Примерни наименования на стоките и услугите по касов апарат за различни типове търговски обекти

Във връзка с чл. 26 ал. 1 т. 7 относно наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, възниква въпросът за детайлността на наименованието на стоките или услугите-наименование по групи до детайлно изписване на всеки артикул. Като се вземат предвид възможностите, предоставени от съвременните софтуерни продукти за управление на продажбите е наложително да се внесе яснота, какво да се отразява във фискалния бон, например в следните видове търговски обекти:

Поставеният въпрос е свързан с регистрирането и отчитането на продажбите в различни търговски обекти – магазин за цветя, магазин за облекло, магазин за хранителни стоки и др. В тези обекти се предлага голям  асортимент от разнообразни стоки (облекла, храни, напитки, тютюневи и алкохолни изделия, цветя и др.). Практиката показва, че в преобладаващата част от случаите задължените лица използват фискални устройства, които са програмирани да регистрират и отчитат продажбите по департаменти/стокови групи, без посочване на  конкретния вид на продадената стока, например:

• в магазин за облекло, продажбите на стоки се отразяват като „дрехи“, „облекло“ или „ДП1“;
• в магазин за хранителни стоки,  продажбите се отразяват като „хранителни стоки“, „нехранителни стоки“, „напитки“, „други“;
• в магазин за цветя, продажбите се отразяват като „ДП1“, „цветя“.

            С оглед специфичната дейност в посочените търговски обекти и използваните в тях фискални устройства следва степента на детайлност в наименованието на продаваната стока да позволява на клиента да идентифицира вида на закупената от него стока. В тази връзка описаните примери от търговските практики за начин за регистриране на продажбите чрез отразяване на продаваните стоки като родово определени вещи, а именно във фискалната касова бележка да се съдържа само най-общо съответната стокова група или департамент без наименование, не може да се приеме като достатъчно за изпълнение на изискването на чл. 26, ал. 1, т. 7, тъй като не позволява в достатъчна степен да бъде идентифициран видът  на продаваната стока.

            В наредбата няма задължително нормативно изискване  в издаваните фискални касови бележки  като реквизит „наименование на стоката/услугата“ да бъде посочвана продаваната стока/услуга до степен на точното и пълно описание на конкретния артикул, предмет на продажбата, с изключение на предвидените в чл. 27, ал. 3 от наредбата продажби на специфични категории стоки/услуги. Разнообразието на артикулите от един вид стока/услуга, предлагани на пазара, извън посочените специфични категории, е в изключително широк диапазон, динамично и непрекъснато променящо се. В тази връзка и в съответствие с т. 7 на чл. 26, ал. 1 от наредбата нормативно се изисква като реквизит  във фискалната бележка да бъде посочван най-малко съответният вид на продаваната стока/услуга, например:

 

1. В магазин за облекло продажбите на стоки следва да се отразяват по вид на продаваната стока/услуга

а) пижама, независимо дали е/са мъжки, дамски или детски;

б) потник, независимо дали е/са мъжки, дамски или детски;

в) чорапи, независимо дали е/са мъжки, дамски или детски;

2. В магазин за цветя продажбите на стоки следва да се отразяват по вид на продаваната стока/услуга: 

а) букет, независимо дали е букет хризантеми, букет рози и др.;          

б) саксийно цвете;

в)  рязан стрък;

г) опаковане на подарък и др.;

3. В магазин за продажба на хранителни стоки, напитки и цигари продажбите следва да се отразяват по вид на продаваната стока, като най-малко се отбелязва:

а) в хляб и хлебни изделия;

б) месо;

в)  колбаси,

г) прясно мляко,

д) кисело мляко,

е) кашкавал,

ж) сирене;

д) плодове;

е) зеленчуци;

ж) цигари, пури, пурети и др.;

         з) вино, бира, ракия и др.

Изключение от гореописания ред е допустимо при продажби, извършвани в обменни бюра, заложни къщи или при продажби, извършвани по реда на чл. 29 от Наредба № Н-18/2006 г.

            По аналогичен начин следва да се отразяват продажбите и на стоки/услуги от всички останали, неизброени в горните примери за продажби в търговски обекти.

            Тези изисквания към фискалните касови бележки са минимални с оглед възможностите, предоставяни от съвременните технологии. Детайлното описание на продаваната стока позволява по-ефективно упражняване правата на клиентите. В тази връзка е препоръчително отразяването на продаваните стоки/услуги да се осъществява в по-голяма степен на индивидуализация. Следва да се отбележи, че задължително условие е при регистриране на продажба да се посочи видът на закупената стока/услуга, стойността и количеството й. При регистриране на продажба на различни стоки от един и същ вид, стоки с различни цени, продадените стоки следва да се посочват на отделен ред.

            По отношение на фискалния бон и придружаващата го фактура е необходимо продадените стоки да бъдат описани по горепосочения ред.

Наличните на пазара модели фискални устройства предоставят техническа възможност за въвеждане на много по-голям брой артикули от нормативно предвидения  (минимум 100 артикула, съгласно  Приложение №2 към чл. 8, ал. 1, т. 2 от наредбата)  и съответно възможност продажбите да се отразяват по съответния вид стока/услуга.

В случай че използваното ФУ поддържа по-малък брой артикули от предлаганите  в конкретния търговски обект и с оглед спазване изискването за посочване на наименование на продадената  стока/услуга  (чл. 26, ал. 1, т. 7 от наредбата), което да позволява на клиента да идентифицира вида й, може да се използват софтуерни или технически средства, свързани с експлоатираното в обекта ФУ, напр. програмен продукт, позволяващ стоките да бъдат индивидуализирани чрез баркод четец. В този случай се приема, че ако софтуерът извършва операции единствено за извършване на справки относно цена и наименование на артикула, без в него да се въвежда информация за извършваните в обекта продажби и да се проследява движението на стоки и услуги, предмет на продажбите, то този софтуер не попада в обхвата на определението за софтуер за управление на продажбите. 

Следва да се има предвид, че по отношение на минималното съдържание и реквизитите във фискалния бон нормативната уредба не допуска като наименование на продаваната стока/услуга да се изписва:

-   обща сума на продажбата,

- общи технически наименования, използвани при програмирането на ФУ, например „ДП1“, „ДП2“,

- обобщена категория на продаваните стоки/услуги, например от типа на „хранителни стоки“, „нехранителни стоки“, „други“ и т.н.

Този начин за отразяване е недопустим, тъй като не позволява идентифициране на продадената стока/услуга  в търговския обект.

Из "Въпроси и отговори, касаещи регистриране и отчитане на продажби, актуални към 02.09.2019 г."