под прага

на докладване);

• Дарения в големи размери, които изглеждат несъвместими с дейност-

та на дарителя (например, ако вида на стопанската дейност не предпо-

лага да се получават големи постъпления в брой);

• Един дарител извършва няколко операции в рамките на дни за суми

близки, но ненадвишаващи прага за извършване на идентификация;

• Дарителят извършва дарения, при които използва голям брой банкно-

ти с малки номинали и стойността на операциите е близка до прага за

идентификация;

• Когато се извършва повече от едно дарение в един и същи ден за

суми, близки до прага за идентификация от различни лица, за които

дружеството знае, че са свързани помежду си;

• Характерът на дейността на дарителя не съответства на природата на

дарението;

• Дарението е от страна, в която не се произвеждат съответните стоки;

• Дарителят е от страна, икономическото състояние на която в момента

не предполага да се извършват големи дарения;

• Дарения от страни, фигуриращи в списъка на FATF, или от други стра-

ни, смятани за високорискови („данъчни убежища”, офшорни юрис-

дикции или страни подкрепящи тероризма);

• Анонимни дарения;

• Дарения, направени под условие – цялото или част от дарението да

бъде използвано по посочен от дарителя начин;

• Дарение, осъществено чрез безмитен внос на голямо количество ак-

цизни стоки или стоки с високо мито;

• Освободени от вносни мита дарения, за които може да се предполага,

че ще бъдат реализирани чрез търговската мрежа.

Съмнителни клиенти / дарители

• Представители или пълномощници на физически или юридически

лица, представящи документи за идентичност и правоспособност, чи-

ято автентичност поражда съмнение;

• Всички физически и юридически лица, групи и организации, фигурира-

щи в списъка по чл. 5 от ЗМФТ, който списък се приема, допълва и из-

меня от Министерски съвет, спрямо които се прилагат мерките срещу

финансирането на тероризма, включващ:

- физически лица, юридически лица, групи и организации, посочени от

Съвета за сигурност на ООН като свързани с тероризъм или спрямо

които са наложени санкции за тероризъм с резолюция на Съвета за

сигурност на ООН;

- лица, срещу които е образувано наказателно производство за теро-

ризъм, финансиране на тероризъм, образуване, ръководене или

членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел

да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, пригото-

вление за извършване на тероризъм или закана за извършване на

тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс;

- лица, посочени от компетентните органи на друга държава на

Европейския съюз;

• Лица, включени в списъка на лицата по чл. 3 от Закона за информация

относно необслужвани кредити;

• Лица, за които е обществено достояние, че са криминално проявени;

• Дарители, отказващи да предоставят документи за своята идентифи-

кация;

• В представените от дарителя лични документи липсват основни рекви-

зити, които да го идентифицират напълно;

• Дарителят се идентифицира с чуждестранни документи за самолич-

ност, чиято автентичност е трудно да бъде проверена;

• Дарителят не представя или се опитва да отложи представянето на оп-

ределени декларации и актуални състояния;

• Дарителят посочва противоречиви основания за целите на дарението;

• Дарител с необичайно добри познания за мерките срещу изпиране на

пари и финансиране на тероризъм;

• Дарителят е съпровождан и наблюдаван и дарението се извършва в

присъствието на трети лица;

• Дарителят предлага да бъдат съставени неверни документи при из-

вършване на дарението;

• Дарителят предлага дарението да бъде официално оформено по на-

чин, различен от действителните отношения между страните;

• Дарителят посочва като адрес адреса на трето лице или адрес за ко-

респонденция, който е пощенска кутия;

• Подписът в документа за самоличност не съответства на положения

от дарителя във връзка с дарението.30

 

21. Може ли Сметната палата да проверява ЮЛНЦ? Как се извърш-

ват тези проверки и може ли нейни представители свободно да влизат в

офиса на организацията?

В обхвата на правомощията за извършване на одит от Сметната пала-

та попадат: бюджетните и извънбюджетните средства, предоставяни на

лица, осъществяващи стопанска или нестопанска дейност, така че докол-

кото едно ЮЛНЦ се разпорежда с предоставени бюджетни или извън-

бюджетни средства, то подлежи на одит от Сметната палата. Органите

на Сметната палата при упражняване на своите правомощия имат право:

• на свободен достъп до служебните помещения и до всички докумен-

ти, отчети, активи и пасиви, свързани с финансовото управление на

одитираните обекти;

• да изискват в определени от тях срокове справки, заверени копия от

документи и друга информация във връзка с предварителното проуч-

ване и извършването на одитите, включително на електронен носител;

• да изискват устни и писмени обяснения от длъжностни лица, включи-

телно от бивши длъжностни лица, по факти, които са констатирани при

одитите, както и по въпроси, които са свързани с тяхната дейност;

• да изискват справки, заверени копия от документи и друга информа-

ция от физически лица, юридически лица и еднолични търговци извън

одитирания обект, свързани с възможни случаи на незаконна дейност,

които засягат финансовите и имуществените интереси на одитирания

обект или средствата от фондове и програми на Европейския съюз;

• да изискват и да получават информация от всички органи в страна-

та, както и достъп до базите им от данни във връзка с дейността на

Сметната палата.

Длъжностните лица в одитираните обекти са длъжни да оказват съ-

действие на органите на Сметната палата и да осигуряват подходящи

помещения и технически средства за извършване на одитите, включи-

телно ползване на телекомуникационни средства. ЮЛНЦ не могат да се

позовават на държавна, служебна, търговска, банкова или друга защите-

на от закона тайна при извършване на одити от Сметната палата. При от-

каз за предоставяне на информация председателят на Сметната палата

има право да издаде заповед за извършване на проверка на ЮЛНЦ във

връзка с отказаната информация. При възпрепятстване на проверката по

от ЮЛНЦ Сметната палата може да сезира органите на прокуратурата.

В случай че при упражняване на правомощията на органите на Сметната

палата се налага достъп до класифицирана информация, се спазват ус-

ловията и редът на Закона за защита на класифицираната информация.

 

22. Какви са задълженията на ЮЛНЦ за съхранение на документи

например работни заплати и др.? След прекратяване на ЮЛНЦ къде се

съхраняват тези документи?

ЮЛНЦ са длъжни да съхраняват счетоводна информация по реда,

предвиден в Закона за Националния архивен фонд, в следните срокове:

• Ведомости за заплати – 50 г.;

• Счетоводни регистри и финансови отчети – 10 г.;

• Документи за данъчен контрол, като например фактури, дебитни/кре-

дитни известия, протоколи за самоначисляване на ДДС – до 5 г. след

изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задълже-

ние, което удостоверяват тези документи;

• Документи за финансов одит, като например одиторски доклади– до

извършване на следваш вътрешен одит и одит на Сметната палата;

• Всички останали носители, като например вторични счетоводни доку-

менти, технически архиви  – 3 г.

След изтичането на посочените срокове за съхранение, носителите на

счетоводна информация могат да бъдат унищожени ако не подлежат на

предаване в Националния архивен фонд.

ЮЛНЦ могат да съхраняват счетоводната информация както на хар-

тиен, така и на електронен носител. Документите могат да бъдат съхра-

нявани и в архиви, организирани от фирми, които се занимават с това,

срещу заплащане. ЮЛНЦ може да унищожи информацията, съхранявана

на хартиен носител, ако прехвърли тази информация върху магнитен,

оптичен или друг технически носител, осигуряващ надеждното й възпро-

извеждане.  Както е посочено в отговора на следващия въпрос при лик-

видация задължително подлежат на предаване в НОИ ведомостите за

заплати. За останалите документи няма разпоредби, които да регулират

кой е отговорен за съхранението им, освен ако не подлежат на предава-

не в Националния архивен фонд. Според нас тук следва да се приложи

общото правило в чл. 44 от Закона за счетоводството, а именно че дви-

жението на счетоводните документи от тяхното създаване или получава-

не в предприятието до момента на унищожаването или предаването им

съгласно нормативен акт се осъществява по ред, определен от органа на

управление на предприятието.

Когато ЮЛНЦ се прекратява чрез преобразуване, носителите на сче-

товодна информация се предават на приемащото и/или новоучреденото

ЮЛНЦ.

 

23. Какви са задълженията на ЮЛНЦ при ликвидация: например как-

ви видове отчети подготвя, какви уведомления прави и др.?

Ликвидацията е прекратяване съществуването на ЮЛНЦ. В общия

случай тя се извършва от управителния орган или от назначено за целта

лице. Ако не е определен ликвидатор от управителния орган, такъв се

назначава от окръжния съд по седалището на ЮЛНЦ.

ЗЮЛНЦ препраща към разпоредбите на Търговския Закон за процеду-

рата на ликвидация при следното уточнение, че подлежащите на вписва-

не в търговския регистър актове на съда по несъстоятелността се впис-

ват в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и се обнародват

в "Държавен вестник", а подлежащите на обявяване в търговския регис-

тър актове се обнародват в "Държавен вестник".

Съгласно ТЗ ликвидацията следва следният ред:

• Решение на органа за управление за начало на процедура по ликвида-

ция. Това решение следва да определя следните обстоятелства: нача-

ло на ликвидацията и начало на прекратена дейност, срок на ликви-

дацията (който не може да бъде по­кратък от 6 месеца), приемане на

първоначален ликвидационен отчет и баланс, назначаване на ликвида-

тор (физическо лице), определяне възнаграждението на ликвидатора.

Към искането за обявяване в ликвидация, заедно с решението се при-

лагат: нотариално заверен спесимен на ликвидатора, в който деклари-

ра, че е съгласен да бъде ликвидатор на сдружението/фондацията и

ще се подписва по определен начин, удостоверение за уведомлението

до НАП по чл. 77 от ДОПК, издадено от НАП; Решението се вписва в

регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

• След като се постанови съдебното решение за обявяване в ликвида-

ция, ликвидаторът е длъжен в 7 дневен срок от вземане на решението

от съда да уведоми регистър БУЛСТАТ за това. Също така ликвидато-

рът следва да уведоми и ЦР при МП, ако се ликвидира ЮЛНЦ, вписано

в регистъра;

• Ликвидаторът обявява покана до кредиторите за предявяване на взе-

манията спрямо ЮЛНЦ и определя срок за предявяването – не по­мал-

ко от 6 месеца. Поканата се обявява в „Държавен вестник”.

• Ликвидаторът довършва текущите дейности на ЮЛНЦ, събира взе-

манията му и осребрява наличното имущество. Ако е имало лица на-

значени на трудово правоотношение, при прекратяване на дейност-

та на осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните

ведомости се предават в съответното териториално поделение на

Националния осигурителен институт. Към разплащателните ведомос-

ти се прилагат и трудови договори (заповеди за назначаване), запо-33

веди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск над 30

работни дни, заповеди за прекратяване на трудови или служебни пра-

воотношения. Уведомлението от НОИ за предаване на разплащател-

ните ведомости се прилага за вписване към решението за заличаване

на ЮЛНЦ.

• След като приключи срокът за ликвидация на дружеството и са удо-

влетворени всички кредитори, управителният орган взема решение за

заличаване на ЮЛНЦ от регистрите. С решението се приема крайният

ликвидационен отчет и баланс на ликвидаторите, разпределението на

имуществото и се освобождава ликвидаторът от отговорност. Към

искането за заличаване се прилага решението и следните документи:

декларация на ликвидатор, че всички кредитори са удовлетворени (на

основание чл. 273(1) ТЗ), краен ликвидационен отчет и баланс, годи-

шен отчет на ликвидатора, пояснителен доклад към ликвидационния

баланс на ликвидатора, удостоверение от НОИ за предаване на раз-

плащателни ведомости.

• След като бъде постановено съдебното решение за заличаване на

ЮЛНЦ, следва да се уведоми за това регистър БУЛСТАТ (отново в се-

дем дневен срок от датата на получаване на съдебното решение), как-

то и да се предаде БУЛСТАТ картата. След заличаването от БУЛСТАТ,

ЮЛНЦ следва да бъде заличено и от ЦР при МП, ако е било регистри-

рано там.

• В 14 дневен срок от прекратяване на ЮЛНЦ следва да се подаде за-

явление за дерегистрация по ЗДДС в компетентната териториална ди-

рекция на НАП. В срок от 7 дни от постъпване на заявлението органът

по приходите извършва проверка на основанието за дерегистрация.

До 7 дни след приключване на проверката органът по приходите из-

дава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши де-

регистрацията. Към датата на дерегистрацията се смята, че лицето

извършва доставка за целите на ЗДДС на всички налични стоки и/или

услуги, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и кои-

то са:

- Активи по смисъла на Закона за счетоводството

- Активи по смисъла на ЗКПО

• Ако ЮЛНЦ е извършвало стопанска дейност, към датата на прекратя-

ването дължи корпоративен данък за периода от началото на годината

до датата на прекратяването. При определяне на данъка се приспадат

внесените авансови вноски от началото на годината до датата на впис-

ване на прекратяването. Дължимият корпоративен данък се внася в

30­дневен срок от датата на вписване на прекратяването. Внесеният

корпоративен данък при прекратяването се приспада от дължимия 34

годишен корпоративен данък за годината на прекратяването или от

дължимия корпоративен данък за последния данъчен период, кога-

то датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, е в

една и съща година с датата на прекратяването. Когато обаче датата

на прекратяване и датата на подаване на искането за заличаване при

ликвидация са в различни години, с годишната данъчна декларация за

годината на прекратяването се подават финансовият отчет, съставен

към датата на прекратяването, и финансовият отчет, съставен към 31

декември на годината на прекратяване на данъчно задълженото лице.

• Корпоративният данък се определя за последния данъчен период.

При прекратяване с ликвидация последния данъчен период обхваща

времето от 1 януари на годината, в която е подадено искането за зали-

чаване до датата на подаване на искането. Данъчната декларация по

ЗКПО при прекратяване с ликвидация се подава на датата на подаване

на искането за заличаване заедно с копие от него.

• Следва да се има предвид, че когато датата на подаване на искането

за заличаване при ликвидация е преди 31 март и годишната данъчна

декларация не е подадена, ЮЛНЦ подава декларацията на датата на

подаване на искането за заличаване заедно с копие от него.

• Когато датата на прекратяването и датата на подаване на искането за

заличаване при ликвидация, са в една и съща година, с данъчната де-

кларация се подават финансовият отчет, съставен към датата на пре-

кратяването, и финансовият отчет, съставен към датата на подаване

на искането за заличаване. Дължимият корпоративен данък за послед-

ния данъчен период се внася до датата на подаване на искането за за-

личаване на ЮЛНЦ.

• Със заличаване на ЮЛНЦ от регистъра към окръжния съд по седали-

щето на дружеството, приключва съществуването му.35

 

ЧАСТ ІІ. ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ЮЛНЦ ПО РЕДА НА ЗКПО

 

Раздел І Данъчно облагане на печалбата на ЮЛНЦ по реда на ЗКПО

 

24. Кога ЮЛНЦ подлежат на облагане с корпоративен данък?

Законът за юридическите лица с нестопанска цел дава възможност на

ЮЛНЦ да финансират основната дейност, за която са регистрирани, чрез

осъществяване на стопанска дейност, предвидена в устава на тези лица.

ЮЛНЦ подлежат на облагане с корпоративен данък, когато реализи-

рат данъчна печалба. Това е счетоводната печалба, преобразувана в уве-

личение или намаление по реда на закона.

Обект на облагане с корпоративен данък е печалбата на ЮЛНЦ от

сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на дви-

жимо и недвижимо имущество. “Изброяването на сделките в чл.1, ал.1 от

ТЗ е неизчерпателно. Съгласно практиката на НАП, при определяне на една

дейност, осъществявана от ЮЛНЦ, като търговска/стопанска, тя следва да

се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен до-

ход и дейността да се осъществява с цел печалба /не е необходимо

печалбата фактически да е реализирана/ или дейността да се осъщест-

вява в частен интерес на юридическото лице; цените на предоставените

услуги или стоки да се формират на пазарен принцип” (НАП, „Въпроси и

отговори” 2_1711/13.10.2010г. Изх. № 24­34­620/2008 г.).

 

25. Дължи ли се данък, ако стопанската дейност е еднократна (еди-

нична) сделка?

И при еднократна сделка, щом е извършена с цел печалба и двете на-

срещни престации са определени на пазарен принцип, се дължи корпо-

ративен данък.

 

26. Приходите от проектно финансиране (грантове) подлежат ли на

облагане с корпоративен данък?

В случаите, при които ЮЛНЦ получават средства по проекти, които са

спечелили като изпълнител, не е налице печалба от осъществени сдел-

ки по чл. 1 от ТЗ и съответно тези средства не подлежат на облагане с

корпоративен данък по реда на ЗКПО. Когато, обаче, се осъществяват

сделки, при които насрещните престации се договарят на пазарен прин-

цип и целта е да се реализира печалба, тя се облага с корпоративен да-

нък. Например, ако на ЮЛНЦ бъде възложено с договор за поръчка да 36

изготви проект за възложителя срещу заплащане, ще е налице печалба

от сделка по чл. 1 от ТЗ. Или с други думи, ако дейността “изготвяне на

проекти” се осъществява с цел създаване на пазарния продукт “проект”,

който при реализация на пазара носи печалба, тази печалба подлежи на

облагане с корпоративен данък.

 

27. А приходите от дарения или спонсорство?

Отново това не са приходи от стопанска дейност и не подлежат на об-

лагане с корпоративен данък. Дарението е безвъзмезден договор, при

който дарителят прехвърля права без да получава нещо от надарения,

но от своя страна надареният е длъжен да изяви своята воля, че приема

подареното. В някои случаи дарението може да е с тежест, т. е. дарите-

лят да предостави предмета на дарението срещу приемането на някакво

насрещно морално задължение от страна на надарения. Такова насрещ-

но задължение именно защото е морално не прави договора възмезден.

Ясно е, че получаването на дарения от ЮЛНЦ не представлява стопанска

дейност. Дарението като сделка не попада в обхвата на чл. 1 от ТЗ, нито

се извършва с цел реализиране на печалба.

 

28. Каква е разликата между спонсорство и дарение и има ли разли-

ка при данъчното им третиране?

Спонсорството няма изрична правна уредба. Обичайно, по силата на

договора за спонсорство, спонсорираното ЮЛНЦ получава икономиче-

ска помощ (пари, предоставяне на материална база и др.) от спонсора за

реализиране на своите нестопански цели, срещу което се задължава да

рекламира спонсора като популяризира неговото име, търговска марка,

дейността или продуктите му по подходящ начин.

С оглед на това, че липсва изрична правна уредба на договора за спон-

сорство, страните по него сами определят своите права и задължения,

доколкото не противоречат на повелителните норми на закона и на до-

брите нрави. При договора за спонсорство винаги се уговаря размер на

насрещна престация, което го отличава от дарението, при което е налице

безвъзмездност. Насрещната престация обаче може да е имуществено

нееквивалентна или еквивалентна на предоставената от спонсора ико-

номическа помощ. В случаите, при които в съответствие с договора за

спонсорство спонсорираното лице е длъжно да осигури насрещна прес-

тация, най­често реклама, еквивалентна на предоставеното от спонсора,

тогава спонсорството следва да се квалифицира като търговска сделка и

приходите да се обложат с корпоративен данък.37

Следователно е важно да се оцени колко би струвало, това което пре-

доставя като насрещна престация спонсорираното ЮЛНЦ, за да се пре-

цени, дали има еквивалентност.

В случаите, в които ЮЛНЦ се задължава да извършва или не извършва

нещо като насрещна престация (това, което се дължи), която е нееквива-

лентна на полученото, то тогава е налице договор за спонсорство, който

от данъчна гледна точка не се различава от договора за дарение. В тези

случаи, подобно на приходите от дарения, приходите от спонсорство не

подлежат на облагане с корпоративен данък.

 

29. Спонсорството по различен начин ли се отчита при спонсора от

дарението и рекламата?

В случаите на спонсорство, дарение и реклама, фирмата, която плаща

на ЮЛНЦ ще отчете разход. Този разход обаче има различно данъчно

третиране по ЗКПО.

Разходите за дарение за признати само в определените в закона слу-

чаи. Ако не попадаме в тези случаи, разходът за дарение не се признава

за данъчни цели и с него се увеличава финансовия резултат (виж Част ІІІ).

При реклама, фирмата, която я плаща прави разход, който нормално

би бил свързан с осъществяваната дейност и следва да се признае за да-

нъчни цели, когато е документално обоснован.

При спонсорство, когато спонсорът получава еквивалентна насрещна

престация, както в случаите на реклама, направеният разход следва да

се признае за данъчни цели. Ако обаче това, което спонсорът получава

от ЮЛНЦ, не може да се определи като еквивалентно на направения от

него разход, би следвало данъчното третиране да е като в случаите на

дарение.

 

30. Как се облагат приходите от реклама?

Ако ЮЛНЦ поеме задължение да извършва реклама, срещу определе-

на цена, то отчетеният приход ще се обложи като приход от стопанска

дейност.

Приход от стопанска дейност ще имаме и ако срещу реклама се полу-

чава нещо, имуществено еквивалентно на услугата по реклама. В този

случай се прилагат правилата за търговска сделка съгласно чл. 286 от

Търговския закон.

 

31. Как се облагат приходите от авторски права и от преотстъпени

права за разпространение на книги и филми?

Сделките с интелектуална собственост са изброени в чл. 1 от ТЗ.

Приходите от такива сделки участват във формирането на облагаемата

основа на корпоративния данък и следователно се облагат с данък в раз-

мер 10 на сто.       

Ако например НПО написва книга, върху която то притежава автор-

ските права, след което с договор предоставя правото за преиздаване и

разпространение на тази книга на фирма, за което фирмата се задължава

да плаща на НПО процент от реализираните печалби от продажбата на

книгата, реализираният приход ще се обложи с 10 % корпоративен данък

 

32. Как се третират приходите от членски внос, встъпителните иму-

ществени вноски от учредителите и учредителните дарения за основа-

ване на фондация?

Встъпителните и последващи имуществени вноски на учредителите се

отчитат като собствен капитал на ЮЛНЦ и следователно не са облагаем

приход по ЗКПО.

Препоръчително е обаче в Устава на ЮЛНЦ да бъде предвидено, че

членовете правят както встъпителни, така и последващи имуществени

вноски, с които да се покриват разходи за нестопанската дейност, за да

се избегнат евентуални спорове, дали последващите вноски не са даре-

ния и съответно да се обложат с местен данък.

Членският внос и даренията, които не са обвързани с условия, са те-

кущ приход за периода на получаването. Отчитат се в отчета за прихо-

дите и разходите на нестопанската дейност и не подлежат на облагане с

корпоративен данък.

Даренията, които са обвързани с определени условия, се отчитат като

финансиране по реда на СС 20 ­ „Отчитане на правителствени дарения и

оповестяване на правителствена помощ“. Те се отчитат като текущ при-

ход за периода, през който се отчетат разходите, свързани с изпълнени-

ето на условията по дарението.

Учредителните дарения за основаване на фондация се отчитат като

собствен капитал и не са облагаем приход по ЗКПО.39

 

33. Как се отчита членския внос при членовете – разход за дейността

ли е? Може ли ЮЛНЦ да издава фактура за получен членски внос?

Членуването на търговско дружество в ЮЛНЦ, напр. организация на

работодателите, стопанска камара и т. н. е свързано със стопанската

дейност на търговското дружество. Ето защо членският внос би трябва-

ло да се признава за разход за целите на корпоративното облагане.

За счетоводни цели, ЮЛНЦ, за да удостовери разхода за членски внос

при членовете, следва да издаде първичен счетоводен документ (фак-

тура, протокол, разписка и т.н.). Първичен счетоводен документ е този,

който съдържа минималните реквизити чл. 7, ал. 1 от Закона за счетовод-

ството.

34. Ако ЮЛНЦ събира такси за предоставени услуги на своите чле-

нове под формата на членски внос, как се третира това? Например член

на фитнес клуб заплаща членски внос в по-голям размер, ако посещава

фитнеса по-често?

По принцип приходите от членски внос не са приходи от стопанска

дейност. Членският внос / имуществената вноска е част от членственото

правоотношение. Законът за ЮЛНЦ изисква размера и реда за правене

на имуществени вноски да се уреждат с устава или с решение на общо-

то събрание. Чрез имуществената вноска всеки член финансира идеал-

ните цели на ЮЛНЦ. Правното основание на това финансиране обаче, е

членственото правоотношение, а не търговска сделка чиято цел е реа-

лизирането на печалба. В чл. 21, ал. 3 от Закона за юридическите лица

с нестопанска цел  е установено, че всеки член е длъжен да прави иму-

ществени вноски, когато това е предвидено в устава. Общото събрание

на сдруженията също може да взима решения, свързани с дължимостта

на членския внос и имуществените вноски.

Обаче, ако имуществените вноски или членският внос в действител-

ност са заплатена цена на услуга или стока, която се предоставя от ЮЛНЦ

с цел реализиране на печалба, то тогава ЮЛНЦ осъществява стопанска

дейност, за печалбата от която ще подлежи на облагане с корпорати-

вен данък. Така например, ако се установи, че физически лица ползват

фитнес зала на ЮЛНЦ, като при всяко посещение плащат членски внос,

очевидно по този начин се заобикаля плащането на такса за ползваната

услуга и данъчните органи имат право да обложат приходите от тази дей-

ност, както във всеки подобен случай, в който субект, реализира прихо-

ди от фитнес зала.40

 

35. Ако ЮЛНЦ издаде фактура за получен грант, това означава ли, че

грантът трябва да се отчете като приход от стопанска дейност?

Не, ЮЛНЦ следва да отчита отделно приходите от нестопанската и

стопанската си дейност. Грантовете по проекти не следва да се отчитат

като приход от стопанската дейност, а като приход от финансирания за

нестопанската дейност в периода, в който са отчетени съответните раз-

ходи, свързани с гранта. Издаването на фактура само по себе си не опре-

деля характера на прихода като такъв от стопанска дейност.

 

36. Облагат ли се с корпоративен данък приходите от продажбата

на дарени стоки?

Съгласно чл. 1, т. 2 от ЗКПО, на облагане с корпоративен данък по този

закон подлежи печалбата на местните юридически лица, които не са тър-

говци, от сделки по чл. 1 от Търговския закон. Продажбата на подарени

стоки обаче, не попада сред така изброените сделки. Единствено по-

купката и продажбата на стоки, както и продажбата на стоки собствено

производство е търговска сделка по смисъла на цитираната разпоредба.

Следователно продажбата на дарени стоки не би следвало да се трети-

ра като търговска сделка, извършвана по занятие, доходите, от които

подлежат на облагане. За целта обаче, ЮЛНЦ следва да разполагат с

документи, които да доказват дарението на всяка една стока, която се

продава.

 

37. Ако организираме семинар и събираме такса участие, предназ-

начена да покрие разходите, дължим ли корпоративен данък? А ако так-

сата покрива само 30 % от разходите за организирането му?

Таксата представлява възнаграждение за получена услуга, в конкрет-

ния случай обучение (в обхвата на чл. 1 от ТЗ). Подобна дейност не се

отличава от дейността на един търговец, предоставящ аналогични услу-

ги срещу заплащане. Независимо как е изчислена таксата, да покрие на-

правените разходи, да не ги покрие или пък да се реализира печалба, по

своето естество тя представлява приход от стопанска дейност. Ако, този

приход надвиши признатите разходи, ще бъде налице облагаем финан-

сов резултат, който ще се обложи с корпоративен данък. Ако пък таксата

не покрие направените разходи, данък не се дължи, тъй като е налице

нулев или отрицателен финансов резултат, т. е. не се формира печалба,

която да бъде обложена.41

 

38. Ако организираме благотворителна разпродажба или концерт,

как ще се третират за данъчни цели получените средства?

Организирането на благотворителни мероприятия по своето съще-

ство представлява масова кампания за набиране на дарения. В подоб-

ни случаи каузата на благотворителното мероприятие е предварително

оповестена. Получените срещу продадените вещи, съответно представе-

ни концерти средства се даряват на ЮЛНЦ с тежестта (условието) същи-

те да бъдат разходвани за предварително обявената благотворителна

кауза. Често ЮЛНЦ единствено организират благотворителните меро-

приятия, а събраните средства постъпват директно по сметки на бенефи-

циента, в който случай не съществува съмнение, че ЮЛНЦ – организатор

не действа в качеството на търговец, който сключва търговски сделки

с цел печалба. Но дори и да постъпват по сметка на ЮЛНЦ, събраните

средства не са реализирана печалба от търговски сделки, тъй като не е

налице нито търговска сделка, нито дейност, чиято цел е реализирането

на печалба. Например, ако ЮЛНЦ организира благотворителна разпро-

дажба на рисунки на деца с увреждания, които тези деца предоставят

за изложбата, то набраните по сметка на ЮЛНЦ средства не следва да

формират облагаем приход. Разбира се, организаторът на благотвори-

телния търг следва да представи всякакви документи, които да доказват,

че рисунките не са били придобити от ЮЛНЦ чрез търговска сделка и съ-

ответно продадени.

 

39. Ако НПО – доставчик на социални услуги спечели общински кон-

курс за предоставяне на социална услуга, получените средства ще под-

лежат ли на облагане с корпоративен данък?

Не, защото получените средства не са приход от стопанска дейност, а

от финансиране за нестопанските цели.

Съгласно Закона за счетоводството с фактура (първичен счетоводен

документ) се документира извършена стопанска операция. Самата фак-

тура обаче удостоверява плащането по операцията, а не определя ней-

ния характер като стопанска или нестопанска.

 

40. По много проекти има изискване за съфинансиране от страна на

НПО. Може ли тези средства да се вземат от приходите от стопанска

дейност и как се отразява това данъчно – признават ли се за разход?

Много често НПО получават средства от своите донори, при условие

че покрият определен процент от разходите със собствени средства (на-

пример 10 %). Ако НПО има приходи от стопанска дейност през текущата 42

година, тези разходи може да се покрият с тях. Това обаче означава, че

на практика направените разходи няма да се отчетат като разходи за сто-

панска дейност и съответно с тях няма да се намалят приходите от сто-

панската дейност. НПО ще трябва да заплати корпоративен данък върху

цялата сума на приходите си, а не върху сумата на приходите, намалена

с конкретните разходи, защото те ще бъдат разходи за нестопанска дей-

ност.

Има два други начина да се отчете собствения принос по проекти. В

първия случай донорът може да се съгласи определени разходи за сто-

панска дейност да се признаят за собствен принос, без това да се отчита

към разходите по проекта. Тази възможност зависи изцяло от изисква-

нията на донора. Вторият начин е за собствен принос да се използват

печалбите от стопанска дейност от предходни години (на практика това

са резервите на организацията, които тя може да ползва неограничено).

 

41. Трябва ли ЮЛНЦ да има касов апарат, ако получава заплащане за

предоставени услуги в брой?

Да, когато ЮЛНЦ осъществяват стопанска дейност. ЗДДС и ЗКПО

изискват от данъчно задължените лица (т.е., когато осъществяват сто-

панска/независима икономическа дейност), при продажба на стоки

и услуги срещу заплащане в брой от търговски обект (който може да

бъде и офиса на ЮЛНЦ или всяко друго помещение), да се издава касо-

ва бележка. Спазват се изискванията на Наредба Н­18 на Министъра на

финансите.

Лицата и случаите, в които няма задължение за издаване на фискална

касова бележка, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н­18/2006 г.

на МФ. ЮЛНЦ, които имат приходи от стопанска дейност, не са сред из-

рично изброените в тези правни норми. Следователно за тях съществува

задължение за издаване на фискална касова бележка за извършваните

продажби, независимо от начина на формиране на цената.

 

42. Как се разпределят общите разходи?

За извършваната стопанска дейност ЮЛНЦ водят аналитично счето-

водство, като от приходите, получени от извършваната стопанска дей-

ност се приспадат разходите, извършени във връзка с тази дейност.

Съгласно чл. 30 от ЗКПО, счетоводно отчетените неразпределяеми раз-

ходи, съответстващи на дейността, подлежаща  на облагане с корпора-

тивен данък, на юридически лица с нестопанска цел, не се признават за

данъчни цели. За данъчни цели се признава частта от неразпределяемите 43

разходи, определена, като общият размер на неразпределяемите разхо-

ди се умножи по съотношението между приходите от дейността, подле-

жаща на облагане с корпоративен данък, и всички приходи на юридиче-

ското лице с нестопанска цел.

Често разходите са общи и за двете дейности, напр. наем на сграда,

в която се намира офисът на юридическото лице, разходите за консу-

мативи (ел. енергия, отопление и вода). В тези случаи законът изисква

да се използва предложения по­горе метод за разпределяне на общите

разходи.

Пример:

ЮЛНЦ плаща наем на офис   500 лв.

Приходи от стопанска дейност 1000 лв.

Общо приходи    4000 лв.

                                    500 х 1000 

                                    ------------  =  125 лв.

                                        4000

Следователно 125 лв. от разходите за наем представляват данъч-

но признат разход, който се приспада от приходите от стопанска

дейност (1000 лв.).

 

43. Установяване на дължимия годишен данък върху печалбата.

Данъчна основа и размер на данъчната ставка. Срок за внасяне на данъка

Дължимият годишен данък върху печалбата се установява от самото

ЮЛНЦ, осъществяващо стопанска дейност чрез попълване на годишна

данъчна декларация (ГДД) по образец.

Данъчната основа се определя като годишният финансов резултат от

стопанската дейност се преобразува в посока увеличение или намаление

по правилата на ЗКПО.

Корпоративният данък е в размер 10 на сто върху определената да-

нъчна основа. Ако ЮЛНЦ подаде ГДД и годишен отчет за дейността до

31 март на следващата година по електронен път и внесе корпоративния

данък в същия срок, може да ползва отстъпка в размер 1 на сто от дължи-

мия годишен корпоративен данък, но не повече от 1000 лв.

Срокът за подаване на данъчната декларация и внасяне на дължимия

корпоративен данък за стопанската дейност е до 31 март на следващата

година.44

 

44. Подава ли се ГДД, ако ЮЛНЦ няма стопанска дейност?

Не. Ако ЮЛНЦ няма стопанска дейност, то не е задължено лице по

ЗКПО и следователно не подава ГДД (освен, ако не е реализирало дохо-

ди от наем или не дължи данък върху разходите). Ако обаче в предход-

на година ЮЛНЦ е извършвало стопанска дейност и е подавало ГДД, а в

следващата година няма стопанска дейност, следва да подаде деклара-

ция образец 1010а.

 

45. Ако ЮЛНЦ е извършвало стопанска дейност през годината, но

няма печалба, следва ли да подава ГДД?

Да. Независимо че ЮЛНЦ реализира нулев финансов резултат или загу-

ба, то е длъжно да подаде ГДД щом е осъществявало стопанска дейност.

ГДД се подава и при реализиране само на доходи от наем, както и ако

ЮЛНЦ дължи данък върху разходите.

 

46. Ако ЮЛНЦ не е извършвало стопанска дейност през годината, но

е отдавало под наем помещения, следва ли да подава ГДД?

Да.

 

47. Има ли случаи, в които ЮЛНЦ са освободени от подаване на ГДД?

Да, когато не осъществяват стопанска дейност.

 

48. Какви са санкциите ако се пропусне срока за подаване на данъч-

на декларация?

Санкцията за неподаване на ГДД или за неспазен срок на подаване е от

500 до 3000 лв. Ако в рамките на 12 месеца от наказателното постановле-

ние, ЮЛНЦ отново не подаде ГДД или не я подаде в срок, наказанието е

от 1000 до 6000 лв. (повторност).

 

49. Срок за подаване на годишна данъчна декларация

ГДД се подава до 31 март на следващата година.

 

50. Какво представляват авансовите вноски за корпоративния да-

нък?

ЮЛНЦ, които осъществяват стопанска дейност, са длъжни да пра-

вят и авансови вноски в рамките на годината за корпоративния данък.

Авансовите вноски са месечни, когато ЮЛНЦ е реализирало данъчна пе-

чалба от стопанската си дейност през предходната година. Ако ЮЛНЦ не

е реализирало данъчна печалба или е било на загуба, вноските са триме-

сечни.

 

51. Има ли случаи, в които авансови вноски не се дължат?

Да. Авансови вноски не дължат новоучредените ЮЛНЦ, осъществява-

ли стопанска дейност, за годината на учредяването им.

Авансови вноски не дължат и ЮЛНЦ, чиито нетни приходи от продаж-

би за предходната година, не превишават 200 000 лв.

 

52. Какъв е размерът на авансовите вноски и в какъв срок се внасят?

Месечните авансови вноски се определят по формулата в чл. 86 от

ЗКПО. Месечните вноски за периода от януари до март се определят на

база на 1/12 от декларираната печалба за годината преди предходната.

Месечните вноски за периода от април до декември се определят на

база на 1/12 от декларираната печалба за предходната година. Основата

се коригира с коефициент, отразяващ промяната в икономическите усло-

вия, който коефициент са определя със Закона за държавния бюджет са

съответната година. Върху така определената основа се начислява 10 на

сто корпоративен данък.

Съществуват особености за определяне на авансовата вноска за ме-

сец април, когато данъчната печалба през предходната година е по­ви-

сока от данъчната печалба за годината преди предходната или ЮЛНЦ е

учредено през предходната година, или е формирало данъчна загуба за

годината преди предходната, или не е формирало данъчен финансов ре-

зултат за годината преди предходната.

Тримесечните авансови вноски се определят на база на текущата пе-

чалба от началото на годината, като се приспадат направените авансови

вноски за предходните тримесечия. Формулата за определянето им се

съдържа в чл. 47 от ЗКПО.46

 

53. Намаляване на авансовите вноски

ЮЛНЦ имат право да подават декларация по образец за намаляване

на авансовите вноски, когато считат, че те ще надвишат дължимия годи-

шен корпоративен данък. Намалението на авансовите вноски се ползва

след подаването на декларацията. Макар да не е изрично предвидено в

закона, задължените лица могат, след като веднъж вече са подали де-

кларация за намаляване на авансовите вноски, да подадат и деклара-

ция за увеличаване на авансовите вноски, на основание чл. 104 от ДОПК.

Увеличаването може да стане с декларацията за намаляване на авансо-

вите вноски по чл. 88 от ЗКПО.

Все пак към намаляване на авансовите вноски следва да се подхожда

внимателно. Законът предвижда, че когато данъчно задълженото лице

е намалило авансовите си вноски и дължимият годишен корпоративен

данък надвиши с над 10 на сто внесените авансови вноски през съответ-

ната година, се дължи лихва за просрочие. Сумата, върху която се дължи

лихва за просрочие, се определя като разлика между дължимия годишен

корпоративен данък и внесените авансови вноски през годината.

Лихвата за просрочие при намалени авансови вноски над допустимото

се изчислява по формулата на чл. 89 от ЗКПО. Лихвата за съответната

авансова вноска се определя съгласно Закона за лихвите върху данъци,

такси и други подобни държавни вземания и се изчислява от датата, на

която авансовата вноска е станала изискуема, до датата на внасяне на

годишния корпоративен данък или датата на подаване на годишната да-

нъчна декларация в случаите, когато данък за внасяне не се дължи, но не

по­късно от 31 март на следващата година.

 

54. Внасяне на авансови вноски

Месечните авансови вноски се внасят до 15­о число на месеца, за кой-

то се отнасят. Тримесечните авансови вноски се внасят до 15­о число на

месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят. За четвъртото три-

месечие не се прави тримесечна авансова вноска.

 

55. Преотстъпване на авансови вноски

На данъчно задължените лица, на които се преотстъпва корпорати-

вен данък за текущата година, се преотстъпва и съответната част от

дължимите авансови вноски, пропорционална на размера на преотстъп-

ването.

 

Раздел ІІ Облагане на приходи от пасивни инвестиции на ЮЛНЦ

 

56. Какво означава „пасивни инвестиции”, съответно приходи от па-

сивни инвестиции?

Приходи/доходи от пасивни инвестиции са приходите от лихви, от

участия в търговски дружества (дивиденти и ликвидационни дялове), от

валутни разлики от разпореждане с акции и дялове.

 

57. Как се облагат лихвите върху средства в банки? Има ли значение

дали средствата са по проект или са от стопанска дейност?

По принцип доходите от лихви върху средства в банки за местни юри-

дически лица се включват в облагаемата основа по ЗКПО и подлежат

на облагане с корпоративен данък. Аргументите за това са, че съгласно

Счетоводен стандарт 18 „ПРИХОДИ”, лихвите се отчитат като приход във

финансовия резултат на предприятието, а облагането с корпоративен да-

нък стъпва на счетоводния финансов резултат.

Когато обаче ЮЛНЦ реализира приходи от лихви върху средства по

банкови сметки, които средства са постъпили за финансиране на несто-

панската дейност и техният произход не е стопанска дейност на ЮЛНЦ,

а е например дарение или грант, тогава приходите от лихви не следва да

се облагат с корпоративен данък, защото не представляват печалба от

осъществени сделки по чл. 1 от ТЗ. При ЮЛНЦ следва да се прави разгра-

ничение между банковите лихви, акумулирани върху средства от стопан-

ската дейност и лихвите от средства, които не произтичат от стопанската

дейност на ЮЛНЦ. Само в първия случай лихвите представляват облага-

ем приход по ЗКПО.

 

58. Подлежат ли на облагане печалбите, реализирани от търговия с

ценни книжа, продажба на дялове и акции?

В случаите, в които ЮЛНЦ търгува с ценни книжа, то получените дохо-

ди се включват във финансовия резултат и участват в определянето на

облагаемата печалба. Не се облагат с данък при източника доходите от

разпореждане с акции на публични дружества, търгуеми права на акции

на публични дружества и акции и дялове на колективни инвестиционни

схеми, когато разпореждането е извършено на регулиран български па-

зар на ценни книжа.

Така например, ако ЮЛНЦ придобие акции на публично друже-

ство (уредено в глава осма на Закона за публично предлагане на

ценни книжа), независимо по какъв начин, напр. чрез дарение или

чрез посредник и впоследствие продаде тези акции на БФБ, реали-

зираната печалба не подлежи на данъчно облагане. Чл. 44 от ЗКПО

предвижда, че когато разпореждането с акции и търгуеми права на

акции на публични дружества, акции и дялове на колективни инвес-

тиционни схеми се извършва на регулиран български пазар на цен-

ни книжа, при определяне на данъчния финансов резултат:

1. счетоводният финансов резултат се намалява с печалбата, оп-

ределена като положителна разлика между продажната цена и до-

кументално доказаната цена на придобиване на тези ценни книжа, и

2. счетоводният финансов резултат се увеличава със загубата, оп-

ределена като отрицателна разлика между продажната цена и до-

кументално доказаната цена на придобиване на тези ценни книжа.

Извън случаите на реализирани доходи от сделки с акции на публични

дружества, търгуеми права на акции на публични дружества и дялове на

колективни инвестиционни схеми, извършени на регулиран български

пазар на ценни книжа, доходите от ценни книжа и дялове се включват в

счетоводния финансов резултат на ЮЛНЦ и подлежат на облагане с кор-

поративен данък

 

59. Когато ЮЛНЦ получава финансирания във валута, отразяват ли

се валутните разлики върху формирането на финансовия резултат?

Финансиране в чуждестранна валута се вписва в левове при първона-

чалното му счетоводно отразяване, като към сумата в чуждестранна ва-

лута се прилага централният курс на БНБ към датата на сделката (СС 21,

т. 3.1). Датата на плащането обаче, т.е. постъпването на средствата по

банковата сметка на ЮЛНЦ, може да е по­късна от датата на договора

за финансиране, в резултат на което междувременно може да е настъ-

пила промяна във валутния курс – курсова разлика. Съгласно т. 4.2 от СС

21, тази разлика следва текущо да се отразява като приход, съответно

разход. Съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗКПО финансовият резултат не се прео-

бразува с начислените приходи и разходи, представляващи валутни раз-

лики, т.е. валутните разлики се отразяват като текущ приход или разход

за целите на данъчното облагане по ЗКПО.49

Отново обаче следва да се направи разграничение между случаите,

в които валутните разлики произтичат от средства от стопанската дей-

ност и случаите, в които валутните разлики са резултат от нестопанската

дейност. Така например, валутните разлики, възникнали от средства по

финансирания в чуждестранна валута, депозирани в банка, не следва да

се отразяват на финансовия резултат за целите на облагането с корпора-

тивен данък.

 

60. Как се облагат доходите от дивиденти и ликвидационни дялове?

Дивидентите и ликвидационните дялове, начислени от местни юриди-

чески лица и от неперсонифицирани дружества в полза на местни юриди-

чески лица, които не са търговци, а такива са ЮЛНЦ, се облагат с данък,

който се удържа при източника и е окончателен (чл. 194 от ЗКПО).

Размерът на данъчната ставка е 5 на сто.

Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника

за доходите от дивиденти, е брутният размер на разпределените диви-

денти. Данъчна основа за данъка, удържан при източника за доходите от

ликвидационни дялове е разликата между пазарната цена на подлежа-

щото на получаване от съответния акционер или съдружник и докумен-

тално доказаната цена на придобиване на акциите или дяловете му.

 

61. Деклариране и внасяне на данъка. Срокове

Лицата, удържали и внесли данъка при източника по чл. 194, деклари-

рат това обстоятелство пред териториалната дирекция на Националната

агенция за приходите, където е регистриран или подлежи на регистрация

платецът на дохода, чрез декларация по образец. Декларацията се пода-

ва за всяко тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието.

Платците на дивиденти и ликвидационни дялове на ЮЛНЦ, удържа-

щи данъка при източника по чл. 194, са длъжни да внесат дължимите да-

нъци в срок до края на месеца, следващ месеца, през който е взето реше-

нието за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове.

Дължимият данък се внася в съответната териториална дирекция на

Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или къ-

дето подлежи на регистрация платецът на дохода. Надвнесен данък се

възстановява от териториалната дирекция на Националната агенция за

приходите, в която подлежи на внасяне данъкът.50

Раздел ІІІ. Облагане на социални, представителни и други разходи,

направени от ЮЛНЦ

 

62. Кои разходи, направени от ЮЛНЦ подлежат на данъчно облага-

не?

ЮЛНЦ, което извършва стопанска дейност и подлежи на облагане с

корпоративен данък, е данъчно задължено лице за данъка върху разхо-

дите по чл. 204, т. 1 и т. 3 от ЗКПО в случаите, когато е направило предста-

вителни разходи, свързани с дейността и разходи, свързани с експлоа-

тацията на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска

дейност. ЮЛНЦ е данъчно задължено лице за данъка върху разходите за

частта от разходите, относима към стопанската дейност.

Освен това ЮЛНЦ, което е работодател или възложител по договори

за управление и контрол, независимо дали извършва стопанска дейност

или не, е данъчно задължено лице по реда на чл. 204, т. 2 от ЗКПО за да-

нъка върху социалните разходи, предоставени в натура на служителите

или на управителите, наети по договори за управление и контрол. Такива

разходи са например: разходи за социални придобивки, изброени в чл.

294 от Кодекса на труда, извършени по определения в закона ред, разхо-

ди за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и допълнително

здравно осигуряване, разходите за застраховка „Живот” и разходите за

ваучери за храна, когато са издадени по предвидения в закона ред.

Ако социалните разходи са направени не в натура, а в пари, същите

не се облагат с данък върху разходите, а се облагат в лицата, които са ги

получили по реда на ЗДДФЛ, за месеца, в който са ги получили. Разходът

и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начи-

сляване и не формират данъчна временна разлика.

 

63. Ако ЮЛНЦ не извършва стопанска дейност, трябва ли да плаща

данък върху разходите? Трябва ли да се подава данъчна декларация в

този случай?

ЮЛНЦ, което не извършва стопанска дейност, но в качеството си на

работодател или възложител по договори за управление и контрол из-

вършва социални разходи за своите служители и управители, е задълже-

но за данъка върху тези социални разходи и следва да подаде ГДД по

ЗКПО, независимо че не извършва стопанска дейност. Ако обаче ЮЛНЦ

не извършва стопанска дейност и в качеството си на работодател не из-

вършва социални разходи, то не дължи данък върху разходите и не по-

дава ГДД.51

 

64. Как се изчислява дължимия данък върху социалните разходи?

Данъчната ставка за данъка върху разходите е 10 на сто.

За социалните разходи в натура, данъчната основа е размера на на-

числените разходи, намалени с приходите, свързани с тези разходи за

съответния месец.

За социалните разходи за допълнително социално осигуряване и за-

страховка „Живот”, данъчната основа е превишението над 60 лв. за вся-

ко наето лице на месец. Ако обаче ЮЛНЦ има към момента на начисля-

ване на разходите подлежащи на принудително изпълнение публични

задължения (напр. за данъци и задължителни осигуровки), с данък върху

разходите се облага целия размер на начислените социални разходи.

За социалните разходи за ваучери за храна, данъчната основа е отно-

во превишението над 60 лв. за всяко лице на месец. Ако обаче не са спа-

зени условията за разходи за ваучери за храна, размерът на облагаемата

основа е целият размер на начислените разходи.

 

65. Възможно ли е да има освобождаване от облагане на социалните

разходи и при какви условия?

Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква “а”,

в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задъл-

жените лица нямат подлежащи на принудително изпълнение публични

задължения към момента на извършване на разходите. В необлагаемата

сума от 60 лв. се включват всички разходи по чл. 204, т. 2, б. „а”. Т.е. не е

възможно да се правят необлагаеми разходи в размер 60 лв. месечно за

доброволно пенсионно осигуряване и още 60 лв. месечно за застраховка

„Живот” например, а общият разход в размер до 60 лв. месечно за лице

е необлагаем.

Не се облагат с данък разходите за ваучери за храна в размер до 60 лв.

месечно за лице. Разходите за ваучери не се добавят към разходите за

допълнителни осигуровки / застраховка „Живот”. Следователно за едно

лице може да се ползва облекчението за необлагаеми разходи в размер

до 60 лв. месечно за ваучери за храна плюс общо до 60 лв. месечно за

някой или за всички от разходите по чл. 204, ал. 2, б. „а” от ЗКПО (допъл-

нителни пенсионни и здравни осигуровки и/или застраховка „Живот”).

Разходите за ваучери за храна до 60 лв. месечно за едно лице, не се

облагат с данък, когато са налице едновременно следните условия:52

• договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца

на предоставяне на ваучерите е не по­малко от средномесечното до-

говорено основно възнаграждение на лицето за предходните три ме-

сеца;

• данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпъл-

нение публични задължения към момента на предоставяне на вауче-

рите;

• ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице,

получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от

министъра на финансите въз основа на конкурс.

Не се облагат с данък социалните разходи за транспорт на работници-

те и служителите и лицата, наети по договор за управление и контрол, от

местоживеенето до местоработата и обратно, освен когато транспортът

е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии.

Не се облагат с данък социалните разходи за транспорт на работници-

те и служителите, и лицата, наети по договор за управление и контрол,

от местоживеенето до местоработата и обратно и когато транспортът на

работниците и служителите се осъществява с лек автомобил до трудно

достъпни и отдалечени райони и без извършването на разхода данъчно

задълженото лице не може да осигури осъществяването на дейността си.

 

66. Какво представляват представителните разходи и в кои случаи

те подлежат на данъчно облагане?

Представителните разходи не са дефинирани в ЗКПО. Ето защо те

следва да се схващат в техния общо употребим смисъл.

ЮЛНЦ ще бъде задължено за данъка върху представителните разхо-

ди, когато осъществява стопанска дейност и представителните разходи

са свързани със стопанската дейност. Ако представителните разходи не

са свързани със стопанската дейност на ЮЛНЦ, те не се признават за да-

нъчни цели, а данък върху тези разходи не се дължи.

 

67. Ако сдружение плати официална вечеря на членовете на УС със

средства от членски внос, тези разходи ще подлежат ли на облагане?

Не. В този пример разходът за вечеря първо не е представителен, за-

щото вечерята е само за членовете на УС и второ, разходите са за сметка

на членския внос, т.е. не са свързани с приходи от стопанска дейност.

Следователно ЮЛНЦ не дължи данък върху представителните разходи.

 

68. Как се изчислява дължимия данък върху представителните раз-

ходи?

Данъчната основа за данъка върху представителните разходи, свър-

зани със стопанската дейност са начислените разходи през даден месец.

Ставката на данъка е 10 на сто.

 

69. ЮЛНЦ дължи ли данък върху разходите, свързани с поддържане,

ремонт и експлоатация на превозни средства? Как се изчислява размера

на данъка?

По принцип, този данък се дължи от лицата, които осъществяват сто-

панска дейност за тази част от техните разходи, която не е свързана с

дейността по занятие, стопанската дейност, а с дейността по управление.

Дори и при ЮЛ търговци е трудно да се разграничи употребата на ав-

томобилите за основната дейност от употребата им за управленската.

Ето защо за ЮЛНЦ ще е още по­трудно да се разграничат разходите за

автомобили, свързани с управленската, а не със стопанската дейност на

ЮЛНЦ, което осъществява такава. Така например, ако ЮЛНЦ има печат-

ница и нейният управител е и управител на ЮЛНЦ, разходите по автомо-

била, който този управител ползва за дейности, различни от доставката

на хартия и мастило или разнасянето на брошури например, биха подле-

жали на данък върху разходите.

Разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни сред-

ства са дефинирани в т. 39 от § 1 от ДР на ЗКПО. Това са пряко свързаните

с поддръжката, ремонта и експлоатацията на превозните средства сче-

товодни разходи за:

а) горива, гориво­смазочни материали и други консумативи;

б) резервни части;

в) труд за ремонт, включително за бояджийски и тенекеджийски услуги;

г) технически прегледи и паркинг;

д) козметика и аксесоари.

Данъчната основа за определяне на данъка са начислените през кален-

дарния месец разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превоз-

ни средства, намалени с начислените приходи от застрахователни обез-

щетения, свързани с превозното средство, до размера на извършените

разходи за ремонт, за които се отнася обезщетението.

Когато с превозни средства се извършва едновременно дейност по за-

нятие и управленска дейност, при определяне на данъчната основа:54

­  разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на

базата на изминатите за тази дейност километри през текущия месец;

­  разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дей-

ност на базата на изминатите за тази дейност километри към общите

изминати километри от съответното превозно средство за последни-

те 12 месеца, включително текущия месец.

Когато основата за облагане е отрицателна величина, тя се приспада

последователно от данъчната основа за следващите месеци.

 

70. Деклариране и внасяне на данъка върху разходите. Срокове

Данъкът върху разходите се декларира с ГДД, която се подава до 31

март на следващата година. Данъкът се внася от задължените ЮЛНЦ

до 15­то число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът.

Когато ЮЛНЦ има надвнесен данък върху разходите или корпоративен

данък, то може да ги приспадне от дължимия данък върху разходите.

 

71. Ако ЮЛНЦ наеме по граждански договор чуждестранен експерт

(чуждестранна фирма), дължи ли някакви данъци за платеното възна-

граждение?

Ако възнаграждението, което получава чуждестранният експерт е

платено за извършена консултантска услуга – техническа услуга, дефи-

нирана в разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО, то на основание чл.

195, ал. 1 във връзка с чл. 12 от ЗКПО, ЮЛНЦ е длъжно да удържи данък

при източника, който е окончателен. Данък се дължи, независимо дали

средствата за възнаграждението са от нестопанската или от стопанската

дейност на ЮЛНЦ.

 

72. Как се изчислява в този случай дължимия данък?

Данъкът при източника се начислява и удържа върху брутната сума

на възнаграждението и се внася в бюджета в срок до три месеца след

месеца на начисляването, ако чужденеца не е установен в България и е

от държава, с която България има подписана Спогодба за избягване на

двойното данъчно облагане (СИДДО). Срокът е обаче един месец, ако

България няма СИДДО с държавата, в която чуждестранният консултант

е местно лице за данъчни цели.

Повечето СИДДО, сключени от България предвиждат освобождаване

от този данък в България. Това освобождаване обаче не се прилага авто-55

матично по силата на СИДДО. Ако възнаграждението изплатено на това

лице в рамките на една година не надхвърли 500 000 лв. (до 15.02.2011 г.

този праг беше 100 000 лв.), за да приложи освобождаване по СИДДО,

ЮЛНЦ следва да се набави с удостоверение за местно лице за данъчни

цели на другата държава, издадено от данъчната администрация на тази

друга държава, както и с подписана от лицето декларация за действите-

лен притежател на този доход.

За случаите на възнаграждение над прага от 500 000 лв. (макар и по­

скоро теоретични) се следва специална процедура за получаване на раз-

решение за прилагане на СИДДО от НАП по реда на чл. 135 и следващите

от ДОПК.

Ако ЮЛНЦ не удържи данъка при начисляване на възнаграждението,

то е солидарно отговорно с чуждестранния експерт за този данък. Ако

ЮЛНЦ поеме този данък за своя сметка, то тогава разходът за данъка

при източника няма да се признае за целите на корпоративния данък.

Авансовите плащания не подлежат на облагане с данък при източника.

 

73. Удостоверение за удържан данък върху доходите на чуждес-

транни лица

Чуждестранното лице, за чиято сметка е удържан данъка при източ-

ника има право да иска от НАП издаване на удостоверение за платения

данък. Целта е на база на това удостоверение да иска кредитиране с раз-

мера на платения в България данък (или освобождаване от данък) на по-

добни данъци, които дължи в държавата, на която е местно лице. Следва

обаче да се има пред вид, че ако СИДДО предвижда, че възнаграждени-

ето за консултантски услуги подлежи на облагане в другата държава, а

в България е удържан данък, то тогава другата държава може да отка-

же на консултанта кредитиране (освобождаване) на данъка, удържан в

България.

 

74. Деклариране и внасяне на данъка

ЮЛНЦ подава тримесечна декларация до края на месеца следващ три-

месечието само ако е удържало данъци при източника през това триме-

сечие.

Данъкът се внася в бюджета в срок до три месеца след месеца на начи-

сляването, ако експертът е от държава, с която България има подписана

СИДДО. Срокът е обаче един месец, ако България няма СИДДО с държа-

вата, в която чуждестранният консултант е местно лице за данъчни цели.56

От 2012 г. ЮЛНЦ ще бъдат задължени да подават и годишна деклара-

ция, в която да декларират и случаите, за които са приложили СИДДО.

На деклариране до 31 март на следващата година ще подлежат размера

на освободения от данък при източника доход по СИДДО и размера на

облекчението.

 

75. Има ли ЮЛНЦ задължение да внася данък, когато плаща наем за

ползване на офис?

Да, поради поправка на пропуск в закона, в сила от началото на 2011 г.,

ЮЛНЦ следва да внасят данък върху платения наем, ако наемодателят

им е чуждестранно лице или местно физическо лице. Данъкът се удържа

при плащането на наема и е в размер 10 на сто върху платената сума,

като се приспадат 10 на сто нормативно признати разходи. Удържаният

данък се внася до 10­о число на месеца, следващ месеца, през който да-

нъкът е удържан. ЮЛНЦ, което плаща наема и внася данъка, е задълже-

но да издава за изплатения наем и за удържания данък “Сметка за из-

платени суми” и “Служебна бележка” по образци, които предоставя на

наемодателя.

ЮЛНЦ, платци на наеми на физически лица, следва да ги включват в

справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, за изплатените доходи на физически

лица през данъчната година.

 

76. Как се третират разходите за командировки?

За целите на облагането с корпоративен данък на ЮЛНЦ се признават

счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, които

са в трудови правоотношения с ЮЛНЦ или са наети от него по извънтру-

дови правоотношения, когато пътуването и престоят са извършени във

връзка със стопанската дейност на ЮЛНЦ (чл. 33, ал. 1 от ЗКПО).

Ето защо разходите, свързани с командироването на доброволец,

нает по граждански договор, доколкото най­вероятно няма да са свърза-

ни със стопанската, а с нестопанската дейност на ЮЛНЦ, не би следвало

да се признават при определяне на данъчната основа по ЗКПО, а следва

да се признаят като счетоводен разход срещу съпоставимите приходи от

нестопанската дейност.

За целите на ЗКПО, чл. 33 не поставя ограничение за размера на разхо-

дите за пътуване и престой. Изисква се обаче тези разходи да са свърза-

ни със стопанската дейност и да са документално обосновани. Ето защо

дневните пари например могат да превишават размерите, предвидени 57

в Наредбата за командировките в страната и Наредбата за служебните

командировки в страната и чужбина, ако размерът им е документално

обоснован и пътуването е свързано с дейността.

Следва обаче да се има пред вид, че когато дневните пари надвишат

двукратния размер, определен по цитираните наредби, превишението

представлява доход за лицето, наето по трудово правоотношение, кой-

то доход подлежи на облагане по ЗДДФЛ. Превишението следва да се

включи в облагаемия доход, начислен за съответния месец на работника

или служителя.

Разходите за командировки на лица, наети по граждански договор,

представляват доход за лицето и следва да се прибавят към договорено-

то възнаграждение и съответно обложат по ЗДДФЛ.

Данъкът по ЗДДФЛ в тези случаи е в размер 10 % и се удържа от ЮЛНЦ

при изплащане на дохода, ако лицето, което получава дохода не е само-

осигуряващо се лице. Данъкът се внася до 10­то число на месеца, след-

ващ месеца, през който данъкът е удържан.

 

ЧАСТ ІІІ ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА ДАРЕНИЯТА

 

77. Как се доказва направено, съответно получено от ЮЛНЦ дарение

пред органите на НАП?

Дарението e правна сделка, по силата на която дарителят преотстъпва

веднага и безвъзмездно имуществено право на надарения, а той го при-

ема. Дарението е уредено в чл. 225 ­ 227 от Закона за задълженията и до-

говорите. Съществено при дарението е, че то е безвъзмезден договор,

т.е. отсъства насрещен еквивалент на подареното.

Законът не изисква някаква форма за действителност на договора за

дарение, освен ако предмет на дарението не е недвижим имот или авто-

мобил например. В първият случай, за да е валидно дарението е необхо-

димо то да е извършено чрез нотариален акт, а във втория случай, чрез

писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните.

За доказване на договорите за дарение, следва да се имат пред вид

и разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, съгласно които за

доказването на договори на стойност над 5000 лв. не се допускат свиде-

телски показания. Следователно за доказване на даренията могат да се

използват и свидетелски показания, освен ако сумата или стойността на 58

дарението не надхвърля 5000 лв. На практика обаче, макар и да няма из-

искване за форма за доказване на даренията, подходът на органите на

НАП е изключително формален. Ето защо се препоръчва всяко дарение

да бъде максимално подробно документирано чрез писмен документ, в

който се индивидуализират подробно страните и предмета на дарението.

 

78. Трябва ли ЮЛНЦ да открие отделна/специална сметка, по която

да постъпват направените дарения?

Такова изискване няма. Все пак е препоръчително да се откриват спе-

циални сметки за набиране на даренията. Така от една страна ще се уле-

сни контрола върху разходването на набраните средства за обявените

цели, а от друга органите на НАП ще могат по­лесно да разграничат сред-

ствата от дарения от приходите от стопанска дейност, ако има такива.

 

79. Ако ЮЛНЦ използва получените дарения за цели, различни от де-

кларираните, има ли някакво ограничение за това?

По принцип правила за разходването на средствата на ЮЛНЦ са пред-

видени единствено по отношение на ЮЛНЦ, регистрирани в обществена

полза. Законът за ЮЛНЦ предвижда, че тези лица могат безвъзмездно да

разходват имущество и да осъществяват дейността, насочена за пости-

гане на целите, определени по реда на този закон.

Подборът на лицата и начинът на тяхното подпомагане от ЮЛНЦ за

осъществяване на общественополезна дейност, се извършват в зависи-

мост от целта и финансовите възможности на юридическото лице с нес-

топанска цел и съгласно обявения ред и правилата за осъществяване на

дейността му. Информацията за реда, по който се извършва подборът, е

общодостъпна и се вписва в централния регистър.

В определени случаи се изисква мотивирано решение за разходване

на средства, прието с квалифицирано мнозинство на върховния орган на

ЮЛНЦ. Така например за безвъзмездно разходване на имуществото на

ЮЛНЦ за осъществяване на общественополезна дейност е необходимо

мотивирано решение, взето от върховния орган на организацията с мно-

зинство 2/3 от всички негови членове, когато е в полза на:

1. лица от състава на другите му органи и техните съпрузи, роднините им

по права линия ­ без ограничение, по съребрена линия ­ до четвърта

степен, или по сватовство ­ до втора степен включително;

2. лица, били в състава на управителните му органи до 2 години преди

датата на вземане на решението;59

3. юридически лица, финансирали организацията до 3 години преди дата-

та на вземане на решение;

4. юридически лица, в които посочените лица в т. 1 и 2 са управители или

могат да наложат или възпрепятстват вземането на решения;

5. политически партии, в ръководните и контролните органи на които

участват членове на ръководни и контролни органи на юридическите

лица с нестопанска цел.

ЮЛНЦ за осъществяване на общественополезна дейност не може да

сключва сделки с лицата по т. 1, както и с юридически лица, в които по-

сочените лица са управители или могат да наложат или възпрепятстват

вземането на решения, освен ако сделките са в очевидна полза на ЮЛНЦ

за осъществяване на общественополезна дейност или са сключени при

общи условия, които са публично обявени.

 

80. Ако организация набира дарения по електронен път (e-pay),

трябва ли да представя документи пред НАП, които доказват, че набра-

ните средства са от дарения?

Да. Органите на НАП имат право да изискват всякакви доказателства,

че получените суми са от дарения. Ето защо при набиране на дарения по

електронен път би било удачно да съществува възможност за дарителя

да изпрати ел. поща за потвърждаване на дарението с трите си имена,

ЕГН и адрес на електронна поща. Разбира се трябва да бъдат предоста-

вени и съответните гаранции от страна на ЮЛНЦ за защита на личните

данни на дарителите.

 

81. Ако ЮЛНЦ има каса за събиране на дарения, как следва докумен-

тално да се оформи тази дейност и получените средства? От данъчна

гледна точка, има ли значение дали ЮЛНЦ е в обществена или в частна

полза?

Много често ЮЛНЦ набират дарения чрез използване на каси, като

обикновено сумите са в незначителен размер, но пък дарителите са

много на брой. В тези случаи би било удачно да се изготвят от ЮЛНЦ

дневници/книги на дарителя, в които лицата да вписват своите имена и

сумата с оглед улесняване на контрола от страна на органите по прихо-

дите. От гледна точка на признаване на данъчната преференция за дари-

теля може да му се издава “Удостоверение на дарителя” или квитанция

за извършено дарение с наименованието, адреса, печата и БУЛСТАТ на

ЮЛНЦ, както и подпис на лицето, което го представлява, а също и вписа-60

на сумата, която се дарява, като се запазва един екземпляр и от ЮЛНЦ.

Също така би могло да се изготвя двустранен протокол за извършено,

съответно прието дарение, с който страните и предметът на дарението

да бъдат подробно индивидуализирани.

Чл. 23, т. 4 от ЗДДФЛ изисква като условие за ползване на данъчните

облекчения за дарение по този закон да се предоставят копия на доку-

менти, удостоверяващи, че дареното лице е от изброените в чл. 22 и че

предметът на дарението е получен ­ за данъчното облекчение по чл. 22.

От гледна точка на ЮЛНЦ, за да се документират приходите от набра-

ните по този начин дарения, би било удачно да се състави протокол от

комисия, която е установила постъпилите по този начин суми.

От данъчна гледна точка, документирането на дарения в полза на

ЮЛНЦ в частна и обществена полза не би следвало да се различава.

 

82. Има ли предвидени облекчения за дарения на ЮЛНЦ, кой може

да ги ползва и как?

ЗКПО и ЗДДФЛ предвиждат данъчни облечения за дарители ЮЛ и ФЛ

под формата на намаление на облагаемата основа с разходите за даре-

ние до определен размер. За да се ползват тези данъчни облекчения, да-

ренията трябва да бъдат направени в полза на организации и лица, изчер-

пателно изброени в закона при спазване на определени условия.

 

83. Облекчения за дарители – юридически лица

Съгласно чл. 31 от ЗКПО, на задължените за корпоративния данък ЮЛ

се признават счетоводни разходи за дарения в общ размер до 10 на сто

от положителния счетоводен финансов резултат (счетоводната печал-

ба), когато разходите за дарения са направени в полза на:

- здравни и лечебни заведения;

- специализирани институции за предоставяне на социални услуги съ-

гласно Закона за социално подпомагане, както и на Агенцията за соци-

ално подпомагане и на фонд "Социално подпомагане" към министъра

на труда и социалната политика;

- специализирани институции за деца съгласно Закона за закрила на де-

тето, както и на домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени

от родителска грижа съгласно Закона за народната просвета и домове

за медико­социални грижи за деца съгласно Закона за лечебните заве-

дения; 61

- детски ясли, детски градини, училища, висши училища или академии;

- бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството;

- регистрирани в страната вероизповедания;

- специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания,

вписани в регистъра по чл. 29 от Закона за интеграция на хората с ув-

реждания, както и в полза на Агенцията за хората с увреждания;

- хора с увреждания, както и за технически помощни средства за тях;

- лица, пострадали при бедствия по смисъла на Закона за защита при

бедствия, или на семействата им;

- Българския Червен кръст;

- социално слаби лица;

- деца с увреждания или без родители;

- културни институти или за целите на културния, образователния

или научния обмен по международен договор, по който Република

България е страна;

- юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния ре-

гистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополез-

на дейност, с изключение на организации, подпомагащи културата по

смисъла на Закона за меценатството;

- ученици и студенти в училища в държава ­ членка на Европейския съюз,

или в друга държава,  ­ страна по Споразумението за Европейското

икономическо пространство, за учредените и предоставените им сти-

пендии за обучение;

- Фонд "Енергийна ефективност";

- комуни за лечение на наркозависими, както и на наркозависими лица

за тяхното лечение;

- УНИЦЕФ.

В по­голям размер, до 50 на сто от счетоводната печалба, се призна-

ват разходи за дарения, направени в полза на център "Фонд за лечение

на деца", Център "Фонд за асистирана репродукция" и Център "Фонд за

трансплантация".

Данъчният закон насърчава и меценатството като признава счетовод-

ните разходи за безвъзмездно предоставената помощ при условията и

по реда на Закона за меценатството в размер до 15 на сто от счетовод-

ната печалба.

В пълен размер се признават разходите за дарения на компютри и пе-

риферни устройства за тях, които са произведени до една година преди 62

датата на дарението, направени в полза на български училища, включи-

телно висши училища.

Следва да се има пред вид обаче, че общият размер на признатите раз-

ходи за дарения, изброени по­горе не може да превишава 65 на сто от

счетоводната печалба.

Ако при проверка или ревизия от НАП се установи, че с дарението се

облагодетелстват пряко или косвено ръководителите, които го отпус-

кат, или тези, които се разпореждат с него, или са налице доказателства,

че предметът на дарението не е получен, разходът за дарение няма да

бъде признат и ще формира постоянна положителна данъчна разлика,

т.е. никога няма да бъде признат за данъчни цели. Това означава че ще

трябва да се заплати данък от 10 % върху размера на дарението или част-

та от дарението, с която е намален финансовия резултат.

За всички случаи на дарение, извън изброените в чл. 31 от ЗКПО раз-

ходите за дарение не се признават и формират постоянна положителна

данъчна разлика.

В Приложение 1 на ГДД по ЗКПО е предвидена специална Справка 2, в

която се оповестяват направените разходи за дарения по чл. 31 и лицата,

в чиято полза са направени даренията.

 

84. Облекчения за дарители – физически лица

Законодателят е следвал аналогичен подход и при данъчните облек-

чения за дарители – ФЛ (чл. 22 от ЗДДФЛ). Условията са аналогични с тези

по чл. 31 от ЗКПО, но съществуват и някои различия. Основната разлика

обаче е, че за ФЛ законът допуска в общия случай признаване на разход

за дарение до 5 на сто от общата сума на данъчните основи по ЗДДФЛ.

Това облекчение се допуска за дарения в полза на:

- здравни заведения по чл. 21, ал. 2, т. 1 ­ 3 от Закона за здравето;

- лечебни заведения;

- специализирани институции за предоставяне на социални услуги съ-

гласно Закона за социално подпомагане, както и на Агенцията за соци-

ално подпомагане и на Фонд "Социално подпомагане" към министъра

на труда и социалната политика;

- специализирани институции за деца съгласно Закона за закрила на де-

тето, както и на домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени

от родителска грижа, съгласно Закона за народната просвета;

- детски ясли, детски градини, училища, висши училища или академии;

- бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството; 63

- регистрирани в страната вероизповедания;

- специализирани предприятия или кооперации на хората с уврежда-

ния, вписани в регистъра по чл. 29 от Закона за интеграция на хората

с увреждания, както и в полза на Агенцията за хората с увреждания;

- Българския Червен кръст;

- културни институти, читалища, както и за целите на културния, обра-

зователния или научния обмен по международен договор, по който

Република България е страна;

- юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния ре-

гистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на

общественополезна дейност, с изключение на организации, подпома-

гащи културата по смисъла на Закона за меценатството;

- фонд "Енергийна ефективност";

- комуни за лечение на наркозависими;

- УНИЦЕФ;

Даренията за култура се насърчават с признаване на разход до 15 на

сто. Признатият разход за дарение е до 50 на сто, когато дарението е в

полза на Център "Фонд за лечение на деца", Център "Фонд за асистирана

репродукция" и/или Център "Фонд за трансплантация".

Както и за ЮЛ, общият размер на данъчното облекчение за дарения

не може да превишава 65 на сто от сумата от годишните данъчни основи

на ФЛ.

По принцип данъчните облекчения по ЗДДФЛ се ползват с подаване на

годишна данъчна декларация по чл. 50, към която се прилагат копия на

документи, удостоверяващи, че дареното лице е от изброените в чл. 22 и

че предметът на дарението е получен.

Съгласно чл. 49 от ЗДДФЛ, за лицата, които работят само по трудово

правоотношение, данъчното облекчение за дарение може да се ползва

и чрез работодателя, при изчисляване на годишния размер на дължимия

данък, при условие че работникът/служителят предостави на своя рабо-

тодател в срок от 30 ноември до 31 декември на данъчната година копия

на документи, удостоверяващи, че надареното лице е от изброените в

чл. 22 на ЗДДФЛ и че предметът на дарението е получен.64

 

85. Ако български гражданин или фирма направят дарение на чуж-

дестранна неправителствена организация, може ли и при какви условия

да ползва данъчни облекчения в България?

За да премахне дискриминацията по отношение на бенефициентите

на дарения и с оглед правилата на Общия европейски пазар, в сила от 1

януари 2010 г., законодателят допусна ползването на облекчения и за да-

рения, направени в полза на идентични или сходни на изброените в чл. 31,

ал. 1 – 4 от ЗКПО и чл. 22, ал. 1 от ЗДДФЛ лица, установени в или граждани

на друга държава ­ членка на Европейския съюз, или на държава ­ страна

по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Отново обаче нормите на двата закона, макар и да се отнасят за иден-

тични случаи и да имат една и съща цел, не са синхронизирани. ЗКПО

например изисква, за да се признае направеният разход за дарение

в полза на тези лица, лицето, направило дарението да притежава офи-

циален легализиран документ, удостоверяващ статута на получателя на

дарението, издаден или заверен от компетентен орган на съответната

чужда държава и неговия превод на български език, извършен от заклет

преводач. ЗДДФЛ не поставя такова изискване, но на практика може да

се предполага, че органите на НАП ще прилагат това изискване и към фи-

зическите лица на база правомощията им да изискват доказателства за

направеното дарение.

 

86. Ако чуждестранен гражданин или организация направи дарение

на българско ЮЛНЦ, дължи ли то някакви данъци за полученото даре-

ние?

В този случай ЮЛНЦ ще дължи данък дарение по ЗМДТ, освен ако не е

регистрирано в обществена полза или не получава субсидии от държав-

ния бюджет (виж Част V).

 

87. Ако дарението не е в пари, как се преценява каква е неговата

стойност?

ЗДДФЛ изисква, когато дарението е в непарична форма, неговият раз-

мер да се определи по цената на придобиване, отразена в документите

за придобиване на предмета на дарението от дарителя, ако придобива-

нето е станало до три месеца преди датата на дарението. В останалите

случаи размерът на дарението е пазарната цена към датата на предоста-

вяне на предмета на дарението. За дата на извършване на дарението се

смята датата на придобиване на дарението от дареното лице. 65

По ЗКПО стойността на дарението е размерът на отчетения разход за

направеното дарение.

 

88. Как се определя размера на облекчението, което може да се

ползва?

Размерът на облекчението е предвиден в закона. В общия случай фи-

нансовият резултат на ЮЛ­ дарител може да се намали с разходи за поз-

волените дарения в размер до 10 на сто от счетоводната печалба (15 на

сто, 50 на сто в останалите случаи). Като цяло обаче признатите разходи

за дарение не могат да превишават 65 на сто от счетоводната печалба.

За ФЛ­дарител се признават разходи за позволените дарения в общия

случай до 5 на сто от всички данъчни основи, като отново общия размер

на разходите за дарения не може да превишава 65 на сто от сумата на

всички данъчни основи. Например:

Физическо лице, което работи по граждански договор, има облага-

ем доход за 2010 г. в размер 10 000 лв. след приспадане на норматив-

но признатите разходи и на задължителни и доброволни осигурител-

ни вноски (пенсионните, здравни и други осигуровки, които лицето е

задължено да прави по закон за своя сметка, и евентуално на вноски

за допълнително доброволно пенсионно, здравно осигуряване или

премии по застраховки „Живот и рента” и застраховки Живот, свър-

зани с инвестиционен фонд) и това лице няма други доходи, напр. от

трудово правоотношение или наем и т.н., т.е. сборът от облагаемите

основи за него е единствено тези 10 000 лв. С оглед коментираните

разпоредби, това лице може да ползва облекчение за дарение на

стойност максимум 500 лв. (5 % Х 10 000 лв.) в полза на ЮЛНЦ, ре-

гистрирано в обществена полза. На следващо място това физическо

лице може да направи дарение в полза на център „Фонд за лечение

на деца” в размер не повече от 5 000 лв. (50 % Х 10 000 лв.). И на трето

място физическото лице може да се възползва от правото си да на-

прави дарение за култура в размер, който не може да превиши 15 на

сто от облагаемата основа, т.е. 1 500 лв. (15 % Х 10 000 лв.).

В конкретният пример разходите за дарения възлизат на 7 000 лв.

Както и в хипотезите по ЗКПО, така и тук обаче общият размер на разхо-

дите за дарения не може да надвишава 65 на сто от облагаемия доход. В

нашия пример разходите за дарение не могат да надвишат 6 500 лв. (65

% Х 10 000 лв.). Следователно лицето следва да изчисли дължимият годи-

шен данък върху облагаема основа в размер на 3 500 лв. (10 000 – 6 500),

а не върху 3 000 лв. (10 000–7000).66

ЧАСТ IV. ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА ЮЛНЦ ПО ЗДДС

     

89. При какви условия ЮЛНЦ са длъжни да се регистрират по ДДС?

Местните ЮЛНЦ подлежат на задължителна регистрация по ЗДДС в

следните случаи:

• При достигане на облагаем оборот от 50 000 лв. в рамките на 12 после-

дователни месеца. В облагаемия оборот не се включват освободени-

те доставки;

• При доставка на услуги с място на изпълнение на територията на друга

държава членка, при което данъкът е дължим от получателя (напри-

мер доставка на консултантска услуга от ЮЛНЦ установено в България

на данъчно задължено лице установено в Германия);

• При получаване на услуги, когато доставчикът е данъчно задължено

лице, което не е установено в България и доставката е с място на из-

пълнение в страната, при което данъкът е дължим от получателя (на-

пример когато чуждестранно лице предоставя рекламни услуги на

българско ЮЛНЦ);

• При осъществяване на вътреобщностни придобивания на стойност

над 20 000 лв.

Лицата, които са регистрирани на основание доставка/получаване на

услуги, както и за вътреобщностни придобивания не начисляват ДДС за

другите си доставки. Това означава, че ако за тях възникне задължение

за задължителна регистрация (облагаем оборот над 50 000 лв.) или при

регистрация по избор следва да се подадат заявление за регистрация в

съответните срокове.

     

90. Възможно ли е ЮЛНЦ да се регистрира по ДДС и без да са налице

тези условия? В кои случаи това би било подходящо? (доброволна ре-

гистрация)

Всяко данъчно задължено лице може да се регистрира по ЗДДС и преди

да са възникнали условия за задължителна регистрация. Регистрацията

по избор ще е подходяща в случаите, когато ЮЛНЦ очаква да извършва

облагаема стопанска дейност и съответно да закупува стоки и услуги във

връзка с извършването на тази дейност. След като бъде регистрирано по

ЗДДС, ЮЛНЦ ще има право на данъчен кредит по отношение на стоките

и услугите, свързани с облагаемата му дейност, освен ако доброволната

регистрация не е на основание чл. 100, ал. 2, т.е. за вътреобщностни при-

добивания. Следва да се има предвид, че лицата, които са се регистрира-67

ли по избор нямат право на дерегистрация по избор в продължение на

24 месеца, считано от началото на календарната година, следваща годи-

ната на регистрация по ЗДДС.

 

91. Каква е процедурата за задължителна и доброволна регистра-

ция?

Процедурата за регистрация по ЗДДС предвижда подаване на заяв-

ление за регистрация в компетентната териториална дирекция на НАП.

Сроковете за подаване на заявление са както следва:

• В случаите, когато е достигнат облагаем оборот от 50 000 лв. – в

14­дневен срок от изтичането на данъчния период (месеца), през кой-

то е достигнат оборота;

• В случаите на доставка на услуги с място на изпълнение на територия-

та на друга държава членка – не по­късно от 7 дни преди датата, на

която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или

данъчно събитие);

• При получаване на услуги, когато доставчикът е данъчно задължено

лице, което не е установено в България и доставката е с място на из-

пълнение в страната, при което данъкът е дължим от получателя ­ не

по­късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става

изискуем (авансово плащане или данъчно събитие). В този случай да-

нъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък;

• В случаите на задължение за регистрация поради осъществяване на

вътреобщностни придобивания на стойност над 20 000 лв. – не по­къс-

но от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за при-

добиването, с което общата стойност на облагаемите вътреобщност-

ни придобивания надвиши 20 000 лв. Същевременно и вътреобщност-

ното придобиване, с което се надхвърли посочения праг, подлежи на

облагане с ДДС;

• При регистрация по избор (доброволна регистрация) лицето решава

кога да подаде заявлението за регистрация.

След подаване на заявлението за регистрация органът по прихо-

дите следва да извърши проверка на основанието за регистрация.

Продължителността на тази проверка е 7 дни в зависимост от основание-

то за регистрация. В срок от 7 дни от приключване на проверката органът

по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да

извърши регистрацията.

В случаите на задължителна регистрация за вътреобщностни придо-

бивания или извършване/предоставяне на услуги регистрация следва да 68

бъде извършена в 3­дневен срок от подаване на заявлението за регис-

трация по ЗДДС.

За дата на регистрация по ЗДДС се смята датата на връчване на акта

за регистрация.

Следва да се има предвид, че служебна регистрация по ЗДДС може

да се извърши, в случай че орган по приходите установи, че ЮЛНЦ не е

изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистра-

ция. В този случай ЮЛНЦ ще дължи ДДС за извършените от него облага-

еми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания за следните

периоди:

• от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до

датата, на която е регистрирано от органа по приходите;

• от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до

датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.

 

92. Ако ЮЛНЦ – доставчик на социални услуги, получи държавно или

общинско финансиране за предоставяне на социалните услуги, това има

ли отношение към ДДС?

Ако ЮЛНЦ предоставя социални услуги съгласно разпоредбите на

Закона за социалното подпомагане, полученото финансиране за извърш-

ването на тези услуги не следва да се разглежда като възнаграждение

по доставката. Ако например община предостави средства на ЮЛНЦ за

извършване на социални услуги, няма да има доставка от гледна точка

на ЗДДС, тъй като общината няма да е реалния получател на услугите.

Превеждането на парични средства от общината към ЮЛНЦ, което се

явява доставчик на посочените социални услуги представлява плащане

от трета страна за тези доставки. Тъй като липсва доставка за целите на

ЗДДС между ЮЛНЦ и общината, фактура не трябва да се издава и ДДС не

следва да се начислява. Получаването на парични средства следва да се

документира с първичен счетоводен документ, съдържащ реквизитите

по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството.

 

93. Ако ЮЛНЦ получава само грантове, подлежи ли на регистрация

по ДДС? 

Доколкото грантовете са предназначени за покриване на разходи те

не следва да се включват в облагаемия оборот на ЮЛНЦ, който да дове-

де до основание за задължителна регистрация по ЗДДС. 69

 

94. Ако ЮЛНЦ получава само дарения и членски внос, подлежи ли на

регистрация по ДДС?

Ако ЮЛНЦ извършва  набиране на средства чрез членски внос или да-

рения, използвани за постигане на цели, които си поставя като такова

лице и доколкото това не води до нарушаване правилата на конкурен-

ция, това набиране на средства следва да се третира като освободена

доставка.

 

95. Ако фирма, регистрирана по ЗДДС дари компютри на ЮЛНЦ, как-

во би било третирането по ДДС на двете лица?

Ако фирмата, която дарява компютрите е ползвала данъчен кредит

при закупуването им, то при извършването на дарение следва да начисли

ДДС в размер на ползвания данъчен кредит. В този случай ДДС се начис-

лява от доставчика с издаване на протокол, който се включва в дневника

за продажбите и справка­декларацията по ЗДДС през периода, през кой-

то е издаден протокола.

В случай че фирмата, която дарява компютрите не е ползвала данъчен

кредит при закупуването им, то дарението няма да бъде приравнено на

възмездна доставка и ДДС не следва да се начислява.

    

96. Ако регистрирано по ДДС ЮЛНЦ продава картички като част от

кампания за набиране на средства, приходите ще се вземат ли предвид

по отношение на регистрацията по ДДС?

Доколкото продажбата на картички е свързана с набиране на сред-

ства, използвани за дейността или за постигане на поставените цели на

ЮЛНЦ, то тогава осъществяваните продажби не подлежат на облагане

с ДДС. Ако обаче ЮЛНЦ изцяло или частично е ползвало данъчен кредит

при закупуването на стоки и услуги, свързани с продажбата на картички-

те, то тогава ЮЛНЦ дължи ДДС в размер на ползвания данъчен кредит. В

този случай ДДС се начислява с издаване на протокол.

 

97. Какво се включва в чл. 44 от ЗДДС? Ако ЮЛНЦ извършва свърза-

на стопанска дейност, тя би ли се третирала като освободена по смисъ-

ла на чл. 44?

За да бъде класифицирана една доставка като освободена доставка с

нестопански характер съгласно чл. 44 от ЗДДС следва да бъдат изпълне-

ни комулативно следните условия:70

• Доставчик на услугата следва да е организация, която не е търговец,

поставяща си цел от политически, синдикален, религиозен патриоти-

чен, философски, филантропски граждански характер или организа-

ция по чл. 39, 40, 41, 42 от ЗДДС;

• Доставката следва да е във връзка с прояви за набиране на средства,

използвани за дейността на лицата. В случаите на организации от по-

литически, синдикален, религиозен патриотичен, философски, филант-

ропски, граждански характер доставката може да бъде и във връзка с

постигане на поставените цели или доставка на стоки и предоставяне

на услуги на членовете им срещу членски внос;

• Доставките на водят до нарушаване на правилата на конкуренцията.

На базата на посоченото може да се заключи, че ако ЮЛНЦ извършва

доставки на стоки и/или услуги, които са свързани с постигането на це-

лите, които си е поставило и доколкото не нарушава правилата на кон-

куренция, тези доставки следва да се третират като такива с нестопан-

ски характер и съответно да бъдат освободени от облагане с ДДС. За

да може да се направи преценка относно това доколко извършваните

доставки са свързани с целите на ЮЛНЦ следва във всеки конкретен слу-

чай да се анализират договорните отношения на ЮЛНЦ, отнасящи се до

стопанската му дейност, както и съответствието им с поставените цели

в устава на ЮЛНЦ. Ако доставките водят до нарушаване на правилата на

конкуренция и/или не са свързани с осъществяване на поставените цели

от ЮЛНЦ, то те следва да се третират като облагаеми.

 

98. Ако ЮЛНЦ, което не е регистрирано по ДДС, купи стоки за над

20 000 лева от страна от ЕС, има ли задължения за регистрация по ЗДДС?

Съгласно чл. 99 от ЗДДС на регистрация подлежи всяко данъчно неза-

дължено и данъчно задължено юридическо лице, което не е регистрира-

но по ЗДДС на друго основание и извърши вътреобщностно придобиване

на стоки, когато общата стойност на облагаемите вътреобщностни при-

добивания за текущата календарна година надвишава 20 000 лв. В този

случай задължение за подаване на заявление за регистрация възниква не

по­късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за

придобиването, с което общата стойност на облагаеми вътреобщност-

ни придобивания надвиши 20 000 лв. Вътреобщностното придобиване, с

което се надхвърли посочения праг, подлежи на облагане с ДДС.

Определени в ЗДДС организации извършващи доставки, свързани със

здравеопазване, социални грижи и осигуряване, образование, спорт, фи-

зическо възпитание, култура, вероизповедания.71

Пример:

ЮЛНЦ очаква да извърши следните вътреобщностни придобивания

през 2011 г.”

- 10 февруари – придобива стоки от Германия на стойност 10000 лв.

- 15 април – придобива стоки от Унгария на стойност 7000 лв.

- 8 май – придобива стоки от Финландия на стойност 15000 лв.

- 4 юни – придобива стоки от Италия на стойност 5000 лв.

В този случай прагът от 20 000 лв. се преминава с третото вътреобщ-

ностно придобиване на стоки (от Финландия). При тази фактическа об-

становка заявлението за регистрация по ЗДДС следва да се подаде не

по­късно от 1 май 2011 г., т.е. 7 дни преди датата на възникване на данъч-

ното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаеми-

те вътреобщностни придобивания надвишава 20000 лв. При това на об-

лагане с ДДС подлежат както третото (от Финландия), така и четвъртото

(от Италия) вътреобщностно придобиване на стоки.

ЮЛНЦ, за което е регистрирано по ЗДДС на основание вътреобщност-

но придобиване и за което възникнат основания за задължителна регис-

трация или регистрация по избор, се регистрира по реда и в сроковете за

задължителна регистрация или регистрация по избор.

 

99. Има ли значение с каква цел се купуват стоките (да бъдат дарени

впоследствие или продадени), както и дали ЮЛНЦ извършва стопанска

дейност и дали е регистрирано по ДДС?

ЮЛНЦ, което е регистрирано по ЗДДС може да ползва право на данъ-

чен кредит само в случай че стоките са предназначени са извършване на

облагаеми доставки. Ако за закупена стока е ползвано право на данъчен

кредит и впоследствие стоката бъде дарена е необходимо да бъде на-

правена корекция на ползвания данъчен кредит. Ако ЮЛНЦ не извършва

стопанска дейност и не е регистрирано по ЗДДС, то няма да има право на

данъчен кредит при закупуването на стоки, съответно няма да се дължи

ДДС и при дарението/продажбата на тази стока. В случая е без значение

дали производителят на стоката е от Европейския съюз или извън него.

 

100. Ако ЮЛНЦ, регистрирано по ДДС дари техника на нерегистрира-

но ЮЛНЦ, какво е отношението на ЗДДС към сделката? А ако в този слу-

чай се касае за продажба?

 В случаите когато ЮЛНЦ регистрирано по ЗДДС продава/дарява тех-

ника на нерегистрирано ЮЛНЦ са възможни различни варианти на трети-

рането на това дарение от гледна точка на ЗДДС. Ако стоките са използ-72

вани за освободени доставки и на това основание не е било упражнено

правото на приспадане на данъчен кредит при придобиване на стоките,

то в този случай доставката е освободена и ДДС не се дължи. Ако обаче

техниката е ползвана за облагаеми доставки и е упражнено право на да-

нъчен кредит при закупуването й, то при дарението/продажбата следва

да се направи корекция на ползвания данъчен кредит. В случай че първо-

то ЮЛНЦ е регистрирано само за ВОП то не би имало правото на данъчен

кредит при закупуване на стоката.

 Пример:

През 2008 г. регистрирано по ЗДДС ЮЛНЦ закупува два компютъра

на обща стойност 3600 лв. (включително 600 лв. ДДС). Тъй ЮЛНЦ

е възнамерявало да използва компютрите за дейности, свързани

с набиране на средства за целите на дейността, т.е. за освободени

доставки, то не е имало право на данъчен кредит. През 2011 г. лице-

то решава да продаде компютрите на друго ЮЛНЦ. Тъй като при

закупуването на компютрите не е ползван данъчен кредит поради

ограниченията в ЗДДС, то ЮЛНЦ има право да продаде компютрите

на другото ЮЛНЦ без да начислява ДДС.

Пример:

През 2009 г. регистрирано по ЗДДС ЮЛНЦ закупува мултифункцио-

нално устройство, включващо принтер, скенер и копирна машина, с

които извършва стопанска дейност. Тъй като още при закупуването

на устройството лицето е възнамерявало да извършва облагаеми

доставки, то е имало право на данъчен кредит и съответно е упраж-

нило това право. Впоследствие през 2011 г. ЮЛНЦ решава да прода-

де устройството на друго ЮЛНЦ. За тази доставка лицето следва да

начисли ДДС, тъй като при закупуването на устройството е ползван

данъчен кредит.

 

101. Ако едно ЮЛНЦ, за което са налице условията за задължителна

регистрация по ДДС не я направи, какви са санкциите?

Съгласно чл. 178 от ЗДДС глобата за неподаване в срока на заявление

за регистрация по ЗДДС за юридическите лица е в размер от 500 до 5

000 лв. Същевременно ако лицето е следвало да начисли ДДС, глобата

за неначисляване на данък в предвидените срокове е в размер на нена-

числения данък, но не по­малко от 500 лв. (чл. 180, ал.1). Ако данъкът е

начислен в периода, следващ периода, в който данъкът е следвало да

бъде начислен глобата е в размер на 25 на сто от данъка, но не по­малко

от 250 лв. (чл. 180, ал. 3). В случаите когато лицето е следвало да само-

начисли ДДС и за начисления данък има право на пълен данъчен кредит, 73

се наказва с имуществена санкция в размер на 5% от неначисления да-

нък, но не по­малко от 50 лв. Когато данъкът е самоначислен в периода,

следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде самоначислен,

имуществена санкция е в размер до 2% от данъка, но не по­малко от 25 лв.

 

102. Какви са задълженията на регистрираните по ДДС лица?

Всяко регистрирано по ЗДДС лице има следните задължения:

• Да изготвя справки­декларации, дневници за покупките, дневници за

продажбите и да ги подава в НАП до 14 число на месеца, следващ ме-

сеца, за който се отнасят;

• Да отразява издадените от него или от негово име данъчни докумен-

ти, както и отчетите за извършените продажби в дневника за продаж-

бите за данъчния период, през който са издадени;

• Да отразява издадените документи във връзка с вътреобщностна дос-

тавка, включително за получено плащане в дневника за продажбите

за данъчния период, през който данъкът за доставката е станал изис-

куем;

• Да отразява получените от него данъчни документи в дневника за по-

купки най­късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния

период, през който са издадени;

• Да отразява получените от него кредитни известия в дневника за по-

купки за данъчния период, през който са издадени;

• Да внася дължимия ДДС по съответната сметка на НАП до 14 число на

месеца следващ месеца, за който се отнасят;

• Да подава VIES декларации за данъчните периоди, през които са осъ-

ществени вътреобщностни доставки, доставки като посредник в три-

странна операция и доставки на услуги на лица в други държави член-

ки, при които данъкът е дължим от получателя;

• Да издава данъчни документи в съответствие с изискванията на ЗДДС

(фактури, дебитни/кредитни известия, протоколи, отчети за извърше-

ните продажби, касови бележки);

• Да осигурява съхраняването на данъчните документи, издадени от

него или от негово име, както и на всички получени от него данъчни

документи до 5 години след изтичане на давностния срок за погася-

ване на публичното задължение, което документите удостоверяват;

• Да води подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за уста-

новяване на задълженията му по ЗДДС от органите по приходите.

В зависимост от основанието, на което дадено лице е регистрирано по

ЗДДС са възможни някои облекчения от изброените задължения по­горе.

Лицата регистрирани за вътреобщностни придобивания (включително и

доброволно регистрираните за вътреобщностни придобивания) могат

да не изготвят дневник за покупките, но задължително изготвят дневник

за продажбите, в който отразяват единствено документите, издадени

във връзка с извършените вътреобщностни придобивания в България.

Лицата регистрирани на основание чл. 97а от ЗДДС също могат да не

изготвят дневник за покупките, а в дневника за продажбите отразяват

единствено документите, издадени във връзка с извършените доставки

на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на

друга държава членка, както и получените доставки на услуги, за които

данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.

 

103. Може ли да бъде възстановено платеното от ЮЛНЦ ДДС и при

какви условия?

ЮЛНЦ може да си възстанови платено ДДС в качеството му на получа-

тел на стоки/услуги само ако е регистрирано по ЗДДС. Следва да се има

предвид обаче, че нямат право на данъчен кредит лица, регистрирани на

някое от следните основания:

• Регистрация поради доставка на услуги с място на изпълнение на те-

риторията на друга държава членка, при което данъкът е дължим от

получателя;

• Регистрация поради получаване на услуги, когато доставчикът е да-

нъчно задължено лице, което не е установено в България и доставката

е с място на изпълнение в страната, при което данъкът е дължим от

получателя;

• Регистрация поради осъществяване на вътреобщностни придобива-

ния, включително и доброволна регистрация за вътреобщностни при-

добивания

Възстановяването може да се осъществява чрез следните основни

подхода.

Право на приспадане на данъчен кредит от ЮЛНЦ, което е регистри-

рано по ЗДДС

ЮЛНЦ може да приспада данъчен кредит по получени стоки и услуги,

ако са изпълнени следните условия:

• Получените стоки и услуги се използват за извършване на облагаеми

доставки от страна на ЮЛНЦ;

• ЮЛНЦ притежава данъчен документ, който е съставен в съответствие

с изискванията на ЗДДС.75

Ако посочените по­горе условия са изпълнени ЮЛНЦ може да упражни

правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през

който е възникнало това право, или през един от следващите 12 данъчни

периода. Това право се упражнява като ЮЛНЦ посочи данъчния доку-

мент в дневника за покупките и съответно включи размера на данъчния

кредит в справка­декларацията по ЗДДС.

Пример:

На 20 януари 2011 г. ЮЛНЦ закупува стоки и консумативи, които използ-

ва за целите на облагаеми доставки, които са част от стопанската му

дейност. На същата дата доставчикът на стоките и консумативите из-

дава фактура с включен ДДС. При това положение, за да упражни пра-

вото си на данъчен кредит ЮЛНЦ следва да включи получената фак-

тура в дневника за покупките и в справка­декларацията по ЗДДС през

месец януари 2011 г. или в един от следващите дванадесет месеца, т.е.

не по­късно от януари 2012 г. Ако този срок не бъде спазен ЮЛНЦ ще

загуби правото си на данъчен кредит по получената фактура.

Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице в следните случаи:

1. стоките или услугите са предназначени за извършване на освободе-

ни доставки;

2. стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки

или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето (изклю-

чение са случаите по чл.70, ал.3 от ЗДДС)

3. стоките или услугите са предназначени за представителни или раз-

влекателни цели;

4. е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил (изкл.

ако се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, такси-

метрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка

на водачи на моторни превозни средства, включително при последваща-

та им продажба и т.н.);

5. стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобре-

нието или експлоатацията на превозните средства по т. 4, както и за полу-

чените транспортни услуги или таксиметровите превози с тези превозни

средства;

6. стоките са отнети в полза на държавата или сградата е разрушена

като незаконно построена.

7. начислен ДДС при ВОП от лице, регистрирано на основание ВОП.

Ако ЮЛНЦ извършва, както облагаеми доставки, така и освободени,

то ще има право на частичен данъчен кредит. В този случай размерът на

данъка, за който може да се упражни правото се определя въз основа на

коефициент, изчислен с точност до втория знак.76

Право на приспадане на данъчен кредит за налични активи преди да-

тата на регистрация по ЗДДС

Ако ЮЛНЦ е закупило активи (по смисъла на Закона за счетоводство-

то) преди датата на регистрация си по ЗДДС, то може да иска възстано-

вяване на платеното ДДС за тези активи, ако са изпълнени едновременно

следните условия:

• Активите са предназначени за извършване на облагаеми доставки от

ЮЛНЦ;

• Активите са налични към датата на регистрация на ЮЛНЦ по ЗДДС;

• ЮЛНЦ притежава документ (фактура, протокол, митническа деклара-

ция) издаден в съответствие с изискванията на ЗДДС;

• Към датата на издаване на данъчния документ доставчикът е бил ре-

гистриран по ЗДДС;

• Доставката е била облагаема към датата на издаване на данъчния до-

кумент;

• Активите са придобити от ЮЛНЦ до 5 години преди датата на регис-

трация по ЗДДС, а в случаите, когато са придобити недвижими имоти

– до 20 години преди тази дата.

Ако условията по­горе са изпълнени, ЮЛНЦ следва да изготви опис на

наличните активи и да го подаде в НАП не по­късно от 7 дни след датата

на регистрацията си по ЗДДС. В този случай правото на приспадане на

данъчен кредит възниква на датата на регистрация по ЗДДС и може да се

упражни през данъчния период, в който е възникнало или в един от след-

ващите три данъчни периода, като наличните активи и регистрационния

опис се включват в дневника за покупките.

Пример:

През периода януари – март 2011 г. ЮЛНЦ закупува активи на стой-

ност 12 000 лв. (с включен ДДС в размер на 2 000 лв.), като използва

тези активи за извършване на облагаеми доставки, които са част от

стопанската му дейност. Същевременно през месец март лицето

преминава границата на облагаемия оборот от 50 000 лв. и подава

заявление за регистрация по ЗДДС на 5 април 2011 г. Актът за регис-

трация по ЗДДС е издаден на 19 април 2011 г. Тъй като всички активи

закупени от началото на годината са налични към датата на регис-

трация по ЗДДС, то ЮЛНЦ включва тези активи в регистрационния

опис и го подава в НАП на 26 април 2011 г. За да упражни правото си

на данъчен кредит в размер на 2 000 лв. ЮЛНЦ следва  да включи

наличните активи и регистрационния опис в дневника за покупките

за някой от данъчните периоди от април 2011 г. до юли 2011 г. В слу-

чай че този срок не бъде спазен, възможността за упражняване на

правото на данъчен кредит се губи. 77

Право на възстановяване или прихващане на недължимо платен ДДС

ЮЛНЦ има право да поиска от НАП прихващане/възстановяване на

недължимо платен ДДС по процедурата предвиден в чл. 129 на ДОПК.

Прихващането или възстановяването може да се поиска по инициатива

на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането след-

ва да бъде подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на

годината, следваща годината на възникване на основанието за възстано-

вяване. След постъпване на това искане може да бъде възложена реви-

зия/проверка на лицето. В случаите когато не бъде възложена ревизия, в

30­дневен срок от постъпване на искането следва да бъде издаден акт за

прихващане или възстановяване.

Пример:

През януари 2011 г. ЮЛНЦ установява, че е надвнесло ДДС през ме-

сец март 2007 г. В този случай ЮЛНЦ има право да поиска възстано-

вяване на надвнесената сума не по­късно от края на 2012 г. Лицето

спазва срока като подава искане за прихващане/възстановяване

на 10 март 2011 г. Възложена е проверка и в рамките на 30­дневния

срок на 5 април 2011 г. е издаден акт, с който недължимо внесеното

ДДС е възстановено на лицето.

Възстановяване на ДДС, платен в друга държава членка на ЕС

При определени условия ЮЛНЦ имат право на възстановяване на ДДС

платен за закупени стоки и услуги в друга страни от ЕС. ЮЛНЦ следва да

е регистрирано по ЗДДС и да извършва облагаеми доставки с право на

приспадане на данъчен кредит. Право на частично възстановяване ще

има, когато лицето извършва както доставки с право на приспадане на

данъчен кредит, така и доставки, за които не е налице това право.

Правото на възстановяване на ДДС се упражнява чрез подаване по елек-

тронен път на искане за възстановяване, подписано с универсален елек-

тронен подпис чрез web­базирано приложение на Националната аген-

ция за приходите, посредством електронния й портал. Информацията в

искането следва да бъде попълнена на български и на английски език.

Искането следва да бъде подадено не по­късно от 30 септември на ка-

лендарната година, следваща годината, през която е възникнало право-

то на възстановяване на данъка.

Периодът, за който се извършва възстановяване на данъка е кален-

дарно тримесечие и/или календарна година. В първият случай сумата на

данъка за възстановяване не може да бъде по­малка от 800 лв., а във

втория по­малка от 100 лв.

 

104. Ако регистрирано по ДДС ЮЛНЦ, получи безвъзмездно финан-

сиране (грант), това има ли отношение към регистрацията му по ДДС?

Ако безвъзмездното финансиране (грант) е предназначено за покри-

ване на загуби или финансиране на разходи, то не следва да се облага с

ДДС и съответно не следва да се включва в облагаемия оборот на ЮЛНЦ.

Ако безвъзмездното финансиране (грант) е обвързано с цената на пре-

доставяни стоки/услуги, т.е. представлява плащане или доплащане за

доставка, то подлежи на облагане с ДДС чрез включване в данъчната ос-

нова и съответно води до генериране на облагаем оборот.

 

105. Може ли да се ползва данъчен кредит за закупени с ДДС стоки

или услуги, когато средствата за това идват от безвъзмездното финан-

сиране?

ЮЛНЦ ще може да ползва право на данъчен кредит, ако използва за-

купените стоки и услуги за извършване на облагаеми доставки. Ако сред-

ствата идват от безвъзмездно финансиране с цел покриване на загуби

или финансиране на разходи и със закупените стоки и услуги, ЮЛНЦ няма

да извършва облагаеми доставки, то съответно няма да има и право на

данъчен кредит при закупуването им.

 

106. Начисляване, деклариране и внасяне на ДДС от регистрирано

лице

Задължението за начисляване на данъка предвижда, че регистрирано-

то по ЗДДС лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го

начисли, като извърши следните действия:

1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;

2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответ-

ния данъчен период в справка­декларацията по ЗДДС за този данъчен

период;

3. посочи документа в дневника за продажбите (покупките при ВОП)

за съответния данъчен период.

Декларирането се осъществява посредством подаване месечна

справка­декларация, която са изготвя на базата на дневник за покупките

и дневник за продажбите. Справката­декларация се подава в 14­дневен

срок от изтичането на данъчния период, за който се отнася деклараци-

ята. Ако данъчният резултат за съответния период е данък за внасяне,

сумата следва да постъпи по съответната сметка на НАП в срока за пода-79

ване на справка­декларацията, т.е. не по­късно от 14 ден на месеца, след-

ващ съответния данъчен период.

 

107. Оборотът от освободени сделки включва ли се в облагаемия

оборот? Например ако една организация предоставя социални услуги

срещу заплащане?

В облагаемия оборот се включват данъчните основи на следните дос-

тавки:

• Облагаеми доставки, включително облагаеми с нулева ставка;

• Доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС и на застрахователни

услуги по чл. 47 от ЗДДС, когато са свързани с основната дейност на

лицето;

• Получените авансови плащания по посочените по­горе доставки, с из-

ключение на получените авансови плащания във връзка с вътреобщ-

ностни доставки.

Същевременно в облагаемия оборот не се включват:

• Доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, из-

ползвани в дейността на лицето;

Пример:

През 2008 г. ЮЛНЦ закупува офис, който използва за целите на дей-

ността си. През март 2011 г. лицето решава да продаде офиса си. Тази

доставка не следва да се включва в облагаемия оборот на ЮЛНЦ.

През 2007 г. същото ЮЛНЦ заплаща 3 000 лв. на външна фирма да раз-

работи интернет сайт, чрез който лицето продава печатни издания. Тези

разходи са отчетени като дълготраен нематериален актив. През февру-

ари 2011 г. ЮЛНЦ получава оферта за интернет сайта и го продава. Тъй

като интернет сайтът е използван в дейността на лицето, продажбата не

следва да се включва в облагаемия му оборот за целите на ЗДДС.

• Доставките, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2

и ал. 3 от ЗДДС.

На базата на посоченото по­горе може да се заключи, че освободени-

те доставки не следва да се включват в облагаемия оборот, освен ако не

са финансови или застрахователни услуги, свързани с основната дейност

на лицето. Съответно, ако дадена организация предоставя социални ус-

луги срещу заплащане, данъчната основа на тези услуги не следва да се

включва в облагаемия оборот, доколкото те отговарят на условията на

освободените доставки съгласно глава четвърта от ЗДДС.80

 

108. В кои случаи ЮЛНЦ може да прекрати регистрацията си по ДДС?

ЮЛНЦ може да прекрати регистрацията си по ЗДДС задължително и

по избор. Основание за задължителна дерегистрация е прекратяване на

ЮЛНЦ. В този случай ЮЛНЦ следва да подаде заявление за дерегистра-

ция в компетентната териториална дирекция на НАП в 14­дневен срок от

датата на прекратяването.

Към дерегистрация по избор може да се пристъпи в следните случаи:

• ЮЛНЦ, регистрирано поради достигане на облагаем оборот от 50 000

лв. или по избор, може да се дерегистрира ако през последните 12 по-

следователни месеца преди текущия оборотът му е под 50 000 лв.

• ЮЛНЦ, регистрирано поради извършване на ВОП над 20 000 лв., в те-

кущата календарна година може да се дерегистрира ако са на лице

следните условия:

- За предходната календарна година сумата на данъчните основи на

облагаемите ВОП, с изключение на нови превозни средства и акциз-

ни стоки, не надвишава 20 000 лв.;

- Към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е нали-

це основание за задължителна регистрация.

Необходимо е да се посочи, че ЮЛНЦ, регистрирано по избор няма

право да прекрати регистрацията си доброволно по­рано от 2 години,

считано от началото на календарната година, следваща годината на ре-

гистрация по ЗДДС.

Пример:

На 10 септември 2009 г. ЮЛНЦ подава заявление за регистрация по

ЗДДС по избор. Актът за регистрация по ЗДДС е издаден на 24 сеп-

тември 2009 г. От началото на 2009 г. ЮЛНЦ не извършва стопан-

ска дейност и за него не възниква друго основание за регистрация

по ЗДДС. В този случай ЮЛНЦ може да подаде заявление за дере-

гистрация по избор най­рано на 1 януари 2012 г. До тогава ЮЛНЦ

следва да изпълнява всички задължения на регистрирано по ЗДДС

лице.

• ЮЛНЦ, регистрирано на основание извършване/получаване на услуги

може да се дерегистрира, когато към датата на подаването на заяв-

лението за дерегистрация не е налице основание за задължителна ре-

гистрация

В срок 7 дни от постъпването на заявлението органът по приходите

извършва проверка на основанието за дерегистрация. В срок от 7 дни от 81

приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който из-

вършва или мотивирано отказва да извърши дерегистрацията. В случаи-

те на прекратяване на ЮЛНЦ за дата на дерегистрацията се смята датата

на прекратяването му. В останалите случаи за дата на дерегистрацията

се счита датата на връчването на акта за дерегистрация.

 

109. При внос, има ли задължение за заплащане на мита? (Има ли зна-

чение дали вносът е от страна в ЕС или извън него?) Има ли облекчения

за ЮЛНЦ?

В общия случай ЮЛНЦ дължат мита при внос на стоки от трети страни

извън ЕС. При изпълняването на определени условия ЮЛНЦ могат да вна-

сят безмитно следните стоки:

• Стоки с незначителна стойност (до 45 евро);

• Предмети с образователен, научен и културен характер, научни ин-

струменти и апарати;

• Инструменти и апарати за медицински изследвания, диагностика и ле-

чение;

• Стоки, внасяни за осъществяване на дейности с благотворителна цел;

• Предмети, предназначени за инвалиди;

• Стоки предназначени за пострадали от бедствия;

• Печатни материали и предмети с рекламен характер;

• Стоки, предназначени за употреба или за консумация по време на из-

ложение или подобна проява;

• Стоки, внасяни за изпитания, анализи и опити;

• Пратки, предназначени за органите по защита на интелектуалната или

индустриалната собственост;

• Туристически рекламни материали;

• Документи и предмети без търговска стойност.

В случаите когато ЮЛНЦ получава стоки от страна членка на ЕС и става

въпрос за вътреобщностно придобиване на стоки, мита не се дължат.

 

110. Ако организация в България получи средства (като стопанска

дейност) от чуждестранна организация за работа извън страната (на-

пример в Украйна) и впоследствие с тези средства наеме чуждестранно

лице – в какви случаи би се стигнало до задължение за регистрация по

ДДС в България?

В зависимост от договорните отношения и конкретната фактическа

обстановка би могло да се стигне до различни хипотези, при които да

настъпи задължение за ДДС регистрация в България, като например:

• Задължение за регистрация по ЗДДС на българската организация по-

ради извършване на услуги, при които получател е лице установено

в друга страна членка на ЕС, при което ДДС е дължим от получателя;

• Задължение за регистрация по ЗДДС на българската организация по-

ради получаване на услуги, при които доставчик е лице, установено

извън страната, при което ДДС е дължим от получателя (българската

организация).

 

ЧАСТ V. ОБЛАГАНЕ НА ЮЛНЦ С МЕСТНИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ

 

111. Има ли значение дали ЮЛНЦ е в частна полза или в обществена

при облагане с местни данъци и такси?

ЗМДТ прави разграничение между ЮЛНЦ в частна и в обществена

полза по отношение на данъка при придобиване на имущества по даре-

ние. От този данък са освободени даренията за ЮЛНЦ, които получават

субсидии от централния бюджет и за ЮЛНЦ, регистрирани в Централния

регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на

общественополезна дейност, за получените и предоставените дарения.

Тази разпоредба се прилага и когато имуществото се придобива от

идентични или сходни лица, установени в друга държава членка на ЕС

или страна по Споразумението за Европейското икономическо простран-

ство. За да се приложи освобождаването в тези случаи обаче, следва да

се представи официален документ, удостоверяващ статута или качество-

то му, в което придобива имуществото, издаден или заверен от компе-

тентния орган на съответната държава, заедно с легализиран превод на

български език.

 

112. Ако ЮЛНЦ получи като дарение компютри или друга техника,

следва ли да заплати местен данък дарение? А ако дарението е в пари?

В случай че получател на дарението е ЮЛНЦ, което получават субси-

дии от централния бюджет и/или ЮЛНЦ, регистрирано в Централния

регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на

общественополезна дейност, то данък дарение няма да се дължи. Този

данък ще се дължи обаче ако ЮЛНЦ е в частна полза. 83

 

113. Дължи ли се такъв данък за пари, получени по проекти?

 Парите, получени по проекти се разглеждат като целево финансира-

не, а не безвъзмездно. Поради това те не се третират като дарение и за

тях не се дължи данък дарение.

 

114. Ако ЮЛНЦ в обществена полза направи дарение на друго лице

(например ЮЛНЦ в частна полза), дължи ли се данък върху това дарение?

Освободени от данък върху получените дарения са само ЮЛНЦ, реги-

стрирани в Централния регистър на ЮЛНЦ за осъществява на обществе-

нополезна дейност, независимо дали получават или правят дарения на

други, включително и на ЮЛНЦ в частна полза.

 

115. Кой следва да заплати данък дарение – този, който дарява или

този, който получава дарението?

Данък дарение се заплаща от преобретателя на имуществото, а при

замяна – от лицето, което придобива имуществото с по­висока стойност,

освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът

се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са

се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е

поръчител. В случаите, когато преобретателят на имуществото е в чуж-

бина, данъчно задължен е прехвърлителят.

 

116. Ако чуждестранна нестопанска организация получи дарение от

българско ЮЛНЦ в обществена полза, кой следва да плати местен данък

дарение и как? А в обратния случай?

Ако чуждестранна нестопанска организация получи дарение от бъл-

гарско ЮЛНЦ в обществена ползва, данък дарение следва да се плати

от българското ЮЛНЦ. В обратния случай данък дарение отново ще се

дължи от българското ЮЛНЦ.

 

117. Кога се декларира и заплаща данъкът върху даренията?

При получаване на дарение ЮЛНЦ получили имущество следва да по-

дадат декларация и да заплатят данък дарение в двумесечен срок от по-

лучаване на имуществото.

Преди прехвърляне на недвижим имот, ограничени вещни права вър-

ху недвижим имот и моторни превозни средства, ЮЛНЦ следва да пода-84

ват декларация, в която да посочват вида на имота, местонахождението

му, съответно вида и други индивидуализиращи данни за превозното

средство. Данъкът се заплаща преди прехвърляне на имуществото в об-

щината по местонахождението на имота, а в останалите случаи по седа-

лището на ЮЛНЦ.

 

118. Как се изчислява дължимия данък върху даренията?

Данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество

в размер (през 2011 г. между 3,3 и 6,6 на сто), определен от съответния

общински съвет.

 

119. Ако ЮЛНЦ купи недвижим имот, длъжно ли е да плаща някакви

местни данъци, в какъв размер и срокове?

 При покупка на недвижим имот ЮЛНЦ следва да заплати данък при

придобиване на имущества по възмезден начин и данък върху недвижи-

мите имоти.

Данъкът при възмездно придобиване на имущество се определя от

общинския съвет в размер от 0,1 до 3 на сто върху оценката на прехвър-

ляното имущество. Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижи-

мия имот в общината по местонахождението на имота.

Данъкът върху недвижимите имоти се дължи от ЮЛНЦ за притежава-

ните от тях недвижими имоти независимо дали развиват стопанска дей-

ност или не. ЮЛНЦ подлежат на облагане с данък върху недвижимите

имоти, ако придобият или притежават разположени на територията на

страната сгради, дворни места, парцели и застроените земеделски и гор-

ски земи за действително застроената площ и прилежащия й терен.

Когато придобият недвижим имот ЮЛНЦ са длъжни да подадат де-

кларация по чл. 14 от ЗМДТ. Декларациите се подават, не само когато

ЮЛНЦ придобива право на собственост върху недвижимия имот, но и

право на ползване или концесия. Декларацията се подава в двумесечен

срок от придобиването или от учредяването на право на ползване /кон-

цесия/ върху недвижим имот. В същия срок се подава декларация и при

промяна на вече декларирано обстоятелство, което има значение за оп-

ределяне на данъка.

Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти,

съгласно приложение № 2 към ЗМДТ за жилищните имоти, а за нежилищ-

ните имоти данъчната оценка е по­високата между отчетната им стойност

и данъчната оценка, определена по приложение № 2 към ЗМДТ. При про-85

мяна на данъчната оценка през годината, данъкът се определя върху но-

вата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. Данък върху недви-

жимите имоти се дължи независимо дали даден имот се използва или не.

Размерът на данъка се определя от съответния общински съвет, като

през 2011 г. може да бъде в диапазона от 0,1 до 4,5 на сто от данъчната

оценка на имота. През 2011 г. данъкът се плаща на две равни вноски до от

1 март до 30 юни и до 30 октомври. Ако данъкът се предплати за цяло го-

дина в срок до 30 април може да се ползва отстъпка в размер на 5 на сто.

 

120. Дължат ли ЮЛНЦ такса смет?

ЮЛНЦ, които са собственици на имоти заплащат такса смет (такса за

битовите отпадъци) във връзка със следните услуги, които се извършват

от общината:

• Сметосъбиране и сметоизвозване;

• Обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;

• Чистота на териториите за обществено ползване.

     

121. Как се изчислява таксата смет за ЮЛНЦ и в какъв размер е тя?

Такса смет се определя в годишен размер за всяко населено място

с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план­сметка.

Основният метод, който ЗМДТ предвижда за определяне на размера

на таксата е в левове според количеството на битовите отпадъци. Като

алтернативен вариант, когато не може да се установи количеството на

битовите отпадъци е предвидено размерът на таксата да се определи в

левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от

общинския съвет.

В Столична община например за 2011 г. такса смет за нежилищните

имоти на предприятията е определена в размер на 1 на сто от данъчната

оценка, която е по­високата измежду данъчната оценка по приложение

№ 2 от ЗМДТ и отчетната стойност на имота. Разпределението на таксата

по отделни компоненти е както следва:

• 0,37 на сто за сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци;

• 0,28 на сто за обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите

отпадъци;

• 0,35 на сто за поддържане чистотата на териториите за обществено

ползване.86

 Ако имотът, собственост на ЮЛНЦ, се намира извън границите на ор-

ганизираното сметосъбиране и сметоизвозване, този компонент на так-

са смет не се дължи. Границите на тези райони следва да се определят

със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октом-

ври на преходната година.

В наредбите на различните общини се предвиждат и други методи за

определяне на такса смет. Така например през 2011 г. в Столична община

са възможни следните варианти:

• Чрез пряко договаряне – в този случай не се дължи първият компо-

нент на такса смет;

• Според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя

на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване –

в този случай се дължи фиксирана годишна такса за контейнерите

и таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено

ползване.

При прякото договаряне ЮЛНЦ следва да сключи договор с фирма,

която извършва услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и да пода-

де молба в срок от 1 октомври до 30 ноември на предходната година до

кмета на Столична община чрез дирекция „Регулиране на търговската

дейност”. Въз основа на подадените документи до 30 октомври кметът

на Столична община издава заповеди, определящи имотите, за които се

допуска пряко договаряне.

За определяне на такса за битовите отпадъци според количеството

им съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честота-

та на сметоизвозване, ЮЛНЦ подават в срок от 1 октомври до 30 ноем-

ври на предходната година до кмета на Столична община чрез дирекция

„Регулиране на търговската дейност” декларация за вида и броя на съ-

довете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през

годината.

В Столична община също така не се събира такса за услугата по смето-

събиране и сметоизвозване за имоти на граждани и предприятия, които

няма да се ползват през цялата година. За целта обаче следва да бъде

подадена декларация в срок от 1 ноември до 31 декември на предходна-

та година. 

 

122. Ако ЮЛНЦ купи МПС, дължи ли някакви местни данъци?

Данък при придобиване на МПС

При придобиване на МПС ЮЛНЦ дължат данък в размер определен от

общинския съвет, който за 2011 г. следва да бъде в границите между 0,1

и 3 на сто от застрахователната му стойност. Съгласно ЗМДТ обаче, да-

нък не се дължи за придобити преди първата им регистрация в страната

моторни превозни средства, внесени като нови. Данъкът се заплаща в

общината по седалището на задълженото лице.

Нотариалното прехвърляне на МПС се извършва след като нотариусът

се убеди, че данъкът е платен ­ представя се писмена декларация от прех-

върлителя, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълне-

ние задължения за данъци, мита, задължителни осигурителни вноски или

други публични задължения, свързани с моторното превозно средство.

Когато прехвърлителят или учредителят декларират, че имат публични

държавни и общински задължения, прехвърлянето се извършва след

тяхното заплащане (представя се вносна бележка, платежно нареждане)

или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните дър-

жавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърля-

нето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата

сума в съответния бюджет.

Данък върху превозните средства

Данъкът върху превозните средства се заплаща от собствениците на

превозните средства. Собствениците на превозни средства следва да де-

кларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище,

притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придоби-

ването им.

За леки автомобили размерът на данъка се определя съобразно мощ-

ността на двигателя (между 0,34 и 3,69 лв./kW), коригиран с коефициент

в зависимост от годината на производство (между 1 и 2,8).

За превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW вкл., снаб-

дени с действащи катализаторни устройства, данъкът се заплаща с 50 на

сто намаление.

Данъкът се заплаща на две равни вноски в следните срокове: от

1 март до 31 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим.

Предплатилите за цялата година от 1 март до 30 април ползват отстъп-

ка в размер на 5 на сто. Данъкът се внася в общината по седалището на

ЮЛНЦ. Заплащането на данъка е условие за пускане в движение и за ре-

довност при годишния технически преглед на превозното средство.88

При прехвърляне на собствеността на превозното средство новият

собственик не заплаща данъка, ако предишният собственик го е платил

за времето до края на календарната година.

За превозните средства, придобити през текущата година, данъкът се

плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им в размер една

дванадесета част от годишния данък за всеки месец до края на годината,

включително и месеца на придобиването.

 

123. Дължат ли ЮЛНЦ патентен данък?

 ЮЛНЦ не подлежат на облагане с патентен данък.

 

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ:

Български център за нестопанско право

1000 София, България, ул. Добруджа 6

тел./факс: (+359 2) 981 66 17; (+359 2) 988 81 66

ел. поща: info@bcnl.org

 

СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ -Въпроси и отговори

                                                                                                    Автор: Павлета Алексиева

                                                                                © Български център за нестопанско право*, 2011

                                                                            Мисията на БЦНП е да оказва подкрепа
                                                                            при изработване и прилагане на закони
и политики с цел развитие на гражданското общество,
гражданско участие и добро управление в България. 

 

 

І. ОБЩИ ВЪПРОСИ 

1. Що е то „стопанска дейност”?

В нормативната уредба липсва определение за “стопанска дейност”.

В правната теория понятието се дефинира по различни начини. От една

страна то се свързва с извършването на дейност, насочена към придобиване

на печалба, което е същността на стопанската цел. От друга страна

стопанската дейност се характеризира като синоним на търговска дейност,

която е определена в ТЗ. Изработеното в практиката разбиране за

стопанската дейност е че това е всяка законна дейност, извършвана от

правните субекти и насочена към реализиране на печалба.

Стопанска дейност на НПО е всяка дейност, насочена към реализиране

на печалба, регламентирана с устава или учредителния

му акт, но приходите от която могат да бъдат използвани единствено

за постигане на определените в устава или учредителния

му акт цели, без възможност за разпределяне на печалба. Тя трябва

да е допълнителна и свързана с предмета на основната дейност

на НПО.

 

2. Може ли НПО да извършва стопанска дейност?

Българското законодателство позволява НПО да извършват стопанска

дейност. ЗЮЛНЦ възприема принципа, че водещи при създаването

на НПО са целите, а не средствата за тяхното постигане, които в своята

съвкупност образуват предмета на дейност. Така дейността на НПО

може да има както нестопански, така и стопански характер, стига тя по

своята природа да представлява средство за постигане на основните,

нестопански цели на организацията. В този смисъл, абсолютно допустимо

е една “организация с нестопанска цел” да извършва “стопанска

дейност”, стига тази дейност да помага за постигане на нестопанските

цели и да отговаря на специалните изисквания, които поставя ЗЮЛНЦ за

нея (виж въпрос 6).

 

3. Какви могат да бъдат ползите за НПО от извършването на стопан-

ска дейност?

Ползите от извършването на стопанска дейност от НПО могат да се

обобщят по следния начин:

 

• Самото извършване на стопанска дейност е начин за постигане на целта

на организацията

• Стопанската дейност осигурява допълнителни средства, които да подкрепят

основната нестопанска дейност на НПО;

• Осигуряване на устойчивост на организацията, чрез набиране на средства

от различни по характер и независими един от друг източници.

За да се постигнат максимално посочените по-горе ползи от извършването

на допълнителна стопанска дейност, НПО следва да съобразят и

няколко допълнителни фактора:

• Разширяването на дейността на НПО натоварва в известна степен мениджмънта

и организацията на дейността като цяло. Това изисква да

се прецени доколко НПО има ресурса (човешки и материален) да извършва

допълнителна стопанска дейност;

• Изисква се отделно отчитане на стопанската от нестопанската дейност

при спазване на законовите изисквания;

• Необходимо е да се следи дали законовите изисквания за допълнителност

и свързаност на стопанската дейност са спазени.

 

4. Кои са законите, които регламентират стопанската дейност на НПО?

НПО, които извършват или планират да започнат извършването на стопанска

дейност трябва да са запознати с няколко различни групи закони:

• Законът за юридическите лица с нестопанска цел, който урежда принципната

възможност за НПО да извършват стопанска дейност и определя

специалните изисквания, на които тя трябва да отговаря;

• В зависимост от сферата, в която се извършва самата стопанска дейност,

може да има различни закони, които регламентират условията,

при които ще се извършва тази дейност. Примери за такива закони

са Законът за социалното подпомагане – относно предоставянето на

социални услуги, Законът за професионалното образование и обучение

– в областта на предоставянето на образователни услуги и други.

Много често тези закони предвиждат специални лицензионни или

регистрационни процедури, които трябва да бъдат изпълнени, за да

може НПО да извършва конкретния вид стопанска дейност. В други

случаи те уреждат как следва да се оформят договорните отношения

между НПО и неговите клиенти / бизнес партньори при извършването

на конкретен вид стопанска дейност;

• Закони, които регламентират данъчното третиране и документална

отчетност на стопанската дейност. С най-голямо значение в тази гру10

па са Законът за счетоводството, Законът за статистиката, Законът за

корпоративно подоходно облагане, Законът за данък върху добавената

стойност.

Наред със законите, посочени по-горе, при извършване на стопанската

дейност, НПО следва да имат предвид и редица подзаконови нормативни

актове – наредби, постановления, правилници и други подобни.

Такава например е Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране

и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.

 

5. Превръща ли се НПО в търговец, ако извършва стопанска дейност?

Извършването на стопанска дейност от НПО не ги прави търговци, тъй

като техните цели винаги остават нестопански. За разлика от тях търговците

винаги имат една единствена основна цел – директно реализиране

на печалба, която е от интерес на конкретни лица (съдружниците).

 

6. Какви са изискванията за стопанската дейност на НПО?

Свободата на НПО при извършването на стопанската дейност, сравнена

с тази на останалите стопанските субекти, е ограничена предвид

целите, за които се създават нестопанските организации. Към общите

законови изисквания за стопанската дейност, валидни за всички правни

субекти, ЗЮЛНЦ поставя допълнителни и ограничителни критерии, за да

се гарантира, че дори и да извършват стопанска дейност, НПО ще работят

изрично за постигане на нестопанските си цели. Тези критерии са:

• Свързаност на предмета на стопанска дейност с предмета на основната

дейност;

• Допълнителност на стопанската дейност;

• Регламентация на предмета на стопанската дейност в устава или учредителния

акт на НПО;

• Използване на приходите за постигане на определените в устройствения

акт цели;

• Забрана за разпределяне на печалба.

 

7. Какво означава изискването за „свързаност” на стопанската дей-

ност на НПО?

Изискването за свързаност означава, че предметът на стопанската

дейност, извършвана от НПО по своя характер трябва да е близък или

 

сходен с предмета на нестопанската дейност. Единствено по този начин

ще се гарантира, че извършването на стопанска дейност само по себе

си ще спомага за постигане на нестопанските цели на НПО. Стопанската

дейност трябва да подкрепя осъществяването на целите на организа-

цията не само финансово, но и самата дейност, която се осъществява,

трябва да спомага за постигане на целите на организацията. Тъй като

законодателството не поставя ясна граница кога една стопанска дейност

ще се счита за свързана или не, всеки отделен случай следва да се

преценява конкретно.

Свързана стопанска дейност на НПО е например производството на

инвалидни колички от сдружение на инвалиди; изработване на определени

материали и стоки от лица с интелектуални затруднения като част

от трудотерапия и продажбата на тези продукти; предоставяне на консултации

и изследвания, в области, свързани с целите на организацията

и т.н.

Ако в сградата на музей, управляван от НПО бъде открит магазин,

в който се продават копия на изложените в музея експонати

- книги, снимки и картички на тези експонати, трудно би било да

се оспори, че тази дейност не е свързана. Но няма да бъде така,

ако в същия магазин се продава специализирана юридическа литература.

 

8. Какво означава изискването за „допълнителност” на стопанската

дейност на НПО?

Изискването за допълнителност означава, че по-голямата част от

съществуващите ресурси (човешки и финансови) на организацията

следва да бъдат мобилизирани и насочени към постигане на нестопан-

ските цели на организацията, а не към извършване на сделки, предоставяне

на платени услуги и други подобни, целящи генериране на печалба.

Когато обемът на извършваната стопанска дейност надвишава този на

нестопанската, самото съществуване на НПО се явява неоправдано, а

дейността му противоправна, защото законодателството е предвидило

други правни форми за осъществяване (основно) на стопанска дейност

– напр. търговските дружества по смисъла на ТЗ.

Изискването за допълнителност ще е спазено, ако например в организацията

работят десет човека и трима от тях изцяло се занимават със

стопанската дейност или всички работещи са ангажирани, но в малка

част от работното време.

Конкретна граница за определяне на този критерии също формално

не е поставена. До затруднения при определянето на това дали дейността

е допълнителна, води и обстоятелството, че към един конкретен

момент тя може да е “допълнителна”, но за кратък период, след което

по-голяма част от ресурсите на НПО да бъдат насочени предимно към

нейното извършване.

 

9. Какво означава изискването предметът на стопанската дейност

да бъде регламентиран в устройствения акт на НПО?

Законът поставя изискването в устава или в учредителния си акт,

НПО изрично да регламентира предмета на допълнителната стопанска

дейност, която ще извършва. Това означава, че трябва да се посочат

конкретния тип сделки, които формират предмета на допълнителната

стопанска дейност, а не да се използва само обща формулировка от

типа „сделки и дейности, незабранени от закона”. Предметът на стопанска

дейност също така подлежи и на съдебно вписване. Ако не са

спазени изискванията за посочване на предмета на стопанска дейност

в устройствения акт на НПО или той не е вписан в съдебния регистър,

извършването на стопанската дейност е незаконосъобразно.

Примерно изписване на стопанската дейност в устава на сдружение

би могло да бъде следното: „Предметът на допълнителна стопанска

дейност на сдружението включва извършването на анализи и проучвания,

по теми, свързани с целите на сдружението, изработването и

разпространението на информационни материали, популяризиращи

дейността на сдружението, организирането на обучения, семинари,

концерти и други подобни публични събития, подпомагащи постигането

на целите на сдружението.”

Следва да бъде отбелязано, че изричното изписване на определен

предмет на стопанска дейност в устройствения акт не означава само по

себе си, че е задължително тази дейност да бъде реално осъществявана.

Изводът, който може да бъде направен е, че вписването на предмета

дава правото, а не задължението тя да бъде извършвана.

 

10. Какво означава изискването средствата от стопанска дейност на

НПО да се използват за постигане на нестопанските му цели?

Изискването средствата от стопанската дейност да се използват за

постигане на нестопанските цели произтича от изискването за свързаност,

разгледано по-горе. Същността му се изразява в това, че реализираната

печалба от извършваната стопанска дейност се използва за

нестопанската дейност на организацията. Това не означава, че НПО не

може да реинвестира част от печалбата за развитие на стопанската си

дейност, но в дългосрочен план следва тази печалба да се реинвестира

в нестопанската дейност.

НПО с мисия да подпомага децата в България, продава сувенири

изработени от деца, лишени от родителски грижи. Част от

печалбата от тази дейност, може да се използва за рекламиране

на сувенирите или за закупуване на нови материали за тяхното

изработване и това не противоречи на закона. Ако обаче с печалбата,

НПО реши да стартира нова стопанска дейност, това би

противоречало на изискванията на ЗЮЛНЦ. Също така, ако НПО

реши с печалбата от стопанската си дейност да организира курсове

за счетоводители, то това не би било в съответствие с мисията

на организацията и съответно също би противоречало на

закона.

 

11. Какво означава забраната НПО да разпределят печалба?

Независимо че са акумулирали печалба в резултат на стопанската

си дейност, НПО при никакви обстоятелства не могат да разпределят

тази печалба между учредителите, членовете, членовете на органите

или други свързани или несвързани с организацията лица, подобно на

търговските дружества. Единствената възможност, която законът предоставя,

е печалбата да остане в организацията и да бъде използвана

изцяло за постигане на нестопанските цели. Така освен, че разграничава

НПО от търговските дружества и стопанските обединения, забраната

за разпределяне на печалба представлява и гаранция за спазването

на другия критерий за законност на стопанската дейност - целевото

използване на приходите.

Следва да се има предвид, че когато НПО участва в друг стопански

субект (например в търговска фирма), печалбата на този субект може

да се разпредели към НПО. От своя страна, така придобитите средства

също не могат да се разпределят като печалба от самото НПО.

 

12. Трябва ли НПО да е в частна полза, за да може да извършва сто-

панска дейност?

Стопанска дейност могат да извършват, както организациите в частна,

така и тези в обществена полза. ЗЮЛНЦ обвързва частната и обществената

полза с мисията и целите на НПО, а не със средствата (дейност14

ите), чрез които ще ги постига. Независимо от статута, който е избрала

организацията, стопанската дейност, която тя извършва трябва да отговаря

на специално предвидените критерии, разгледани по-горе.

 

13. Трябва ли НПО да премине през специална регистрация, за да

може да извършва стопанска дейност?

За да може едно НПО да извършва стопански сделки е необходимо

да има регистрация в регистър БУЛСТАТ и съответно БУЛСТАТ номер.

Едва след това НПО ще може да получава и издава фактури, с които да

отчита реализираните приходи и направените разходи за стопанската

дейност. БУЛСТАТ регистрацията следва да бъде направена в срок от седем

дни след получаване на съдебното решение за регистрация на НПО

в съда. За целта се подава заявление по образец до териториалния офис

на Агенция по вписванията, регистър БУЛСТАТ, придружено от следните

документи: 2 броя копия от съдебното решение за регистрация, 1 копие

от устава или учредителния акт на НПО1, квитанция за платена държавна

такса2. Лицето, което следва да направи регистрацията е представляващия

организацията или упълномощено от него лице с писмено пълномощно.

Освен общото изискване за регистрация в БУЛСТАТ, за извършването

на някои видове дейности, българското законодателство изисква

НПО да бъдат вписани в специални регистри или да им бъде издаден лиценз

(разрешително) за осъществяване на конкретната дейност. Следва

да бъде отбелязано, че тези изисквания и процедури се отнасят за всяко

лице, което ще извършва съответната дейност, а не са специално

предвидени за НПО. Примери за подобни специални регистрации, които

следва да бъдат направени преди НПО да е започнало извършването на

дейността са:

• Регистрация като доставчик на социални услуги, съгласно ЗСП и правилника

за неговото прилагане, ако стопанската дейност на НПО се

изразява в предоставянето на социални услуги.

• Лицензия за създаване на център за професионално обучение и на

център за информация и професионално ориентиране по ЗПОО, ако

стопанската дейност на НПО се изразява в предоставянето на услуги

в областта на професионалното обучение или професионалното ориентиране.

1 Копията следва да бъдат заверени от предсталвяващия НПО с текст

„Вярно с оригинала”.

2 Държавната такса е в размер на 40 лева.

 

• Регистрация за извършване на туроператорска и туристическа агентска

дейност по ЗТ, ако стопанската дейност на НПО се изразява в предоставянето

на туристически услуги;

• Регистрация за осъществяване на посредническа дейност по наемане

на работа по реда на ЗНЗ, ако стопанската дейност се изразява в предоставяне

на посреднически услуги по наемане на работа на лица, със

заплащане от страна на работодателите.

 

14. Как да определим дали една дейност е стопанска или нестопан-

ска?

Много често в практиката се поставя въпросът към кой от двата вида

дейност на НПО спада определена сделка: нестопанската или стопанската.

Отговорът има пряко отношение при счетоводното отчитане на

приходите от конкретната сделка, както и при определяне на реда за данъчното

им облагане. Българското законодателство не съдържа определение

за нито едно от двете понятия. Поради тази причина, данъчните

органи са извели в практиката си няколко критерия, които определят

дали една сделка е стопанска:

„2. цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен

принцип.”3

1 Разяснение изх. № 3-11-77 от15.04.2010 г. на НАП относно: данъчно третиране

на стопанската дейност, извършвана от юридическо лице с нестопанска цел;

Разяснение изх. № 2-11-99 от 11.05.2009 г. на НАП относно: задължителната

документация по ЗСч; Разяснение изх. № 3-12-95 от 23.03.2009 г. на НАП

относно: данъчно третиране на приходи от лихви и приходи от валутни

операции на юридическо лице с нестопанска цел; Разяснение изх. № 3-5845

ОТ 08.12.2008 г. на НАП относно данъчно третиране по ЗКПО и ЗДДС на

дейността на юридическо лице с нестопанска цел

Ако конкретната сделка не отговаря на този критерий, то постъпленията

от нея следва да се третират като приходи от нестопанска дейност

на НПО. Именно следвайки тази формула, данъчните органи в свои

разяснения по поставяни пред тях въпроси посочват например приходите

от членски внос4 и от дарения5 като приходи от нестопанска дейност

на НПО.

 

15. Ако НПО предоставя услуги на членовете си срещу членски внос,

това стопанска дейност ли е?

Членският внос не е приход от стопанска дейност за НПО. Това е така

независимо дали и какви услуги получава всеки член срещу своя членски

внос. Много често с присъединяването си към дадена членска организация,

членовете получават достъп до определени услуги – например информационен

бюлетин, безплатни консултации по различни въпроси и

др. подобни. Тези услуги на практика са част от правата, които членовете

придобиват с присъединяването си към съответното сдружение. Ако

обаче чрез членски внос се прикриват плащания за ползване на услуги

от по-широк кръг лица, то тогава е възможно членския внос да се третира

като приход от стопанска дейност. Например, спортно сдружение,

което управлява фитнес зала, събира такса за посещения на залата под

формата на членски внос.

 

16. А ако предоставя услуги на членуващи или на нечленуващи в ор-

ганизацията лица срещу такса?

Ако НПО предоставя услуги срещу заплащане на определена цена на

външни за организацията лица, тази дейност ще се счита за стопанска.

Същото се отнася и за услуги, които НПО предоставя на членовете си,

ако тези услуги са извън основния пакет от членски права. Много често,

когато сдружение организира обучение, за което има такса участие членовете

също са задължени да заплатят тази такса и приходите, които се

събират ще се считат за приходи от стопанска дейност. Това ще е така,

дори ако за членовете е предвидена отстъпка от общата цена и те заплащат

по-ниска цена.

4 Разяснение изх. № 2-11-99 от 11.05.2009 г. на НАП относно: задължителната

документация по ЗСч.

5 Писмо изх. № д-24-28-5 от 15.11.2001 г.на мф относно: облагането по ЗКПО

на юридическите лица, които не са търговци.

 

17. Ако НПО извърши само една сделка, налице ли е стопанска дей-

ност и следва ли да се плаща данък? (например ако продаде офиса си)

Стопанската дейност на НПО е съвкупността от всички извършвани

сделки за предоставяне на стоки или услуги срещу определена пазарна

цена. Следователно, за да е налице стопанска дейност е от значение

дали са извършени въобще подобни сделки, а не колко на брой са те.

Основанието за облагане с корпоративен данък също така е реализирането

на печалба от стопанската дейност на НПО, без значение дали

тя се изразява в извършването на само една сделка в рамките на една

финансова година или на повече. Следователно, ако НПО извърши една

стопанска сделка, ще се счита, че то извършва стопанска дейност и ще

е задължено да подаде данъчна декларация и да плати данък, ако е реализирало

печалба.

 

18. От какъв тип дейност са приходите от спонсорство и рекламата –

от стопанска или нестопанска дейност?

Спонсорството няма изрична правна уредба. Обичайно, по силата

на договора за спонсорство, спонсорираното ЮЛНЦ получава икономическа

помощ (пари, предоставяне на материална база и др.) от

спонсора за реализиране на своите нестопански цели, срещу което се

задължава да рекламира спонсора като популяризира неговото име,

търговска марка, дейността или продуктите му по подходящ начин.

С оглед на това, че липсва изрична правна уредба на договора за

спонсорство, страните по него сами определят своите права и задължения,

доколкото не противоречат на повелителните норми на закона

и на добрите нрави. При договора за спонсорство винаги се уговаря

размер на насрещна престация, което го отличава от дарението, при

което е налице безвъзмездност. Насрещната престация обаче може

да е имуществено нееквивалентна или еквивалентна на предоставената

от спонсора икономическа помощ. В случаите, при които в съответствие

с договора за спонсорство спонсорираното лице е длъжно

да осигури насрещна престация, най-често реклама, еквивалентна на

предоставеното от спонсора, тогава спонсорството следва да се квалифицира

като стопанска дейност и приходите да се обложат с корпоративен

данък. В случаите, в които ЮЛНЦ се задължава да извършва

или не извършва нещо като насрещна престация (това, което се дължи),

която е нееквивалентна на полученото, то тогава е налице договор

за спонсорство, който от данъчна гледна точка не се различава от

договора за дарение. В тези случаи, подобно на приходите от дарения,

приходите от спонсорство не подлежат на облагане с корпоративен

данък. За да се прецени дали един договор за спонсорство представлява

стопанска или нестопанска дейност, за всеки конкретен случай

следва да се прецени дали има еквивалентност между стойността на

средствата, предоставени от спонсора и това, което се задължава да

направи ЮЛНЦ по договора.

Договорът за реклама се различава от договора за спонсорство по

това, че при него винаги това, за което се задължава НПО е извършването

на реклама. Съгласно чл. 1 от ТЗ предоставянето на рекламни услуги

се счита за търговска сделка. Следователно по принцип рекламните услуги,

извършвани от НПО се считат за стопанска дейност.

 

19. Може ли НПО да получава и отпуска заеми? В кои случаи отпуска-

нето на заеми от НПО ще се счита за стопанска дейност?

НПО могат да получават и отпускат заеми, както всички останали

лица. Заемите предоставяни от НПО на други лица се различават от заемите,

предоставяни от банки или финансови институции. Заемите отпускани

от НПО се подчиняват по принцип на правилата на Закона за задълженията

и договорите, а не на Търговския закон.

Заемите, които отпуска НПО могат да бъдат с уговорена възнаградителна

лихва в полза на организацията, а може и да са безлихвени. В

първият случай приходите от лихвите ще представляват доход на НПО,

който ще се вземе предвид при данъчното му облагане по реда на ЗКПО.

Следва да бъде отбелязано, че основната дейност на едно НПО не може

да бъде предоставянето на заеми с лихва на трети лица, тъй като това

ще е в нарушение на изискването по ЗЮЛНЦ за допълнителност на стопанската

дейност. Когато НПО предоставя безлихвен заем, на практика

няма да се формира печалба, поради което няма да се стигне и до данъчно

облагане на заема.

 

20. Може ли НПО да учредява отделно дружество, чрез което да из-

вършва стопанска дейност или да участва в такова?

Според действащата правна уредба, НПО може да извършва стопанска

дейност директно или чрез отделно дружество, в което това НПО

участва. Във втория случай, НПО може да влияе само косвено в качеството

си на едноличен собственик на капитала или съдружник, но юридически

стопанската дейност ще се извършва от името и за сметка на

дружеството. Извършването на тази дейност не лишава НПО от възможността

то да осъществява паралелно и собствена стопанска дейност.

Дружествата, в които НПО може да участва са търговските дружества

по смисъла на ТЗ и гражданските дружества, по смисъла на ЗЗД.

Между двата вида дружества има няколко основни разлики, които следва

да се имат предвид при избора между двете:

1. Търговските дружества са юридически лица, а гражданските дружества

– не. Това има отношение например към възможността самите

те да членуват в други организации, както и към възможността да извършват

определени видове дейности, за които се изисква качеството

на юридическо лице и които най-често са свързани с предварително

вписване в публични регистри и получаването на лицензии (например

регистрация като доставчик на социални услуги, получаване на лицензия

за дейност като център по професионално обучение, предоставянето на

туристически и туроператорски услуги).

2. Съдружниците в гражданските дружества винаги отговарят с цялото

си имущество за задълженията поети от името на дружеството. При

някои видове търговски дружества има възможност отговорността на

съдружниците да е ограничена само до размера на участието им в капитала,

а не да отговарят с цялото си имущество;

3. Търговските дружества притежават качеството на търговец, поради

което за извършваните от тях сделки ще важат винаги условия и изисквания

на ТЗ, а при гражданските дружества – правилата на ЗЗД и само

в определени случаи – тези на ТЗ.

4. Разходите по учредяване на търговско дружество са по-големи от

тези за създаване на гражданско дружество, а процедурите - по-сложни

и отнемат повече време.

Дружеството, в което участва НПО поддържа самостоятелна счетоводна

отчетност, и подлежи на отделно данъчно облагане на реализираната

от него печалба. За участието си в дружеството, НПО има право да

получи процент от печалбата. Това не нарушава забраната на ЗЮЛНЦ за

разпределяне на печалба, тъй като в случая организацията е получател

на прихода, а този който го разпределя е самото дружество.

 

21. Кои видове търговски дружества са най-подходящи за учредява-

не от НПО?

ТЗ предвижда съществуването на следните видове търговски дружества:

събирателно дружество (СД), командитно дружество (КД), командитно

дружество с акции (КДА), дружество с ограничена отговорност

(ООД) и акционерно дружество (АД). По принцип НПО могат да бъдат

учредители и съдружници във всеки един от тези видове търговски дружества.

Поради спецификите на някои от тях обаче и предвид особените

характеристики на нестопанска дейност и източниците на финансиране

на НПО, не всички видове търговски дружества са подходящи за

участие на НПО.

Основният критерий, който следва да се използва при тази преценка

е рискът доколко имуществото на НПО може да бъде засегнато пряко,

ако търговското дружество, в което то участва има неуспешна дейност

и фалира. Този критерий има отношение към вида отговорност, която

съдружниците в различните видове търговски дружества имат за задълженията

на дружествата към външни лица. По принцип тя бива два вида:

неограничена и ограничена. В първият случай съдружникът отговаря

за задълженията на самото дружество с цялото си имущество т. е. ако

едно НПО е неограничено отговорен съдружник, то кредиторите на дружеството,

в което то участва могат да посегнат на цялото притежавано

от НПО имущество, за да удовлетворят вземанията си към самото дру21

жество. Във втория случай, отговорността на съдружника за задълженията

на дружеството към външни лица е ограничена само до размера на

участието му в капитала на дружеството. Това означава, че ако фирмата

има задължения към външни лица и няма имущество, за да ги покрие,

кредиторите няма да могат да посегнат към личното имущество на съдружниците.

Имайки предвид разгледаното по-горе, се налага изводът, че не е

препоръчително НПО въобще да участват в СД, където всички съдружници

са неограничено отговорни. По отношение на КД и КДА – НПО могат

да участва, но със статут на ограничено отговорни съдружници. В

ООД и АД всички съдружници са ограничено отговорни за задълженията

на дружеството, което означава, че при тези два вида дружества рискът

за имуществото на НПО е най-малък, и съответно те са най-подходящите.

Друг аргумент в тази посока е и това, че само тези два вида търговски

дружества могат да бъдат учредявани еднолично или впоследствие

да станат собственост на едно лице т. е. НПО да бъде единствен съдружник.

В този случай говорим за еднолично дружество с ограничена отговорност

(ЕООД) и еднолично акционерно дружество (ЕАД).

Не на последно място при избора между ООД/ЕООД и АД/ЕАД следва

да се вземат предвид размера на разходите и сложността на процедурите

за всяко едно от тях. Учредяването и съответно приемането на съдружници

в ООД/ЕООД е съпроводено със значително по-малко разходи,

в сравнение с АД/ЕАД, а процедурите са доста по-улеснени и отнемат

по-малко време. Също така, минималният размер на капитала на ООД/

ЕООД е 2 лева, а на АД/ЕАД – 50 000 лева.

 

22. Кога е препоръчително стопанската дейност на НПО да бъде из-

вършвана чрез отделно дружество?

Отделянето на стопанската дейност на НПО чрез учредяването или

участието в отделно дружество е препоръчително, когато е налице някоя

от следните ситуации:

• осъществяваната от НПО стопанска дейност по своя обем или характер

може да наруши изискванията по ЗЮЛНЦ за свързаност или допълнителност;

• самата организация решава, че иска да запази своя чисто нестопански

характер, а в същото време желае да развива стопанска дейност, за

да осигури допълнителен източник за финансиране на нестопанската

си дейност;

• организацията решава да отдели стопанската си дейност поради допълнителното

натоварване на мениджмънта на НПО, нуждата от при22

вличане на кредитни ресурси, както и изчистване на потенциални данъчни

проблеми;

• има законовото изискване, определен вид дейност да бъде извършвана

само от търговско дружество (примерно предоставянето на здравни

услуги и грижи).

Отделянето на стопанската дейност на НПО чрез участие или учредяване

на дружество има следните предимства и недостатъци:

 

Предимства на извършванена стопанска дейност от НПО чрез отделно дружество

 

Създават се по-добри условия за организиране, управление и отчитане на стопанската дейност.

 

Не важат ограничителните критерии за стопанската дейност на НПО по ЗЮЛНЦ.

 

Създават се допълнителни възможности за извършване на определени видове дейности, които по закон не могат да се осъществяват от НПО.

 

Недостатъци на извършване на стопанска дейност от НПО чрез отделно дружество

 

Необходимо е НПО в качеството си на съдружник да контролира дейността и управлението на дружеството.

Има риск, дружеството, в което участва НПО да извършва дейност, която не само не е свързана пряко с нестопанските цели на организацията, но е в колизия с тях.

 

Получените дивиденти и ликвидационни дялове от НПО – участник в отделно дружество подлежат на облагане с данъци и няма предвидени данъчни облекчения.

 

 

23. Притежаването на дялове или акции в търговски дружества – сто-

панска дейност ли е? А участието на НПО в управлението на дружество?

Притежаването на дялове и акции, както и участието в управлението

на търговски дружества, само по себе си не е търговска (т. е. не е предвидена

като такава в чл. 1 от ТЗ), нито стопанска дейност. Това е форма

на инвестиране и управление на финансовите ресурси на НПО, подобно

на притежаването на влог в банка, а не дейност, при която директно от

името на НПО да се извършват стопански сделки с цел реализиране на

печалба. Участието на НПО като съдружник или акционер в търговско

дружество и участието му в управлението им, също така не превръщат

НПО-съдружник/акционер в търговец.

Следва да бъде отбелязано обаче, че ако НПО купува акции с цел да

ги продаде и да реализира печалба, това се счита за търговска сделка по

ТЗ и следователно ще бъде част от допълнителната стопанска дейност

на самото НПО. Причината е че покупката на ценни книги с цел продажба

(а акциите са вид ценна книга) е предвидено в чл. 1 от ТЗ, което означава

че самата дейност е търговска, без значение дали лицето, което я извършва

е търговец или не.

 

24. Може ли НПО да използва средства от нестопанската си дейност

(например дарения) за подпомагане и развитие на стопанската си дей-

ност?

НПО може да използва активите и средствата, с които разполага свободно.

Единствените ограничения обикновено се налагат, ако средствата

са получени по проект или като дарение и донорът, съответно дарителят,

е поставил изисквания как да се изразходват средствата.

Ако стопанската дейност обаче постоянно се субсидира от нестопанската,

то тогава организацията следва да преосмисли дали следва да

продължава с извършването на тази дейност, тъй като целта на всяка

стопанска дейност е тя да носи приходи.

 

25. Какво може да прави НПО с печалбата от стопанската си дейност?

Печалбата от стопанската дейност на НПО може да се използва за:

• Финансиране на дейности, които са част от предмета на нестопанската

дейност – например НПО финансира своя инициатива или използва

средствата като собствен принос при проектно финансиране;

• Осигуряване на финансовата устойчивост на НПО, чрез спестяване и

инвестиране на печалбата от стопанска дейност в дейности, генериращи

допълнителна доходност – например НПО влага средствата от

стопанска дейност в банков влог;

• Покриване на разходи за извършване на нестопанската дейност – например

плащане на наем за офис и на разходи за поддръжката му.

 

26. Какво означава приход от стопанска дейност и разход за стопан-

ска дейност?

Когато НПО извършва стопанска дейност, то трябва да води отделно

счетоводство за нея, тъй като ясно следва да се разграничат приходите

и разходите на стопанската и нестопанска дейност. Това означава, че

всеки приход се определя за приход на една от двете дейности и съответно

всеки разход - за едната или за другата дейност.

Приход от стопанска дейност е всеки приход, който е резултат от

продажба на някаква стока или услуга, когато цената е определена на

пазарен принцип. Този термин дава голяма свобода на интерпретация

от страна на данъчните органи. Въпреки това може да се твърди, че

цена, определена на пазарен принцип е например цената, която е определена

на база на цената, която определят други лица, предлагащите

същата или подобна стока или услуга. Например ако цената на един курс

по английски е 200 лева и ние решим нашата цена да е същата или дори

по-ниска, за да сме конкурентни на другите, това е пазарен начин на определяне

на цената. Пазарен принцип е и когато решим, че цената трябва

да покрива нашите разходи, без да реализираме печалба или дори

когато решим, че цената ще покрива само част от нашите разходи. Ако

обаче организираме благотворителна разпродажба на стоки или услуги,

то тогава това не е приход за стопанска дейност. В този случай, водещо

за купувача е не предмета, който купува, а целта, за която ще отидат

средствата и на практиката цената, която се плаща не е пазарна, именно

заради благотворителния елемент.

 

27. Как се използват средствата от стопанската за нестопанската

дейност (например за съфинансиране на проекти или за покриване на

нестопански разходи)?

Много често НПО получават средства от своите донори, при условие

че покрият определен процент от разходите със собствени средства

(например 10 %). Ако НПО има приходи от стопанска дейност през текущата

година, тези разходи може да се покрият с тях. Това обаче означава,

че на практика направените разходи няма да се отчетат като разходи

за стопанска дейност и съответно с тях няма да се намалят приходите

от стопанската дейност. НПО ще трябва да заплати корпоративен данък

върху цялата сума на приходите си, а не върху сумата на приходите, намалена

с конкретните разходи, защото те ще бъдат разходи за нестопанска

дейност.

Има два други начина да се отчете собствения принос по проекти. В

първия случай може донорът да се съгласи определени разходи за стопанска

дейност да се признаят за собствен принос, без това да се отчита

към разходите по проекта. Тази възможност зависи изцяло от изискванията

на донора. Вторият начин е за собствен принос да се използват

печалбите от стопанска дейност от предходни години (на практика това

са резервите на организацията, които тя може да ползва неограничено).

 

28. Кой носи отговорност за извършване на стопанската дейност в

НПО?

По принцип отговорността за законосъобразното извършване на

стопанската дейност носи лицето, на което е възложено това. Съгласно

устава или учредителния акт на НПО, това най-често е управителният

му орган, съответно лицата, които са избрани за негови членове. Те са

отговорни пред върховния ръководен орган на НПО (Общо събрание

или Настоятелство) за законосъобразното извършване на стопанската

дейност т. е. доколко са положили необходимите грижи и внимание стопанската

дейност да бъде успешна, а не да води до загуби и да причинява

вреди на НПО, както и доколко се следели за законосъобразното

й извършване. Тази отговорност има гражданскоправен характер и се

изразява във възможността от името на НПО да се търсят по съдебен

ред възстановяване на причинени вреди от тези членове на управителния

орган, които с решенията си са спомогнали за тяхното настъпване.

ЗЮЛНЦ предвижда вътрешен механизъм, чрез който върховният орган

на НПО да контролира управителния орган, включително и по отношение

на управляваната от него стопанска дейност. Той се изразява в изискването

за подаване на ежегоден отчет за дейността на НПО от управителния

орган пред върховния, който обхваща и финансовите въпроси.

Върховният орган прави преценка доколко управителния орган, съответно

неговите членове са изпълнили задълженията си и решава дали да

ги освободи от отговорност за съответния отчетен период.

Наред с тази отговорност членовете на управителния орган на НПО

и съответните отговорни служители носят и наказателна отговорност,

в случай че са извършили предвидено в НК престъпление, например данъчно

престъпление.

Отговорност за законосъобразното извършване на стопанска дейност

носи и самата организация като юридическо лице пред данъчните

и други контролни държавни органи. Най-общо тази отговорност обхваща

законосъобразното отчитане на стопанската дейност (спазване на

законовите условия и срокове при издаване на фактури, касови бележки

и други подобни отчетни документи, редовно водене на счетоводството

на стопанските операции) и заплащане на дължимите данъци. Тази

отговорност има административно-наказателен характер и вследствие

на нейното реализиране се налагат имуществени санкциите на самото

НПО. Следва да бъде отбелязано, че за спазването на законовите изисквания

за данъчно облагане на приходите от стопанската дейност, в

някои случаи може да се търси и лична административно-наказателна

отговорност. Санкцията, която се налага в тези случаи на конкретното

лице, което е извършило нарушението, е глоба. Подробно въпросът за

видовете санкции при нарушения на изискванията за извършване и отчитане

на стопанска дейност е разгледан във въпрос 30.

 

29. Кои органи контролират извършването на стопанската дейност

от НПО?

Компетентните органи, които контролират съответния вид стопанска

дейност, контролират и извършената от НПО такава. Например Агенция

по заетостта контролира предоставянето на посреднически услуги по наемане

на работа, Националната агенция за професионално образование

и обучение контролира предоставянето на образователни услуги и т. н.

НАП следи за правилното осчетоводяване на стопанската дейност на

НПО, както и за коректното внасяне на съответните данъци и осигуровки.

Всяко заинтересувано лице може за сигнализира за нарушения при

извършвана стопанската дейност от НПО. Такъв е случаят, когато НПО

извършва стопанска дейност, която не е свързана с нестопанските му

цели или пък предметът й не е вписан в устава съответно учредителния

му акт. В общия случай органите, които осъществяват контрол върху

стопанската дейност на НПО, са НАП и прокуратурата.

 

30. Какви санкции могат да бъдат налагани на НПО и управителния

му орган, ако нарушава законовите изисквания за стопанска дейност?

Законодателството предвижда санкции за нарушаване на изискванията

при извършване на стопанска дейност, които се налагат на самото

НПО. Конкретните видове в този случай са:

• Имуществена санкция – при нарушения на изискванията за данъчно

облагане, финансова отчетност (например при неиздаване на фактури

или касови бележки), както и при извършване на някои нарушения

на специални закони, регламентиращи конкретен вид дейност.

Размерите са различни, в зависимост от правилата, които се нарушават.

Така например, за нарушаване на изискванията за подаване на

данъчни декларации, размерът на санкцията може да достигне до

3 000 лева, а за повторно нарушение до 6 000 лева; за неподаване

на годишен финансов отчет по Закона за статистиката – размерът на

санкцията може да достигне до 2 000 лева, а при повторно нарушение

до 6000 лева; за непубликуване на годишните финансови отчети съгласно

Законът за счетоводството, може да бъде наложена санкция в

размер до – 3000 лева, а ако е извършено повторно нарушението – до

6000 лева.

• Заличаване на НПО от специален регистър или отнемане на лицензията

му за извършване на конкретна дейност – тези санкции се налагат

при нарушения на правилата за извършване на дейности, за които се

изисква вписване в специален регистър или получаване на лицензия.

Например, ако НПО предоставя социални услуги, а не е регистрирано

като доставчик на такива, или НПО не спазва изискванията за извършване

на дейност, за която се е сдобило с лицензия.

В някои случаи членовете на управителния орган на НПО също биха

могли да бъдат санкционирани при нарушаване изискванията на закона

за извършване на стопанска дейност. Те ще подлежат на глоба, наред

със самото НПО, ако има нарушение например на изискванията за данъчно

облагане и отчитане на НПО, което управляват. Размерът на глобата

е до 1000 лева, а при повторно нарушение – до 2000 лева. Ако не

се съхранява счетоводната документация, съобразно изискванията на

закона, то може да плати глоба в размер до 2500 лева, а ако нарушението

е повторно – до 5000 лева.

Възможно е при управлението на НПО, членовете на управителния

орган да извършат престъпление по Наказателния кодекс. Така например

представляващите НПО могат да бъдат осъдени на лишаване от

свобода от една до шест години и глоба от две до десет хиляди лева, ако

са представили неверни сведения, за да получат средства от Европейски

фондове6. Ако получени от Европейския съюз средства се използват не

по предназначение (например ако средствата са предоставени за изпълнение

на проект, а се използват за развитие на стопанска дейност с цел

печалба), наказанието което може да бъде наложено е отново лишаване

от свобода от една до шест години7. За неплащане на дължим данък

се налага наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба

до две хиляди лева8.

Наред с горепосочените случаи на нарушения, има и две по-особени

хипотези на нарушаване на законовите изисквания за извършване

на стопанска дейност. Ако се нарушават специалните изисквания на

ЗЮЛНЦ за стопанска дейност9, би могло да се стигне до прекратяване

на НПО от съда на основание, че извършва незаконна дейност. Преди

6 Чл. 248а от Наказателния кодекс.

7 Чл. 254б от Наказателния кодекс.

8 Чл. 255 от Наказателния кодекс.

9 Допълнителност, свързаност, предвиждане в устава или учредителния

акт на предмета, изискването за използване на средствата от стопанска

дейност за основната дейност, без възможност за разпределяне на

печалба.

да се пристъпи към прекратяване, съдът дава шестмесечен срок за отстраняване

на нарушението. На следващо място, ако НПО се учредява,

за да се извършва прикрита дейност, различна от тази обявена в неговия

устройствен акт, с цел набавяне на някаква имуществена облага, учредителите

на това НПО са наказателно отговорни и може да им бъде

наложено наказание лишаване от свобода до 3 години, глоба от 3 до 5

хиляди лева и лишаване от право за заемане на определена длъжност

или извършването на определена професия или дейност10.

10 Чл. 259 от Наказателния кодекс.

 

 

ІІ. ВИДОВЕ СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ

 

31. Какви видове стопанска дейност може да извършва НПО?

НПО могат да участват във всички сфери на стопанския оборот, с някои

малки изключения, при които законът не допуска юридическо лице

с нестопанска цел да извършва директно конкретен вид дейност (например

предоставяне на здравни услуги и грижи). Поради ограничението за

свързаност, както и поради определени исторически и културни традиции,

най-често ЮЛНЦ извършват следните стопански дейности:

• Предоставяне на платени услуги в: социалната сфера (предоставяне

на социални услуги), образованието (организиране на различни курсове,

обучения, центрове за професионално обучение и пр.), изкуството

и културата (организиране на платени изложби, концерти и други културни

прояви);

• Предоставяне на услуги, тясно свързани с екологията (например рециклиране

на материали, отглеждане и продажба на определени растителни

видове или животни);

• Производство на дребни стоки (например картички, сувенири и други);

• Услуги, свързани с бита: поправки, ремонт, изработване на дребни

предмети за бита, почистване, помощ в домакинството и т.н.;

• Изработване на анализи, проучвания, книги, учебници, филми и т.н.

 

32. Обществените поръчки стопанска дейност ли са?

За да се отговори на въпроса дали обществените поръчки са стопанска

дейност, на първо място следва да се изясни какво означава „обществена

поръчка”11. Регламентацията се съдържа основно в Закона за

обществените поръчки и Наредбата за малки обществени поръчки.

11 Много често в практиката се използват и други термини като търгове,

обществени търгове.

В закона не се съдържа конкретно определение какво е обществена

поръчка. От правилата, които ги регламентират обаче могат да се изведат

следните няколко особености на обществените поръчки:

• Това е дейност по предоставяне на стоки, извършване на услуги или

строителство в полза на организации, които изпълняват държавни

функции в различни обществено значими сфери и управляват публични

средства;

• Тази дейност се извършва срещу конкретна цена, определена в писмен

договор;

• Получателят на стоките или услугите (възложителят на обществената

поръчка) е винаги лице, което управлява и разходва бюджетни или извънбюджетни

средства, а този, който ги доставя (изпълнителят) може

да бъде всяко лице или обединение на лица, включително и НПО;

• Договорите за обществени поръчки се сключват при спазване на специални

процедури и правила за определяне на изпълнителя и за възлагане

на обществената поръчка, като целта е да се гарантира максимално

целесъобразното разходване на публичните средства;

• Процедурите по възлагане на обществените поръчки почиват на принципа

на свободната и лоялна конкуренция и пазарно определяне на

цените.

Така изведените основни характеристики на обществените поръчки

показват, че по отношение на тях са налице особеностите на стопанската

дейност. Следователно когато НПО е изпълнител на обществена поръчка,

приходите, които получава от тази дейност са приходи от стопанска

дейност и за тях ще се прилагат особените изисквания на ЗЮЛНЦ и

ще подлежат на данъчно облагане.

 

33. Предоставянето на социални услуги стопанска дейност ли е?

Една от традиционните дейности за НПО е предоставянето на социални

услуги. Регламентацията се съдържа в ЗСП и Правилника за прилагането

му. Преценката на това кога предоставянето на социални услуги

ще се счита за стопанска дейност на НПО зависи от начина на финансиране.

Финансирането на социални услуги, предоставяни от НПО може да

бъде:

• Със средства на държавата или общината, след организиране на конкурс

за избор на доставчик на конкретната услуга. В този случай НПО-

доставчикът събира от потребителите на услугата такси, в размери,

определени по Тарифата за таксите за социалните услуги, финансирани

от републиканския бюджет. В тази хипотеза предоставянето на со31

циални услуги не представлява стопанска дейност на НПО, тъй като тя

не се извършва с цел печалба. Финансирането, предоставено от държавата

или общината е целево, а таксите са предварително определени

като размер т. е. не се формират на пазарен принцип.

• Със средства на самото НПО-доставчик. Така например НПО може да

използва средства от набрани дарения, членски внос, проектно финансиране,

или приходи от стопанска дейност, за да покрива разходите

за предоставяне на услугите. В този случай НПО може да реши да не

събира никакви такси от потребителите на услугата т. е. те да се ползват

от нея безплатно. В тази хипотеза отново не става въпрос за извършване

на стопанска дейност, тъй като предоставянето на социални

услуги няма за цел реализирането на печалба.

• Със средства на НПО-доставчикът, които обаче се набират от самите

потребители на услугата под формата на такси, чиито размер се формират

на пазарен принцип. В този случай таксите всъщност са цената,

която потребителят заплаща, за да може да ползва конкретната услуга.

Единствено в този случай предоставянето на социални услуги би

се считало за стопанска дейност на НПО, тъй като се извършва срещу

цена, определена като размер свободно от доставчика. Дори, когато

цената е определена така че да покрива само разходите, без да води

до реализирането на печалба, ще е налице стопанска дейност.

Изводът, който се налага от разгледаните по-горе случаи е, че предоставянето

на социални услуги от НПО би могло да бъде стопанска дейност,

но само ако потребителите на услугите заплащат цени на доставчика,

определени свободно от него.

 

34. Може ли НПО да извършва рекламна или издателска дейност?

НПО може да извършва рекламна дейност. Българското законодателство

не изисква специална регистрация или лиценз за извършването

на този вид дейност, нито забранява нейното осъществяване от НПО.

Издателската дейност включва отпечатване или записване на диск

или публикуване в интернет на произведения на литературата (книги,

учебници, брошури, списания, специализирани информационни издания

и други подобни), както и тяхната продажба, като за извършването на

тези дейности издателят заплаща възнаграждение на автора на произведението.

Регламентацията се съдържа в Закона за авторските права

и сродните права. За извършването на издателска дейност също не е

предвидена специална процедура за регистрация или лиценз, нито има

законова забрана за нейното извършване от НПО. Следователно, няма

пречка НПО да изгради техническата база, необходима за отпечатване

и публикуване на произведения и да предоставя съответно такива услуги

срещу заплащане от трети лица. По същия начин стои въпросът

с извършването на продуцентска дейност от НПО при изработване на

филми и клипове12.

Освен че НПО може да извършва издателска, продуцентска и друга

подобна дейност като част от стопанската си дейност, НПО - автор на

произведение или филм, може да предоставя правата по разпространението

им (например: продажба на книга в книжарници, излъчване на

филм или клип в кино) на трето лице, срещу процент от реализираната от

разпространението му печалба от това трето лице. Законодателството

не поставя пречки пред извършването на подобна дейност, но тъй като

тя се извършва срещу определено заплащане, изразяващо се в процент

от печалбата на третото лице, тази дейност ще се счита за стопанска, а

от данъчна гледна точка – ще подлежи на облагане.

 Чл. 62, ал. 3 ЗАСП „Продуцент по смисъла на този раздел е физическото или

юридическото лице, което организира създаването на произведението и

осигурява финансирането му”.

 

ІІІ. ПЕЧАЛБА ОТ СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ НА НПО,

ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ

 

35. Кога НПО реализира печалба от стопанска дейност и с какви да-

нъци се облага тя?

НПО има печалба, когато приходите от стопанска дейност за определена

година надвишават разходите за стопанска дейност през съответната

година. Върху разликата, наречена печалба, се начислява корпоративен

данък, който през 2011 г. е в размер на 10 %. Освен това, когато НПО

извършва представителни разходи, които са свързани със стопанската

му дейност, то следва да плати и данък върху тези разходи. Данъкът е в

размер на 10% от начислените разходи през дадения месец.

 

36. Ако НПО продаде дарени стоки, получените средства ще се счи-

тат ли за приходи от стопанска дейност за данъчни цели?

Съгласно чл. 1, т. 2 от ЗКПО, на облагане с корпоративен данък по

този закон подлежи печалбата на местните юридически лица, които не

са търговци, от сделки по чл. 1 от Търговския закон. Продажбата на подарени

стоки обаче, не попада сред така изброените сделки. Единствено

покупката и продажбата на стоки, както и продажбата на стоки собствено

производство е търговска сделка по смисъла на цитираната разпоредба.

Следователно продажбата на дарени стоки не би следвало да се

третира като търговска сделка, извършвана по занятие, доходите, от

които подлежат на облагане. За целта обаче, ЮЛНЦ следва да разполага

с документи, които да доказват дарението на всяка една стока, която

се продава.

 

37. Могат ли ЮЛНЦ да ползват данъчни облекчения при осъществя-

ваната от тях стопанска дейност и за какво?

В ЗКПО са посочени изрично случаите и условията, при които едно

лице, включително и НПО може да ползва данъчни облекчения. Те представляват

признати и определени като размер в закона счетоводни разходи.

НПО могат да ползват данъчни облекчения, когато правят дарения

на посочените в закона категории лица.

За въпросите относно данъчното облагане на стопанската дейност е

ползвана книгата „Данъчно облагане на юридическите лица с нестопанска

цел. Въпроси и отговори”, София, 2011.

В Чл. 31 ЗКПО се съдържа пълният списък с лица, за дарения на които могат

да се ползват данъчни облекчения.

Например НПО, чиято мисия е свързана с опазване на културното

наследство, учредява стипендия за студенти, учещи археология в български

университет. За тази си дейност, НПО може да ползва признати

счетоводни разходи в размер на 10 на сто от счетоводната печалба.

Облекчението се изразява в признаване за данъчни цели на счетоводни

разходи в размер на 10 на сто от счетоводната печалба.

 

38. Получените от НПО дивиденти и ликвидационни дялове облагат

ли се с данъци?

Получените от НПО дивиденти и ликвидационни дялове от участието

му в търговски дружества, регистрирани в България подлежат на облагане

с данък върху източника. Това е окончателен данък, който е регламентиран

в ЗКПО. Размерът на данъка при източника е 5% от приходите

от дивиденти и ликвидационни дялове, получени от НПО през съответната

финансова година.

 

39. В кои случаи следва НПО да подават данъчни декларации, в как-

ви срокове и пред кой орган?

Всяко НПО, което е получило през годината приходи, които подлежат

на облагане с някой от данъците по ЗКПО, е длъжно да подаде годишна

данъчна декларация по образец до 31 март на следващата година.

Подаването става в териториалната дирекция (ТД) на НАП, в чиито

район е данъчно регистрирано НПО. Към декларацията следва да се

приложи и подаде годишния финансов отчет, който се изисква съгласно

Закона за статистиката. В случаите, в които НПО подлежат на задължителен

финансов одит, следва да бъде приложен и одитният доклад15.

Следва да се има предвид, че законът предвижда възможност да се

ползва отстъпка в размер на 1% от дължимия годишен корпоративен данък,

но не повече от 1000 лв., ако НПО е подало данъчната си деклара15

Условията, при които НПО в обществена полза подлежат на задължителен

финансов одит, са когато е изпълнило един от следните критерии: 1.

балансова стойност на активите към 31 декември - 1 млн. лв.; 2. размер

на приходите от стопанска и нестопанска дейност за текущата година - 2

млн. лв.; 3. обща сума на получените през текущата година финансирания

и неусвоени към 31 декември на текущата година финансирания, получени

през предходни отчетни периоди - 1 млн. лв. Условия, при които НПО

в частна полза подлежат на задължителен финансов одит е когато са

изпълнили два от следните критерии: 1.балансовата стойност на активите

към 31 декември – 1,5 млн. лв.; 2. нетни приходи от продажби за годината –

2,5 млн. лв.; 3. средна численост на персонала за годината – 50 души.

ция, заедно с годишния финансов отчет по електронен път и е внесло

дължимия от него данък в срок.

Ако НПО не е извършвало никаква стопанска дейност през годината,

няма приходи от отдаване на под наем на свое имущество, не е получавало

дивиденти или ликвидационни дялове, както и не подлежи на облагане

с данък върху разходите подава специална данъчна декларация

– Образец 1010а. Този формуляр се подава също така и от новорегистрирани

НПО за годината на регистрацията си, ако не са извършвали дейност

и нямат приходи и разходи, както и за НПО, които са в процедура

по прекратяване.

 

40. В какъв срок следва да бъдат платени данъците, дължими по

реда на ЗКПО?

Годишният корпоративен данък се заплаща по банков път по сметка

на ТД на НАП, където е регистрирано НПО, в срок до 31 март на следващата

година, след като се приспаднат платените през изминалата данъчна

година авансови вноски.

Данъкът при източника, за разлика от корпоративния данък, се удържа

от търговското дружество, което разпределя дивидентите, респективно

ликвидационните дялове (платец на дохода), а не от НПО (получател

на дохода), което на практика реализира дохода. Платецът на

дохода (търговското дружество) е задължен да подаде декларация по

образец пред ТД на НАП, където е регистриран той и да внесе дължимия

данъка по банкова сметка на тази ТД. В общия случай срокът за удържане

и внасяне на данъка започва да тече от момента на вземане на решението

за разпределяне на дивиденти/ликвидационни дялове и изтича в

края на месеца, следващ месеца на взимане на решението. Следва да

бъде отбелязано, че когато данък при източника не бъде удържан и внесен

при спазване на законовия ред, тогава той ще бъде дължим солидарно

от платеца на дохода и получателя на дохода т.е. от търговското

дружество или от ЮЛНЦ. Срокът за деклариране на така удържания и

внесен данък върху източника изтича в края на месеца, следващ тримесечието,

през което е бил внесен данъкът, като декларацията се подава

за всяко тримесечие.

 

41. Какви счетоводни документи следва да издава НПО за извършва-

ните от него стопански дейности?

НПО трябва да издава фактура за всеки приход от стопанска дейност.

Когато приходът е получен в брой, трябва да се издава и касов бон.

 

42. Задължително ли е НПО да има касов апарат и кога НПО следва

да издава касови бележки / фискален бон?

Да, когато ЮЛНЦ осъществяват стопанска дейност. Съгласно

Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби

в търговски обекти чрез фискални устройства всяко лице е длъжно

да отчита и регистрира чрез издаването на фискална касова бележка

извършените продажби на стоки или услуги в или от търговски обект,

освен, ако плащането на цената не е направено по банков път или чрез

паричен превод. Търговски обект е всяко място/помещение (независимо

че може да служи и за други цели, например като офис), където се

извършват продажби на стоки или услуги т. е. за НПО това е мястото,

където то извършва стопанска дейност. Следователно, ако едно НПО

извършва стопанската си дейност в офиса си или в специално наето за

целта помещение и клиентите му заплащат в брой цената на получените

стоки или услуги, следва да има регистрирано фискално устройство и

да издава фискални касови бележки. Ако, обаче клиентите на НПО заплащат

цените за получените от него стоки или услуги само по банков

път, тогава НПО не е длъжно да има фискално устройство и да издава

фискални касови бележки.

 

43. Трябва ли НПО винаги да издава фактури на своите клиенти?

НПО е длъжно да издаде фактура за всеки приход от стопанска дейност,

независимо дали плащането е направено в брой или по банков път.

Законът допуска изключение от задължението за издаване на фактура

само ако за стопанската операция е издадена фискална касова бележка

иклиентът е физическо лице, което не е търговец.

 

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ:

Български център за нестопанско право

1000 София, България, ул. Добруджа 6

тел./факс: (+359 2) 981 66 17; (+359 2) 988 81 66

ел. поща: info@bcnl.org

 

НАРЕДБА ЗА ОТПУСКАНЕ И ИЗПЛАЩАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА БЕЗРАБОТИЦА

В сила от 01.01.2002 г.

 Обн. ДВ. бр.19 от 19 Февруари 2002г., изм. ДВ. бр.74 от 30 Юли 2002г., изм. ДВ. бр.19 от 9 Март 2004г., изм. ДВ. бр.15 от 16 Февруари 2007г.

Чл. 1. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Паричните обезщетения за безработица, придобити при условията на чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) се отпускат въз основа на заявление, към което се прилагат:

1. документ за регистрация като безработен от съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта;

2. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) декларация, че не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране и че не се упражнява дейност - основание за задължително осигуряване по чл. 4 КСО;

3. акт за прекратяване на правоотношението;

4. (доп. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) документи, удостоверяващи общ и/или служебен трудов стаж, и/или осигурителен стаж, и/или стаж, зачетен на основание на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна;

5. справка-декларация, изготвена от осигурителя, за размера на осигурителния доход преди прекратяване на правоотношението.

(2) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Паричните обезщетения за дълготрайна безработица, придобити при условията на чл. 54и КСО, се отпускат въз основа на заявление, към което се прилагат:

1. документ от Агенцията по заетостта за редовно поддържана регистрация като безработно лице в съответното териториално поделение на агенцията най-малко 12 месеца, предхождащи месеца на подаване на заявлението;

2. декларация, че не е отпусната пенсия и не се упражнява дейност - основание за задължително осигуряване по чл. 4 КСО;

3. документи, удостоверяващи общ и/или служебен трудов стаж, и/или осигурителен стаж, и/или стаж, зачетен на основание на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна;

4. удостоверение за недостигащ сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, издадено от териториалното поделение на НОИ.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Заявленията по ал. 1 и 2 се подават в териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) лично от лицата по постоянен адрес.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г.) При прието заявление с нередовни или липсващи документи териториалното поделение на НОИ уведомява лицето в 7-дневен срок и му дава необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите. Ако в 15-дневен срок от датата на уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или липсващите документи не бъдат представени в териториалното поделение на НОИ, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4 КСО и от Регистъра на лицата, които работят по трудово правоотношение.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Образците на заявленията по ал. 1 и 2 и документите по чл. 1, ал. 1, т. 2 и 5 и ал. 2, т. 2 и 4 се утвърждават от управителя на НОИ.

Чл. 2. (1) (Доп. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) По първоначално постъпило заявление се съставя досие, съдържащо заявлението, документите по чл. 1, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 5 или ал. 2, т. 1, 2 и 4, всички последващи заявления и жалби на лицето и постановените актове по правото му на обезщетение за безработица.

(2) Досието по ал. 1 се съхранява в териториалното поделение на НОИ, чрез което се изплаща обезщетението.

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Паричното обезщетение за безработица, придобити при условията на чл. 54а, ал. 1 КСО се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи по чл. 1 са подадени в 3-месечен срок от тази дата. Когато заявлението е подадено след този срок по неуважителни причини, обезщетението се изплаща от датата на заявлението за определения в КСО период, намален със закъснението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато заявлението е подадено след срока по ал. 1 по уважителни причини, удостоверени с официален документ, обезщетението се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването за определения в КСО период.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изплащането на обезщетението за безработица се прекратява при условията на чл. 54д, ал. 1 КСО от датата на настъпване на съответното обстоятелство.

(4) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) За възстановяване изплащането на паричните обезщетения за безработица в случаите по чл. 54д, ал. 5 КСО лицето подава молба в 7-дневен срок от прекратяването на трудовата дейност.

(5) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата, на която са отпаднали основанията за прекратяване, за оставащия към датата на прекратяването период. Ако молбата е подадена след срока по ал. 4, изплащането се възстановява от датата на подаване на молбата за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението.

Чл. 4. (Отм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.)

Чл. 5. (1) Паричното обезщетение за безработица се отпуска, отказва, изменя, спира, възобновява, прекратява и възстановява с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на НОИ, или на упълномощено от него длъжностно лице. Длъжностното лице се произнася в 14-дневен срок от подаване на заявлението или от настъпване на съответните обстоятелства.

(2) Образците на разпорежданията по ал. 1 се утвърждават от управителя на НОИ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Един екземпляр от разпореждането по ал. 1 се връчва срещу подпис на лицето или по пощата с обратна разписка. Отказът на лицето да получи разпореждането се удостоверява от двама свидетели - длъжностни лица.

(4) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Разпорежданията по ал. 1 могат да се обжалват по реда на глава осма от КСО.

Чл. 6. (1) Длъжностното лице, издало разпореждането за отпускане, отказване, изменяне, спиране, възобновяване, прекратяване или възстановяване на паричното обезщетение за безработица, както и за възстановяване на неправилно изплатени суми, може да го поправя, изменя или отменя с ново разпореждане, когато:

1. е допусната явна фактическа грешка;

2. са представени нови документи;

3. са допуснати технически грешки при изчисляване на обезщетението или грешки при електронната обработка на информацията;

4. не са взети предвид представени документи, които имат значение за определяне на размера и периода за изплащане на обезщетението.

(2) Когато по реда на ал. 1 се определи парично обезщетение за безработица в по-голям размер, разликата се изплаща от датата на възникване на основанието за получаване на по-големия размер.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато по реда на ал. 1 се определи парично обезщетение за безработица в по-малък размер, по отношение на неоснователно получените суми се прилагат чл. 114 и 115 КСО.

Чл. 7. (1) Лице, което има право на парично обезщетение за безработица, е длъжно в 7-дневен срок да декларира в териториалното поделение на НОИ и всяко обстоятелство, което води до спиране, прекратяване или изменяне на паричното обезщетение за безработица, както и при промяна на постоянния адрес.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Лице, което не е декларирало в срока по ал. 1 за настъпили изменения, които се отразяват върху основанието за получаване на парично обезщетение за безработица, върху периода за изплащане или размера му, и продължава да го получава, връща неправомерно получената сума с лихвата по чл. 113 КСО.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Длъжностното лице по чл. 54ж КСО издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването.

(4) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) В срока по ал. 3 лицето може да заяви, че желае да погаси дължимата сума заедно с лихвите върху нея на вноски за не повече от една година. Ръководителят на съответното териториално поделение на НОИ преценява финансовото състояние на лицето и издава решение по чл. 116, ал. 6, т. 1 КСО за разсрочено изплащане, в което определя размера на вноските и сроковете за изплащането им. При неизпълнение на решението дължимите суми се събират принудително.

(5) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Дължимите суми по разпорежданията по ал. 3, както и други недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания могат да се прихващат от полагащо се обезщетение за безработица по реда на чл. 114, ал. 1 КСО. Размерът на месечната сума за прихващане не може да надвишава 1/6 от месечния размер на получаваното обезщетение.

(6) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) При невъзможност сумите да бъдат събрани по реда на ал. 4 и 5 преписката се изпраща на публичния изпълнител за принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(7) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) При смяна на постоянния адрес лицата, получаващи обезщетение за безработица, в 30-дневен срок подават искане за изплащане на обезщетенията от териториалното поделение на НОИ по новия адрес. Ако искането е подадено след срока, териториалното поделение на НОИ по новия адрес започва да изплаща обезщетенията от датата на подаване на искането за оставащия период, намален със закъснението.

Чл. 8. (1) (Доп. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Осигурителният стаж се установява с трудова, служебна и/или осигурителна книжка, и/или с документ по образец, утвърден от управителя на НОИ, издаден от осигурителя, и/или документ, удостоверяващ осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която Република България има международен договор в областта на социалното осигуряване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 02.08.2003 г.) При определяне на срока за изплащане на обезщетението за безработица се взема предвид времето:

1. зачетено за трудов стаж по Кодекса на труда, служебен стаж по Закона за държавния служител, стаж по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за съдебната власт до 31 декември 2001 г. включително;

2. през което лицата по чл. 4, ал. 1 КСО са осигурени за безработица след 1 януари 2002 г.;

3. (нова - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) зачетено въз основа на документ, удостоверяващ осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която Република България има международен договор в областта на социалното осигуряване.

(3) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато лицето декларира осигурителен стаж, придобит в друга държава, но не притежава необходимите документи, съответното териториално поделение на НОИ уведомява службата в НОИ, на която е възложено прилагането на международните договори, да бъде извършена необходимата проверка и удостоверяване на този стаж по установения с международния договор ред. Издаденото удостоверение, потвърждаващо зачетен осигурителен стаж от друга държава, се изпраща на съответното териториално поделение на НОИ.

Чл. 9. (1) При определяне на средномесечния осигурителен доход, от който се изчислява размерът на паричното обезщетение за безработица, се вземат предвид доходите за последните 9 месеца, през които лицата са подлежали на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове, върху които са внесени или са дължими осигурителни вноски.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.04.2004 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато в периода по ал. 1, от който се определя средномесечният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно доходите по чл. 54б, ал. 7 КСО. Осигурителният доход за периодите по чл. 54б, ал. 7, т. 2 КСО се установява с данни от информационната система на НОИ.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.04.2004 г., предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Средномесечният осигурителен доход, от който се определя паричното обезщетение за безработица, се изчислява, като сборът от доходите по ал. 1 и 3 се раздели на 9.

Чл. 10. (1) (Предишен текст на чл. 10 - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Когато паричното обезщетение за безработица се изплаща за непълен месец, полагащата се сума за частта от месеца се определя, като размерът на месечното обезщетение за безработица се раздели на броя на календарните дни в месеца и полученото се умножи по броя на дните, за които се полага обезщетението.

(2) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) При отпускане на парично обезщетение за безработица по реда на чл. 54б, ал. 4 КСО 3-годишният период се определя от датата на отпускане на предходно парично обезщетение за безработица.

(3) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) При отпадане на основанията за получаване на парично обезщетение за безработица по реда на чл. 54б, ал. 6 КСО изплащането на обезщетението в пълен размер се възстановява за оставащия период на изплащане, намален с периода, през който е получавано обезщетението по чл. 54б, ал. 6 КСО.

Чл. 11. Паричните обезщетения за безработица се изплащат от териториалните поделения на НОИ чрез пощенските станции в страната по постоянния адрес на безработното лице.

Чл. 12. Пощенските станции изплащат паричните обезщетения за безработица по ведомост в периода от 20-о до 26-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Когато 20-о и 26-о число са неработни дни, изплащането започва в началото и завършва в края на следващия работен ден. Неизплатените в посочения срок парични обезщетения за безработица могат да се изплащат през следващия месец в срока за изплащането им.

Чл. 13. Пощенската станция не изплаща паричното обезщетение за безработица, когато:

1. лицето е починало;

2. има нареждане от териториалното поделение на НОИ.

Чл. 14. (1) Когато безработното лице не може да получи лично паричното обезщетение за безработица, то може да се изплати на упълномощено от него лице. Пълномощното следва да е с нотариално заверен подпис.

(2) Данните от документа за самоличност на упълномощения, както и номерът и датата на издаване на пълномощното се вписват в графа "Бележки по изплащането" на ведомостта. Копие от пълномощното се прилага към ведомостта.

Чл. 15. За изплащане на неполучено парично обезщетение за безработица от починал безработен наследниците му подават заявление до териториалното поделение на НОИ, към което прилагат удостоверение за законните наследници. Обезщетението се изплаща на упълномощеното от всички наследници лице или се разделя между наследниците по определения от Закона за наследството ред.

Чл. 16. (1) Териториалното поделение на НОИ превежда сумите за изплащане на паричните обезщетения за безработица по набирателна сметка на териториалното поделение "Български пощи", открита в банковия клон, който обслужва териториалното поделение на НОИ. Сметните отношения на териториалното поделение на НОИ с териториалното поделение "Български пощи" за изплатените обезщетения през месеца се уреждат до края на същия месец.

(2) За извършване на работата по изплащане на обезщетенията чрез пощенската мрежа НОИ чрез териториалните си поделения заплаща на териториалните поделения "Български пощи" 6 на хиляда върху подлежащите на изплащане през месеца обезщетения. Те се превеждат до 7-о число на следващия месец.

(3) Дължимият данък върху добавената стойност върху сумата по ал. 2 се превежда от териториалното поделение на НОИ на териториалното поделение "Български пощи" едновременно със сумата по ал. 2.

(4) Преводите по ал. 2 и 3 се извършват въз основа на фактура, която териториалното поделение "Български пощи" издава след приключване изплащането на обезщетенията за безработица през месеца.

(5) При неправилно изплатено парично обезщетение за безработица по вина на служител от пощенската станция то се възстановява на териториалното поделение на НОИ от териториалното поделение "Български пощи".

Чл. 17. (1) При извършване на финансови ревизии от контролните органи в пощенските станции за констатирани случаи на неправилно изплатени и отчетени парични обезщетения за безработица се уведомява съответното териториално поделение на НОИ.

(2) Длъжностни лица от териториалните поделения на НОИ извършват проверки в пощенските станции за правилното прилагане на наредбата съвместно с органи на териториалните поделения "Български пощи". Редът и начинът за извършване на проверките се регламентират в съвместна инструкция.

Допълнителни разпоредби

§ 1. (Доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) По смисъла на наредбата "уважителни причини" са: задържане от органите на властта; явяване в съд или в друг държавен орган; отбиване на наборна военна или мирновременна алтернативна служба; участие във военноучебен сбор или преподготовка; заболяване и други подобни обстоятелства, удостоверени с официален документ, за които териториалното поделение на НОИ е уведомено своевременно.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) До 31 декември 2003 г. включително териториалните поделения на Агенцията по заетостта изпълняват функциите по определяне, отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица на териториалните поделения на НОИ по реда на глава четвърта "а" от КСО и при условията на наредбата, като:

1. приемат заявленията за отпускане на парично обезщетение за безработица заедно с документите по чл. 1, ал. 1;

2. съхраняват досиетата по чл. 2, ал. 1 на безработните лица, на които изплащат парични обезщетения за безработица;

3. изплащат паричните обезщетения за безработица чрез пощенските станции в страната по постоянния адрес на безработното лице;

4. приемат заявленията по чл. 15;

5. дават нареждане на пощенската станция да не изплаща паричното обезщетение за безработица съгласно чл. 13, т. 2.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Ръководителите на териториалните поделения на Агенцията по заетостта отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват паричните обезщетения за безработица с решение по утвърден образец, което подлежи на обжалване в съда по реда на Закона за административното производство. Ръководителите на териториалните поделения на Агенцията по заетостта издават решения за възстановяване на неоснователно изплатените парични обезщетения за безработица при условията и по реда на чл. 7, ал. 3 и 4.

(3) Лицата, които имат право на парично обезщетение за безработица:

1. потвърждават декларацията по чл. 1, ал. 1, т. 2 ежемесечно до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължи обезщетение, пред териториалните поделения на Агенцията по заетостта;

2. декларират в 7-дневен срок пред териториалните поделения на Агенцията по заетостта всяко обстоятелство, което води до спиране, прекратяване или изменяне на паричното обезщетение за безработица, както и при промяна на постоянния адрес.

(4) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Лицата, които получават парично обезщетение за безработица и постоянният им адрес е в населено място, в което няма структури на Агенцията по заетостта, могат да потвърждават декларацията по чл. 1, ал. 1, т. 2 пред кмета или пред упълномощено от него длъжностно лице ежемесечно до 5-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължи обезщетение. Кметовете или упълномощените от тях длъжностни лица предават получените декларации в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта в срока по чл. 4, ал. 1.

§ 3. На лицата, които са придобили право на обезщетение за безработица и са се регистрирали като безработни в бюрата по труда до 31 декември 2001 г. включително, се определя парично обезщетение за безработица в размерите, предвидени в отменената глава четвърта, раздел III от Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.

§ 4. Отношенията между НОИ, Агенцията по заетостта и "Български пощи" - ЕАД, във връзка с изплащането на паричните обезщетения за безработица се уреждат със споразумение между тях.

§ 5. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Наредбата се приема на основание чл. 54а, ал. 5 КСО и влиза в сила от 1 януари 2002 г.

§ 6. Контролът по изпълнението на наредбата се възлага на НОИ. 

ПАРИЧНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА БЕЗРАБОТИЦА

Право на парично обезщетение за безработица

Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:

1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
2. нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране;
3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване

 

За придобиване право на парично обезщетение по ал. 1 се зачита и времето:
1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане;
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
4. зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна.

Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако:

1. заявлението по ал. 3 е подадено в тримесечен срок от тази дата;
2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата.

Ако заявлението е подадено по неуважителни причини след изтичането на срока, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения период, намален със закъснението.
 

Ако заявлението е подадено в срок, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на срока, паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения период, намален със закъснението.

Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на паричните обезщетения, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

 

Размер на паричното обезщетение за безработица

 

Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 18 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица.

Минималният дневен размер на обезщетението за безработица се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

Такива основания са:

· от Кодекса на труда :  чл. 325, т. 1 и 2 и чл. 326 и 330

· от Закона за държавния служител: чл. 103, ал.1, т.1, 2 и 5, чл. 105 и 107, ал. 1, т. 1 - 4

·от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България: чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3,

· от Закона за Министерството на вътрешните работи: чл. 245, ал. 1, т. 4, 6 и 8 и

· от Закона за съдебната власт или по други закони: чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5

Безработните лица, придобили право на парично обезщетение преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца.

Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият по реда на ал. 1 дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася.

Лицата, наети на работа на непълно работно време в срока за изплащане на паричното обезщетение и получаващи възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, имат право на обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на изплащането.

Когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно:

1. за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;
2. за времето на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане - доходът, от който е определено паричното обезщетение;
3. за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;
4. за времето, през което лицето не е осигурено за безработица - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период.

 

Срокове за изплащане на паричните обезщетения за безработица

 

 Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, в зависимост от продължителността на осигурителния стаж, за период, както следва:



Осигурителен стаж (години) 


Период за изплащане на обезщетението (месеци)


до 3


4


от 3 до 5


6


от 5 до 10


8


от 10 до 15


9


от 15 до 20


10


от 20 до 25


11


над 25


12

(2) За осигурителен стаж при определяне периода за изплащане на обезщетение по ал. 1 се зачита трудовият стаж до 1 януари 2002 г. по Кодекса на труда или по специални закони и времето след тази дата, през което лицата са осигурени за безработица.

Спиране изплащането на паричните обезщетения за безработица

(1) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа на основание чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 106, ал. 2 и чл. 107, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 58, ал. 3 от Закона за висшето образование.

(2) Безработният е длъжен да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на обстоятелствата по т.1 в срок до 7 работни дни.

(3) Изплащането се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране за оставащия към датата на спиране период.

(4) Длъжностните лица спират с разпореждане изплащането на обезщетенията за безработица, когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението.

 

Прекратяване изплащането на паричните обезщетения за безработица

 

 (1) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:
1. започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване;
2. прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;
3. смърт на безработния.

(2) Агенцията по заетостта е длъжна да уведомява ежемесечно Националния осигурителен институт за настъпването на обстоятелствата по т. 1.2.

(3) Лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за настъпването на обстоятелствата по т. 1.1,1.2 и 1.3 в срок до 7 дни.

(4) Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност - основание за задължително осигуряване, която бъде преустановена след по-малко от 9 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението.

 

Възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица

 

(1) Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 172, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 254 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 226 от Закона за съдебната власт.

(2) В 7-дневен срок от изплащане на обезщетенията осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

(3)  Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане.

(4) За възстановяване на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане, което подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(5) Лицата по т.1 нямат право на парично обезщетение за безработица до пълното възстановяване на дължимите суми, с изключение на случаите, в които тези суми могат да бъдат прихванати от отпуснатото парично обезщетение за безработица.

 

Ред за отпускане, изплащане, изменяне, спиране и прекратяване на паричните обезщетения за безработица 

 

(1) Паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

(2) Длъжностното лице по т. 1 издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване и подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. 

(3) Паричните обезщетения за безработица се изплащат от Националния осигурителен институт на лицата по декларирана от тях лична банкова сметка.

Задължения за предоставяне на информация

(1) Агенцията по заетостта предоставя на Националния осигурителен институт ежемесечно информацията, необходима за отпускане, изплащане, спиране, прекратяване или изменяне на обезщетенията за безработица.

(2) Националният осигурителен институт предоставя ежемесечно информация на Агенцията по заетостта за изплащането, спирането и прекратяването на обезщетенията за безработица. 

ЗАКОН за ограничаване на плащанията в брой

Глава първа

ПРЕДМЕТ И ИЗКЛЮЧЕНИЯ  ОТ ПРИЛОЖНОТО ПОЛЕ

Чл. 1. Със закона се уреждат ограниченията при плащанията в брой на територията на страната.

Чл. 2. Законът не се прилага при:

1. тегленето и внасянето на пари в брой от/в собствени платежни сметки;

2. тегленето и внасянето на пари в брой от/в сметки на недееспособни и ограничено дееспособни лица, на съпрузи и роднини по права линия;

3. сделките с чуждестранна валута в наличност по занятие;

4. операциите с банкноти и монети, страна по които е Българската народна банка;

5. замяната от банки на повредени български банкноти и монети;

6. изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда.

Глава втора

ОГРАНИЧЕНИЯ ПРИ ПЛАЩАНИЯТА  В БРОЙ

Чл. 3. (1) Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:

1. на стойност, равна на или надвишаваща 15 000 лв.;

2. на стойност под 15 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 15 000 лв.

(2) Алинея 1 се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 15 000 лв. Равностойността в български левове се определя по курса на Българската народна банка в деня на плащането.

Чл. 4. (1) Обслужването от банките в страната на операциите на бюджетните предприятия по събирането на приходи и други постъпления чрез картови плащания се извършва въз основа на сключени договори между Министерството на финансите и банките. Договорите съдържат едни и същи клаузи и цени, приложими за всички банки.

(2) Програмното и ресурсното осигуряване на картовите плащания по ал. 1 и свързаното с тях обслужване и сетълмент се извършват от лицензирания от Българската народна банка оператор на платежна система с окончателност на сетълмента за обслужване на плащания по операции с банкови платежни карти на територията на страната въз основа на сключен договор с Министерството на финансите.

(3) Редът и начинът за преминаване на бюджетните предприятия към събиране на приходи и други постъпления чрез картови плащания и обслужване по реда на ал. 1 и 2 се определят с указания на министъра на финансите и управителя на Българската народна банка.

(4) Министърът на финансите определя сроковете за поетапното преминаване на бюджетните предприятия към събиране на приходи и други постъпления чрез картови плащания и обслужване по реда на ал. 1 и 2.

(5) Дължимите от страна на Министерството на финансите суми по договорите по ал. 1 и 2 са за сметка на централния бюджет.

(6) За картовите плащания към бюджетни предприятия по ал. 1 физическите и юридическите лица не заплащат банкови комисиони и такси.

Глава трета

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 5. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане – ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане – ако е юридическо лице.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е 50 на сто от размера на направеното плащане, а на имуществената санкция – 100 на сто от размера на направеното плащане.

Чл. 6. (1) Актовете за установяване на нарушенията по този закон се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощени от него длъжностни лица.

(2) Съставянето, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ  РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Този закон се прилага и за плащания по чл. 3, незавършени към деня на влизането му в сила.

§ 3. За 2011 г. Министерството на финансите може да договаря клаузите и цените по чл. 4, ал. 1 в рамките на договорите по § 22, ал. 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г.

§ 4. Във Валутния закон (обн., ДВ, бр. 83 от 1999 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 60 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 43, 54 и 59 от 2006 г. и бр. 24 от 2009 г.) в чл. 2, ал. 1 думите „в този закон“ се заменят със „със закон“.

§ 5. В Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. 85 от 1998 г.; изм., бр. 1 и 102 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 54, 59, 82 и 108 от 2006 г., бр. 52, 92 и 109 от 2007 г., бр. 16, 36, 67 и 69 от 2008 г., бр. 22, 23 и 93 от 2009 г. и бр. 88 и 101 от 2010 г.) в чл. 3 се правят следните изменения:

1. В ал. 2 т. 21 и 24 се отменят.

2. Алинея 7 се отменя.

Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 9 февруари 2011 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

  

Документи при регистрация или промяна на регистрацията на МПС (за представяне в КАТ)

 ДОКУМЕНТИ ЗА ПЪРВОНАЧАЛНА РЕГИСТРАЦИЯ НА МПС 

 
1.Заявление за регистрация /за фирми: с печат на фирмата и копие на “Булстат”/ снимано от 2-те страни 
3.Документ за собственост: -митническа декларация – копие 2бр. -фактура и договор при закупуване от фирма вносител – копие 2бр. 
4.Квитанция за платена такса МПС 
5.Застраховка “гражданска отговорност”
6. Личен паспорт на собственика
6.Документ за самоличност на собстеника 
 
ЗАБЕЛЕЖКА:При регистрация на автомобил на фирма се представят всички решения от съда за регистация на фирмата. Представя се пълномощно и копие от пълномощтно от фирмата /печат, изх. №/, регистрираща автомобила или се явява лично управителя с личния си паспорт.
 
 
ДОКУМЕНТИ ЗА ПРОМЯНА НА СОБСТВЕНОСТ
 
1.Заявление за регистрация / за фирми: с печат на фирмата и копие на “Булстат”/
2.Договор – копие и оригинал
3.Квитанция за платена такса МПС
4.Застраховка “гражданска отговорност”
5.Документ за самоличност на собственика или нотариално заверено пълномощно
6.Свидетелство за регистрация на МПС 
7.Диагностичен лист за техническа изправност
 
ЗАБЕЛЕЖКА:Регистрационни номера не отговарящи на БДС се подменят
 
ДОКУМЕНТИ ЗА ИЗДАВАНЕ НА ДУБЛИКАТ НА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА МПС 
 
1.Заявление за регистрация /за фирми: с печат на фирмата и копие от “Булстат”/ 
2.Декларация от собственика за изгубено или откраднато регистрационно свидетелство 
3.Документи за самоличност на собствениците 
4.Квитанция за платена такса МПС 
5.Застраховка “гражданска отговорност”      
 
ДОКУМЕНТИ ЗА БРАКУВАНЕ НА МПС
 
1.Заявление за регистрация/ за фирми с печат на фирмата/
2.Протокол за брак
3.Регистрационните табели на МПС
4.Регистрационното свидетелство на автомобила
5.Личен паспорт на собственика или упълномощеното лице с нотариално заверено пълномощно /за фирми:пълномощно с печат и изх. №, копие от “Булстат” / 
6.Собственика декларира писмено какво е състоянието на автомобила и къде се намира.      
 
ДОКУМЕНТИ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА МПС ОТ ДРУГ РЕГИОН В ГР. СОФИЯ 
 
1.Заявление за регистрация - 2 бр. / за фирми: с печат на фирмата / 
2.Копие на свидетелството за регистрация – 2бр. 
3.Документ за собственост – оригинал и копие – 2бр. 
4.Квитанция за платена такса МПС 5.Застаховка “гражданска отговорност” 
6.Табели с регистрационни номера      
 
 
ДОКУМЕНТИ ЗА ПЪРВОНАЧАЛНА РЕГИСТРАЦИЯ НА МПС С РЕГ. № ХХ НА ЧУЖДЕСТРАННО ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ СЪС СРОК НА ПРЕБИВАВАНЕ В Р.Б. НАД 3 ГОДИНИ 
 
1.Заявление за регистрация – 1 бр 
2.Документ за собственост – копие 2 бр. 
3.Квитанция за платена такса МПС 
4.Застраховка “гражданска отговорност” 
5.Документ за самоличност на чуждестранното физическо лице 
6.Диагностичен лист за технически преглед      
 
НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ ЗА ПРОМЯНА РЕГ.№
 
1.Заявление за регистрация/за фирми: подпечатана с печат на фирмата/
2.Квитанция за платена такса МПС
3.Застраховка “гражданска отговорност”
4.Документи за самоличност на собстениците с постоянен адрес гр. София, или упълномощено лице ако е за фирми
5.Старите табели с регистрационни номера и регистрационно свидетелство
 
ЗАБЕЛЕЖКА: Ако единият номер е загубен или унищожен, собственикът подава саморъчно написана декларация. При липса на два броя регистрационни номера същите се обявяват за издирване от РПУ и се представя служебна бележка. НЕОБХОДИМИ 

Прехвърляне на собственост върху МПС - примерен договор, необходими документи

 Собствеността се прехвърля  чрез писмен договор с нотариална заверка на подписа. Прехвърлянето може да бъде възмездно /продажба/ или безвъзмездно /дарение/.

НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ:

  1. Писмен договор за покупко-продажба на МПС
  2. Документ за собственост на продавача
  3. Документ за платен местен данък по чл. 44 от ЗМДТ.
  4. Документ за платен от продавача данък върху превозните средства по чл.54 от ЗМТД до момента, в който се прехвърля собствеността.
  5. Декларация на продавача, че няма непогасени публични държавни и общински вземания по чл. 264, ал. 2 ДОПК.
  6. Декларация за гражданство и гражданско състояние по образец /само за физически лица/. Ако продавачите или купувачите са съпрузи, подават обща декларация;
  7. Други

Пълномощно (ако в сделката участва пълномощник), в което МПС се описва така, както в договора за прехвърляне, като се посочват вид, марка, модел, № на двигателя и рамата (шасито) и регистрационните номера. Пълномощното трябва да бъде с нотариално заверен подпис.

В случай, че сделката се извършва от законен представител на физическо лице, се представя документ, доказващ неговите правомощия (акт за раждане на непълнолетния или малолетния)

Когато МПС е собственост на починало лице: Удостоверение за наследници и документи, удостоверяващи правото на собственост на наследодателя;

 

Когато МПС е съпружеска имуществена общност: Препис от акт за граждански брак. Необходимо е съпрузите да се явят лично пред нотариуса, а ако единият съпруг отсъства, следва да се представи нотариално заверено пълномощно.

 

Дължими данъци и такси:

 

Местен данък: Заплаща се преди прехвърляне на МПС с подаване на данъчна декларация от купувача или продавача, в зависимост от това какво е уговорено, в териториалната данъчна дирекция по постоянен адрес / седалище на данъчно задълженото лице, съгласно чл.45 и чл.49 от ЗМДТ. Основа за определянето на данъка е застрахователната стойност на МПС. Данъкът е в размер на 2 % от посочената стойност. Данъкът се заплаща от купувача, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно.  Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от продавача, другата страна е поръчител. Когато купувачът е в чужбина, данъчно задължен е продавачът.

Нотариална такса: Нотариалната такса се определя на основа по-високата между уговорената в договора продажна цена и застрахователната стойност на МПС. Таксата се определя съгласно т.8 и т.11 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД. Таксата се плаща по сметка на нотариуса при удостоверяване на подписите или част от нея – предварително, по искане на нотариуса.

         СЛЕД ПОКУПКО-ПРОДАЖБАТА:

Купувачът на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в двуседмичен срок да предостави на службата за регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя с цел издаване на ново свидетелство за регистрация. Ако продавачът и купувачът имат местоживеене в различни общини, праводателят в двуседмичен срок предоставя на службата, регистрирала МПС, копие от договора за прехвърляне на собствеността с данните на купувача.

 Собствениците на превозни средства подават декларация по чл.54 от ЗМДТ (за леки автомобили или за други превозни средства) пред териториалната данъчна дирекция по постоянния им адрес, съответно седалище, за притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им.  За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение.  При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32 от ЗМДТ. При спиране, съответно при пускане в движение, при кражба и унищожаване на превозно средство, декларация не се подава. Подадената декларация от един от съсобствениците ползва останалите съсобственици. При подаване на декларацията собственикът представя документ за платения данък при придобиването на декларираното превозно средство. Данъкът се заплаща, ако не е заплатен от продавача до края на текущата година – чл.58, ал.3 от ЗМДТ. 

Покупка на автомобил от ЕС

 ВАЖНО!

От началото на 2007 г. всички български фирми и граждани, които не са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност и си купуват нова кола от страна от ЕС, дължат и внасят ДДС в България, а не в страната, от която купуват колата!

Кои превозни средства са нови според Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)?

Като "нови" пътни превозни средства, в т.ч. и леки автомобили, се определят:

превозните средства с работен обем на двигателите над 48 куб. см или с максимална мощност на двигателя над 7.2 кW, предназначени за превоз на пътници и товари

превозните средства, изминали не повече от 6 000 км, или са доставени до шест месеца от датата на първата им регистрация (независимо къде е извършена тя).

Двата критерия се прилагат кумулативно. Тоест, ако лек автомобил, който е регистриран за първи път преди четири месеца, е изминал например 7 000 км, той все още

се приема за "нов". Това е така, защото от регистрацията му не са изминали шест месеца.

Като "нов" за целите на облагането се приема също и автомобил, който е регистриран за първи път преди седем  месеца, но е изминал само 5000 км.

Нерегистрираните по ЗДДС лица декларират ли и дължат ли ДДС , ако купят нова кола от ЕС?

Всеки гражданин или всяко дружество, които не са регистрирани за целите на ЗДДС и са при-

добили ново превозно средство от ЕС, са задължени да декларират придобиването, независимо от това дали продавачът е регистриран или не по ДДС.

Задължението се отнася включително и за тези лица, които не подлежат на регистрация по ДДС

по общия ред. Това са физически лица, държавни органи и органи на местното самоуправле-

ние, болници, училища и всички т. нар."данъчно незадължени юридически лица".

Това е така, тъй като независимо от това дали продавачът на автомобила е регистриран за

целите на ДДС в друга държава-членка или не, във фактурата, която издава, той няма да на числи данък.

Изключение:

Не се дължи ДДС за придобиване от ЕС на ново превозно средство от дипломатическите представителства, консулствата, представителствата на международни организации и техния персонал.

ВАЖНО!

Купувачите на нови автомобили от друга държава-членка на ЕС, не дължат ДДС в държавата, от която са купили колата. Те трябва да декларират пред

доставчика, че превозното средство ще се използва и регистрира в друга държава-членка.

Ако купувачът е пропуснал да декларира тези обстоятелства и продавачът е начислил ДДС по сделката, купувачите могат да се обърнат към доставчика на новото превозно средство за възстановяване на платения данък.

Във всички случаи, задължението за деклариранеи внасяне на данъка е на нерегистрирания по

ЗДДС купувач на ново превозно средство, като данъкът трябва да се внесе в България.

Например: Ако собствеността на новото превозно средство е прехвърлена на 25

януари 2010 г. и фактурата е издадена на същата дата, то данъкът става изискуем

на тази дата. Тогава лицето трябва да внесе данъка и да подаде декларация най-

късно до 14 февруари 2010 г.

В случай, че собствеността на превозното средство е прехвърлена на 25 януари

2010 г., но до 15 - ти февруари същата година фактурата за нея все още не е из-

дадена, тогава данъкът става изискуем на 15-ти февруари същата година. В такива

случаи лицето следва да декларира и да внесе дължимия данък за придобиването

най-късно до 14-ти март същата година.

Декларацията се подава в офисите и териториалните дирекции на НАП и данъкът се

внася по сметка на териториалната дирекция на НАП по регистрация на лицето,

като за физическите лица това е постоянният им адрес.

Информация за банковите сметки е публикувана на интернет страницата на НАП -

www.nap.bg.

Подобни специфични разпоредби съществуват и за нерегистрираните по ЗДДС лица, закупили нови плавателни съдове и нови въздухоплавателни средства.

Внимание: Данъкът се приема за внесен на датата, на която преведената сума е

постъпила по сметката на териториалната дирекция.

Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири,брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняването и транспортирането им

 В сила от 31.07.1959 г. Издадена от Министерството на търговията, Министерство на финансите, Министерство на земеделието и горите и Министерство на транспорта и съобщенията .Обн. ДВ. бр.61 от 31 Юли 1959г., изм. ДВ. бр.62 от 4 Август 1961г., изм. ДВ. бр.55 от 10 Юли 1962г., изм. ДВ. бр.63 от 7 Август 1962г., изм. ДВ. бр.67 от 21 Август 1962г., изм. ДВ. бр.78 от 28 Септември 1962г., изм. ДВ. бр.4 от 14 Януари 1964г., изм. ДВ. бр.5 от 17 Януари 1964г., изм. ДВ. бр.10 от 4 Февруари 1964г., изм. ДВ. бр.60 от 31 Юли 1964г., изм. ДВ. бр.23 от 21 Март 1969г., изм. ДВ. бр.3 от 11 Януари 1972г., изм. ДВ. бр.14 от 17 Февруари 1976г., изм. ДВ. бр.28 от 8 Април 1980г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г.

I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Естествената фира е количествено намаление на теглото и обема на стоково-материалните ценности при съхраняване, лагеруване, продажба, подготовка за продажба разпределяне и транспорт вследствие на изпаряване, изветряване, изсушаване, размерване, разпиляване и изтичане при условия на правилно и добросъвестно манипулиране с тях.

Към естествените фири не се отнасят количествените намаления на теглото на стоково-материалните ценности, явили се от:

а) отпадъците при почистването на стоките;

б) разваляне, бракуване, амбалаж и пр.;

в) всякакъв род повреди и загуби, които произлизат от неправилно и недобросъвестно манипулиране;

г) от изкуствено предизвикани процеси - преработка, рандемани и др.

Чл. 2. Настоящата наредба урежда прилагането на нормите за естествените фири при следните фази на движение и обращение на стоково-материалните ценности:

а) при изкупуването (предимно на селскостопански произведения) обхваща всички дейности от момента на приемането на стоката от производителя до момента на предаването франко вагон най-близката товарна гара до изкупвателния пункт;

б) по време на транспорта - извозването на стоките:

по жп и воден транспорт - от момента на приемане на стоката франко товарна гара, респективно товарно пристанище, до момента на предаване стоката на собственика франко разтоварна гара или пристанище;

по коларски превоз и автопревоз - от момента на натоварването пред склад на производственото предприятие, респективно склад на едро, до разтоварването пред склад на едро, респективно магазин на дребно;

в) съхраняване в складове на едро, складове на интендантства, лечебни заведения, интернати и други ведомства - от момента на приемането в склада до момента на изнасянето от него на стоково-материалните ценности при продажбата или разпределянето им;

г) съхраняване и продажба в търговската мрежа на дребно, в складовете на заведенията за обществено хранене, столовете, в малките складове на поделенията на интендантства, лечебни заведения, интернати и др., в които става разпределяне по количества, близки до тия в търговската мрежа - от момента на приемането на стоката франко кола пред магазина, заведението и др. до продажбата на потребителя, респективно влагането й в кухненската продукция или разпределянето й;

д) лагеруване (дългосрочно съхраняване) в хладилници, плодохранилища, зеленчукохранилища, ровници, приспособени помещения и др.

II. ПРИЛАГАНЕ НА НОРМИТЕ ЗА ЕСТЕСТВЕНИТЕ ФИРИ

Чл. 3. (1) Нормите, установени в приложените към настоящата наредба таблици, са пределни (максимални) и се отнасят за стандартни стоки. Те се прилагат при отчитане на стоково-материалните ценности, при инвентаризации, при ревизии от държавните контролни органи и в други случаи за установяване на фактическата им наличност и се оформяват с актове по установения ред.

(2) (Нова - ДВ, бр. 23 от 1969 г.) Загубите, явили се от бракуването и естественото понижение в по-долно качество на пресните плодове и зеленчуци при съхранението и транспортирането им, се установяват в момента на появата им и се оформят с актове по реда, определен с албума за типовите форми на счетоводните документи и книжа, издадени от Министерството на финансите и Централното статистическо управление. В акта задължително се посочва материално отговорното лице има ли вина за появата на загубата.

Чл. 4. Прилагането на нормите за естествените фири на стоково-материалните ценности при съхраняване в складове и магазини и при лагеруване става само в случаите, когато след проверка се окаже недостиг (липса) в счетоводните остатъци, както са нанесени в книгите и посочени в акта за проверката.

Когато няма такъв недостиг, фири не се приспадат.

Нормите за естествените фири при транспорт се прилагат в случаите при констатирана разлика между предадените и приетите след транспорта количества при условие, че тази разлика не се дължи на кражба или злоупотреба.

Когато стоките не само се превозват, но и съхраняват от транспортното предприятие повече дни от срока, в който то е длъжно да ги превози, към предвидения процент фира за транспорта се прибавя съответният процент за съхраняване в склад, ако има диференцирани норми в таблиците на настоящата наредба.

Чл. 5. Приспадането на естествените фири се извършва по действителните им размери, които не може да превишават установените пределни норми.

Предварително приспадане не се допуска.

Чл. 6. При прехвърляне на стоково-материални ценности от един склад в друг или от един магазин в друг, принадлежащи на едно и също търговско предприятие, интендантство, лечебно заведение, интернат и др., и в един и същ населен пункт нормите за естествените фири се прилагат един път. При нужда установената норма за естествена фира да се разделя между складовете, респективно магазините, в зависимост от времето на престоя (съхраняването, лагеруването) на стоките в единия или другия склад, респективно магазин, така, че общият размер на фирата да не надминава установените пределни норми.

Чл. 7. Нормите за естествените фири не се прилагат в случаите:

а) когато приемането, превозването и продажбата на стоково-материалните ценности е станало без претегляне, т.е. само по документи;

б) когато стоково-материалните ценности преминават през склада само по документи, а не се съхраняват и лагеруват в него.

Чл. 8. За стоките, които се пазят в саламура, която не влиза в теглото им (риба, сирене и др.), приспадането на естествената фира се извършва само в такъв случай, ако намаляването на първоначалното тегло на стоката се установява по пътя на измерването й при продажбата или разпределянето нето тегло. Нормите не се прилагат, ако такива стоки се продават или разпределят при бруто тегло.

Чл. 9. Не се признават естествени фири на стоките:

а) които се продават или разпределят на бройки в специална промишлена опаковка и в определен грамаж;

б) които се съхраняват, лагеруват и превозват в херметическа опаковка (запоена с калай или заляна с червен восък, смола) и течни стоки в стъклена опаковка.

Чл. 10. В складове, в които не може да се установи точно времето за престояване на всяка стока при съхраняване и лагеруване, определянето му става въз основа на стокообращаемостта. Последната се изчислява в дни по пътя на разделянето на средния месечен остатък на дневния оборот за всяка стока.

Чл. 11. Сезоните, посочени в таблиците към настоящата наредба, да се смятат, както следва: летният - от 1 юли до 30 септември, есенният - от 1 октомври до 31 декември, зимният - от 1 януари до 31 март, и пролетният - от 1 април до 30 юни.

Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 1976 г.) (1) Ръководствата на стопанските организации съгласувано с профкомитета могат да определят фирите по търговски обекти в размер до ± 30% от твърдата фира на база отчетните и планово-разчетните данни за количеството стока, постъпила в организацията, като се изхожда от хладилната съоръженост на магазина, средните стокови запаси (в дни), постоянното поддържане на задължителния асортимент-минимум от месни произведения и други показатели.

(2) При ежедневни доставки без големи предхождащи остатъци и при неподдържане на одобрения среден стоков запас да се признава фира в размер до 70% от твърдата фира.

III. ОСОБЕНИ И ПРЕХОДНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 12. (1) Неразделна част от настоящата наредба са приложените таблици за пределните норми на естествените фири на стоково-материалните ценности.

В тях са включени всички норми на фири, установени досега с постановления и разпореждания на Министерския съвет, с наредби, заповеди и др. на министерствата и ведомствата относно фирите при транспорт и съхранение на стоково-материалните ценности в търговското обращение и при разпределяне между поделенията на министерствата и ведомствата. Не са включени нормите при производство, рандемани и преработка.

(2) Настоящата наредба не се прилага при определяне естествените фири на стоково-материалните ценности при производство.

Чл. 13. (1) Нормите в тези таблици се прилагат от министерствата, ведомствата, предприятията, организациите и трудово-кооперативните земеделски стопанства за дейностите, указани в началото на всяка таблица.

(2) Нормите за транспортните фири по железопътен и воден транспорт и при автопревози, включени в таблиците на настоящата наредба, се прилагат и от Министерството на транспорта и съобщенията, респективно поделенията му, като установените норми на фири за същите стоки в уставите на железниците и водния транспорт се отменят.

(3) Министерствата, ведомствата, предприятията, организациите и ТКЗС ползуват нормите за фири при транспорт по уставите на железниците и водния транспорт за всички стоки, за които няма установени норми за фири при транспорт в таблиците по настоящата наредба и до попълването им с нови норми.

Чл. 14. (1) Допълнения и изменения на таблиците и нормите, включване в тях на други стоки и норми става по предложение на някои от министерствата или ведомствата, ползуващи същите таблици, направено пред Министерството на търговията, което съвместно с другите издатели на настоящата наредба и съгласувано с Държавната планова комисия допълва и изменя таблиците и нормите.

(2) Предложенията трябва да са обосновани с резултатите от опити и наблюдения над стоково-материалните ценности.

Чл. 15. Резултатите от възложените на министерствата и ведомствата опити за установяване естествените фири на стоки на основание Постановление 169 на Министерския съвет от 8 август 1958 г. се включват в таблиците по установения в точка 15 ред.

Чл. 16. (1) Министерствата и ведомствата, които ще извършват опити за естествените фири на стоково-материалните ценности, да искат съдействие и упътвания от научно-изследователските институти по методологията на опитите.

(2) Настоящата наредба влиза в сила от деня на обнародването й в "Известия на Президиума на Народното събрание" и отменя всички постановления, разпореждания, наредби, заповеди и други за определяне нормите на естествените фири на стоково-материалните ценности при съхраняване и транспорт.

КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА 13А-10403 ЗА ПРЕДЕЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА ЕСТЕСТВЕНИТЕ ФИРИ И ЛИПСИТЕ НА СТОКОВО-МАТЕРИАЛНИ ЦЕННОСТИ ПРИ СЪХРАНЯВАНЕТО И ТРАНСПОРТИРАНЕТО ИМ

(ОБН. - ДВ, БР. 28 ОТ 1980 Г.)

§ 8. Отменят се Заповед 520 от 29.06.1962 г. на Министерството на вътрешната търговия, Министерството на финансите, Министерството на земеделието и Министерството на транспорта; Заповед 709 от 7.07.1962 г. на Министерството на вътрешната търговия, Министерството на финансите, Министерството на земеделието и Министерството на транспорта и съобщенията; Заповед 1628 от 13.07.1964 г. на Комитета по хранителната промишленост; Заповед 339 на Министерството на вътрешната търговия, Министерството на финансите, Министерството на земеделието и Министерството на транспорта и съобщенията; Заповед 1141 от 11.01.1972 г. на Министерството на вътрешната търговия и услугите и Министерството на финансите; Заповед 235 от 20.02.1969 г. на Министерството на земеделието и хранителната промишленост, Министерството на финансите, Министерството на транспорта и Централния кооперативен съюз.

 

Абонирай се за новости

Klima77