Следва ли продажбата от данъчна група "Б" да се регистрират детайлно с количество и стойност по видове закупени стоки или услуги (чл. 26, ал.1, т.7 )
Съгласно допълнението на Наредба Н-18 от 2017-та /ДВ , бр. 76 от 2017 г./, Фискалната касова бележка от ФУ трябва да да съдържа задължително и реквизитите: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги (чл. 26, ал.1, т.7 ).
Следващия член от същата наредба обаче поражда съмнението дали това изискване важи за стоки и услуги от група "Б".
Чл. 27. (1) Лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите:
1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност;
3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;
4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.) група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
(2) Лицето по чл. 3 независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС задължително регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1.
(3) Задължително се програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули стоките или услугите:
1. отнасящи се към данъчна група А;
2. с фиксирани цени в нормативен акт;
3. представляващи горива, продавани чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход.
Въпроси буди разпоредбата на чл. 27, ал. 3.
Не е ясно, защо след като , съгласно изискванията на чл. 26, ал.1, т.3 вписването на наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги е задължителен реквизит, в чл. 27, ал.3 отново се говори за задължителност на този реквизит , но този път изрично се упоменава изискването на такъв реквизит при продажбите от данъчна група А, при фиксирани цени с нормативен акт и горива, продавани чез одобрени средста за измерване на разход. Това съвсем резонно провокира съмнения, че изискването за вписването на наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги не е задължителен реквизит, ако не става въпрос за продажба от горните три типа.
Да , ама не ....
Според Решение 390/18.10.2019 Съдът в Добрич счита, че разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредбата не изключва изискванията на чл. 26, ал. 1 за задължителни реквизити на фискалната касова бележка. Систематичното място на чл. 26, ал. 1 от Наредбата е преди чл. 27, ал. 3, което сочи, че първата разпоредба разписва общите изисквания към задължителното съдържание на фискалния бон. Чл. 27 регламентира допълнителни правила - задължението за регистриране на стоките по данъчни групи, видовете данъчни групи и задължените субекти за това. Смисълът, вложен в ал. 3 на чл. 27 от Наредбата, е да се подчертае, че следва да се регистрират с наименование и единична цена и тези артикули, за които отчетността е по - обезпечена и опасността от ощетяване на фиска липсва или е намалена, например - стоки, които не се облагат с данък, за които законът фиксира цени или за които предвижда одобрени средства за измерване.
Извадка от Решение 390/18.10.2019
Неоснователно е и възражението за препратка към чл. 27, ал. 3 от Наредбата. Не е налице връзка на настоящия случай с разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредбата. Съгласно посочената разпоредба задължително се програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули стоките от т. 1 до т. 3 на същата разпоредба, сред които не се споменават стоките от група "Б" - стоки, чиито продажби се облагат с 20 % ДДС, каквито стоки според жалбоподателя се предлагат в обекта му. Разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и на чл. 27, ал. 3 от Наредбата се отнасят до различни задължения за регистриране на стоките във фискалното устройство, като нарушението на кое да е от тях съставлява отделен състав на административно нарушение. Съдът счита, че разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредбата не изключва изискванията на чл. 26, ал. 1 за задължителни реквизити на фискалната касова бележка. Систематичното място на чл. 26, ал. 1 от Наредбата е преди чл. 27, ал. 3, което сочи, че първата разпоредба разписва общите изисквания към задължителното съдържание на фискалния бон. Чл. 27 регламентира допълнителни правила - задължението за регистриране на стоките по данъчни групи, видовете данъчни групи и задължените субекти за това. Смисълът, вложен в ал. 3 на чл. 27 от Наредбата, е да се подчертае, че следва да се регистрират с наименование и единична цена и тези артикули, за които отчетността е по - обезпечена и опасността от ощетяване на фиска липсва или е намалена, например - стоки, които не се облагат с данък, за които законът фиксира цени или за които предвижда одобрени средства за измерване. Неиздаването на фискален бон, в който да се съдържат реквизитите, посочени в чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата, възпрепятства възможността за пълноценен контрол върху дейността на търговеца, чрез изключване на законовите гаранции, които фискалното устройство предлага: съхраняване на информацията във фискална памет, невъзможност за промяна или изтриване, контрол за коректността на въведената дата, пряк достъп на органите по приходите.
