СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ -Въпроси и отговори

                                                                                                    Автор: Павлета Алексиева

                                                                                © Български център за нестопанско право*, 2011

                                                                            Мисията на БЦНП е да оказва подкрепа
                                                                            при изработване и прилагане на закони
и политики с цел развитие на гражданското общество,
гражданско участие и добро управление в България. 

 

 

І. ОБЩИ ВЪПРОСИ 

1. Що е то „стопанска дейност”?

В нормативната уредба липсва определение за “стопанска дейност”.

В правната теория понятието се дефинира по различни начини. От една

страна то се свързва с извършването на дейност, насочена към придобиване

на печалба, което е същността на стопанската цел. От друга страна

стопанската дейност се характеризира като синоним на търговска дейност,

която е определена в ТЗ. Изработеното в практиката разбиране за

стопанската дейност е че това е всяка законна дейност, извършвана от

правните субекти и насочена към реализиране на печалба.

Стопанска дейност на НПО е всяка дейност, насочена към реализиране

на печалба, регламентирана с устава или учредителния

му акт, но приходите от която могат да бъдат използвани единствено

за постигане на определените в устава или учредителния

му акт цели, без възможност за разпределяне на печалба. Тя трябва

да е допълнителна и свързана с предмета на основната дейност

на НПО.

 

2. Може ли НПО да извършва стопанска дейност?

Българското законодателство позволява НПО да извършват стопанска

дейност. ЗЮЛНЦ възприема принципа, че водещи при създаването

на НПО са целите, а не средствата за тяхното постигане, които в своята

съвкупност образуват предмета на дейност. Така дейността на НПО

може да има както нестопански, така и стопански характер, стига тя по

своята природа да представлява средство за постигане на основните,

нестопански цели на организацията. В този смисъл, абсолютно допустимо

е една “организация с нестопанска цел” да извършва “стопанска

дейност”, стига тази дейност да помага за постигане на нестопанските

цели и да отговаря на специалните изисквания, които поставя ЗЮЛНЦ за

нея (виж въпрос 6).

 

3. Какви могат да бъдат ползите за НПО от извършването на стопан-

ска дейност?

Ползите от извършването на стопанска дейност от НПО могат да се

обобщят по следния начин:

 

• Самото извършване на стопанска дейност е начин за постигане на целта

на организацията

• Стопанската дейност осигурява допълнителни средства, които да подкрепят

основната нестопанска дейност на НПО;

• Осигуряване на устойчивост на организацията, чрез набиране на средства

от различни по характер и независими един от друг източници.

За да се постигнат максимално посочените по-горе ползи от извършването

на допълнителна стопанска дейност, НПО следва да съобразят и

няколко допълнителни фактора:

• Разширяването на дейността на НПО натоварва в известна степен мениджмънта

и организацията на дейността като цяло. Това изисква да

се прецени доколко НПО има ресурса (човешки и материален) да извършва

допълнителна стопанска дейност;

• Изисква се отделно отчитане на стопанската от нестопанската дейност

при спазване на законовите изисквания;

• Необходимо е да се следи дали законовите изисквания за допълнителност

и свързаност на стопанската дейност са спазени.

 

4. Кои са законите, които регламентират стопанската дейност на НПО?

НПО, които извършват или планират да започнат извършването на стопанска

дейност трябва да са запознати с няколко различни групи закони:

• Законът за юридическите лица с нестопанска цел, който урежда принципната

възможност за НПО да извършват стопанска дейност и определя

специалните изисквания, на които тя трябва да отговаря;

• В зависимост от сферата, в която се извършва самата стопанска дейност,

може да има различни закони, които регламентират условията,

при които ще се извършва тази дейност. Примери за такива закони

са Законът за социалното подпомагане – относно предоставянето на

социални услуги, Законът за професионалното образование и обучение

– в областта на предоставянето на образователни услуги и други.

Много често тези закони предвиждат специални лицензионни или

регистрационни процедури, които трябва да бъдат изпълнени, за да

може НПО да извършва конкретния вид стопанска дейност. В други

случаи те уреждат как следва да се оформят договорните отношения

между НПО и неговите клиенти / бизнес партньори при извършването

на конкретен вид стопанска дейност;

• Закони, които регламентират данъчното третиране и документална

отчетност на стопанската дейност. С най-голямо значение в тази гру10

па са Законът за счетоводството, Законът за статистиката, Законът за

корпоративно подоходно облагане, Законът за данък върху добавената

стойност.

Наред със законите, посочени по-горе, при извършване на стопанската

дейност, НПО следва да имат предвид и редица подзаконови нормативни

актове – наредби, постановления, правилници и други подобни.

Такава например е Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране

и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.

 

5. Превръща ли се НПО в търговец, ако извършва стопанска дейност?

Извършването на стопанска дейност от НПО не ги прави търговци, тъй

като техните цели винаги остават нестопански. За разлика от тях търговците

винаги имат една единствена основна цел – директно реализиране

на печалба, която е от интерес на конкретни лица (съдружниците).

 

6. Какви са изискванията за стопанската дейност на НПО?

Свободата на НПО при извършването на стопанската дейност, сравнена

с тази на останалите стопанските субекти, е ограничена предвид

целите, за които се създават нестопанските организации. Към общите

законови изисквания за стопанската дейност, валидни за всички правни

субекти, ЗЮЛНЦ поставя допълнителни и ограничителни критерии, за да

се гарантира, че дори и да извършват стопанска дейност, НПО ще работят

изрично за постигане на нестопанските си цели. Тези критерии са:

• Свързаност на предмета на стопанска дейност с предмета на основната

дейност;

• Допълнителност на стопанската дейност;

• Регламентация на предмета на стопанската дейност в устава или учредителния

акт на НПО;

• Използване на приходите за постигане на определените в устройствения

акт цели;

• Забрана за разпределяне на печалба.

 

7. Какво означава изискването за „свързаност” на стопанската дей-

ност на НПО?

Изискването за свързаност означава, че предметът на стопанската

дейност, извършвана от НПО по своя характер трябва да е близък или

 

сходен с предмета на нестопанската дейност. Единствено по този начин

ще се гарантира, че извършването на стопанска дейност само по себе

си ще спомага за постигане на нестопанските цели на НПО. Стопанската

дейност трябва да подкрепя осъществяването на целите на организа-

цията не само финансово, но и самата дейност, която се осъществява,

трябва да спомага за постигане на целите на организацията. Тъй като

законодателството не поставя ясна граница кога една стопанска дейност

ще се счита за свързана или не, всеки отделен случай следва да се

преценява конкретно.

Свързана стопанска дейност на НПО е например производството на

инвалидни колички от сдружение на инвалиди; изработване на определени

материали и стоки от лица с интелектуални затруднения като част

от трудотерапия и продажбата на тези продукти; предоставяне на консултации

и изследвания, в области, свързани с целите на организацията

и т.н.

Ако в сградата на музей, управляван от НПО бъде открит магазин,

в който се продават копия на изложените в музея експонати

- книги, снимки и картички на тези експонати, трудно би било да

се оспори, че тази дейност не е свързана. Но няма да бъде така,

ако в същия магазин се продава специализирана юридическа литература.

 

8. Какво означава изискването за „допълнителност” на стопанската

дейност на НПО?

Изискването за допълнителност означава, че по-голямата част от

съществуващите ресурси (човешки и финансови) на организацията

следва да бъдат мобилизирани и насочени към постигане на нестопан-

ските цели на организацията, а не към извършване на сделки, предоставяне

на платени услуги и други подобни, целящи генериране на печалба.

Когато обемът на извършваната стопанска дейност надвишава този на

нестопанската, самото съществуване на НПО се явява неоправдано, а

дейността му противоправна, защото законодателството е предвидило

други правни форми за осъществяване (основно) на стопанска дейност

– напр. търговските дружества по смисъла на ТЗ.

Изискването за допълнителност ще е спазено, ако например в организацията

работят десет човека и трима от тях изцяло се занимават със

стопанската дейност или всички работещи са ангажирани, но в малка

част от работното време.

Конкретна граница за определяне на този критерии също формално

не е поставена. До затруднения при определянето на това дали дейността

е допълнителна, води и обстоятелството, че към един конкретен

момент тя може да е “допълнителна”, но за кратък период, след което

по-голяма част от ресурсите на НПО да бъдат насочени предимно към

нейното извършване.

 

9. Какво означава изискването предметът на стопанската дейност

да бъде регламентиран в устройствения акт на НПО?

Законът поставя изискването в устава или в учредителния си акт,

НПО изрично да регламентира предмета на допълнителната стопанска

дейност, която ще извършва. Това означава, че трябва да се посочат

конкретния тип сделки, които формират предмета на допълнителната

стопанска дейност, а не да се използва само обща формулировка от

типа „сделки и дейности, незабранени от закона”. Предметът на стопанска

дейност също така подлежи и на съдебно вписване. Ако не са

спазени изискванията за посочване на предмета на стопанска дейност

в устройствения акт на НПО или той не е вписан в съдебния регистър,

извършването на стопанската дейност е незаконосъобразно.

Примерно изписване на стопанската дейност в устава на сдружение

би могло да бъде следното: „Предметът на допълнителна стопанска

дейност на сдружението включва извършването на анализи и проучвания,

по теми, свързани с целите на сдружението, изработването и

разпространението на информационни материали, популяризиращи

дейността на сдружението, организирането на обучения, семинари,

концерти и други подобни публични събития, подпомагащи постигането

на целите на сдружението.”

Следва да бъде отбелязано, че изричното изписване на определен

предмет на стопанска дейност в устройствения акт не означава само по

себе си, че е задължително тази дейност да бъде реално осъществявана.

Изводът, който може да бъде направен е, че вписването на предмета

дава правото, а не задължението тя да бъде извършвана.

 

10. Какво означава изискването средствата от стопанска дейност на

НПО да се използват за постигане на нестопанските му цели?

Изискването средствата от стопанската дейност да се използват за

постигане на нестопанските цели произтича от изискването за свързаност,

разгледано по-горе. Същността му се изразява в това, че реализираната

печалба от извършваната стопанска дейност се използва за

нестопанската дейност на организацията. Това не означава, че НПО не

може да реинвестира част от печалбата за развитие на стопанската си

дейност, но в дългосрочен план следва тази печалба да се реинвестира

в нестопанската дейност.

НПО с мисия да подпомага децата в България, продава сувенири

изработени от деца, лишени от родителски грижи. Част от

печалбата от тази дейност, може да се използва за рекламиране

на сувенирите или за закупуване на нови материали за тяхното

изработване и това не противоречи на закона. Ако обаче с печалбата,

НПО реши да стартира нова стопанска дейност, това би

противоречало на изискванията на ЗЮЛНЦ. Също така, ако НПО

реши с печалбата от стопанската си дейност да организира курсове

за счетоводители, то това не би било в съответствие с мисията

на организацията и съответно също би противоречало на

закона.

 

11. Какво означава забраната НПО да разпределят печалба?

Независимо че са акумулирали печалба в резултат на стопанската

си дейност, НПО при никакви обстоятелства не могат да разпределят

тази печалба между учредителите, членовете, членовете на органите

или други свързани или несвързани с организацията лица, подобно на

търговските дружества. Единствената възможност, която законът предоставя,

е печалбата да остане в организацията и да бъде използвана

изцяло за постигане на нестопанските цели. Така освен, че разграничава

НПО от търговските дружества и стопанските обединения, забраната

за разпределяне на печалба представлява и гаранция за спазването

на другия критерий за законност на стопанската дейност - целевото

използване на приходите.

Следва да се има предвид, че когато НПО участва в друг стопански

субект (например в търговска фирма), печалбата на този субект може

да се разпредели към НПО. От своя страна, така придобитите средства

също не могат да се разпределят като печалба от самото НПО.

 

12. Трябва ли НПО да е в частна полза, за да може да извършва сто-

панска дейност?

Стопанска дейност могат да извършват, както организациите в частна,

така и тези в обществена полза. ЗЮЛНЦ обвързва частната и обществената

полза с мисията и целите на НПО, а не със средствата (дейност14

ите), чрез които ще ги постига. Независимо от статута, който е избрала

организацията, стопанската дейност, която тя извършва трябва да отговаря

на специално предвидените критерии, разгледани по-горе.

 

13. Трябва ли НПО да премине през специална регистрация, за да

може да извършва стопанска дейност?

За да може едно НПО да извършва стопански сделки е необходимо

да има регистрация в регистър БУЛСТАТ и съответно БУЛСТАТ номер.

Едва след това НПО ще може да получава и издава фактури, с които да

отчита реализираните приходи и направените разходи за стопанската

дейност. БУЛСТАТ регистрацията следва да бъде направена в срок от седем

дни след получаване на съдебното решение за регистрация на НПО

в съда. За целта се подава заявление по образец до териториалния офис

на Агенция по вписванията, регистър БУЛСТАТ, придружено от следните

документи: 2 броя копия от съдебното решение за регистрация, 1 копие

от устава или учредителния акт на НПО1, квитанция за платена държавна

такса2. Лицето, което следва да направи регистрацията е представляващия

организацията или упълномощено от него лице с писмено пълномощно.

Освен общото изискване за регистрация в БУЛСТАТ, за извършването

на някои видове дейности, българското законодателство изисква

НПО да бъдат вписани в специални регистри или да им бъде издаден лиценз

(разрешително) за осъществяване на конкретната дейност. Следва

да бъде отбелязано, че тези изисквания и процедури се отнасят за всяко

лице, което ще извършва съответната дейност, а не са специално

предвидени за НПО. Примери за подобни специални регистрации, които

следва да бъдат направени преди НПО да е започнало извършването на

дейността са:

• Регистрация като доставчик на социални услуги, съгласно ЗСП и правилника

за неговото прилагане, ако стопанската дейност на НПО се

изразява в предоставянето на социални услуги.

• Лицензия за създаване на център за професионално обучение и на

център за информация и професионално ориентиране по ЗПОО, ако

стопанската дейност на НПО се изразява в предоставянето на услуги

в областта на професионалното обучение или професионалното ориентиране.

1 Копията следва да бъдат заверени от предсталвяващия НПО с текст

„Вярно с оригинала”.

2 Държавната такса е в размер на 40 лева.

 

• Регистрация за извършване на туроператорска и туристическа агентска

дейност по ЗТ, ако стопанската дейност на НПО се изразява в предоставянето

на туристически услуги;

• Регистрация за осъществяване на посредническа дейност по наемане

на работа по реда на ЗНЗ, ако стопанската дейност се изразява в предоставяне

на посреднически услуги по наемане на работа на лица, със

заплащане от страна на работодателите.

 

14. Как да определим дали една дейност е стопанска или нестопан-

ска?

Много често в практиката се поставя въпросът към кой от двата вида

дейност на НПО спада определена сделка: нестопанската или стопанската.

Отговорът има пряко отношение при счетоводното отчитане на

приходите от конкретната сделка, както и при определяне на реда за данъчното

им облагане. Българското законодателство не съдържа определение

за нито едно от двете понятия. Поради тази причина, данъчните

органи са извели в практиката си няколко критерия, които определят

дали една сделка е стопанска:

„2. цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен

принцип.”3

1 Разяснение изх. № 3-11-77 от15.04.2010 г. на НАП относно: данъчно третиране

на стопанската дейност, извършвана от юридическо лице с нестопанска цел;

Разяснение изх. № 2-11-99 от 11.05.2009 г. на НАП относно: задължителната

документация по ЗСч; Разяснение изх. № 3-12-95 от 23.03.2009 г. на НАП

относно: данъчно третиране на приходи от лихви и приходи от валутни

операции на юридическо лице с нестопанска цел; Разяснение изх. № 3-5845

ОТ 08.12.2008 г. на НАП относно данъчно третиране по ЗКПО и ЗДДС на

дейността на юридическо лице с нестопанска цел

Ако конкретната сделка не отговаря на този критерий, то постъпленията

от нея следва да се третират като приходи от нестопанска дейност

на НПО. Именно следвайки тази формула, данъчните органи в свои

разяснения по поставяни пред тях въпроси посочват например приходите

от членски внос4 и от дарения5 като приходи от нестопанска дейност

на НПО.

 

15. Ако НПО предоставя услуги на членовете си срещу членски внос,

това стопанска дейност ли е?

Членският внос не е приход от стопанска дейност за НПО. Това е така

независимо дали и какви услуги получава всеки член срещу своя членски

внос. Много често с присъединяването си към дадена членска организация,

членовете получават достъп до определени услуги – например информационен

бюлетин, безплатни консултации по различни въпроси и

др. подобни. Тези услуги на практика са част от правата, които членовете

придобиват с присъединяването си към съответното сдружение. Ако

обаче чрез членски внос се прикриват плащания за ползване на услуги

от по-широк кръг лица, то тогава е възможно членския внос да се третира

като приход от стопанска дейност. Например, спортно сдружение,

което управлява фитнес зала, събира такса за посещения на залата под

формата на членски внос.

 

16. А ако предоставя услуги на членуващи или на нечленуващи в ор-

ганизацията лица срещу такса?

Ако НПО предоставя услуги срещу заплащане на определена цена на

външни за организацията лица, тази дейност ще се счита за стопанска.

Същото се отнася и за услуги, които НПО предоставя на членовете си,

ако тези услуги са извън основния пакет от членски права. Много често,

когато сдружение организира обучение, за което има такса участие членовете

също са задължени да заплатят тази такса и приходите, които се

събират ще се считат за приходи от стопанска дейност. Това ще е така,

дори ако за членовете е предвидена отстъпка от общата цена и те заплащат

по-ниска цена.

4 Разяснение изх. № 2-11-99 от 11.05.2009 г. на НАП относно: задължителната

документация по ЗСч.

5 Писмо изх. № д-24-28-5 от 15.11.2001 г.на мф относно: облагането по ЗКПО

на юридическите лица, които не са търговци.

 

17. Ако НПО извърши само една сделка, налице ли е стопанска дей-

ност и следва ли да се плаща данък? (например ако продаде офиса си)

Стопанската дейност на НПО е съвкупността от всички извършвани

сделки за предоставяне на стоки или услуги срещу определена пазарна

цена. Следователно, за да е налице стопанска дейност е от значение

дали са извършени въобще подобни сделки, а не колко на брой са те.

Основанието за облагане с корпоративен данък също така е реализирането

на печалба от стопанската дейност на НПО, без значение дали

тя се изразява в извършването на само една сделка в рамките на една

финансова година или на повече. Следователно, ако НПО извърши една

стопанска сделка, ще се счита, че то извършва стопанска дейност и ще

е задължено да подаде данъчна декларация и да плати данък, ако е реализирало

печалба.

 

18. От какъв тип дейност са приходите от спонсорство и рекламата –

от стопанска или нестопанска дейност?

Спонсорството няма изрична правна уредба. Обичайно, по силата

на договора за спонсорство, спонсорираното ЮЛНЦ получава икономическа

помощ (пари, предоставяне на материална база и др.) от

спонсора за реализиране на своите нестопански цели, срещу което се

задължава да рекламира спонсора като популяризира неговото име,

търговска марка, дейността или продуктите му по подходящ начин.

С оглед на това, че липсва изрична правна уредба на договора за

спонсорство, страните по него сами определят своите права и задължения,

доколкото не противоречат на повелителните норми на закона

и на добрите нрави. При договора за спонсорство винаги се уговаря

размер на насрещна престация, което го отличава от дарението, при

което е налице безвъзмездност. Насрещната престация обаче може

да е имуществено нееквивалентна или еквивалентна на предоставената

от спонсора икономическа помощ. В случаите, при които в съответствие

с договора за спонсорство спонсорираното лице е длъжно

да осигури насрещна престация, най-често реклама, еквивалентна на

предоставеното от спонсора, тогава спонсорството следва да се квалифицира

като стопанска дейност и приходите да се обложат с корпоративен

данък. В случаите, в които ЮЛНЦ се задължава да извършва

или не извършва нещо като насрещна престация (това, което се дължи),

която е нееквивалентна на полученото, то тогава е налице договор

за спонсорство, който от данъчна гледна точка не се различава от

договора за дарение. В тези случаи, подобно на приходите от дарения,

приходите от спонсорство не подлежат на облагане с корпоративен

данък. За да се прецени дали един договор за спонсорство представлява

стопанска или нестопанска дейност, за всеки конкретен случай

следва да се прецени дали има еквивалентност между стойността на

средствата, предоставени от спонсора и това, което се задължава да

направи ЮЛНЦ по договора.

Договорът за реклама се различава от договора за спонсорство по

това, че при него винаги това, за което се задължава НПО е извършването

на реклама. Съгласно чл. 1 от ТЗ предоставянето на рекламни услуги

се счита за търговска сделка. Следователно по принцип рекламните услуги,

извършвани от НПО се считат за стопанска дейност.

 

19. Може ли НПО да получава и отпуска заеми? В кои случаи отпуска-

нето на заеми от НПО ще се счита за стопанска дейност?

НПО могат да получават и отпускат заеми, както всички останали

лица. Заемите предоставяни от НПО на други лица се различават от заемите,

предоставяни от банки или финансови институции. Заемите отпускани

от НПО се подчиняват по принцип на правилата на Закона за задълженията

и договорите, а не на Търговския закон.

Заемите, които отпуска НПО могат да бъдат с уговорена възнаградителна

лихва в полза на организацията, а може и да са безлихвени. В

първият случай приходите от лихвите ще представляват доход на НПО,

който ще се вземе предвид при данъчното му облагане по реда на ЗКПО.

Следва да бъде отбелязано, че основната дейност на едно НПО не може

да бъде предоставянето на заеми с лихва на трети лица, тъй като това

ще е в нарушение на изискването по ЗЮЛНЦ за допълнителност на стопанската

дейност. Когато НПО предоставя безлихвен заем, на практика

няма да се формира печалба, поради което няма да се стигне и до данъчно

облагане на заема.

 

20. Може ли НПО да учредява отделно дружество, чрез което да из-

вършва стопанска дейност или да участва в такова?

Според действащата правна уредба, НПО може да извършва стопанска

дейност директно или чрез отделно дружество, в което това НПО

участва. Във втория случай, НПО може да влияе само косвено в качеството

си на едноличен собственик на капитала или съдружник, но юридически

стопанската дейност ще се извършва от името и за сметка на

дружеството. Извършването на тази дейност не лишава НПО от възможността

то да осъществява паралелно и собствена стопанска дейност.

Дружествата, в които НПО може да участва са търговските дружества

по смисъла на ТЗ и гражданските дружества, по смисъла на ЗЗД.

Между двата вида дружества има няколко основни разлики, които следва

да се имат предвид при избора между двете:

1. Търговските дружества са юридически лица, а гражданските дружества

– не. Това има отношение например към възможността самите

те да членуват в други организации, както и към възможността да извършват

определени видове дейности, за които се изисква качеството

на юридическо лице и които най-често са свързани с предварително

вписване в публични регистри и получаването на лицензии (например

регистрация като доставчик на социални услуги, получаване на лицензия

за дейност като център по професионално обучение, предоставянето на

туристически и туроператорски услуги).

2. Съдружниците в гражданските дружества винаги отговарят с цялото

си имущество за задълженията поети от името на дружеството. При

някои видове търговски дружества има възможност отговорността на

съдружниците да е ограничена само до размера на участието им в капитала,

а не да отговарят с цялото си имущество;

3. Търговските дружества притежават качеството на търговец, поради

което за извършваните от тях сделки ще важат винаги условия и изисквания

на ТЗ, а при гражданските дружества – правилата на ЗЗД и само

в определени случаи – тези на ТЗ.

4. Разходите по учредяване на търговско дружество са по-големи от

тези за създаване на гражданско дружество, а процедурите - по-сложни

и отнемат повече време.

Дружеството, в което участва НПО поддържа самостоятелна счетоводна

отчетност, и подлежи на отделно данъчно облагане на реализираната

от него печалба. За участието си в дружеството, НПО има право да

получи процент от печалбата. Това не нарушава забраната на ЗЮЛНЦ за

разпределяне на печалба, тъй като в случая организацията е получател

на прихода, а този който го разпределя е самото дружество.

 

21. Кои видове търговски дружества са най-подходящи за учредява-

не от НПО?

ТЗ предвижда съществуването на следните видове търговски дружества:

събирателно дружество (СД), командитно дружество (КД), командитно

дружество с акции (КДА), дружество с ограничена отговорност

(ООД) и акционерно дружество (АД). По принцип НПО могат да бъдат

учредители и съдружници във всеки един от тези видове търговски дружества.

Поради спецификите на някои от тях обаче и предвид особените

характеристики на нестопанска дейност и източниците на финансиране

на НПО, не всички видове търговски дружества са подходящи за

участие на НПО.

Основният критерий, който следва да се използва при тази преценка

е рискът доколко имуществото на НПО може да бъде засегнато пряко,

ако търговското дружество, в което то участва има неуспешна дейност

и фалира. Този критерий има отношение към вида отговорност, която

съдружниците в различните видове търговски дружества имат за задълженията

на дружествата към външни лица. По принцип тя бива два вида:

неограничена и ограничена. В първият случай съдружникът отговаря

за задълженията на самото дружество с цялото си имущество т. е. ако

едно НПО е неограничено отговорен съдружник, то кредиторите на дружеството,

в което то участва могат да посегнат на цялото притежавано

от НПО имущество, за да удовлетворят вземанията си към самото дру21

жество. Във втория случай, отговорността на съдружника за задълженията

на дружеството към външни лица е ограничена само до размера на

участието му в капитала на дружеството. Това означава, че ако фирмата

има задължения към външни лица и няма имущество, за да ги покрие,

кредиторите няма да могат да посегнат към личното имущество на съдружниците.

Имайки предвид разгледаното по-горе, се налага изводът, че не е

препоръчително НПО въобще да участват в СД, където всички съдружници

са неограничено отговорни. По отношение на КД и КДА – НПО могат

да участва, но със статут на ограничено отговорни съдружници. В

ООД и АД всички съдружници са ограничено отговорни за задълженията

на дружеството, което означава, че при тези два вида дружества рискът

за имуществото на НПО е най-малък, и съответно те са най-подходящите.

Друг аргумент в тази посока е и това, че само тези два вида търговски

дружества могат да бъдат учредявани еднолично или впоследствие

да станат собственост на едно лице т. е. НПО да бъде единствен съдружник.

В този случай говорим за еднолично дружество с ограничена отговорност

(ЕООД) и еднолично акционерно дружество (ЕАД).

Не на последно място при избора между ООД/ЕООД и АД/ЕАД следва

да се вземат предвид размера на разходите и сложността на процедурите

за всяко едно от тях. Учредяването и съответно приемането на съдружници

в ООД/ЕООД е съпроводено със значително по-малко разходи,

в сравнение с АД/ЕАД, а процедурите са доста по-улеснени и отнемат

по-малко време. Също така, минималният размер на капитала на ООД/

ЕООД е 2 лева, а на АД/ЕАД – 50 000 лева.

 

22. Кога е препоръчително стопанската дейност на НПО да бъде из-

вършвана чрез отделно дружество?

Отделянето на стопанската дейност на НПО чрез учредяването или

участието в отделно дружество е препоръчително, когато е налице някоя

от следните ситуации:

• осъществяваната от НПО стопанска дейност по своя обем или характер

може да наруши изискванията по ЗЮЛНЦ за свързаност или допълнителност;

• самата организация решава, че иска да запази своя чисто нестопански

характер, а в същото време желае да развива стопанска дейност, за

да осигури допълнителен източник за финансиране на нестопанската

си дейност;

• организацията решава да отдели стопанската си дейност поради допълнителното

натоварване на мениджмънта на НПО, нуждата от при22

вличане на кредитни ресурси, както и изчистване на потенциални данъчни

проблеми;

• има законовото изискване, определен вид дейност да бъде извършвана

само от търговско дружество (примерно предоставянето на здравни

услуги и грижи).

Отделянето на стопанската дейност на НПО чрез участие или учредяване

на дружество има следните предимства и недостатъци:

 

Предимства на извършванена стопанска дейност от НПО чрез отделно дружество

 

Създават се по-добри условия за организиране, управление и отчитане на стопанската дейност.

 

Не важат ограничителните критерии за стопанската дейност на НПО по ЗЮЛНЦ.

 

Създават се допълнителни възможности за извършване на определени видове дейности, които по закон не могат да се осъществяват от НПО.

 

Недостатъци на извършване на стопанска дейност от НПО чрез отделно дружество

 

Необходимо е НПО в качеството си на съдружник да контролира дейността и управлението на дружеството.

Има риск, дружеството, в което участва НПО да извършва дейност, която не само не е свързана пряко с нестопанските цели на организацията, но е в колизия с тях.

 

Получените дивиденти и ликвидационни дялове от НПО – участник в отделно дружество подлежат на облагане с данъци и няма предвидени данъчни облекчения.

 

 

23. Притежаването на дялове или акции в търговски дружества – сто-

панска дейност ли е? А участието на НПО в управлението на дружество?

Притежаването на дялове и акции, както и участието в управлението

на търговски дружества, само по себе си не е търговска (т. е. не е предвидена

като такава в чл. 1 от ТЗ), нито стопанска дейност. Това е форма

на инвестиране и управление на финансовите ресурси на НПО, подобно

на притежаването на влог в банка, а не дейност, при която директно от

името на НПО да се извършват стопански сделки с цел реализиране на

печалба. Участието на НПО като съдружник или акционер в търговско

дружество и участието му в управлението им, също така не превръщат

НПО-съдружник/акционер в търговец.

Следва да бъде отбелязано обаче, че ако НПО купува акции с цел да

ги продаде и да реализира печалба, това се счита за търговска сделка по

ТЗ и следователно ще бъде част от допълнителната стопанска дейност

на самото НПО. Причината е че покупката на ценни книги с цел продажба

(а акциите са вид ценна книга) е предвидено в чл. 1 от ТЗ, което означава

че самата дейност е търговска, без значение дали лицето, което я извършва

е търговец или не.

 

24. Може ли НПО да използва средства от нестопанската си дейност

(например дарения) за подпомагане и развитие на стопанската си дей-

ност?

НПО може да използва активите и средствата, с които разполага свободно.

Единствените ограничения обикновено се налагат, ако средствата

са получени по проект или като дарение и донорът, съответно дарителят,

е поставил изисквания как да се изразходват средствата.

Ако стопанската дейност обаче постоянно се субсидира от нестопанската,

то тогава организацията следва да преосмисли дали следва да

продължава с извършването на тази дейност, тъй като целта на всяка

стопанска дейност е тя да носи приходи.

 

25. Какво може да прави НПО с печалбата от стопанската си дейност?

Печалбата от стопанската дейност на НПО може да се използва за:

• Финансиране на дейности, които са част от предмета на нестопанската

дейност – например НПО финансира своя инициатива или използва

средствата като собствен принос при проектно финансиране;

• Осигуряване на финансовата устойчивост на НПО, чрез спестяване и

инвестиране на печалбата от стопанска дейност в дейности, генериращи

допълнителна доходност – например НПО влага средствата от

стопанска дейност в банков влог;

• Покриване на разходи за извършване на нестопанската дейност – например

плащане на наем за офис и на разходи за поддръжката му.

 

26. Какво означава приход от стопанска дейност и разход за стопан-

ска дейност?

Когато НПО извършва стопанска дейност, то трябва да води отделно

счетоводство за нея, тъй като ясно следва да се разграничат приходите

и разходите на стопанската и нестопанска дейност. Това означава, че

всеки приход се определя за приход на една от двете дейности и съответно

всеки разход - за едната или за другата дейност.

Приход от стопанска дейност е всеки приход, който е резултат от

продажба на някаква стока или услуга, когато цената е определена на

пазарен принцип. Този термин дава голяма свобода на интерпретация

от страна на данъчните органи. Въпреки това може да се твърди, че

цена, определена на пазарен принцип е например цената, която е определена

на база на цената, която определят други лица, предлагащите

същата или подобна стока или услуга. Например ако цената на един курс

по английски е 200 лева и ние решим нашата цена да е същата или дори

по-ниска, за да сме конкурентни на другите, това е пазарен начин на определяне

на цената. Пазарен принцип е и когато решим, че цената трябва

да покрива нашите разходи, без да реализираме печалба или дори

когато решим, че цената ще покрива само част от нашите разходи. Ако

обаче организираме благотворителна разпродажба на стоки или услуги,

то тогава това не е приход за стопанска дейност. В този случай, водещо

за купувача е не предмета, който купува, а целта, за която ще отидат

средствата и на практиката цената, която се плаща не е пазарна, именно

заради благотворителния елемент.

 

27. Как се използват средствата от стопанската за нестопанската

дейност (например за съфинансиране на проекти или за покриване на

нестопански разходи)?

Много често НПО получават средства от своите донори, при условие

че покрият определен процент от разходите със собствени средства

(например 10 %). Ако НПО има приходи от стопанска дейност през текущата

година, тези разходи може да се покрият с тях. Това обаче означава,

че на практика направените разходи няма да се отчетат като разходи

за стопанска дейност и съответно с тях няма да се намалят приходите

от стопанската дейност. НПО ще трябва да заплати корпоративен данък

върху цялата сума на приходите си, а не върху сумата на приходите, намалена

с конкретните разходи, защото те ще бъдат разходи за нестопанска

дейност.

Има два други начина да се отчете собствения принос по проекти. В

първия случай може донорът да се съгласи определени разходи за стопанска

дейност да се признаят за собствен принос, без това да се отчита

към разходите по проекта. Тази възможност зависи изцяло от изискванията

на донора. Вторият начин е за собствен принос да се използват

печалбите от стопанска дейност от предходни години (на практика това

са резервите на организацията, които тя може да ползва неограничено).

 

28. Кой носи отговорност за извършване на стопанската дейност в

НПО?

По принцип отговорността за законосъобразното извършване на

стопанската дейност носи лицето, на което е възложено това. Съгласно

устава или учредителния акт на НПО, това най-често е управителният

му орган, съответно лицата, които са избрани за негови членове. Те са

отговорни пред върховния ръководен орган на НПО (Общо събрание

или Настоятелство) за законосъобразното извършване на стопанската

дейност т. е. доколко са положили необходимите грижи и внимание стопанската

дейност да бъде успешна, а не да води до загуби и да причинява

вреди на НПО, както и доколко се следели за законосъобразното

й извършване. Тази отговорност има гражданскоправен характер и се

изразява във възможността от името на НПО да се търсят по съдебен

ред възстановяване на причинени вреди от тези членове на управителния

орган, които с решенията си са спомогнали за тяхното настъпване.

ЗЮЛНЦ предвижда вътрешен механизъм, чрез който върховният орган

на НПО да контролира управителния орган, включително и по отношение

на управляваната от него стопанска дейност. Той се изразява в изискването

за подаване на ежегоден отчет за дейността на НПО от управителния

орган пред върховния, който обхваща и финансовите въпроси.

Върховният орган прави преценка доколко управителния орган, съответно

неговите членове са изпълнили задълженията си и решава дали да

ги освободи от отговорност за съответния отчетен период.

Наред с тази отговорност членовете на управителния орган на НПО

и съответните отговорни служители носят и наказателна отговорност,

в случай че са извършили предвидено в НК престъпление, например данъчно

престъпление.

Отговорност за законосъобразното извършване на стопанска дейност

носи и самата организация като юридическо лице пред данъчните

и други контролни държавни органи. Най-общо тази отговорност обхваща

законосъобразното отчитане на стопанската дейност (спазване на

законовите условия и срокове при издаване на фактури, касови бележки

и други подобни отчетни документи, редовно водене на счетоводството

на стопанските операции) и заплащане на дължимите данъци. Тази

отговорност има административно-наказателен характер и вследствие

на нейното реализиране се налагат имуществени санкциите на самото

НПО. Следва да бъде отбелязано, че за спазването на законовите изисквания

за данъчно облагане на приходите от стопанската дейност, в

някои случаи може да се търси и лична административно-наказателна

отговорност. Санкцията, която се налага в тези случаи на конкретното

лице, което е извършило нарушението, е глоба. Подробно въпросът за

видовете санкции при нарушения на изискванията за извършване и отчитане

на стопанска дейност е разгледан във въпрос 30.

 

29. Кои органи контролират извършването на стопанската дейност

от НПО?

Компетентните органи, които контролират съответния вид стопанска

дейност, контролират и извършената от НПО такава. Например Агенция

по заетостта контролира предоставянето на посреднически услуги по наемане

на работа, Националната агенция за професионално образование

и обучение контролира предоставянето на образователни услуги и т. н.

НАП следи за правилното осчетоводяване на стопанската дейност на

НПО, както и за коректното внасяне на съответните данъци и осигуровки.

Всяко заинтересувано лице може за сигнализира за нарушения при

извършвана стопанската дейност от НПО. Такъв е случаят, когато НПО

извършва стопанска дейност, която не е свързана с нестопанските му

цели или пък предметът й не е вписан в устава съответно учредителния

му акт. В общия случай органите, които осъществяват контрол върху

стопанската дейност на НПО, са НАП и прокуратурата.

 

30. Какви санкции могат да бъдат налагани на НПО и управителния

му орган, ако нарушава законовите изисквания за стопанска дейност?

Законодателството предвижда санкции за нарушаване на изискванията

при извършване на стопанска дейност, които се налагат на самото

НПО. Конкретните видове в този случай са:

• Имуществена санкция – при нарушения на изискванията за данъчно

облагане, финансова отчетност (например при неиздаване на фактури

или касови бележки), както и при извършване на някои нарушения

на специални закони, регламентиращи конкретен вид дейност.

Размерите са различни, в зависимост от правилата, които се нарушават.

Така например, за нарушаване на изискванията за подаване на

данъчни декларации, размерът на санкцията може да достигне до

3 000 лева, а за повторно нарушение до 6 000 лева; за неподаване

на годишен финансов отчет по Закона за статистиката – размерът на

санкцията може да достигне до 2 000 лева, а при повторно нарушение

до 6000 лева; за непубликуване на годишните финансови отчети съгласно

Законът за счетоводството, може да бъде наложена санкция в

размер до – 3000 лева, а ако е извършено повторно нарушението – до

6000 лева.

• Заличаване на НПО от специален регистър или отнемане на лицензията

му за извършване на конкретна дейност – тези санкции се налагат

при нарушения на правилата за извършване на дейности, за които се

изисква вписване в специален регистър или получаване на лицензия.

Например, ако НПО предоставя социални услуги, а не е регистрирано

като доставчик на такива, или НПО не спазва изискванията за извършване

на дейност, за която се е сдобило с лицензия.

В някои случаи членовете на управителния орган на НПО също биха

могли да бъдат санкционирани при нарушаване изискванията на закона

за извършване на стопанска дейност. Те ще подлежат на глоба, наред

със самото НПО, ако има нарушение например на изискванията за данъчно

облагане и отчитане на НПО, което управляват. Размерът на глобата

е до 1000 лева, а при повторно нарушение – до 2000 лева. Ако не

се съхранява счетоводната документация, съобразно изискванията на

закона, то може да плати глоба в размер до 2500 лева, а ако нарушението

е повторно – до 5000 лева.

Възможно е при управлението на НПО, членовете на управителния

орган да извършат престъпление по Наказателния кодекс. Така например

представляващите НПО могат да бъдат осъдени на лишаване от

свобода от една до шест години и глоба от две до десет хиляди лева, ако

са представили неверни сведения, за да получат средства от Европейски

фондове6. Ако получени от Европейския съюз средства се използват не

по предназначение (например ако средствата са предоставени за изпълнение

на проект, а се използват за развитие на стопанска дейност с цел

печалба), наказанието което може да бъде наложено е отново лишаване

от свобода от една до шест години7. За неплащане на дължим данък

се налага наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба

до две хиляди лева8.

Наред с горепосочените случаи на нарушения, има и две по-особени

хипотези на нарушаване на законовите изисквания за извършване

на стопанска дейност. Ако се нарушават специалните изисквания на

ЗЮЛНЦ за стопанска дейност9, би могло да се стигне до прекратяване

на НПО от съда на основание, че извършва незаконна дейност. Преди

6 Чл. 248а от Наказателния кодекс.

7 Чл. 254б от Наказателния кодекс.

8 Чл. 255 от Наказателния кодекс.

9 Допълнителност, свързаност, предвиждане в устава или учредителния

акт на предмета, изискването за използване на средствата от стопанска

дейност за основната дейност, без възможност за разпределяне на

печалба.

да се пристъпи към прекратяване, съдът дава шестмесечен срок за отстраняване

на нарушението. На следващо място, ако НПО се учредява,

за да се извършва прикрита дейност, различна от тази обявена в неговия

устройствен акт, с цел набавяне на някаква имуществена облага, учредителите

на това НПО са наказателно отговорни и може да им бъде

наложено наказание лишаване от свобода до 3 години, глоба от 3 до 5

хиляди лева и лишаване от право за заемане на определена длъжност

или извършването на определена професия или дейност10.

10 Чл. 259 от Наказателния кодекс.

 

 

ІІ. ВИДОВЕ СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ

 

31. Какви видове стопанска дейност може да извършва НПО?

НПО могат да участват във всички сфери на стопанския оборот, с някои

малки изключения, при които законът не допуска юридическо лице

с нестопанска цел да извършва директно конкретен вид дейност (например

предоставяне на здравни услуги и грижи). Поради ограничението за

свързаност, както и поради определени исторически и културни традиции,

най-често ЮЛНЦ извършват следните стопански дейности:

• Предоставяне на платени услуги в: социалната сфера (предоставяне

на социални услуги), образованието (организиране на различни курсове,

обучения, центрове за професионално обучение и пр.), изкуството

и културата (организиране на платени изложби, концерти и други културни

прояви);

• Предоставяне на услуги, тясно свързани с екологията (например рециклиране

на материали, отглеждане и продажба на определени растителни

видове или животни);

• Производство на дребни стоки (например картички, сувенири и други);

• Услуги, свързани с бита: поправки, ремонт, изработване на дребни

предмети за бита, почистване, помощ в домакинството и т.н.;

• Изработване на анализи, проучвания, книги, учебници, филми и т.н.

 

32. Обществените поръчки стопанска дейност ли са?

За да се отговори на въпроса дали обществените поръчки са стопанска

дейност, на първо място следва да се изясни какво означава „обществена

поръчка”11. Регламентацията се съдържа основно в Закона за

обществените поръчки и Наредбата за малки обществени поръчки.

11 Много често в практиката се използват и други термини като търгове,

обществени търгове.

В закона не се съдържа конкретно определение какво е обществена

поръчка. От правилата, които ги регламентират обаче могат да се изведат

следните няколко особености на обществените поръчки:

• Това е дейност по предоставяне на стоки, извършване на услуги или

строителство в полза на организации, които изпълняват държавни

функции в различни обществено значими сфери и управляват публични

средства;

• Тази дейност се извършва срещу конкретна цена, определена в писмен

договор;

• Получателят на стоките или услугите (възложителят на обществената

поръчка) е винаги лице, което управлява и разходва бюджетни или извънбюджетни

средства, а този, който ги доставя (изпълнителят) може

да бъде всяко лице или обединение на лица, включително и НПО;

• Договорите за обществени поръчки се сключват при спазване на специални

процедури и правила за определяне на изпълнителя и за възлагане

на обществената поръчка, като целта е да се гарантира максимално

целесъобразното разходване на публичните средства;

• Процедурите по възлагане на обществените поръчки почиват на принципа

на свободната и лоялна конкуренция и пазарно определяне на

цените.

Така изведените основни характеристики на обществените поръчки

показват, че по отношение на тях са налице особеностите на стопанската

дейност. Следователно когато НПО е изпълнител на обществена поръчка,

приходите, които получава от тази дейност са приходи от стопанска

дейност и за тях ще се прилагат особените изисквания на ЗЮЛНЦ и

ще подлежат на данъчно облагане.

 

33. Предоставянето на социални услуги стопанска дейност ли е?

Една от традиционните дейности за НПО е предоставянето на социални

услуги. Регламентацията се съдържа в ЗСП и Правилника за прилагането

му. Преценката на това кога предоставянето на социални услуги

ще се счита за стопанска дейност на НПО зависи от начина на финансиране.

Финансирането на социални услуги, предоставяни от НПО може да

бъде:

• Със средства на държавата или общината, след организиране на конкурс

за избор на доставчик на конкретната услуга. В този случай НПО-

доставчикът събира от потребителите на услугата такси, в размери,

определени по Тарифата за таксите за социалните услуги, финансирани

от републиканския бюджет. В тази хипотеза предоставянето на со31

циални услуги не представлява стопанска дейност на НПО, тъй като тя

не се извършва с цел печалба. Финансирането, предоставено от държавата

или общината е целево, а таксите са предварително определени

като размер т. е. не се формират на пазарен принцип.

• Със средства на самото НПО-доставчик. Така например НПО може да

използва средства от набрани дарения, членски внос, проектно финансиране,

или приходи от стопанска дейност, за да покрива разходите

за предоставяне на услугите. В този случай НПО може да реши да не

събира никакви такси от потребителите на услугата т. е. те да се ползват

от нея безплатно. В тази хипотеза отново не става въпрос за извършване

на стопанска дейност, тъй като предоставянето на социални

услуги няма за цел реализирането на печалба.

• Със средства на НПО-доставчикът, които обаче се набират от самите

потребители на услугата под формата на такси, чиито размер се формират

на пазарен принцип. В този случай таксите всъщност са цената,

която потребителят заплаща, за да може да ползва конкретната услуга.

Единствено в този случай предоставянето на социални услуги би

се считало за стопанска дейност на НПО, тъй като се извършва срещу

цена, определена като размер свободно от доставчика. Дори, когато

цената е определена така че да покрива само разходите, без да води

до реализирането на печалба, ще е налице стопанска дейност.

Изводът, който се налага от разгледаните по-горе случаи е, че предоставянето

на социални услуги от НПО би могло да бъде стопанска дейност,

но само ако потребителите на услугите заплащат цени на доставчика,

определени свободно от него.

 

34. Може ли НПО да извършва рекламна или издателска дейност?

НПО може да извършва рекламна дейност. Българското законодателство

не изисква специална регистрация или лиценз за извършването

на този вид дейност, нито забранява нейното осъществяване от НПО.

Издателската дейност включва отпечатване или записване на диск

или публикуване в интернет на произведения на литературата (книги,

учебници, брошури, списания, специализирани информационни издания

и други подобни), както и тяхната продажба, като за извършването на

тези дейности издателят заплаща възнаграждение на автора на произведението.

Регламентацията се съдържа в Закона за авторските права

и сродните права. За извършването на издателска дейност също не е

предвидена специална процедура за регистрация или лиценз, нито има

законова забрана за нейното извършване от НПО. Следователно, няма

пречка НПО да изгради техническата база, необходима за отпечатване

и публикуване на произведения и да предоставя съответно такива услуги

срещу заплащане от трети лица. По същия начин стои въпросът

с извършването на продуцентска дейност от НПО при изработване на

филми и клипове12.

Освен че НПО може да извършва издателска, продуцентска и друга

подобна дейност като част от стопанската си дейност, НПО - автор на

произведение или филм, може да предоставя правата по разпространението

им (например: продажба на книга в книжарници, излъчване на

филм или клип в кино) на трето лице, срещу процент от реализираната от

разпространението му печалба от това трето лице. Законодателството

не поставя пречки пред извършването на подобна дейност, но тъй като

тя се извършва срещу определено заплащане, изразяващо се в процент

от печалбата на третото лице, тази дейност ще се счита за стопанска, а

от данъчна гледна точка – ще подлежи на облагане.

 Чл. 62, ал. 3 ЗАСП „Продуцент по смисъла на този раздел е физическото или

юридическото лице, което организира създаването на произведението и

осигурява финансирането му”.

 

ІІІ. ПЕЧАЛБА ОТ СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ НА НПО,

ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ

 

35. Кога НПО реализира печалба от стопанска дейност и с какви да-

нъци се облага тя?

НПО има печалба, когато приходите от стопанска дейност за определена

година надвишават разходите за стопанска дейност през съответната

година. Върху разликата, наречена печалба, се начислява корпоративен

данък, който през 2011 г. е в размер на 10 %. Освен това, когато НПО

извършва представителни разходи, които са свързани със стопанската

му дейност, то следва да плати и данък върху тези разходи. Данъкът е в

размер на 10% от начислените разходи през дадения месец.

 

36. Ако НПО продаде дарени стоки, получените средства ще се счи-

тат ли за приходи от стопанска дейност за данъчни цели?

Съгласно чл. 1, т. 2 от ЗКПО, на облагане с корпоративен данък по

този закон подлежи печалбата на местните юридически лица, които не

са търговци, от сделки по чл. 1 от Търговския закон. Продажбата на подарени

стоки обаче, не попада сред така изброените сделки. Единствено

покупката и продажбата на стоки, както и продажбата на стоки собствено

производство е търговска сделка по смисъла на цитираната разпоредба.

Следователно продажбата на дарени стоки не би следвало да се

третира като търговска сделка, извършвана по занятие, доходите, от

които подлежат на облагане. За целта обаче, ЮЛНЦ следва да разполага

с документи, които да доказват дарението на всяка една стока, която

се продава.

 

37. Могат ли ЮЛНЦ да ползват данъчни облекчения при осъществя-

ваната от тях стопанска дейност и за какво?

В ЗКПО са посочени изрично случаите и условията, при които едно

лице, включително и НПО може да ползва данъчни облекчения. Те представляват

признати и определени като размер в закона счетоводни разходи.

НПО могат да ползват данъчни облекчения, когато правят дарения

на посочените в закона категории лица.

За въпросите относно данъчното облагане на стопанската дейност е

ползвана книгата „Данъчно облагане на юридическите лица с нестопанска

цел. Въпроси и отговори”, София, 2011.

В Чл. 31 ЗКПО се съдържа пълният списък с лица, за дарения на които могат

да се ползват данъчни облекчения.

Например НПО, чиято мисия е свързана с опазване на културното

наследство, учредява стипендия за студенти, учещи археология в български

университет. За тази си дейност, НПО може да ползва признати

счетоводни разходи в размер на 10 на сто от счетоводната печалба.

Облекчението се изразява в признаване за данъчни цели на счетоводни

разходи в размер на 10 на сто от счетоводната печалба.

 

38. Получените от НПО дивиденти и ликвидационни дялове облагат

ли се с данъци?

Получените от НПО дивиденти и ликвидационни дялове от участието

му в търговски дружества, регистрирани в България подлежат на облагане

с данък върху източника. Това е окончателен данък, който е регламентиран

в ЗКПО. Размерът на данъка при източника е 5% от приходите

от дивиденти и ликвидационни дялове, получени от НПО през съответната

финансова година.

 

39. В кои случаи следва НПО да подават данъчни декларации, в как-

ви срокове и пред кой орган?

Всяко НПО, което е получило през годината приходи, които подлежат

на облагане с някой от данъците по ЗКПО, е длъжно да подаде годишна

данъчна декларация по образец до 31 март на следващата година.

Подаването става в териториалната дирекция (ТД) на НАП, в чиито

район е данъчно регистрирано НПО. Към декларацията следва да се

приложи и подаде годишния финансов отчет, който се изисква съгласно

Закона за статистиката. В случаите, в които НПО подлежат на задължителен

финансов одит, следва да бъде приложен и одитният доклад15.

Следва да се има предвид, че законът предвижда възможност да се

ползва отстъпка в размер на 1% от дължимия годишен корпоративен данък,

но не повече от 1000 лв., ако НПО е подало данъчната си деклара15

Условията, при които НПО в обществена полза подлежат на задължителен

финансов одит, са когато е изпълнило един от следните критерии: 1.

балансова стойност на активите към 31 декември - 1 млн. лв.; 2. размер

на приходите от стопанска и нестопанска дейност за текущата година - 2

млн. лв.; 3. обща сума на получените през текущата година финансирания

и неусвоени към 31 декември на текущата година финансирания, получени

през предходни отчетни периоди - 1 млн. лв. Условия, при които НПО

в частна полза подлежат на задължителен финансов одит е когато са

изпълнили два от следните критерии: 1.балансовата стойност на активите

към 31 декември – 1,5 млн. лв.; 2. нетни приходи от продажби за годината –

2,5 млн. лв.; 3. средна численост на персонала за годината – 50 души.

ция, заедно с годишния финансов отчет по електронен път и е внесло

дължимия от него данък в срок.

Ако НПО не е извършвало никаква стопанска дейност през годината,

няма приходи от отдаване на под наем на свое имущество, не е получавало

дивиденти или ликвидационни дялове, както и не подлежи на облагане

с данък върху разходите подава специална данъчна декларация

– Образец 1010а. Този формуляр се подава също така и от новорегистрирани

НПО за годината на регистрацията си, ако не са извършвали дейност

и нямат приходи и разходи, както и за НПО, които са в процедура

по прекратяване.

 

40. В какъв срок следва да бъдат платени данъците, дължими по

реда на ЗКПО?

Годишният корпоративен данък се заплаща по банков път по сметка

на ТД на НАП, където е регистрирано НПО, в срок до 31 март на следващата

година, след като се приспаднат платените през изминалата данъчна

година авансови вноски.

Данъкът при източника, за разлика от корпоративния данък, се удържа

от търговското дружество, което разпределя дивидентите, респективно

ликвидационните дялове (платец на дохода), а не от НПО (получател

на дохода), което на практика реализира дохода. Платецът на

дохода (търговското дружество) е задължен да подаде декларация по

образец пред ТД на НАП, където е регистриран той и да внесе дължимия

данъка по банкова сметка на тази ТД. В общия случай срокът за удържане

и внасяне на данъка започва да тече от момента на вземане на решението

за разпределяне на дивиденти/ликвидационни дялове и изтича в

края на месеца, следващ месеца на взимане на решението. Следва да

бъде отбелязано, че когато данък при източника не бъде удържан и внесен

при спазване на законовия ред, тогава той ще бъде дължим солидарно

от платеца на дохода и получателя на дохода т.е. от търговското

дружество или от ЮЛНЦ. Срокът за деклариране на така удържания и

внесен данък върху източника изтича в края на месеца, следващ тримесечието,

през което е бил внесен данъкът, като декларацията се подава

за всяко тримесечие.

 

41. Какви счетоводни документи следва да издава НПО за извършва-

ните от него стопански дейности?

НПО трябва да издава фактура за всеки приход от стопанска дейност.

Когато приходът е получен в брой, трябва да се издава и касов бон.

 

42. Задължително ли е НПО да има касов апарат и кога НПО следва

да издава касови бележки / фискален бон?

Да, когато ЮЛНЦ осъществяват стопанска дейност. Съгласно

Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби

в търговски обекти чрез фискални устройства всяко лице е длъжно

да отчита и регистрира чрез издаването на фискална касова бележка

извършените продажби на стоки или услуги в или от търговски обект,

освен, ако плащането на цената не е направено по банков път или чрез

паричен превод. Търговски обект е всяко място/помещение (независимо

че може да служи и за други цели, например като офис), където се

извършват продажби на стоки или услуги т. е. за НПО това е мястото,

където то извършва стопанска дейност. Следователно, ако едно НПО

извършва стопанската си дейност в офиса си или в специално наето за

целта помещение и клиентите му заплащат в брой цената на получените

стоки или услуги, следва да има регистрирано фискално устройство и

да издава фискални касови бележки. Ако, обаче клиентите на НПО заплащат

цените за получените от него стоки или услуги само по банков

път, тогава НПО не е длъжно да има фискално устройство и да издава

фискални касови бележки.

 

43. Трябва ли НПО винаги да издава фактури на своите клиенти?

НПО е длъжно да издаде фактура за всеки приход от стопанска дейност,

независимо дали плащането е направено в брой или по банков път.

Законът допуска изключение от задължението за издаване на фактура

само ако за стопанската операция е издадена фискална касова бележка

иклиентът е физическо лице, което не е търговец.

 

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ:

Български център за нестопанско право

1000 София, България, ул. Добруджа 6

тел./факс: (+359 2) 981 66 17; (+359 2) 988 81 66

ел. поща: info@bcnl.org

 

НАРЕДБА ЗА ОТПУСКАНЕ И ИЗПЛАЩАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА БЕЗРАБОТИЦА

В сила от 01.01.2002 г.

 Обн. ДВ. бр.19 от 19 Февруари 2002г., изм. ДВ. бр.74 от 30 Юли 2002г., изм. ДВ. бр.19 от 9 Март 2004г., изм. ДВ. бр.15 от 16 Февруари 2007г.

Чл. 1. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Паричните обезщетения за безработица, придобити при условията на чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) се отпускат въз основа на заявление, към което се прилагат:

1. документ за регистрация като безработен от съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта;

2. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) декларация, че не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране и че не се упражнява дейност - основание за задължително осигуряване по чл. 4 КСО;

3. акт за прекратяване на правоотношението;

4. (доп. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) документи, удостоверяващи общ и/или служебен трудов стаж, и/или осигурителен стаж, и/или стаж, зачетен на основание на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна;

5. справка-декларация, изготвена от осигурителя, за размера на осигурителния доход преди прекратяване на правоотношението.

(2) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Паричните обезщетения за дълготрайна безработица, придобити при условията на чл. 54и КСО, се отпускат въз основа на заявление, към което се прилагат:

1. документ от Агенцията по заетостта за редовно поддържана регистрация като безработно лице в съответното териториално поделение на агенцията най-малко 12 месеца, предхождащи месеца на подаване на заявлението;

2. декларация, че не е отпусната пенсия и не се упражнява дейност - основание за задължително осигуряване по чл. 4 КСО;

3. документи, удостоверяващи общ и/или служебен трудов стаж, и/или осигурителен стаж, и/или стаж, зачетен на основание на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна;

4. удостоверение за недостигащ сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, издадено от териториалното поделение на НОИ.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Заявленията по ал. 1 и 2 се подават в териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) лично от лицата по постоянен адрес.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г.) При прието заявление с нередовни или липсващи документи териториалното поделение на НОИ уведомява лицето в 7-дневен срок и му дава необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите. Ако в 15-дневен срок от датата на уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или липсващите документи не бъдат представени в териториалното поделение на НОИ, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4 КСО и от Регистъра на лицата, които работят по трудово правоотношение.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Образците на заявленията по ал. 1 и 2 и документите по чл. 1, ал. 1, т. 2 и 5 и ал. 2, т. 2 и 4 се утвърждават от управителя на НОИ.

Чл. 2. (1) (Доп. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) По първоначално постъпило заявление се съставя досие, съдържащо заявлението, документите по чл. 1, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 5 или ал. 2, т. 1, 2 и 4, всички последващи заявления и жалби на лицето и постановените актове по правото му на обезщетение за безработица.

(2) Досието по ал. 1 се съхранява в териториалното поделение на НОИ, чрез което се изплаща обезщетението.

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Паричното обезщетение за безработица, придобити при условията на чл. 54а, ал. 1 КСО се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи по чл. 1 са подадени в 3-месечен срок от тази дата. Когато заявлението е подадено след този срок по неуважителни причини, обезщетението се изплаща от датата на заявлението за определения в КСО период, намален със закъснението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато заявлението е подадено след срока по ал. 1 по уважителни причини, удостоверени с официален документ, обезщетението се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването за определения в КСО период.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изплащането на обезщетението за безработица се прекратява при условията на чл. 54д, ал. 1 КСО от датата на настъпване на съответното обстоятелство.

(4) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) За възстановяване изплащането на паричните обезщетения за безработица в случаите по чл. 54д, ал. 5 КСО лицето подава молба в 7-дневен срок от прекратяването на трудовата дейност.

(5) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата, на която са отпаднали основанията за прекратяване, за оставащия към датата на прекратяването период. Ако молбата е подадена след срока по ал. 4, изплащането се възстановява от датата на подаване на молбата за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението.

Чл. 4. (Отм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.)

Чл. 5. (1) Паричното обезщетение за безработица се отпуска, отказва, изменя, спира, възобновява, прекратява и възстановява с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на НОИ, или на упълномощено от него длъжностно лице. Длъжностното лице се произнася в 14-дневен срок от подаване на заявлението или от настъпване на съответните обстоятелства.

(2) Образците на разпорежданията по ал. 1 се утвърждават от управителя на НОИ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Един екземпляр от разпореждането по ал. 1 се връчва срещу подпис на лицето или по пощата с обратна разписка. Отказът на лицето да получи разпореждането се удостоверява от двама свидетели - длъжностни лица.

(4) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Разпорежданията по ал. 1 могат да се обжалват по реда на глава осма от КСО.

Чл. 6. (1) Длъжностното лице, издало разпореждането за отпускане, отказване, изменяне, спиране, възобновяване, прекратяване или възстановяване на паричното обезщетение за безработица, както и за възстановяване на неправилно изплатени суми, може да го поправя, изменя или отменя с ново разпореждане, когато:

1. е допусната явна фактическа грешка;

2. са представени нови документи;

3. са допуснати технически грешки при изчисляване на обезщетението или грешки при електронната обработка на информацията;

4. не са взети предвид представени документи, които имат значение за определяне на размера и периода за изплащане на обезщетението.

(2) Когато по реда на ал. 1 се определи парично обезщетение за безработица в по-голям размер, разликата се изплаща от датата на възникване на основанието за получаване на по-големия размер.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато по реда на ал. 1 се определи парично обезщетение за безработица в по-малък размер, по отношение на неоснователно получените суми се прилагат чл. 114 и 115 КСО.

Чл. 7. (1) Лице, което има право на парично обезщетение за безработица, е длъжно в 7-дневен срок да декларира в териториалното поделение на НОИ и всяко обстоятелство, което води до спиране, прекратяване или изменяне на паричното обезщетение за безработица, както и при промяна на постоянния адрес.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Лице, което не е декларирало в срока по ал. 1 за настъпили изменения, които се отразяват върху основанието за получаване на парично обезщетение за безработица, върху периода за изплащане или размера му, и продължава да го получава, връща неправомерно получената сума с лихвата по чл. 113 КСО.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Длъжностното лице по чл. 54ж КСО издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването.

(4) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) В срока по ал. 3 лицето може да заяви, че желае да погаси дължимата сума заедно с лихвите върху нея на вноски за не повече от една година. Ръководителят на съответното териториално поделение на НОИ преценява финансовото състояние на лицето и издава решение по чл. 116, ал. 6, т. 1 КСО за разсрочено изплащане, в което определя размера на вноските и сроковете за изплащането им. При неизпълнение на решението дължимите суми се събират принудително.

(5) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Дължимите суми по разпорежданията по ал. 3, както и други недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания могат да се прихващат от полагащо се обезщетение за безработица по реда на чл. 114, ал. 1 КСО. Размерът на месечната сума за прихващане не може да надвишава 1/6 от месечния размер на получаваното обезщетение.

(6) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) При невъзможност сумите да бъдат събрани по реда на ал. 4 и 5 преписката се изпраща на публичния изпълнител за принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(7) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) При смяна на постоянния адрес лицата, получаващи обезщетение за безработица, в 30-дневен срок подават искане за изплащане на обезщетенията от териториалното поделение на НОИ по новия адрес. Ако искането е подадено след срока, териториалното поделение на НОИ по новия адрес започва да изплаща обезщетенията от датата на подаване на искането за оставащия период, намален със закъснението.

Чл. 8. (1) (Доп. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Осигурителният стаж се установява с трудова, служебна и/или осигурителна книжка, и/или с документ по образец, утвърден от управителя на НОИ, издаден от осигурителя, и/или документ, удостоверяващ осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която Република България има международен договор в областта на социалното осигуряване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 02.08.2003 г.) При определяне на срока за изплащане на обезщетението за безработица се взема предвид времето:

1. зачетено за трудов стаж по Кодекса на труда, служебен стаж по Закона за държавния служител, стаж по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за съдебната власт до 31 декември 2001 г. включително;

2. през което лицата по чл. 4, ал. 1 КСО са осигурени за безработица след 1 януари 2002 г.;

3. (нова - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) зачетено въз основа на документ, удостоверяващ осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която Република България има международен договор в областта на социалното осигуряване.

(3) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато лицето декларира осигурителен стаж, придобит в друга държава, но не притежава необходимите документи, съответното териториално поделение на НОИ уведомява службата в НОИ, на която е възложено прилагането на международните договори, да бъде извършена необходимата проверка и удостоверяване на този стаж по установения с международния договор ред. Издаденото удостоверение, потвърждаващо зачетен осигурителен стаж от друга държава, се изпраща на съответното териториално поделение на НОИ.

Чл. 9. (1) При определяне на средномесечния осигурителен доход, от който се изчислява размерът на паричното обезщетение за безработица, се вземат предвид доходите за последните 9 месеца, през които лицата са подлежали на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове, върху които са внесени или са дължими осигурителни вноски.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.04.2004 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато в периода по ал. 1, от който се определя средномесечният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно доходите по чл. 54б, ал. 7 КСО. Осигурителният доход за периодите по чл. 54б, ал. 7, т. 2 КСО се установява с данни от информационната система на НОИ.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.04.2004 г., предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Средномесечният осигурителен доход, от който се определя паричното обезщетение за безработица, се изчислява, като сборът от доходите по ал. 1 и 3 се раздели на 9.

Чл. 10. (1) (Предишен текст на чл. 10 - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Когато паричното обезщетение за безработица се изплаща за непълен месец, полагащата се сума за частта от месеца се определя, като размерът на месечното обезщетение за безработица се раздели на броя на календарните дни в месеца и полученото се умножи по броя на дните, за които се полага обезщетението.

(2) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) При отпускане на парично обезщетение за безработица по реда на чл. 54б, ал. 4 КСО 3-годишният период се определя от датата на отпускане на предходно парично обезщетение за безработица.

(3) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) При отпадане на основанията за получаване на парично обезщетение за безработица по реда на чл. 54б, ал. 6 КСО изплащането на обезщетението в пълен размер се възстановява за оставащия период на изплащане, намален с периода, през който е получавано обезщетението по чл. 54б, ал. 6 КСО.

Чл. 11. Паричните обезщетения за безработица се изплащат от териториалните поделения на НОИ чрез пощенските станции в страната по постоянния адрес на безработното лице.

Чл. 12. Пощенските станции изплащат паричните обезщетения за безработица по ведомост в периода от 20-о до 26-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Когато 20-о и 26-о число са неработни дни, изплащането започва в началото и завършва в края на следващия работен ден. Неизплатените в посочения срок парични обезщетения за безработица могат да се изплащат през следващия месец в срока за изплащането им.

Чл. 13. Пощенската станция не изплаща паричното обезщетение за безработица, когато:

1. лицето е починало;

2. има нареждане от териториалното поделение на НОИ.

Чл. 14. (1) Когато безработното лице не може да получи лично паричното обезщетение за безработица, то може да се изплати на упълномощено от него лице. Пълномощното следва да е с нотариално заверен подпис.

(2) Данните от документа за самоличност на упълномощения, както и номерът и датата на издаване на пълномощното се вписват в графа "Бележки по изплащането" на ведомостта. Копие от пълномощното се прилага към ведомостта.

Чл. 15. За изплащане на неполучено парично обезщетение за безработица от починал безработен наследниците му подават заявление до териториалното поделение на НОИ, към което прилагат удостоверение за законните наследници. Обезщетението се изплаща на упълномощеното от всички наследници лице или се разделя между наследниците по определения от Закона за наследството ред.

Чл. 16. (1) Териториалното поделение на НОИ превежда сумите за изплащане на паричните обезщетения за безработица по набирателна сметка на териториалното поделение "Български пощи", открита в банковия клон, който обслужва териториалното поделение на НОИ. Сметните отношения на териториалното поделение на НОИ с териториалното поделение "Български пощи" за изплатените обезщетения през месеца се уреждат до края на същия месец.

(2) За извършване на работата по изплащане на обезщетенията чрез пощенската мрежа НОИ чрез териториалните си поделения заплаща на териториалните поделения "Български пощи" 6 на хиляда върху подлежащите на изплащане през месеца обезщетения. Те се превеждат до 7-о число на следващия месец.

(3) Дължимият данък върху добавената стойност върху сумата по ал. 2 се превежда от териториалното поделение на НОИ на териториалното поделение "Български пощи" едновременно със сумата по ал. 2.

(4) Преводите по ал. 2 и 3 се извършват въз основа на фактура, която териториалното поделение "Български пощи" издава след приключване изплащането на обезщетенията за безработица през месеца.

(5) При неправилно изплатено парично обезщетение за безработица по вина на служител от пощенската станция то се възстановява на териториалното поделение на НОИ от териториалното поделение "Български пощи".

Чл. 17. (1) При извършване на финансови ревизии от контролните органи в пощенските станции за констатирани случаи на неправилно изплатени и отчетени парични обезщетения за безработица се уведомява съответното териториално поделение на НОИ.

(2) Длъжностни лица от териториалните поделения на НОИ извършват проверки в пощенските станции за правилното прилагане на наредбата съвместно с органи на териториалните поделения "Български пощи". Редът и начинът за извършване на проверките се регламентират в съвместна инструкция.

Допълнителни разпоредби

§ 1. (Доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) По смисъла на наредбата "уважителни причини" са: задържане от органите на властта; явяване в съд или в друг държавен орган; отбиване на наборна военна или мирновременна алтернативна служба; участие във военноучебен сбор или преподготовка; заболяване и други подобни обстоятелства, удостоверени с официален документ, за които териториалното поделение на НОИ е уведомено своевременно.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) До 31 декември 2003 г. включително териториалните поделения на Агенцията по заетостта изпълняват функциите по определяне, отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица на териториалните поделения на НОИ по реда на глава четвърта "а" от КСО и при условията на наредбата, като:

1. приемат заявленията за отпускане на парично обезщетение за безработица заедно с документите по чл. 1, ал. 1;

2. съхраняват досиетата по чл. 2, ал. 1 на безработните лица, на които изплащат парични обезщетения за безработица;

3. изплащат паричните обезщетения за безработица чрез пощенските станции в страната по постоянния адрес на безработното лице;

4. приемат заявленията по чл. 15;

5. дават нареждане на пощенската станция да не изплаща паричното обезщетение за безработица съгласно чл. 13, т. 2.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Ръководителите на териториалните поделения на Агенцията по заетостта отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват паричните обезщетения за безработица с решение по утвърден образец, което подлежи на обжалване в съда по реда на Закона за административното производство. Ръководителите на териториалните поделения на Агенцията по заетостта издават решения за възстановяване на неоснователно изплатените парични обезщетения за безработица при условията и по реда на чл. 7, ал. 3 и 4.

(3) Лицата, които имат право на парично обезщетение за безработица:

1. потвърждават декларацията по чл. 1, ал. 1, т. 2 ежемесечно до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължи обезщетение, пред териториалните поделения на Агенцията по заетостта;

2. декларират в 7-дневен срок пред териториалните поделения на Агенцията по заетостта всяко обстоятелство, което води до спиране, прекратяване или изменяне на паричното обезщетение за безработица, както и при промяна на постоянния адрес.

(4) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Лицата, които получават парично обезщетение за безработица и постоянният им адрес е в населено място, в което няма структури на Агенцията по заетостта, могат да потвърждават декларацията по чл. 1, ал. 1, т. 2 пред кмета или пред упълномощено от него длъжностно лице ежемесечно до 5-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължи обезщетение. Кметовете или упълномощените от тях длъжностни лица предават получените декларации в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта в срока по чл. 4, ал. 1.

§ 3. На лицата, които са придобили право на обезщетение за безработица и са се регистрирали като безработни в бюрата по труда до 31 декември 2001 г. включително, се определя парично обезщетение за безработица в размерите, предвидени в отменената глава четвърта, раздел III от Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.

§ 4. Отношенията между НОИ, Агенцията по заетостта и "Български пощи" - ЕАД, във връзка с изплащането на паричните обезщетения за безработица се уреждат със споразумение между тях.

§ 5. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Наредбата се приема на основание чл. 54а, ал. 5 КСО и влиза в сила от 1 януари 2002 г.

§ 6. Контролът по изпълнението на наредбата се възлага на НОИ. 

ПАРИЧНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА БЕЗРАБОТИЦА

Право на парично обезщетение за безработица

Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:

1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
2. нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране;
3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване

 

За придобиване право на парично обезщетение по ал. 1 се зачита и времето:
1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане;
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
4. зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна.

Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако:

1. заявлението по ал. 3 е подадено в тримесечен срок от тази дата;
2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата.

Ако заявлението е подадено по неуважителни причини след изтичането на срока, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения период, намален със закъснението.
 

Ако заявлението е подадено в срок, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на срока, паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения период, намален със закъснението.

Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на паричните обезщетения, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

 

Размер на паричното обезщетение за безработица

 

Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 18 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица.

Минималният дневен размер на обезщетението за безработица се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

Такива основания са:

· от Кодекса на труда :  чл. 325, т. 1 и 2 и чл. 326 и 330

· от Закона за държавния служител: чл. 103, ал.1, т.1, 2 и 5, чл. 105 и 107, ал. 1, т. 1 - 4

·от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България: чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3,

· от Закона за Министерството на вътрешните работи: чл. 245, ал. 1, т. 4, 6 и 8 и

· от Закона за съдебната власт или по други закони: чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5

Безработните лица, придобили право на парично обезщетение преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца.

Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият по реда на ал. 1 дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася.

Лицата, наети на работа на непълно работно време в срока за изплащане на паричното обезщетение и получаващи възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, имат право на обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на изплащането.

Когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно:

1. за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;
2. за времето на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане - доходът, от който е определено паричното обезщетение;
3. за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;
4. за времето, през което лицето не е осигурено за безработица - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период.

 

Срокове за изплащане на паричните обезщетения за безработица

 

 Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, в зависимост от продължителността на осигурителния стаж, за период, както следва:



Осигурителен стаж (години) 


Период за изплащане на обезщетението (месеци)


до 3


4


от 3 до 5


6


от 5 до 10


8


от 10 до 15


9


от 15 до 20


10


от 20 до 25


11


над 25


12

(2) За осигурителен стаж при определяне периода за изплащане на обезщетение по ал. 1 се зачита трудовият стаж до 1 януари 2002 г. по Кодекса на труда или по специални закони и времето след тази дата, през което лицата са осигурени за безработица.

Спиране изплащането на паричните обезщетения за безработица

(1) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа на основание чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 106, ал. 2 и чл. 107, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 58, ал. 3 от Закона за висшето образование.

(2) Безработният е длъжен да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на обстоятелствата по т.1 в срок до 7 работни дни.

(3) Изплащането се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране за оставащия към датата на спиране период.

(4) Длъжностните лица спират с разпореждане изплащането на обезщетенията за безработица, когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението.

 

Прекратяване изплащането на паричните обезщетения за безработица

 

 (1) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:
1. започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване;
2. прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;
3. смърт на безработния.

(2) Агенцията по заетостта е длъжна да уведомява ежемесечно Националния осигурителен институт за настъпването на обстоятелствата по т. 1.2.

(3) Лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за настъпването на обстоятелствата по т. 1.1,1.2 и 1.3 в срок до 7 дни.

(4) Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност - основание за задължително осигуряване, която бъде преустановена след по-малко от 9 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението.

 

Възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица

 

(1) Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 172, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 254 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 226 от Закона за съдебната власт.

(2) В 7-дневен срок от изплащане на обезщетенията осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

(3)  Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане.

(4) За възстановяване на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане, което подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(5) Лицата по т.1 нямат право на парично обезщетение за безработица до пълното възстановяване на дължимите суми, с изключение на случаите, в които тези суми могат да бъдат прихванати от отпуснатото парично обезщетение за безработица.

 

Ред за отпускане, изплащане, изменяне, спиране и прекратяване на паричните обезщетения за безработица 

 

(1) Паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

(2) Длъжностното лице по т. 1 издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване и подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. 

(3) Паричните обезщетения за безработица се изплащат от Националния осигурителен институт на лицата по декларирана от тях лична банкова сметка.

Задължения за предоставяне на информация

(1) Агенцията по заетостта предоставя на Националния осигурителен институт ежемесечно информацията, необходима за отпускане, изплащане, спиране, прекратяване или изменяне на обезщетенията за безработица.

(2) Националният осигурителен институт предоставя ежемесечно информация на Агенцията по заетостта за изплащането, спирането и прекратяването на обезщетенията за безработица. 

ЗАКОН за ограничаване на плащанията в брой

Глава първа

ПРЕДМЕТ И ИЗКЛЮЧЕНИЯ  ОТ ПРИЛОЖНОТО ПОЛЕ

Чл. 1. Със закона се уреждат ограниченията при плащанията в брой на територията на страната.

Чл. 2. Законът не се прилага при:

1. тегленето и внасянето на пари в брой от/в собствени платежни сметки;

2. тегленето и внасянето на пари в брой от/в сметки на недееспособни и ограничено дееспособни лица, на съпрузи и роднини по права линия;

3. сделките с чуждестранна валута в наличност по занятие;

4. операциите с банкноти и монети, страна по които е Българската народна банка;

5. замяната от банки на повредени български банкноти и монети;

6. изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда.

Глава втора

ОГРАНИЧЕНИЯ ПРИ ПЛАЩАНИЯТА  В БРОЙ

Чл. 3. (1) Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:

1. на стойност, равна на или надвишаваща 15 000 лв.;

2. на стойност под 15 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 15 000 лв.

(2) Алинея 1 се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 15 000 лв. Равностойността в български левове се определя по курса на Българската народна банка в деня на плащането.

Чл. 4. (1) Обслужването от банките в страната на операциите на бюджетните предприятия по събирането на приходи и други постъпления чрез картови плащания се извършва въз основа на сключени договори между Министерството на финансите и банките. Договорите съдържат едни и същи клаузи и цени, приложими за всички банки.

(2) Програмното и ресурсното осигуряване на картовите плащания по ал. 1 и свързаното с тях обслужване и сетълмент се извършват от лицензирания от Българската народна банка оператор на платежна система с окончателност на сетълмента за обслужване на плащания по операции с банкови платежни карти на територията на страната въз основа на сключен договор с Министерството на финансите.

(3) Редът и начинът за преминаване на бюджетните предприятия към събиране на приходи и други постъпления чрез картови плащания и обслужване по реда на ал. 1 и 2 се определят с указания на министъра на финансите и управителя на Българската народна банка.

(4) Министърът на финансите определя сроковете за поетапното преминаване на бюджетните предприятия към събиране на приходи и други постъпления чрез картови плащания и обслужване по реда на ал. 1 и 2.

(5) Дължимите от страна на Министерството на финансите суми по договорите по ал. 1 и 2 са за сметка на централния бюджет.

(6) За картовите плащания към бюджетни предприятия по ал. 1 физическите и юридическите лица не заплащат банкови комисиони и такси.

Глава трета

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 5. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане – ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане – ако е юридическо лице.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е 50 на сто от размера на направеното плащане, а на имуществената санкция – 100 на сто от размера на направеното плащане.

Чл. 6. (1) Актовете за установяване на нарушенията по този закон се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощени от него длъжностни лица.

(2) Съставянето, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ  РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Този закон се прилага и за плащания по чл. 3, незавършени към деня на влизането му в сила.

§ 3. За 2011 г. Министерството на финансите може да договаря клаузите и цените по чл. 4, ал. 1 в рамките на договорите по § 22, ал. 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г.

§ 4. Във Валутния закон (обн., ДВ, бр. 83 от 1999 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 60 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 43, 54 и 59 от 2006 г. и бр. 24 от 2009 г.) в чл. 2, ал. 1 думите „в този закон“ се заменят със „със закон“.

§ 5. В Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. 85 от 1998 г.; изм., бр. 1 и 102 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 54, 59, 82 и 108 от 2006 г., бр. 52, 92 и 109 от 2007 г., бр. 16, 36, 67 и 69 от 2008 г., бр. 22, 23 и 93 от 2009 г. и бр. 88 и 101 от 2010 г.) в чл. 3 се правят следните изменения:

1. В ал. 2 т. 21 и 24 се отменят.

2. Алинея 7 се отменя.

Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 9 февруари 2011 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

  

Документи при регистрация или промяна на регистрацията на МПС (за представяне в КАТ)

 ДОКУМЕНТИ ЗА ПЪРВОНАЧАЛНА РЕГИСТРАЦИЯ НА МПС 

 
1.Заявление за регистрация /за фирми: с печат на фирмата и копие на “Булстат”/ снимано от 2-те страни 
3.Документ за собственост: -митническа декларация – копие 2бр. -фактура и договор при закупуване от фирма вносител – копие 2бр. 
4.Квитанция за платена такса МПС 
5.Застраховка “гражданска отговорност”
6. Личен паспорт на собственика
6.Документ за самоличност на собстеника 
 
ЗАБЕЛЕЖКА:При регистрация на автомобил на фирма се представят всички решения от съда за регистация на фирмата. Представя се пълномощно и копие от пълномощтно от фирмата /печат, изх. №/, регистрираща автомобила или се явява лично управителя с личния си паспорт.
 
 
ДОКУМЕНТИ ЗА ПРОМЯНА НА СОБСТВЕНОСТ
 
1.Заявление за регистрация / за фирми: с печат на фирмата и копие на “Булстат”/
2.Договор – копие и оригинал
3.Квитанция за платена такса МПС
4.Застраховка “гражданска отговорност”
5.Документ за самоличност на собственика или нотариално заверено пълномощно
6.Свидетелство за регистрация на МПС 
7.Диагностичен лист за техническа изправност
 
ЗАБЕЛЕЖКА:Регистрационни номера не отговарящи на БДС се подменят
 
ДОКУМЕНТИ ЗА ИЗДАВАНЕ НА ДУБЛИКАТ НА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА МПС 
 
1.Заявление за регистрация /за фирми: с печат на фирмата и копие от “Булстат”/ 
2.Декларация от собственика за изгубено или откраднато регистрационно свидетелство 
3.Документи за самоличност на собствениците 
4.Квитанция за платена такса МПС 
5.Застраховка “гражданска отговорност”      
 
ДОКУМЕНТИ ЗА БРАКУВАНЕ НА МПС
 
1.Заявление за регистрация/ за фирми с печат на фирмата/
2.Протокол за брак
3.Регистрационните табели на МПС
4.Регистрационното свидетелство на автомобила
5.Личен паспорт на собственика или упълномощеното лице с нотариално заверено пълномощно /за фирми:пълномощно с печат и изх. №, копие от “Булстат” / 
6.Собственика декларира писмено какво е състоянието на автомобила и къде се намира.      
 
ДОКУМЕНТИ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА МПС ОТ ДРУГ РЕГИОН В ГР. СОФИЯ 
 
1.Заявление за регистрация - 2 бр. / за фирми: с печат на фирмата / 
2.Копие на свидетелството за регистрация – 2бр. 
3.Документ за собственост – оригинал и копие – 2бр. 
4.Квитанция за платена такса МПС 5.Застаховка “гражданска отговорност” 
6.Табели с регистрационни номера      
 
 
ДОКУМЕНТИ ЗА ПЪРВОНАЧАЛНА РЕГИСТРАЦИЯ НА МПС С РЕГ. № ХХ НА ЧУЖДЕСТРАННО ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ СЪС СРОК НА ПРЕБИВАВАНЕ В Р.Б. НАД 3 ГОДИНИ 
 
1.Заявление за регистрация – 1 бр 
2.Документ за собственост – копие 2 бр. 
3.Квитанция за платена такса МПС 
4.Застраховка “гражданска отговорност” 
5.Документ за самоличност на чуждестранното физическо лице 
6.Диагностичен лист за технически преглед      
 
НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ ЗА ПРОМЯНА РЕГ.№
 
1.Заявление за регистрация/за фирми: подпечатана с печат на фирмата/
2.Квитанция за платена такса МПС
3.Застраховка “гражданска отговорност”
4.Документи за самоличност на собстениците с постоянен адрес гр. София, или упълномощено лице ако е за фирми
5.Старите табели с регистрационни номера и регистрационно свидетелство
 
ЗАБЕЛЕЖКА: Ако единият номер е загубен или унищожен, собственикът подава саморъчно написана декларация. При липса на два броя регистрационни номера същите се обявяват за издирване от РПУ и се представя служебна бележка. НЕОБХОДИМИ 

Прехвърляне на собственост върху МПС - примерен договор, необходими документи

 Собствеността се прехвърля  чрез писмен договор с нотариална заверка на подписа. Прехвърлянето може да бъде възмездно /продажба/ или безвъзмездно /дарение/.

НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ:

  1. Писмен договор за покупко-продажба на МПС
  2. Документ за собственост на продавача
  3. Документ за платен местен данък по чл. 44 от ЗМДТ.
  4. Документ за платен от продавача данък върху превозните средства по чл.54 от ЗМТД до момента, в който се прехвърля собствеността.
  5. Декларация на продавача, че няма непогасени публични държавни и общински вземания по чл. 264, ал. 2 ДОПК.
  6. Декларация за гражданство и гражданско състояние по образец /само за физически лица/. Ако продавачите или купувачите са съпрузи, подават обща декларация;
  7. Други

Пълномощно (ако в сделката участва пълномощник), в което МПС се описва така, както в договора за прехвърляне, като се посочват вид, марка, модел, № на двигателя и рамата (шасито) и регистрационните номера. Пълномощното трябва да бъде с нотариално заверен подпис.

В случай, че сделката се извършва от законен представител на физическо лице, се представя документ, доказващ неговите правомощия (акт за раждане на непълнолетния или малолетния)

Когато МПС е собственост на починало лице: Удостоверение за наследници и документи, удостоверяващи правото на собственост на наследодателя;

 

Когато МПС е съпружеска имуществена общност: Препис от акт за граждански брак. Необходимо е съпрузите да се явят лично пред нотариуса, а ако единият съпруг отсъства, следва да се представи нотариално заверено пълномощно.

 

Дължими данъци и такси:

 

Местен данък: Заплаща се преди прехвърляне на МПС с подаване на данъчна декларация от купувача или продавача, в зависимост от това какво е уговорено, в териториалната данъчна дирекция по постоянен адрес / седалище на данъчно задълженото лице, съгласно чл.45 и чл.49 от ЗМДТ. Основа за определянето на данъка е застрахователната стойност на МПС. Данъкът е в размер на 2 % от посочената стойност. Данъкът се заплаща от купувача, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно.  Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от продавача, другата страна е поръчител. Когато купувачът е в чужбина, данъчно задължен е продавачът.

Нотариална такса: Нотариалната такса се определя на основа по-високата между уговорената в договора продажна цена и застрахователната стойност на МПС. Таксата се определя съгласно т.8 и т.11 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД. Таксата се плаща по сметка на нотариуса при удостоверяване на подписите или част от нея – предварително, по искане на нотариуса.

         СЛЕД ПОКУПКО-ПРОДАЖБАТА:

Купувачът на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в двуседмичен срок да предостави на службата за регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя с цел издаване на ново свидетелство за регистрация. Ако продавачът и купувачът имат местоживеене в различни общини, праводателят в двуседмичен срок предоставя на службата, регистрирала МПС, копие от договора за прехвърляне на собствеността с данните на купувача.

 Собствениците на превозни средства подават декларация по чл.54 от ЗМДТ (за леки автомобили или за други превозни средства) пред териториалната данъчна дирекция по постоянния им адрес, съответно седалище, за притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им.  За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение.  При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32 от ЗМДТ. При спиране, съответно при пускане в движение, при кражба и унищожаване на превозно средство, декларация не се подава. Подадената декларация от един от съсобствениците ползва останалите съсобственици. При подаване на декларацията собственикът представя документ за платения данък при придобиването на декларираното превозно средство. Данъкът се заплаща, ако не е заплатен от продавача до края на текущата година – чл.58, ал.3 от ЗМДТ. 

Покупка на автомобил от ЕС

 ВАЖНО!

От началото на 2007 г. всички български фирми и граждани, които не са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност и си купуват нова кола от страна от ЕС, дължат и внасят ДДС в България, а не в страната, от която купуват колата!

Кои превозни средства са нови според Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)?

Като "нови" пътни превозни средства, в т.ч. и леки автомобили, се определят:

превозните средства с работен обем на двигателите над 48 куб. см или с максимална мощност на двигателя над 7.2 кW, предназначени за превоз на пътници и товари

превозните средства, изминали не повече от 6 000 км, или са доставени до шест месеца от датата на първата им регистрация (независимо къде е извършена тя).

Двата критерия се прилагат кумулативно. Тоест, ако лек автомобил, който е регистриран за първи път преди четири месеца, е изминал например 7 000 км, той все още

се приема за "нов". Това е така, защото от регистрацията му не са изминали шест месеца.

Като "нов" за целите на облагането се приема също и автомобил, който е регистриран за първи път преди седем  месеца, но е изминал само 5000 км.

Нерегистрираните по ЗДДС лица декларират ли и дължат ли ДДС , ако купят нова кола от ЕС?

Всеки гражданин или всяко дружество, които не са регистрирани за целите на ЗДДС и са при-

добили ново превозно средство от ЕС, са задължени да декларират придобиването, независимо от това дали продавачът е регистриран или не по ДДС.

Задължението се отнася включително и за тези лица, които не подлежат на регистрация по ДДС

по общия ред. Това са физически лица, държавни органи и органи на местното самоуправле-

ние, болници, училища и всички т. нар."данъчно незадължени юридически лица".

Това е така, тъй като независимо от това дали продавачът на автомобила е регистриран за

целите на ДДС в друга държава-членка или не, във фактурата, която издава, той няма да на числи данък.

Изключение:

Не се дължи ДДС за придобиване от ЕС на ново превозно средство от дипломатическите представителства, консулствата, представителствата на международни организации и техния персонал.

ВАЖНО!

Купувачите на нови автомобили от друга държава-членка на ЕС, не дължат ДДС в държавата, от която са купили колата. Те трябва да декларират пред

доставчика, че превозното средство ще се използва и регистрира в друга държава-членка.

Ако купувачът е пропуснал да декларира тези обстоятелства и продавачът е начислил ДДС по сделката, купувачите могат да се обърнат към доставчика на новото превозно средство за възстановяване на платения данък.

Във всички случаи, задължението за деклариранеи внасяне на данъка е на нерегистрирания по

ЗДДС купувач на ново превозно средство, като данъкът трябва да се внесе в България.

Например: Ако собствеността на новото превозно средство е прехвърлена на 25

януари 2010 г. и фактурата е издадена на същата дата, то данъкът става изискуем

на тази дата. Тогава лицето трябва да внесе данъка и да подаде декларация най-

късно до 14 февруари 2010 г.

В случай, че собствеността на превозното средство е прехвърлена на 25 януари

2010 г., но до 15 - ти февруари същата година фактурата за нея все още не е из-

дадена, тогава данъкът става изискуем на 15-ти февруари същата година. В такива

случаи лицето следва да декларира и да внесе дължимия данък за придобиването

най-късно до 14-ти март същата година.

Декларацията се подава в офисите и териториалните дирекции на НАП и данъкът се

внася по сметка на териториалната дирекция на НАП по регистрация на лицето,

като за физическите лица това е постоянният им адрес.

Информация за банковите сметки е публикувана на интернет страницата на НАП -

www.nap.bg.

Подобни специфични разпоредби съществуват и за нерегистрираните по ЗДДС лица, закупили нови плавателни съдове и нови въздухоплавателни средства.

Внимание: Данъкът се приема за внесен на датата, на която преведената сума е

постъпила по сметката на териториалната дирекция.

Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири,брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняването и транспортирането им

 В сила от 31.07.1959 г. Издадена от Министерството на търговията, Министерство на финансите, Министерство на земеделието и горите и Министерство на транспорта и съобщенията .Обн. ДВ. бр.61 от 31 Юли 1959г., изм. ДВ. бр.62 от 4 Август 1961г., изм. ДВ. бр.55 от 10 Юли 1962г., изм. ДВ. бр.63 от 7 Август 1962г., изм. ДВ. бр.67 от 21 Август 1962г., изм. ДВ. бр.78 от 28 Септември 1962г., изм. ДВ. бр.4 от 14 Януари 1964г., изм. ДВ. бр.5 от 17 Януари 1964г., изм. ДВ. бр.10 от 4 Февруари 1964г., изм. ДВ. бр.60 от 31 Юли 1964г., изм. ДВ. бр.23 от 21 Март 1969г., изм. ДВ. бр.3 от 11 Януари 1972г., изм. ДВ. бр.14 от 17 Февруари 1976г., изм. ДВ. бр.28 от 8 Април 1980г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г.

I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Естествената фира е количествено намаление на теглото и обема на стоково-материалните ценности при съхраняване, лагеруване, продажба, подготовка за продажба разпределяне и транспорт вследствие на изпаряване, изветряване, изсушаване, размерване, разпиляване и изтичане при условия на правилно и добросъвестно манипулиране с тях.

Към естествените фири не се отнасят количествените намаления на теглото на стоково-материалните ценности, явили се от:

а) отпадъците при почистването на стоките;

б) разваляне, бракуване, амбалаж и пр.;

в) всякакъв род повреди и загуби, които произлизат от неправилно и недобросъвестно манипулиране;

г) от изкуствено предизвикани процеси - преработка, рандемани и др.

Чл. 2. Настоящата наредба урежда прилагането на нормите за естествените фири при следните фази на движение и обращение на стоково-материалните ценности:

а) при изкупуването (предимно на селскостопански произведения) обхваща всички дейности от момента на приемането на стоката от производителя до момента на предаването франко вагон най-близката товарна гара до изкупвателния пункт;

б) по време на транспорта - извозването на стоките:

по жп и воден транспорт - от момента на приемане на стоката франко товарна гара, респективно товарно пристанище, до момента на предаване стоката на собственика франко разтоварна гара или пристанище;

по коларски превоз и автопревоз - от момента на натоварването пред склад на производственото предприятие, респективно склад на едро, до разтоварването пред склад на едро, респективно магазин на дребно;

в) съхраняване в складове на едро, складове на интендантства, лечебни заведения, интернати и други ведомства - от момента на приемането в склада до момента на изнасянето от него на стоково-материалните ценности при продажбата или разпределянето им;

г) съхраняване и продажба в търговската мрежа на дребно, в складовете на заведенията за обществено хранене, столовете, в малките складове на поделенията на интендантства, лечебни заведения, интернати и др., в които става разпределяне по количества, близки до тия в търговската мрежа - от момента на приемането на стоката франко кола пред магазина, заведението и др. до продажбата на потребителя, респективно влагането й в кухненската продукция или разпределянето й;

д) лагеруване (дългосрочно съхраняване) в хладилници, плодохранилища, зеленчукохранилища, ровници, приспособени помещения и др.

II. ПРИЛАГАНЕ НА НОРМИТЕ ЗА ЕСТЕСТВЕНИТЕ ФИРИ

Чл. 3. (1) Нормите, установени в приложените към настоящата наредба таблици, са пределни (максимални) и се отнасят за стандартни стоки. Те се прилагат при отчитане на стоково-материалните ценности, при инвентаризации, при ревизии от държавните контролни органи и в други случаи за установяване на фактическата им наличност и се оформяват с актове по установения ред.

(2) (Нова - ДВ, бр. 23 от 1969 г.) Загубите, явили се от бракуването и естественото понижение в по-долно качество на пресните плодове и зеленчуци при съхранението и транспортирането им, се установяват в момента на появата им и се оформят с актове по реда, определен с албума за типовите форми на счетоводните документи и книжа, издадени от Министерството на финансите и Централното статистическо управление. В акта задължително се посочва материално отговорното лице има ли вина за появата на загубата.

Чл. 4. Прилагането на нормите за естествените фири на стоково-материалните ценности при съхраняване в складове и магазини и при лагеруване става само в случаите, когато след проверка се окаже недостиг (липса) в счетоводните остатъци, както са нанесени в книгите и посочени в акта за проверката.

Когато няма такъв недостиг, фири не се приспадат.

Нормите за естествените фири при транспорт се прилагат в случаите при констатирана разлика между предадените и приетите след транспорта количества при условие, че тази разлика не се дължи на кражба или злоупотреба.

Когато стоките не само се превозват, но и съхраняват от транспортното предприятие повече дни от срока, в който то е длъжно да ги превози, към предвидения процент фира за транспорта се прибавя съответният процент за съхраняване в склад, ако има диференцирани норми в таблиците на настоящата наредба.

Чл. 5. Приспадането на естествените фири се извършва по действителните им размери, които не може да превишават установените пределни норми.

Предварително приспадане не се допуска.

Чл. 6. При прехвърляне на стоково-материални ценности от един склад в друг или от един магазин в друг, принадлежащи на едно и също търговско предприятие, интендантство, лечебно заведение, интернат и др., и в един и същ населен пункт нормите за естествените фири се прилагат един път. При нужда установената норма за естествена фира да се разделя между складовете, респективно магазините, в зависимост от времето на престоя (съхраняването, лагеруването) на стоките в единия или другия склад, респективно магазин, така, че общият размер на фирата да не надминава установените пределни норми.

Чл. 7. Нормите за естествените фири не се прилагат в случаите:

а) когато приемането, превозването и продажбата на стоково-материалните ценности е станало без претегляне, т.е. само по документи;

б) когато стоково-материалните ценности преминават през склада само по документи, а не се съхраняват и лагеруват в него.

Чл. 8. За стоките, които се пазят в саламура, която не влиза в теглото им (риба, сирене и др.), приспадането на естествената фира се извършва само в такъв случай, ако намаляването на първоначалното тегло на стоката се установява по пътя на измерването й при продажбата или разпределянето нето тегло. Нормите не се прилагат, ако такива стоки се продават или разпределят при бруто тегло.

Чл. 9. Не се признават естествени фири на стоките:

а) които се продават или разпределят на бройки в специална промишлена опаковка и в определен грамаж;

б) които се съхраняват, лагеруват и превозват в херметическа опаковка (запоена с калай или заляна с червен восък, смола) и течни стоки в стъклена опаковка.

Чл. 10. В складове, в които не може да се установи точно времето за престояване на всяка стока при съхраняване и лагеруване, определянето му става въз основа на стокообращаемостта. Последната се изчислява в дни по пътя на разделянето на средния месечен остатък на дневния оборот за всяка стока.

Чл. 11. Сезоните, посочени в таблиците към настоящата наредба, да се смятат, както следва: летният - от 1 юли до 30 септември, есенният - от 1 октомври до 31 декември, зимният - от 1 януари до 31 март, и пролетният - от 1 април до 30 юни.

Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 1976 г.) (1) Ръководствата на стопанските организации съгласувано с профкомитета могат да определят фирите по търговски обекти в размер до ± 30% от твърдата фира на база отчетните и планово-разчетните данни за количеството стока, постъпила в организацията, като се изхожда от хладилната съоръженост на магазина, средните стокови запаси (в дни), постоянното поддържане на задължителния асортимент-минимум от месни произведения и други показатели.

(2) При ежедневни доставки без големи предхождащи остатъци и при неподдържане на одобрения среден стоков запас да се признава фира в размер до 70% от твърдата фира.

III. ОСОБЕНИ И ПРЕХОДНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 12. (1) Неразделна част от настоящата наредба са приложените таблици за пределните норми на естествените фири на стоково-материалните ценности.

В тях са включени всички норми на фири, установени досега с постановления и разпореждания на Министерския съвет, с наредби, заповеди и др. на министерствата и ведомствата относно фирите при транспорт и съхранение на стоково-материалните ценности в търговското обращение и при разпределяне между поделенията на министерствата и ведомствата. Не са включени нормите при производство, рандемани и преработка.

(2) Настоящата наредба не се прилага при определяне естествените фири на стоково-материалните ценности при производство.

Чл. 13. (1) Нормите в тези таблици се прилагат от министерствата, ведомствата, предприятията, организациите и трудово-кооперативните земеделски стопанства за дейностите, указани в началото на всяка таблица.

(2) Нормите за транспортните фири по железопътен и воден транспорт и при автопревози, включени в таблиците на настоящата наредба, се прилагат и от Министерството на транспорта и съобщенията, респективно поделенията му, като установените норми на фири за същите стоки в уставите на железниците и водния транспорт се отменят.

(3) Министерствата, ведомствата, предприятията, организациите и ТКЗС ползуват нормите за фири при транспорт по уставите на железниците и водния транспорт за всички стоки, за които няма установени норми за фири при транспорт в таблиците по настоящата наредба и до попълването им с нови норми.

Чл. 14. (1) Допълнения и изменения на таблиците и нормите, включване в тях на други стоки и норми става по предложение на някои от министерствата или ведомствата, ползуващи същите таблици, направено пред Министерството на търговията, което съвместно с другите издатели на настоящата наредба и съгласувано с Държавната планова комисия допълва и изменя таблиците и нормите.

(2) Предложенията трябва да са обосновани с резултатите от опити и наблюдения над стоково-материалните ценности.

Чл. 15. Резултатите от възложените на министерствата и ведомствата опити за установяване естествените фири на стоки на основание Постановление 169 на Министерския съвет от 8 август 1958 г. се включват в таблиците по установения в точка 15 ред.

Чл. 16. (1) Министерствата и ведомствата, които ще извършват опити за естествените фири на стоково-материалните ценности, да искат съдействие и упътвания от научно-изследователските институти по методологията на опитите.

(2) Настоящата наредба влиза в сила от деня на обнародването й в "Известия на Президиума на Народното събрание" и отменя всички постановления, разпореждания, наредби, заповеди и други за определяне нормите на естествените фири на стоково-материалните ценности при съхраняване и транспорт.

КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА 13А-10403 ЗА ПРЕДЕЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА ЕСТЕСТВЕНИТЕ ФИРИ И ЛИПСИТЕ НА СТОКОВО-МАТЕРИАЛНИ ЦЕННОСТИ ПРИ СЪХРАНЯВАНЕТО И ТРАНСПОРТИРАНЕТО ИМ

(ОБН. - ДВ, БР. 28 ОТ 1980 Г.)

§ 8. Отменят се Заповед 520 от 29.06.1962 г. на Министерството на вътрешната търговия, Министерството на финансите, Министерството на земеделието и Министерството на транспорта; Заповед 709 от 7.07.1962 г. на Министерството на вътрешната търговия, Министерството на финансите, Министерството на земеделието и Министерството на транспорта и съобщенията; Заповед 1628 от 13.07.1964 г. на Комитета по хранителната промишленост; Заповед 339 на Министерството на вътрешната търговия, Министерството на финансите, Министерството на земеделието и Министерството на транспорта и съобщенията; Заповед 1141 от 11.01.1972 г. на Министерството на вътрешната търговия и услугите и Министерството на финансите; Заповед 235 от 20.02.1969 г. на Министерството на земеделието и хранителната промишленост, Министерството на финансите, Министерството на транспорта и Централния кооперативен съюз.

 

Още 6 месеца отсрочка за пререгистрацията на фирми

Заличаването на "мъртвите" фирми ще стане чак през юли 2016 г. Това следва от поправките в Закона за търговския регистър, които днес бяха приети от Министерския съвет. Проектът е внесен извънредно от министъра на правосъдието Маргарита Попова и не беше включен в официалния дневен ред за заседанието на кабинета.


С поправките се удължава срокът за пререгистрация на фирмите, който беше три годишен и трябваше да изтече на 31 декември. Сега се дава отсрочка с половин година до 30 юни 2011 г. 

 

Абонирай се за новости

Klima77