Граждански договори - основни характеристики, видове, предимства и недостатъци, разлика спрямо трудовите договори.

Кризата намали заплатите, намали и заетостта във фирмите. В много случаи трудовите договори вече не са изгодни. Един от подходящите варианти е те да се заменят с граждански договори. 

Гражданският договор е форма на непълна  и нередовна трудова заетост, с осигурителни права за пенсия и за здравно осигуряване.

Отношенията между двете страни – възложител и изпълнител – съществуват за времето, определено от договора.

 

При ползване на граждански договори се губят единствено правата за ползване на болнични дни. При гражданския договор изпълнителят няма право на и платен отпуск, което е положително за възложителя, защото той не е длъжен да подсигурява финансово почивката на наетия от него. Освен това изпълнителят няма право и на обезщетение за безработица.

 

Прилагането на граждански договори е доста удобно за фирми с дейност услуги – необходимият персонал се събира според възникналите поръчки и му се плаща само за времето на изпълнението. При ползване на граждански договори работодателят не плаща престоя, а само за свършената работа.

 

Това е вид договор, който е много удобен, когато взаимоотношенията между възложител и изпълнител нямат цикличен характер, а са еднокаратни в рамките на една услуга. 


Гражданският договор представлява споразумение на две страни нарични ВЪЗЛОЖИТЕЛ и ИЗПЪЛНИТЕЛ, според което ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ възлага на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ, изпълнението на дадена задача, поръчка или услуга.  

 

Договора задължително трябва да съдържа следните раздели:

 

1. Общи условия на договора, в които се описва за какви услуги се сключва договора, размера на заплащането, което трябва да направи ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ, и в какъв срок трябва да стане това заплащане.

 

2. Права и задължения на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ, в които се включва срока, в който ИЗПЪЛНИТЕЛЯ е длъжен да издаде възложената му задача. 

 

3. Права и задължения на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ, които включват правото на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ да прави проерка за статуса на изпълнение на поставените задачи. В тази точка се описват още задължения, с които ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ е длъжен да предостави на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ, всичката необходима информация за безпрепятственото изпълнение на поставената задача.

 

ВИДОВЕ ГРАЖДАНСКИ ДОГОВОРИ 

По  Закона за задълженията и договорите 

  • договор за изработка
  • договор за поръчка
  • комисионен договор

По Търговския закон

  • договор с търговски управител
  • договор с търговски пълномощник

 ОСНОВНИ РАЗЛИКИ МЕЖДУ ТРУДОВИЯ И ГРАЖДАНСКИЯ ДОГОВОР 

Трудов договор Граждански договор
Предмет на договора – предоставя се работна сила Предмет на договора – предоставя се трудов резултат – готов продукт
Страни по договора са Работодател и Работник/Служител Страни по договора са Възложител и Изпълнител
Страните по трудовия договор не са равнопоставени – работникът е в йерархическа зависимост от работодателя Страните по договора са равнопоставени – изпълнителят не е подчинен на възложителя
Работникът/Служителят работи при фиксирани от закона и в договора работно време, място и характер на работа Изпълнителят няма определено работно време и място на работа, т. е. свободно може сам да ги определи
Трудовите права и задължения са лични и не могат да се прехвърлят на друго лице Изпълнението по договора за изработка може да бъде лично, но може да се прехвърли и на друго лице
 Работникът или служителят изпълнява задълженията си по трудовия договор с материали, предоставени му от работодателя За изработване на крайния резултат изпълнителят може да работи както със свои материали, така и с материали, предоставени му от възложителя
 Работникът или служителят е задължен да спазва вътрешните правила и трудовата дисциплина, установени от работодателя  Изпълнителят не е подчинен на възложителя и не отговаря дисциплинарно при неизпълнение на поетите с договора задължения
 Трудовият договор винаги е възмезден – работодателят е длъжен да заплаща ежемесечно трудово възнаграждение на работника или служителя  Възложителят също заплаща уговорено възнаграждение при приемане на резултата от изпълнителя, но е възможно договорът да е безвъзмезден
 Непостигането на трудов резултат при изпълнение на трудовите задължения от работника/служителя е за сметка на работодателя  Непостигането на уговорения резултат винаги е за сметка на изпълнителя
 Трудовите правоотношения между работника/служителя и работодателя се уреждат съгласно разпоредбите на Кодекса на труда, нормативните актове по прилагането му, колективните трудови договори и индивидуалния трудов договор  Отношенията при изпълнение на гражданския договор за изработка между изпълнителя и възложителя се уреждат съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и клаузите на самия договор
 Трудовите спорове, които възникват между работника/служителя и работодателя, се разглеждат по реда на глава осемнадесета на КТ  Споровете между възложителя и изпълнителя не са трудови спорове и се решават съгласно Закона за задълженията и договорите и ГПК

 Когато се сключва граждански договор за постигане на определен трудов резултат, трябва да се внимава  да не се създадат с него условия за прикриване на действително съществуващо трудово правоотношение между фирмата и изпълнителя. За да не се стига до подобни ситуации, от особена важност е лицето, с което се подписва граждански договор за изработка или постигане на определен трудов резултат (напр. приключване на счетоводния баланс на фирмата), да не работи в търговското дружество с точно определено работно време, да няма фиксирано място на работа и при изпълнение на задълженията си по договора да не престира своята работна сила срещу трудово възнаграждение.

Преценката дали един договор е трудов или граждански следва да се прави за всеки конкретен случай, като се изхожда от действителната, а не от привидната воля на страните при неговото сключване.

Важна разлика е, че според Кодекса на труда работника има точно определено работно време и работно място, а за гражданските договори се определя сомо срок за изпълнение на възложената работа.

ДАНЪЧНИ И ОСИГУРИТЕЛНИ АСПЕКТИ

От гледна точка на осигуряването и данъчното облагане гражданските договори се разделят на два типа :

  • договори за управление и контрол
  • договори за извършване на услуги с личен труд


Общи елементи:

Признава се само осигурителен стаж. Трудов стаж се придобива само при условията на чл. 351, ал. 1-2 от Кодекса на труда, съгласно който трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение.

Гражданските договори не са регламентирани от КТ, поради което времето, през което се работи на граждански договор няма да  се признае за трудов стаж, няма да може да се ползват правата по КТ /отпуски, обезщетения и др./. Но следва да се предвид, че правото на пенсия се определя от осигурителния, а не от трудовия стаж, както и от възрастта на лицето.

Правоотношенията по договори за управление и контрол се приравняват към трудови правоотношения по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица само за целите на данъчното облагане, считано от 01.01.2008 г. Това не означава обаче, че тези правоотношения са трудови по смисъла на Кодекса на труда. 
Договорът за възлагане на управлението или контрола на търговско дружество не е трудов, а граждански по своя характер. Правата и задълженията на страните по този вид граждански договор не се уреждат съгласно разпоредбите на Кодекса на труда. Правната регламентация на договора за възлагане управлението или контрола на търговско дружество се съдържа в гражданското законодателство - Търговския закон и Закона за задълженията и договорите.

Различия: 

Договори за управление и контрол 

При първия тип размерът на осигуровките е както при трудовите договори – за всички осигурителни рискове, без значение дали лицето е пенсионер или не.

При договорите за управление и контрол осигуровките се дължат върху не по-малко от съответния осигурителен праг по икономическа дейност.

Тъй като при сключването на такива договори не се прилага трудовото законодателство, то на лицата, на които се възлага управлението и контрола на търговски дружества, не се издават трудови книжки и не се вписва трудов стаж във вече издадени трудови книжки. Съгласно чл. 41, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж и осигурителният доход за времето от 1 януари 2009 г. на работещите по договори за управление и контрол на търговски дружества се установяват с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО (данни за осигурителен доход и осигурителни вноски, които периодично се представят в НАП от осигурителя). Тази разпоредба означава, че за времето от 1 януари 2009 г. осигурителният стаж и осигурителният доход на работещите по договори за управление и контрол на търговски дружества не се установява с осигурителна книжка, т.е. не е необходимо да се издава осигурителна книжка или да се извършват вписвания във вече издадена осигурителна книжка.

При всяко плащане се удържа 10 % данък върху доходите на физическите лица, върху начисленото брутно възнаграждение след приспадане на личните осигуровки за сметка на лицето.


Договори за извършване на услуги с личен труд

При договор с личен труд не се внасят осигуровки за фондове Безработица и Общо заболяване и майчинство, но пък за това и не могат да се ползват правата предлагани от тези фондове.

Осигуряването при работа без трудово правоотношение е регламентирано с разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО.

Чл. 4. от КЗСО

 (3) Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:

1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества;

4. регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители;

5. лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец (изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

6. лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.

(4) Лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

Осигуряването за ДОО при работа по граждански договор по КСО се осъществява при следните условия:

1. на основание Решение № 5 от 29.06.2000 г. на КС на РБ и ал. 6 на чл. 4 от КЗОО осигуряването на лицата, получаващи пенсия, не е задължително, а е по тяхно желание;
2. осигуряването зависи и от определен минимален размер на полученото средномесечно възнаграждение по такъв договор, т.е. не подлежи на осигуряване, ако средномесечният размер на дохода по граждански договор след приспадане на нормативно признатите разходи е по-нисък от минималната работна заплата за страната за съответния период.

С Решение № 5 от 29 юни 2000 г. Конституционният съд отмени задължителното осигуряване за работещите пенсионери, когато са самоосигуряващи се или работят по граждански правоотношения. Решението е в сила от 11 юли 2000 г. и след тази дата пенсионерите, наети по договори без трудови правоотношения, сами избират дали да правят вноски за държавното обществено осигуряване, или не. Конституционният съд не е уточнил кои са точно пенсионерите, неподлежащи на задължително осигуряване, поради което това решение се прилага за всички лица, получаващи пенсии, включително пенсиите за изслужено време и старост, наследствените пенсии, инвалидните пенсии и др. В случай че пенсионерите, работещи по граждански договори, желаят да се осигуряват, за тях следва да се внасят вноски за фонд "Пенсии".

Пенсионерите, заплащат задължително само здравни осигуровки -  съгласно ЗЗО върху осигурителния доход по граждански договор здравни вноски се дължат задължително независимо от размера му и от това дали лицето получава пенсия. Когато се внасят вноски за здравно осигуряване за работещи пенсионери, винаги трябва да се има предвид размерът на получаваната от лицето пенсия. Сборът от пенсията и дохода, върху който се внася здравноосигурителната вноска, не може да надвишава максималния размер на месечния осигурителен доход - 2000 лв. за 2010 г.

Единственото изключение, при което не се внасят при изплащане на възнаграждение по граждански договор здравноосигурителни вноски, е, когато лицето е осигурено здравно като едноличен търговец, собственик на ЕООД, съдружник в търговско дружество, земеделски производител или като упражняващо свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация лице.

Общи положения и на двата закона са осигурителният доход, върху който се дължат осигурителни вноски - това е възнаграждението след приспадане на нормативно признатите разходи за дейността по чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗОДФЛ, неговият максимален размер, над който не се дължат осигурителни вноски, както и разпределението на осигурителната тежест между възложителя и изпълнителя в определено съотношение. 

Чл. 6. (НАРЕДБА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ НА САМООСИГУРЯВАЩИТЕ СЕ ЛИЦА И БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ НА РАБОТА В ЧУЖБИНА) а именно : 

" За лицата, работещи без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 1 - 4 от Кодекса за социално осигуряване, през съответния месец се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение независимо от неговия размер след намаляването му с нормативно признатите разходи по Закона за облагане доходите на физическите лица."

Осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение, се внасят от осигурителя до 10-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.

Възложителя подава декларация- образец 1 за наетото лице до 10 дни след изплащане на възнаграждението, а декларация обр.6  до края на съответния месец. Също така включва сумата на изплатения доход на лицето в справката по чл.73 от КСО, която подава до 30 април на следващата година.

При гражданските договори се удържа авансов данък, ако сумата от всички доходи на лицето включително и по конкретния граждански договор превиши годишния необлагаемия минимум. Приспадат се от облагаемата сума и всички дължими и удържани за сметка на лицето осигуровки. Лицата с доходи по граждански договор подават годишна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ до 30 април на следващата година и изравняват данъка. Заедно с декларацията се подава и служебна бележка по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ.

Klima77

 

  • Сътрудничество по Програма BAS
  • Пълно абонаментно счетоводно, данъчно и ТРЗ обслужване
  • Еднократни услуги и консултации
  • Годишно счетоводно и данъчно приключване
  • Обявяване на отчети (ГФО) в Търговския регистър