Задълженията на фирмите по ИНТРАСТАТ



Лиляна Пенчева – Данъчен консултант

ВЪПРОСКога се прави регистрация по Интрастат. Кой е задължен да се регистрира и при какъв оборот на изпращанията и пристиганията “за” и “от” Общността?

 ОТГОВОР: Декларирането по Интрастат има за цел да осигури статистическа иформация за движението на стоките на територията на България “от” и “за” държави – членки на ЕС, което се осъществява от стопанските оператори. Методичното ръководство и упражняването на контрола по неговото изпълнение са възложени на НАП на НИС. Редът и условията за осъществяване на дейността им в тази връзка се подчиняват на разпоредбите на Закона за статистиката на вътреобщностната търговия със стоки (ЗСВТС). Задължени лица за представяне на декларации по системата Интрастат – т. нар. “Интрастат-оператори”, са стопанските оператори, регистрирани по ЗДДС (чл. 14, ал. 1 от закона). Те са задължени да се регистрират за целите на декларирането, когато стойностите на годишните обеми на осъществяваните от тях търговски сделки водят до товаропотоци “за” и “от” държави членки на Общността, които достигнат определени размери. Това са т.нар. “прагове за деклариране”, които се определят от НИС поотделно за всеки търговски поток - изпращания и пристигания. Задължението за деклариране на съответния поток произтича независимо от това дали е достигнат размерът само на единия или и на двата потока. При декларирането ще се посочва само онзи от тях, чиято стойност е достигнала определените размери на съответния праг. 


Какви елементи на цената се включват в понятието “стойност” за целите на декларирането по Интрастат?
За целите на статистическия контрол за движението на стоките между държавите членки на ЕС, “стойност” е данъчната основа на съответната доставка, определена по смисъла на ЗДДС, намалена със стойността на акциз и мита и други еквивалентни вземания, когато такива са дължими (чл. 6, ал. 1 от ЗСВТС). В случаите, при които изпращането или пристигането на стоките не са свързани с възникване на данъчно събитие по ЗДДС, тази стойност е фактурната им стойност без ДДС или, ако това е възможно, стойността им, която би била фактурирана в случай на покупка или продажба (чл. 6, ал. 2 на закона). 

Постоянни или променливи са граничните стойности на двата потока, определяни от НИС, след достигането на които операторите са задължени да се регистрират за целите на декларирането?
Тези стойности са променливи и се определят от НИС ежегодно. В съответствие с чл. 19 от ЗСВТС праговете и елементите от данни, подлежащи на деклариране, се обнародват в “Държавен вестник” до 31 октомври на всяка текуща година и са валидни за цялата следваща година. Годишният праг за поток “изпращания”, определен за тази цел от НИС за 2007 г. (Заповед РД № 07-202/17.10.06 г., ДВ, бр. 89 от 03.11.2006 г.), беше на стойност 150 000 лв. За поток “пристигания” тази стойност беше съответно 100 000 лв. Фирма, която по време на 2007 г. е извършила ВОД и/или ВОП, стойностите на които не са надвишавали поотделно всяка една от тези стойности, не са били задължени да се регистрират. При достигането им в течение на годината за тях е възниквало текущо задължение за регистрация и деклариране.

 

Означава ли това, че всяка година задълженията на стопанските оператори за деклариране по Интрастат се променят?
Да, означава. В началото на всяка година задължението на оператора да декларира по системата Интрастат може да се промени. Това зависи от факта дали съответните товаропотоци от търговията му със стоки от ЕС за предходните 12 месеца достига установените за тях прагове за следващата година. Праговете за регистрация за 2008 г. са увеличени съответно на 300 000 лв. за изпращанията и 150 000 лв. за пристиганията (Заповед № 07-235 от 8.10.2007 г.на НИС). Това означава, че през 2008 г. задължение за годишно деклариране на съответния товаропоток от ЕС по Интрастат ще има фирма, която през 2007 г. е достигнала размера на прага, определен за 2008 г., а текущо такова задължение ще имат фирмите, които достигнат този праг в хода на самата 2008 година. 
Праговете за деклариране на статистическите стойности за двете години, определени с двете горепосочени заповеди на НСИ, са съответно 2 000 000 лв. за пристиганията и 6 000 000 лв. за изпращанията през 2007 г. и 3 000 000 лв. за пристиганията и 7 000 000 лв. за изпращанията за 2008 г.

Какви конкретни задължения поражда за стопанските оператори достигането на граничните годишни обеми за товаропотоците, определени от НИС за дадената календарна година?
В зависимост от това дали тези обеми са постигнати от операторите в дадена предишна година или текущо в съответната календарна година, те са задължени да се регистрират за целите на декларирането. Регистрацията им поражда съответно годишно или текущо задължение за деклариране, както следва:
- годишно задължение за деклариране по система Интрастат поотделно за всеки търговски поток (изпращане или пристигане) за дадена година възниква, когато годишният обем на вътрешнообщностната търговия със стоки на дадена фирма за този търговски поток за предходната година надхвърли определения за потока стойностен праг, определен от НИС за дадената текуща година съгласно чл. 15, ал. 2 от закона; 
- текущо задължение за деклариране по система Интрастат поотделно за всеки търговски поток през дадена година възниква, когато кумулативният обем на осъществяваните от него търговски доставки или/и придобивания от началото на годината достигне текущо стойностите на граничния праг за съответния поток, определен от НИС за дадената година (чл. 15, ал. 3 от закона). 

Може ли по свое желание стопанските оператори да се регистрират за целите на декларирането, без да са достигнали въпросните гранични стойности?
Въпреки че едва ли много стопански оператори ще пожелаят това, независимо от достигнатите стойности на извършените ВОД и/или ВОД, ако са регистрирани по ЗДДС и извършват вътрешнообщностна търговия със стоки, обект на деклариране по системата Интрастат, те може да подадат регистрационен формуляр за регистрация по системата Интрастат поотделно за всеки търговски поток и без да са налице горепосочените обстоятелства. За случаите, при които стопански оператор, регистриран по ЗДДС, пожелае да се регистрира за Интрастат деклариране и преди да е достигнал определените стойности, за първи референтен период се смята месецът, в който той е подал регистрационен формуляр по система Интрастат. След регистрацията си той има всички нормативно регламентирани задължения по системата Интрастат и подлежи на санкциониране за тяхното неспазване.

Какво следва да направи стопански оператор, който не е регистриран за целите на декларирането, когато кумулативният обем на месечните обеми на вътреобщностните му изпращания или/и пристигания достигне тези стойности?
Поначало всеки оператор, който осъществява вътреобщностни изпращания и/или придобивания, които не са обект на Единен административен документ (ЕАД), т.е. митническа декларация, е задължен да поддържа електронен дневник за осъществяваните от него движения на стоки, които подлежат на Интрастат контрол. Текущо операторите въвеждат в дневниците си електронни записи с елементите на данните, за: поток, период, страна партньор и стойност на съответната доставка или придобиване (чл. 17, ал. 3 от закона). Те следва да имат готовност да представят информация от дневниците си при поискване от НАП. Освен това по тези дневници операторите следят размера на кумулативните стойности на изпращанията и придобиванията си.
НАП от своя страна също следи размера на тези стойности на база информацията за извършените ВОД и/или ВОП на стопанския оператор (по данните от справките му декларации по ДДС). Когато те достигнат стойността на определените от НИС гранични стойности за съответния поток, НАП уведомява оператора за възникналите му задължения по системата Интрастат. Уведомлението се изпраща чрез електронно съобщение, подписано с универсален електронен подпис, по факс или по пощата. 
Когато въз основа на данните от дневниците си стопанските оператори установят, че кумулативните стойности на извършените от тях доставки и/или придобивания за всеки поток поотделно надвишава граничните стойности, за тях възниква задължение за деклариране. Тогава по своя инициатива или след получаване на горепосоченото уведомление, но преди да подадат първата си Интрастат декларация, те подават в съответната ТД на НАП регистрационен формуляр. На практика това означава, че фирмите следва да подадат такъв формуляр, щом достигнат съответния праг, определен за годината от НИС, дори да не са получили за това уведомление от НАП. Те могат да намерят образец за регистрационния формуляр на сайта на НАП - www.nap.bg.

Различава ли се от посочения ред за деклариране на статистическа стойност на осъществяваните доставки?
Не, не се различава. В същия порядък възниква съответно годишно или текущо задължение за деклариране в Интрастат декларациите на статистическата стойност на стоките поотделно за всеки търговски поток “за” или “през” дадената година. То възниква съответно когато статистическата стойност на вътрешнообщностната търговия със стоки за даден поток на фирмата надхвърли размера на съответния праг за статистическата стойност на потоците, определен от НИС за дадената година.

Какви видове данни съдържат Интрастат декларациите и товаропотоците на кои стоки подлежат на деклариране?
За целите на декларирането по Интрастат стоките, движението които в рамките на Общността е обект на статистически контрол, са разделени на: “Общи движения”, “Специфични стоки и специфични движения” и “Изключени стоки”. 
9а Общи движения са движенията на всички видове стоки (включително ел. енергията и газта), изпратени от една държава членка за крайна или известна в момента дестинация в друга държава членка, които преминават директно през територията на РБ или със спиране по причини, свързани само с транспорта на тези стоки.
9б Като “Специфични стоки” за декларирането са квалифицирани доставките на: софтуер; стоки, доставяни на плавателни съдове и летателни апарати; военни стоки; пристигания и изпращания на партиди; промишлени предприятия и компонентни части; плавателни съдове и въздухоплавателни апарати; резервни части за моторни превозни средства и самолети; морски продукти; космически кораби; пощенски пратки. Като “Специфични движения” са определени движенията на: преработката на стоки по дотовор; продажби чрез договор на лизинг; продажби на консигнация; бартерна търговия и върнати и заменени стоки.
9в Изключени от статистиката на вътреобщностната търговия (ВОТ) са стоките, посочени в Глава трета, чл. 54 на Наредбата за правилата, прилагани при Интрастат декларирането за специфичните стоки и движения при ВОТ. Между стоките, които са обект на по-често използване в обичайната обща търговия, са изключени от деклариране: стоките, които не са предназначени за продажба - в. т.ч.: рекламни материали, търговски мостри, стоки за и след ремонт заедно с необходимите части за замяна; стоки, предназначени за и след временна употреба (без преработка), връщани най-късно след 24 месеца, доставките на които не са обект на облагане с ДДС; стоки, предназначени за спешна помощ при природни бедствия, и стоките, използвани като носители на информация, в т.ч.: флопи дискове, фотографски филми, схеми, аудио- и видеокасети, оптични дискове със записан компютърен софтуер, разработени по поръчка на конкретен клиент или когато не са обект на търговска сделка.
Видовете данни, които подлежат на деклариране по Интрастат, са: кодът на стоката; страната – партньор от ЕС - за пристиганията - страна на изпращане и страна на произход, а за изпращанията - страна на получаване; вид на сделката; статистическа процедура; условия на доставка; вид транспорт - националност на транспортното средство; регион на – потребление (за пристиганията) и произход (при изпращанията); нето тегло (кг); количество по допълнителна мярка; фактурна стойност и статистическа стойност.

Как се извършва декларирането по Интрастат?
В зависимост от обстоятелствата и вида на задължението си за Интрастат деклариране – годишно или текущо, за изпращане, за пристигане или и за двата потока, регистрираните Интрастат оператори подават месечни декларации по образци, които са отделни за двата потока. Декларирането е ежемесечно. Декларациите се подават по електронен път, подписани с електронен подпис. По изключение при техническа невъзможност на операторите за такова деклариране се допуска декларациите им да бъдат подадени в НАП (чл. 20, ал. 3 от закона). Срок за подаването им е 10-о число на календарния месец, следващ отчетния месечен период. При задължение за годишно деклариране това прави 12 месечни декларации за съответния товаропоток, след които може да има и някои с нулева стойност (напр. месец, в който няма изпращане и/или пристигане). Когато в хода на дадена календарна година за оператора възникне задължение за текущо деклариране, броят на декларациите му за годината за съответния поток ще е равен на оставащия брой месеци до края й след първия т.нар. “референтен период”. Срокът за деклариране за първи период е 20-о число на месеца, който го следва.

Какво означава понятието “референтен период” и кога възниква той при Интрастат декларирането?
По смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗСВТС това е календарният месец, през който са
осъществени изпращания и пристигания, подлежащи на деклариране по Интернет. За някои специфични движения и стоки е възможна и друга периодичност и съответно друг момент за възникването на референтния период. Особеностите на тяхното възникване и отчитане са обект на Наредбата за правилата, прилагани при Интрастат декларирането за специфичните стоки и движения при ВОТ. 

Може ли, в случай че известно време даден Интрастат оператор няма да извършва ВОТ, да не подава декларация?
Да, може. Когато даден календарен месец в рамките на годишно или възникнало текущо задължение даден Интрастат оператор няма извършени ВОД или ВОП, той подава нулева данъчна декларация. В случаите, при които известен по-дълъг период от време операторът няма да извършва такива доставки и придобивания, той може да уведоми писмено за това изпълнителния директор на НАП и за този период да не подава декларации.

Как се коригират грешки и несъответствия, допуснати в декларациите след подаването им?
По принцип, когато НАП установи неточности и грешки в подадените декларации, тя съобщава на Интрастат операторите за това и може да поиска те да й представят допълнителни счетоводни, търговски и др.под. данни и документи, както и да изиска те да изготвят справка с цел удостоверяване на декларираните данни. За целта НАП им изпраща съобщенията си по пощата, по факс или чрез електронно съобщение. Когато след подаването на декларацията си за даден референтен период операторите открият сами грешка или несъответствие с данните, които са декларирали, те могат да ги коригират чрез подаване на т.нар. “коригираща декларация”. Грешки и несъответствия, допуснати в някоя от месечните или коригиращите декларации за някой от последните три референтни периода, се отстраняват чрез подаване на нова съответно месечна или коригираща декларация, които заменят предходните. Коригираща декларация за референтен период от дадена предходна година може да се подава до 20 число на м. април следващата година. 
При извършването на т.нар. последваща “валидизация” НИС може да констатира необходимост от уточняване на декларираните данни. Тогава той съобщава на Интрастат операторите за нея и може да поиска от тях подаване на нова коригираща декларация, като уведомява за това и НАП. Коригиращите декларации следва да бъдат подадени в 7-дневен срок от констатирането на грешки и несъответствия от оператора, възникването на евентуални обстоятелства, променящи вече декларирани данни, или получаването на съобщение от НАП или НСИ за необходимост от корекции.

В какви случаи и чрез какви процедури се извършва дерегистрация на лицата за целите на Интрастат декларирането?
Заличаване (дерегистрация) от регистъра на Интрастат операторите се извършва от органите на НАП в следните случаи:
1. при заличаване на лицето от търговския регистър по данни от Агенцията за вписванията;
2. при дерегистрация на лицето от регистъра на задължените лица по ЗДДС;
3. след изтичане на срока за деклариране по система Интрастат през дадена календарна година по силата на съществуващо годишно или текущо задължение, в случай че на лицето не е възникнало ново годишно задължение.
В зависимост от обстоятелствата, поради която се прави дерегистрация, тя се извършва служебно от органите на на Националната агенция за приходите или от Интрастат оператора. Последният може да подаде искане за дерегистрация от регистъра на задължените лица в следните случаи:
1. когато прехвърли дейността по вътрешнообщностната търговия със стоки, която е осъществявал, към друго лице, което извършва вписване в регистъра на Интрастат операторите. В този случай първи референтен период за новорегистрираното лице е месецът, следващ последния референтен период, валиден за отписаното лице;
2. когато на базата на извършени корекции за минали периоди обемът на вътрешнообщностна търговия със стоки към момента на регистрация спадне под праговете за деклариране. В този случай дерегистрацията се извършва смятано към датата на подаване на искането.
В тези случаи НАП проверява основателността на искането и при наличие на такава в 7-дневен срок извършва действието по заличаване на Интрастат оператора, като уведомява лицето за това или го уведомява за обстоятелствата, поради които му отказва дерегистрация. 
В случаите на дерегистрация за последен референтен период се смята месецът, в който са настъпили съответните обстоятелствата за дерегистрацията или лицето е подало искането.

Подлежи ли на санкции стопански оператор, който не изпълни задълженията, предвидени за него във връзка с Интрастат декларирането?
Да, подлежи. Видът на пропуските или неизпълнение на задълженията, допуснати от операторите във връзка със задълженията им по ЗСВТС, са обект на Глава седма от административнонаказателните разпоредби на закона. В зависимост от характера и размера на нарушенията им за тях са предвидени глоби или имуществени санкции от 200 до 1000 лв., размерът на които при повторно нарушение от даден вид се удвоява, а при системно нарушение се налага в троен размер. Нарушенията се установяват с актове, съставени от органите на НАП и се налагат с наказателни постановления, издавани от изпълнителния директор на агенцията. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

  • Сътрудничество по Програма BAS
  • Пълно абонаментно счетоводно, данъчно и ТРЗ обслужване
  • Еднократни услуги и консултации
  • Годишно счетоводно и данъчно приключване
  • Обявяване на отчети (ГФО) в Търговския регистър
  • ЦЕНИ - ГОДИШНИ ДАНЪЧНИ ДЕКЛАРАЦИИ
  • ЦЕНИ - ГОДИШНО СЧЕТОВОДНО И ДАНЪЧНО ПРИКЛЮЧВАНЕ